Решение по дело №301/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на С. Н. С. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение № 164 от 08.05.2024 г., постановено по АНД № 396/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 23-0804-007503/ 13.02.2024 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР гр. Сливен, Сектор „Пътна полиция – Сливен“, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Посочва, че: не е съгласен с твърдението на съда, че касаторът като правоспособен водач на МПС е извършил нарушението при създаване на обществената опасност на поведението си и обществените последици от същото, като осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение; нарушението било на формално извършване, поради което би следвало съдът да присъди, че деянието е лишено от общественоопасни последици и за това формата на вина била само умисъл. Счита, че жалбоподателят не е могъл да предвиди неправомерния резултат – управлението на служебно дерегистрирано МПС; в хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП уведомяването не е обуславящо субективната страна, но в конкретния случай водачът, който не е бил собственик на дерегистрираното МПС, не е имал възможност да узнае за тази дерегистрация, тъй като същата е резултат на неизпълнение на задължение на собственика, а не на негово задължение като водач. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен и да обяви НП като незаконосъобразно. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание касационният жалбоподател С. Н. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. К., който поддържа касационната жалба и излага аргументи по съществото на спора. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно и да отмени наказателното постановление. Претендира и за разноски, съгласно изхода на делото.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не се явява. По делото е депозирано писмено становище, чрез процесуален представител, който заявява, че оспорва касационната жалба и излага аргументите си за правилност на първоинстанционното решение. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на районния съд. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок и процесуално допустима, и по същество – основателна.

В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

На 19.10.2023 г. в 10:35 часа, жалбоподателят управлявал МПС в [населено място], по [улица], когато на л. „Б.“, движейки се посока към [населено място], бил спрян за проверка от полицейски служители. При проверката било установено, че водачът С. С. управлява МПС - товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с peг. номер [рег. номер], собственост на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, к. С., което МПС е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 11.10.2023 г.

На жалбоподателя бил съставен АУАН № GA966728/ 19.10.2023 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, с който били иззети СРМПС част II № ******** и два броя регистрационни табели с № [рег. номер]. Административнонаказателната преписка била изпратена на РП Сливен за преценка за възбуждане на наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С Постановление от 23.01.2024 г. на РП-Сливен било отказано образуване на досъдебно производство поради липса на осъществено престъпление от общ характер. Постановлението било изпратено на Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Сливен, който издал процесното НП, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на С. Н. С. било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в проведеното административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения; АУАН и НП са издадени от оправомощени длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност, надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Формирал е извод, че съставът на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществен от жалбоподателя, за което правилно е ангажираната административнонаказателната му отговорност, като наложеното му наказание е правилно определено. С такива мотиви районният съд е потвърдил обжалваното НП.

Решението на Районен съд – Сливен е валидно и допустимо, но неправилно. Изводите на Районния съд не се споделят от настоящата инстанция.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 19.10.2023 г., в 10:35 часа, С. Н. С. е управлявал товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с peг. номер [рег. номер], който не е бил регистриран по надлежния ред, което било установено след извършена проверка от полицейските служители. Действително изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на моторно превозно средство – автомобил по пътища, отворени за обществено ползване, който не е регистриран. Доколкото законодателят с разпоредбата на чл. 140 от ЗДвП е въвел забрана да се управлява нерегистриран автомобил, причините са без правно значение. При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, посочена в АУАН, според която служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Задължението е за собственика на ППС, когото контролните органи нямат задължение да уведомяват за прекратяването на регистрацията. В случая по делото е установено, че С. не е собственик, а водач на МПС и за него няма задължение да регистрира МПС и да знае дали това задължение е било изпълнено или не. Доказателствата сочат, че към момента на проверката С. не е бил собственик на управлявания от него автомобил, който въпреки служебно прекратената регистрация е бил с регистрационни номера и е притежавал съответните документи. По делото липсват доказателства собственикът да е уведомил водача (настоящ касационен жалбоподател), че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Очевидно собственикът не е изпълнил това си задължение, поради което е последвало служебно прекратяване на регистрацията, без това обстоятелство да е известно на ползващия автомобила водач към 19.10.2023 г. Това обстоятелство изключва субективния елемент на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Незнанието на С. за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП изключват умисъла - арг. от 14 ал.1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността. Гореизложеното обуславя извод, че касационният жалбоподател не е действал виновно, поради което и извършеното от него не съставлява административно нарушение.

Предвид изложеното, касационната инстанция счита, че съдебното решение е неправилно и при условията и по реда на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се отмени Наказателно постановление № 23-0804-007503/ 13.02.2024 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР гр. Сливен, Сектор „Пътна полиция – Сливен“, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от с.з. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

 

При този изход на делото основателно и своевременно се явява искането на касатора за присъждане на направените разноски, които следва да се определят в размер на 900 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, които да се възложат в тежест на ответника по касация, което съдът не намира за прекомерно и преценява същото като пропорционално спрямо извършената правна защита.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 164 от 08.05.2024 г., постановено по АНД № 396/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 23-0804-007503/ 13.02.2024 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР гр. Сливен, Сектор „Пътна полиция – Сливен“, с което на С. Н. С., [ЕГН], за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-007503/ 13.02.2024 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР гр. Сливен, Сектор „Пътна полиция – Сливен“, с което на С. Н. С., [ЕГН], за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

ОСЪЖДА на ОД на МВР Сливен да заплати на С. Н. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес], разноски в размер на 900 /деветстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.