Р Е Ш Е Н И Е № 151
Гр.
Сливен, 19.12.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при участието на прокурора Красимир Маринов и
при секретаря Ваня Фърчанова , като разгледа
докладваното от съдия Детелина Бозукова-Ганева КАНД № 138 по описа за 2023
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 865/2023 г. по описа на
РС-Сливен и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Началник сектор в РУ Сливен към ОД на МВР Сливен, чрез пълномощник,
против Решение № 317 от 29.09.2023 г., постановено по АНД № 865/2023 г. по
описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление (НП) № 23-0804-002632 от 30.05.2023 г. на Началник
сектор в ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, с което на Й.К.К.,
с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140 ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са
наложени административните наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, и на основание Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.
Касационният
жалбоподател твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради
нарушение на материалния закон. Счита за необосновани изводите на съда, че
извършеното от водача деяние не е съставомерно от
субективна страна, както и че в производството били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди, че по безспорен начин било
установено извършването на административното нарушение, като били налице
обективните и субективни признаци на извършеното деяние. Заявява, че АНО е
приложил правилно материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което
отмени решението на Районен съд – Сливен и потвърди НП.
В съдебно
заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. В писмено
становище от пълномощник заявява, че поддържа касационната жалба. Моли да бъде
приета представената с жалбата мотивирана резолюция и представеният АУАН серия
АД № 355147/20.01.2023 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, ако такова се претендира.
Ответникът по
касация – Й.К.К., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. С.П., която оспорва жалбата
като неоснователна и излага становище
по същество. Моли съда да остави в сила на решението на РС Сливен.
Представителят на
Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Намира решението на РС Сливен за правилно като краен извод и предлага да бъде
оставено в сила.
След като прецени
доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз
основа разпоредбите на закона, Административен съд – Сливен, касационен състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която
съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Производството
пред Районен съд - Сливен е образувано по жалба на Й.К.К. *** против
Наказателно постановление № 23-0804-002632 от 30.05.2023 г. на Началник сектор
в ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, с което за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на
ответника по касацията са наложени административните наказания „глоба“ в размер
на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
От фактическа страна РС Сливен установил, че на 20.01.2023 г. Й.К.К. управлявал мотокар в с. Блатец, по ул. „Българка“. Около
11:15 часа до № 15 бил спрян от полицейски служители, които установили, че
управляваният от К. мотокар е с неустановена марка, модел, без регистрационни
табели, нерегистриран по надлежния ред и с неустановена собственост. От справка
с ОДЧ установили, че К. не притежава категория за управление на този вид МПС.
Водачът не носил СУМПС и КТ към него.
Преписката била изпратена
на РП-Сливен за преценка с оглед данни за евентуално извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК.
С Постановление от
13.04.2023 г. прокурор от РП-Сливен е отказал да образува наказателно производство,
като приел, че извършеното деяние от субективна страна не е съставомерно.
Препис от Постановлението бил изпратен на Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Сливен за сведение и преценка за основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на К..
На основание Постановлението от 13.04.2023 г. на РП-Сливен, на 30.05.2023 г.
началникът на сектор в ОДМВР - Сливен, РУ - Сливен издал обжалваното НП №
23-0804-002632.
С оспорения
съдебен акт на РС Сливен е отменено наказателното постановление, като съдът е приел,
че с НП е ангажирана отговорността на К. за умишлено административно нарушение
по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като изводът на прокурора, че извършеното деяние от
субективна страна не е съставомерно, касаел и тази
отговорност и АНО е следвало да не издава НП. Приел, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила описани в ЗАНН, тъй като не е съставен АУАН,
въпреки, че в НП е посочено, че има такъв, без да бъде индивидуализиран. Формирал
е извод, че описаното в НП деяние квалифицирано като нарушение по чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП е несъставомерно по посочения текст. Приел, че в хода на административнонаказателното производство било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване на правото
на защита на санкционираното лице, тъй като вмененото му във вина нарушение не
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава, а и не е подведено под правилната правна норма. При
тези мотиви РС Сливен отменил наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и
констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт, като краен резултат.
Касационната инстанция не споделя мотивите на районния съд, поради следните
съображения:
Пред настоящата
инстанция са представени АУАН серия АД № 355147 от 20.01.2023 г. и Мотивирана
резолюция №23-0804-М000026 от 02.02.2023 г. на
началника на РУ в ОД на МВР-Сливен. Видно от представения АУАН, същият е
съставен против ответника по касация за установени нарушения на чл. 150а, ал. 1
от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С цитираната
резолюция административнонаказателното производство
по АУАН серия
АД № 355147 от 20.01.2023 г. за описаното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е
прекратено и материалите са изпратени в РП-Сливен по данни за престъпление по
чл. 345, ал. 2 от НК, с писмо от същата дата. С Постановление от 13.04.2023 г.
прокурор от РП-Сливен е отказал да образува наказателно производство, като
приел, че извършеното деяние от субективна страна не е съставомерно.
НП е издадено въз
основа на постановление за отказ за образуване на досъдебно производство и прекратяване на
преписка вх. № 664/2023 г. на Районна прокуратура - Сливен. Съгласно нормата на
чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. С
оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от с.з. без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в
случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на
наказващия орган. Анализът на посочените разпоредби налага извод за липса на
допуснато съществено нарушение при издаване на НП, поради непосочването на АУАН
в текста на НП.
Не се споделят и мотивите за
неправилно ангажиране административнонаказателната
отговорност на водача на мотокара, т.к. извършеното деяние от субективна страна
не е съставомерно. В административнонаказателното
производство непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи (чл. 7, ал. 2 от ЗАНН). Наличието на вина и нейната форма се
установяват от всички обстоятелства по делото. Съдът не е обвързан от изводите
в постановлението на РП, с което е
прекратено наказателното производство поради това, че деянието е непредпазливо. Независимо от това, дори и при извод за непредпазливост на деянието,
същото съставлява административно нарушение, тъй като не е изрично изключено от
кръга на наказуемите, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН. По смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН се преследват не само умишлените, а и непредпазливите деяния.
Видно от постановлението на
РП-Сливен, в обстоятелствената му част е констатирано, че на 20.01.2023 г. К. е
управлявал МПС – мотокар без поставени регистрационни
табели и без посочена марка и модел, а впоследствие е посочено, че К. е
управлявал самоходна машина – мотокар, като отново не са посочени марка, модел
или идентификационен номер. Предвид дефинициите, дадени в ДР на ЗДвП за
понятията ППС, самоходна машина, в Постановлението на РП е прието, че превозното
средство е следвало да бъде регистрирано, за да се движи по пътищата на Р България.
Съгласно чл. 140, ал. 1 изр.
първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Според §6, т. 10 от ДР на
ЗДвП, „пътно превозно средство“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и
използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се
приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по
пътищата. Дефиниция за самоходна машина е дадена в т. 16 на §6 от с.з., според
която е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични
дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива
са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по
смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), строителните машини,
верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и
Министерството на вътрешните работи и други подобни. Самоходната машина е
малогабаритна, когато е с теглително усилие до 200 kg, максималната й скорост на движение е до 25 km/h, колелата - до 900 mm, и масата без товар - до 900 kg.
Според чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ,
собствениците регистрират самоходната техника с мощност на двигателя над 10 kW, несамоходните и стационарните машини, съоръженията,
инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите и машините за земни
работи, в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в съответната областна
дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) по постоянен адрес - за физическите лица, или по
адреса на съдебната, съответно търговската регистрация - за юридическите лица и
едноличните търговци. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 9 от ЗРКЗГТ,
регистрацията на техника се извършва при условия и по ред, определени с наредба
на министъра на земеделието и храните. Законът препраща към Наредба № 2 от
3.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ, според
чл. 2, ал. 1, т. 1 от която в областните дирекции ОДЗ се регистрират трактори,
самоходни машини, използвани в земеделието, горите и за земни работи, с мощност
на двигателя над 10 kW, и тракторни ремаркета. С
нормата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 2 от 3.02.2016 г. е предвидено, че
техниката по чл. 2, ал. 1, т. 1, с изключение на тракторните ремаркета, на
която не може да се установи нанесеният от производителя идентификационен
номер, не се регистрира.
В административнонаказателното
производство, а и в образуваното производство по преписка вх. № 664/2023 г. на Районна прокуратура - Сливен, не е била
изследвана мощността на двигателя на мотокара.
В конкретния случай, от административнонаказващия орган не е установено описаното
превозно средства като „мотокар“, управлявано от К., подлежало ли е на
регистрация по реда на ЗКРЗГТ.
Предвид описаното,
се налага извод за допуснато в хода на издаване на НП съществено нарушение на
административно-производствените правила, което обуславя извод за незаконосъобразност
на НП, съответно – за неговата отмяна. Като е достигнал до сходен правен извод,
РС е постановил правилен съдебен акт като краен резултат.
Предвид изложеното,
оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат и
следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него касационната жалба е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 317 от 29.09.2023 г., постановено по АНД № 865/2023 г. по описа на Районен
съд – Сливен.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: