РЕШЕНИЕ
№….../…...г.
Гр.
София, ……………………. 2017
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врати на четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Зорница Гладилова
При секретаря Т.Г., като
разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 4457 по описа за
2016г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Подадена е
молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 ТЗ вр. чл.608 ТЗ вр. и чл.630, ал.1 от ТЗ.
Молителят Б.Е.К.,
ирландски гражданин, роден на *** г. в качеството си на кредитор по търговска
сделка за предоставяне на заем с цедирано вземане от „М.П.“ ООД моли да бъде
открито производство по несъстоятелност на дружеството. Длъжникът имал признато
и непогасено вземане към молителя в размер на 188 000 евро главница и лихва в
размер на 10% годишно, считано от 20.10.2006 г. до пълното изплащане, както и наказателна
лихва в размер на 10% годишно върху главницата от 20.12.2011 г. до пълното
изплащане.
Молителят
твърди, че на 20.10.2006 г. „У.Л.“ ООД предоставило целеви заем на „М.П.“ ООД в
размер на 188 000 евро. Сумата била предоставена по банков път чрез заверяване
сметката на заемателя. Съгласно сключения договор заемателят е следвало да
върне заетата сума на 20.10.2009 г., заедно с възнаградителна годишна проста
лихва върху заема в размер на 10% за периода на ползване на заема до окончателното му
плащане. С анекс от 18.10.2009 г. страните се съгласили заемът да бъде върнат
до 20.02.2011 г.; а с Анекс №2 от 19.10.2009 г. Заемът следва да
бъде върнат на 20.12.2011 г.
„У.Л.“ ООД
прехвърлило на Б.К. вземането си по договора за заем на 10.12.2010 г. чрез
договор за цесия. „М.П.“ ООД било
уведомено за сключения договор за цесия. Задължението за плащене на заема било
с падеж 20.12.2011 г. и към датата на подаване на молбата длъжникът имал
непогасено вземане в размер на 188 000 евро главница, лихва в размер на 10%
годишно от 20.10.2006 г. до пълното изплащане, както и наказателна лихва в
размер на 10% годишно върху главницата от 20.12.2011 г. до пълното изплащане.
Към датата на
подаване на настоящата молба „М.П.“ ООД не било изпълнило и не било в състояние
да изпълни изискуемите си парични задължения към Б.К..
Молителят
твърди, че ответникът е неплатежоспособен/свръхзадължен, тъй като не е в
състояние да изпълни изискуемите си парични задължения.
Моли съдът да
обяви неплатежоспособността/свръхзадължеността и да открие производство по
несъстоятелност за „М.П.“ ООД. Претендира разноски.
Ответникът „М.П.“
ООД оспорва подадената молба. Твърди, че Б.К. не е кредитор по търговска сделка, тъй
като се касаело за инцидентно сключени договори, а не за търговски сделки,
свързани с дейността му. Ответникат оспорва валидността на представените с
исковата молба договори, които били сключени между свързани лица, поради участието
на Б.К. в управлението и собствеността и на двете дружества.
Ответникът
твърди, че процесните суми не били дължими, тъй като реално не бил получавал
парични суми от „У.Л." ООД.
Съдът като
обсъди представените от страните доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Представен е Договор за заем от 20.10.2006 г., сключен
между „У.Л." ООД като заемодател и
„М.П.“ ООД като заемател, по силата на
който страните са договорили заемодателят да предостави на заемателят заем в
размер 188 000 евро за заплащане на цената на имот срещу задължението на
заемателя да върне заема в срок до 20.10.2009 г. Договорена е годишна проста
лихва върху заема в размер 10 % /чл.1.5/.
Договорено е, че в случай на забава заемателят дължи наказателна лихва в
размер 10% годишно върху просрочената сума.
Представено е Извлечение от сметка с дата 14.12.2006 г. на
„У.Л." ООД в Централна кооперативна банка за превод на сумата 188 000
евро по сметка на „М.П.“ ООД на 20.10.2006 г.
Представен е
Анекс към договор за заем от 18.10.2009 г. към Договор за заем от 20.10.2006
г., сключен между „У.Л." ООД като
заемодател и „М.П.“ ООД като заемател, с
който „М.П.“ ООД е декларирало, че е получило сумата по заема 188 000 евро
и е признал вземането за тази главница и лихви в размер 51 506 евро към
18.10.2009 г.
Представен е
Анекс № 2 към договора за заем от 19.10.2009 г., с който падежът на
задължението е променен като задължението за връщане на заема е дължимо в срок
до 20.12.2011 г.
Представен е
договор за цесия от 10.12.2010 г., сключен между Б.Е.К. като цесионер и „У.Л."
ООД като цедент, по силата на който „У.Л." ООД е прехвърлило на Б.Е.К.
вземането си към „М.П.“ ООД с основание Договор за заем от 20.10.2006 г.,
сключен между „У.Л." ООД като
заемодател и „М.П.“ ООД като заемател и
Анекс към него в размер 188 000 евро заедно с лихвите в размер 10% годишна
проста лихва до 10.12.2010 г. и лихвата за забава. Вземането е прехвърлено с
принадлежащите му права, задължения и обезпечения.
С уведомление
от 10.12.2010 г. „М.П.“ ООД е уведомено за прехвърлянето на вземането.
По делото е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и като компетентно
извършена съдът възприема. Съгласно заключението на вещото лице С.Й. анализът на капиталовата структура показва, че
капиталовият ресурс на ответното дружество към 31.12.2009г., към 31.12.2010г. и
към 31.12.2011г. се състои само от привлечен капитал (задължения), които към
31.12.2011г. са на стойност 1508 хил.лв. съставляващ 100% от стойността на
капиталовия ресурс. В баланса на “М.П.” ООД за анализирания период фигурират
Дълготрайни Материални Активи с балансова стойност 1111 хил.лв. в т.ч: Сгради -
1110 хил.лв. Дружеството не
разполага/няма материални запаси. В баланса на дружеството към 31.12.2009г. и
към 31.12.2010г. не фигурират краткотрайни активи. В баланса към 31.12.2011г.
единствените краткотрайни активи са вземания в размер на 9 хил.лв.,
представляващи 100% от краткотрайните активи. Поради обобщения вид на
информацията (няма аналитична) и липса на достъп до счетоводната документация
на ответника, вещото лице не може да се произнесе относно вида, основанието,
размера и падежа на вземането. В баланса на дружеството за анализирания период
фигурират “други задължения”, които към 31.12.2011г. са в общ размер на 1508
хил.лв. Експертизата не разполага със счетоводна документация на ответника и не
може да даде заключение към кои кредитори е това задължение и кога е
възникнало. Съгласно балансите на „М.П.” ООД към 31.12.2009г, към 31.12.2010г и
към 31.12.2011г, общата балансова стойност на всички притежавани
активи от дружеството не
са били достатъчни за покриване на всички негови задължения - текущи и не текущи. Към 31.12.2011г. не достигат 338
хил.лв. за изплащане на всички задължения.
Вещото лице е посочило, че показателите за ликвидност
характеризират способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с
наличните краткотрайни активи (без разходите за бъдещи периоди ). Анализът на
ликвидността дава възможност за оценка и прогноза на способността на
дружеството да посреща финансовите си задължения или част от актива или пасива
да се обръщат бързо в парични средства. Добрата ликвидност на фирмата се
определя, ако средствата, които могат да се превърнат в парични, са повече или
най-малко равни на краткосрочните задължения. Показателите за ликвидност се
определят като коефициенти, при изчисляването на които се съпоставят
краткотрайни активи и краткосрочни задължения. Източник на информация е активът
на баланса, раздел “Краткотрайни активи”, rp.I, II, III и IV и съответно раздел “Краткосрочни задължения”
от пасива. Изчислени на база данните от баланса за 2010г., 2011г. и 2014г.,
коефициентите за ликвидност имат следните стойности:
|
За норматив на общата ликвидност се приема коефициент 1.00. Това съотношение
обикновено показва колко лева от краткотрайните активи се падат на 1 лев от
текущата задлъжнялост. По-високият коефициент на покриване осигурява по- добра
възможност фирмата да плати текущите си задължения. В конкретния случай,
коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2009г. и към 31.12.2010г. има нулева
стойност, поради липса на каквито и да било краткотрайни активи. Към 31.12.2011
г. коефициентът на обща и бърза ликвидност има стойност 0.0909, тъй като
единственитте краткотрайни активи са други вземания в размер на 9 хил.лв.
Показателите
за финансова автономност характеризират степента на финансова независимост на
предприятието от кредиторите, т.е. степента на използване на привлечения
капитал. В счетоводния баланс задълженията към кредиторите са посочени като
дългосрочни и краткосрочни пасиви, които обхващат неуредените разчети към
доставчиците, към банките кредитори, към клиентите, предоставили аванси срещу
бъдещи продажби, към персонала, към държавния и общинските бюджети за начислени
и невнесени данъци, към осигурителните фондове за начислени, но невнесени
социални и здравни осигурителни вноски. Коефициентът
на финансова автономност е
показател, който показва какъв собствен капитал съответства на единица
привлечен капитал. В случаите, когато коефициентът на финансова автономност е
под единица, е налице превишение на задълженията спрямо собствения капитал.,
т.е. съществуващите задължения не са обезпечени с имуществото на предприятието
и обратно, когато този коефициент е над единица, показва степента на финансова
независимост от ползването на чужди средства. Изчислява се като съотношение на
собствен капитал и пасиви. Източник на информация - пасивът на баланса, раздел
А”Собствен капитал” и съответно раздел В”3адължения”. Коефициент на задлъжнялост е показател, който показва какъв привлечен
капитал съответства на единица собствен капитал. Коефициент на задлъжнялост
показва съотношението между дълговете и собствения капитал, т.е. какъв размер
дългове се падат на 1 лев собствен капитал. Този показател обикновено е под
единица. При изследването и на този показател е необходимо да се съпоставят
повече от два отчетни периода, за да се проследи в динамика коефициентът на
задлъжнялост и финансова автономност на предприятието и да се отчете показаната
тенденция - положителна или отрицателна, т.е. дали със собствен капитал могат
да се покрият пасивите и с каква надеждност. Изчислава се като съотношение на
пасиви и собствен капитал. Източник на информация - пасивът на баланса, раздел
В”3адължения” и съответно раздел А”Собствен капитал”.
Показателите
за финансова автономност изчислени на база данните от баланса за анализирания
период - 2009г., 2010г. и 2011г., имат отрицателни стойности.Собственият
капитал на фирмата би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения,
за да се осигури възможност за разплащане с кредиторите за дълъг период от
време. За общ норматив на финансова автономност се приема коефициент 0,33. Коефициентът на финансова автономност за
анализирания период има отрицателна стойност. Дружеството няма собствен капитал
и зависимо от кредиторите си.
Вещото
лице е констатирало, че за анализирания период дружеството е реализирало само
загуба от дейността си. В Отчета за приходите и разходите не отчита приходи от
продажби и каквито и да било други приходи. За отчетните 2013г., 2014г. и
2015г. от длъжника не са подавани Годишна Данъчна Декларация и Годишен Финансов
Отчет.
За
2009г., 2010г и 2011г. отгветното дружество е реализирало загуба от дейността
си, поради което показателите
за рентабилност имат
отрицателни стойности и всеки от тях определя степента на декапитализация на
предприятието. В представената ГДД по чл.92 от ЗКПО на “М.П.” ООД с входящ при
НАП № 224351300398188/01.04.201
Зг. (без баланс и ОПР) за данъчния финансов резултат за 2012г., при определяне
на дължимия годишен корпоративен данък от дружеството са декларирани следните
приходи и разходи за 2012г: Общо приходи 195 583.06 лв.; Общо разходи 1 153
064.90 лв.; Счетоводна загуба (957 481.84)
лв. Счетоводната и данъчната стойност на отписаните активи от данъчния
амортизационен план са на стойност 1 110 285.62 лв. ( 1110 хил.лв.)
Вещото
лице е констатирало, че за отчетните 201Зг., 2014г. и 2015г. от “М.П.” ООД не
са подавани Годишни Данъчни Декларации и отчети за дейността.
Съгласно
баланс на дружеството за анализирания период 2009г., 2010г., и 2011 г., "другите
задължения”, без данъчните, в размери съответно за 2009г.
-1463 хил.лв., за 2010г. - 1487 хил.лв. и за 2011 г. - 1508 хил.лв., имат почти
постоянна стойност. Експертизата не разполага с аналитична информация относно
вида и основанието на тези задължения.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608,
чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е
подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от
лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2.
Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо
задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по
смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се
установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е
корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са
временни по арг. чл.631 от ТЗ.
По делото е
установено, че между ответника и „У.Л." ООД е сключен договор за заем, по
силата на който на 20.10.2006 г. ответникът е получил в заем 188 000 евро.
„У.Л." ООД е прехвърлил вземането си към „М.П.“ ООД за сумата на заема; за
дължимата законна лихва по договора за заем на молителя на 10.12.2010 г. и на
тази дата ответникът е уведомен за прехвърлянето на задължението му към новия
кредитор. Съгласно чл.99, ал.4 от ГПК считано от 10.12.2010 г. ответникът дължи
връщането на заема и уговорената лихва на молителя.
Договорът за
заем, по който ответникът е заемополучател е търговска сделка /чл.286, ал.1 от ТЗ/. По делото е установено, че
ответникът е усвоил заема и не е установено да е изпълнил задължението си за
връщането му ведно с уговорената лихва. Падежът на всички вземания на молителя
е настъпил. Съдът приема, че молителят има изискуеми вземания към длъжника в
размера, уточнен в Анекс № 1 към Договор за заем от 20.10.2006 г.,
сключен между „У.Л." ООД като
заемодател и „М.П.“ ООД като заемател и се явява активно легитимиран по молбата с
правно основание чл.625 от ТЗ.
При преценката
дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в
чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични
задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или
общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни
вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца. По делото е установено, че ответникът не е заявявал за обявяване в
Търговския регистър годишните си финансови отчети за последните 3 години, Самото незаяваване за обявяване в този срок на
основание чл.608 ал.2 от ТЗ, задължава съда да приеме, че е налице
състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
Отделно от
това изслушаната експертиза потвърждава този извод.
Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената
си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника
за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на
едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при
преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е
свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи
/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални
запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до
1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни,
закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични
средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на
активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява
възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена
или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства,
тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира
в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност
на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
/съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част
или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички
краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите
коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко
групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие
показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше
посочено те са най-ликвидни и могат да се
променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при
осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита
на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите
на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо
коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да
посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с
материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови
активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските
операции, се трансформират в парични средства.
На следващо
място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/
зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи
т.е. от това
колко са материалните запаси, краткосрочните вземания,
краткосрочните финансови активи и паричните средства
като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна
зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският
коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност
се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните
финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и
сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки,
готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща
ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо
състояние на предприятието.
На база на
гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието
на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.
Съдът
възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице.
За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1",
тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни
задължения, поради което то може да поема плащанията по тях.
Коефициентът на обща ликвидност на ответника за изследвания период е далеч под
единица, което означава, че предприятието не може да се разплаща с кредиторите
си.
Съдът намира,
че за начална дата на неплатежоспособност следва да бъде определена 21.12.2011
г., към която ответникът е бил в забава за заплащане на задължението си да
върне процесния заем Към тази дата и
обсъдените в заключението на вещото лице икономически показатели на ответника
сочат на лошо финансово състояние. Коефициентът на финансова автономност, като съотношение
на собствения към привлечения капитал е под норматива 0.33 и сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне
дългосрочните си задължения, тъй като активите му са формирани почти
изключително със заемни, а не със собствени средства. Дружеството е реализирало
финансов резултат загуба.Съдът намира, че изслушаната по делото
съдебно-икономическа експертиза за състоянието на предприятието сочи, че същото
е неплатежоспособно. Дългият срок, в който е продължило това състояние сочи на
необратимост на процеса.
Съдът с оглед искането на молителя следва да постанови решение по
чл.630, ал.2 от ТЗ. От друга страна по делото е установено, че наличното
имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и такива не са
предплатени по реда на чл.629б ТЗ. Налице са условията за постановяване на
решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.П.” ООД,
ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление ***
и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 21.12.2011 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по
отношение на „М.П.” ООД, ЕИК ****** със седалище
и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „М.П.” ООД,
ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „М.П.” ООД,
ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление ***.
НАЛАГА общ
запор и възбрана върху имуществото на „М.П.” ООД,
ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление ***.
СПИРА
производството по несъстоятелност по дело по несъстоятелност № 4457/2016 г.
Препис от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в седмодневен
срок от вписването му в търговския регистър, съгласно чл.61За ал.1 от ТЗ.
СЪДИЯ: