Решение по дело №1721/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260050
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 3 март 2021 г.)
Съдия: Богдан Здравков Велев
Дело: 20201720201721
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер260050/08.02.                      Година 2021                                          Град   Перник

 

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                    III – ти наказателен състав

 

На 20 януари                                                                                                   Година 2021

 

В публичното заседание в следния състав:

                                                                        Председател: Богдан Велев

Секретар: Наташа Динева

Прокурор: 

като разгледа докладваното от  съдията административно-наказателно дело № 01721  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

С  електронен фиш серия Г, №0008852 на ОД МВР Перник на  „СИМЕОНОВ ВЕТ” ЕООД,с.К.,ЕИК ********е наложена имуществена санкция в  размер на 2 000лв.,на основание чл.638,ал.4,вр. чл.638 ал.1,т.2,вр.чл.461,т.1 от КЗ за нарушение по чл.483 ,ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането.

Законен представител на търговското дружество,чиято отговорност е ангажирана в процеса не се явява.Представлява се от адв.Н.,който излага следните доводи:

-Счита,че в обжалвания електронен фиш са посочени две санкционни норми,които си противоречат,

-сочи проблеми с идентификацията на мястото на нарушението,като задължителен реквизит, както и описанието на техническото средство,което е било използвано.

 

Въззиваемата страна, редовно призована,не изпраща представител.

 

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както  и доводите на страните от НПК, намира за установено следното:

 

От ОД МВР Перник е издаден електронен фиш, Серия Г,№ 0008852 в което е описано следното:

На 13.10.2019г. в 13:21 часа,гр.Перник,кв.Изток,ул.“Ленински проспект“   при движение на МПС -НИСАН НАВАРА,с регистрационен номер *******, е установено нарушение на Кодекса за застраховането,  заснето с автоматизирано техническо средство SD2D0020 ,собственост на “СИМЕОНОВ ВЕТ ”ЕООД с.К.,ЕИК *******,за което нарушение по чл.483,ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането  на търговското дружество ,което е собственик на МПС е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв,на основание чл.638,ал.4,вр.чл.638,ал.1,т.2,вр.чл.461,т.1 от Кодекса за застраховането.

 

 

 

 

 

 

 

        Към административно наказателната преписка са приложени:снимков материал, копие от Протокол към чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з -532/12.05.2015г.,разпечатка на справка за собственост, също от Търговски регистър,също от проверка за сключена застраховка/Всъщност от Интернет страницата на Гаранционния фонд/ копие  на Удостоверение за одобрен тип средство с Приложение,копие на писмо за периодичност на проверката на пътната радарна система

 

  Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

В съдържанието на ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, поради което възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба е било ограничено. По тази причина, съдът приема, че пропускането на срока не следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу  актове, засягащи правата и интересите на гражданите, съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Още повече,че ЕФ е връчен на 27.09.2020г. а жалбата е подадена до въззиваемата страна на 05.10.2020г.

 

По законосъобразността на електронния фиш,съдът преценява два момента:

-законосъобразност от материално правна страна и

-законосъобразност от процесуално правна страна.

 

Според разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

    И на такова лице,в хипотезите на чл. 638 ал.1 от Кодекса за застраховането, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се  налага глоба или имуществена санкция,в зависимост дали е Физическо лице и/или Юридическо лице или Едноличен търговец.

 

Разпоредбите на чл. 483,ал.1, т.1 и чл.638, ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането са по своята същност материално правни разпоредби и следва задължително да се посочат ,когато се реализира съответния ВИД административно наказателна отговорност,регламентирана в Кодекса за застраховането,  но със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и впоследствие-издаване на наказателно постановление-т.е. по чл.647 ал.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането.

 

 

 

 

 

 

В случая          става въпрос за съвсем друга процедура,,т.е. производство по налагане на административно наказание,която не е упомената в обжалвания електронен фиш: чл.647 ,ал.3 от Кодекса за застраховането, според който текст, „Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.

Настоящият съдебен състав  намира ,че издадения електронен фиш не е съобразен с  нормативните изисквания на чл.189,ал.4 от ЗДвП,към която разпоредба препраща нормата на чл.647,ал.3 от Кодекса за застраховането, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен,която дори не е посочена  в обжалвания електронен фиш.

 Съгласно посочената разпоредба ,данните,които следва да се съдържат в електронния фиш са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното заплащане.

 

Що се касае до  описание на нарушението, последното е отразено като „нарушение на Кодекса на застраховането“, без да са описани каквито и да било съставомерни признаци на нарушения състав,а това процедиране  съставлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не дава възможност на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен.

 При тези данни съдът намира, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

От доказателствата по делото се установява,че страната-жалбоподател е  ангажирала адвокат.

 Адвокатът е изготвил жалба срещу наказателното постановление и е взел /чрез становище/ участие в настоящото производство

Приложени  са пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие.

В последният е отбелязано, че договореното възнаграждение е в размер на 370.00лв. и че същото е заплатено при подписване на договора,който документ има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

 

 

 

 

 

 

 

Ето защо са налице предпоставките,регламентирани в разпоредбите на чл.63 ал.3 и ал.4 от ЗАНН/ДВ бр.94 от 2019г./според които , в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

Водим  от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           Отменя електронен фиш серия Г,№0008852 на ОД МВР Перник с който на „ СИМЕОНОВ ВЕТ” ЕООД,с.К.,общ.Брезник, ЕИК ********е наложена имуществена санкция в  размер на 2 000лв.,на основание чл.638,ал.4,вр. чл.638 ал.1,т.2,вр.чл.461,т.1 от КЗ за нарушение по чл.483 ,ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането.

 

              ОСЪЖДА Областна Дирекция на министерство на вътрешните работи - Перник, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на    „ СИМЕОНОВ ВЕТ” ЕООД, с.К., общ.Брезник, ЕИК ********, представлявано от С.М.С.сумата от 370лв., разноски в административно наказателното производство.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                   Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ