Р
Е Ш Е Н
И Е
№……………………., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при участието на секретаря Нина А.
и прокурора от ВОП Александър А., като разгледа докладваното от председателя
касационно адм. дело № 2028 по описа
за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е
по касационна жалба на областна дирекция на МВР гр. Варна , подадена чрез ст.
юриск. К.Л.-А. , срещу решение № 926/29.06.2020 г. , постановено по нахд №
504/2020 г. на Районен съд – Варна.
Релевира се
допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 348 , ал. 1 , т. 1
от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Оспорва се извода на районния съд за
несъответствие между фактическо и правно описание на нарушението. Управление на автомобил без пожарогасител води
до неговата техническа неизправност по арг. на чл. 10 , ал.1 т. 6 , б. „в“ от ППЗДвП и поради тази причина водачът е
санкциониран по чл. 179, ал.2 , т. 6 от същия закон . Дори и да се приеме, че
деянието осъществява състава на чл. 139, ал.1 т.1 ЗДвП, районният съд е
следвало да преквалифицира деянието на основание чл. 334, ал.1 т. 3 НПК във вр.
с чл. 84 ЗАНН.
Отправеното
искане към съда е да се отмени решението на ВРС и да се потвърди НП . Претендира
се присъждане на юриск. възнаграждение .
Ответната
страна – Г.А.А., , не се явява, но се представлява от адв. Д.А. , която
релевира неоснователност на подадената касационна жалба . Претендира се присъждане
на разноски .
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът , след
като прецени събраните по делото доказателства , по отделно и в тяхната
съвкупност , съотнесени към наведените касационни основания , прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на Г.А.А. срещу НП № 19 – 6252 –
001726 / 27. 11. 2019 г. на началник на група при сектор „ Пътна полиция“ на ОД
на МВР-Варна, с което на основание чл.
179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на двеста лева.
От
фактическа страна районният съд е приел за установено , че на 08. 11. 2019 г. в
гр. Варна Г.А.А. е управлявал моторно
превозно средство с ** *** **. Свид. М.И.А.- служител при ОД – МВР – Варна
извършил проверка при която установил, че моторното превозно средство не било
оборудвано с пожарогасител. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива.
При правния си анализ ВРС е счел , че е било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила . Актосъставителят е приел, че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДВП – нарушение,
изразяващо се в това, че моторното превозно средство не е оборудвано с
пожарогасител. Административнонаказващият орган е приел, че въззивникът е
нарушил разпоредбите на 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – нарушение, изразяващо се в
това, че моторното превозно средство не е технически изправно. Освен в правната
квалификация е налице разминаване и в описанието съответно в АУАН и НП, като в
последното дори се прави уточняване на значителна неизправност, при липса на
такова описание в АУАН, вкл. и отсъстваща направена връзка с относима норма. Не
на последно място следва да бъде отбелязано, че при приетото в АУАН, относимата
санкционираща норма е чл. 185 от ЗДвП, докато при приетото в НП, такава се
явява чл. 179 от ЗДвП.
В контекста на изложеното съдът
намира, че е налице и противоречие между обстоятелствени и диспозитивни части
на АУАН и НП, както и неотносимост на санкциониращата норма в НП към
първоначално приетото в АУАН нарушение. Със съставянето на АУАН се поставя
началото на административнонаказателното производство и още в този момент
нарушението следва да е ясно конкретизирано,
респективно абсолютно недопустимо е да е налице неяснота в тази насока,
още по – малко впоследствие в НП да се приема нещо различно.
Касационната инстанция счита обжалваното съдебно
решение за неправилно поради погрешно тълкуване и прилагане на материалния
закон.
Защитата на дееца в административнонаказателното
производство се провежда спрямо посочените факти в АУАН и НП , а не срещу
дадената им правна квалификация. В настоящия случай както в съставения АУАН от 08.11.2019
г., така и в последвалото го НП от
27.11.2019г. е обективирано идентично описание на факти – управление от
касационния ответник на МПС на 08.11.2019 г. без пожарогасител поради изтекла
валидност на наличен такъв в автомобила.
АНО е квалифицирал
това деяние, извършено от Г.А. , по чл.
179, ал. 6, т.2 ЗДвП. Според тази правна норма който
управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от
двеста лева - при констатирани значителни неизправности.
Според § 5 , т. 72 от цитирания
нормативен акт "Значителни
неизправности",
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или
да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Разпоредбата
на чл. 139 ЗДвП въвежда изискване движещите се пътни превозни средства да бъдат
технически изправни, което включва и оборудването им с пожарогасител.
Новелата
на чл. 10, ал.1 т. 6 от ППЗдвП гласи, че МПС или тегленото от него ремарке е технически
неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности : няма
пожарогасител или е неизправен.
Допълнителен
аргумент в подкрепа на тезата, че наличието на годен пожарогасител има
отношение към техническата изправност на МПС е и регламентацията в Наредба
Н-32/16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническа изправност на ППС .
Според
дефиницията за периодичен преглед за
проверка на техническа изправност в § 1 т.11 от Наредбата това е проверка в съответствие с приложение № 5 , предназначена да
удостовери , че превозното средство е безопасно за използване по пътищата,
отворени за обществено ползване.
Пожарогасителят
е включен като задължително оборудване с касателство към техническата
изправност в т.7.2 на цитираното приложение № 5.
В обобщение при
извършения инстанционен съдебен контрол се установи валидност, допустимост на
обжалваното решение, но и неговата неправилност поради допуснато нарушение на
материалния закон. В тази връзка атакуваният съдебен акт на ВРС следва да се
отмени и да се постанови друго решение, с което да се потвърди издаденото НП.
При този изход на делото съдът следва да
удовлетвори искането на жалбоподателя за присъждане юриск. възнаграждение ,
което следва да бъде 80 лева на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание
чл. 221 , ал. 2 от АПК вр. чл. 63 , ал. 1 от ЗАНН , настоящият състав на
Административен съд - Варна
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 926/29.06.2020 г. по нахд. № 504/2020 г. на Районен съд гр.
Варна и вместо него постановява :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление НП № 19 – 6252 – 001726 / 27. 11. 2019 г. на началник на група
при сектор „ Пътна полиция“ на ОД на МВР-Варна, с което на Г.А. *** с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 6,
т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева.
ОСЪЖДА Г.А. *** , м-ст. „ ***“ №***,
ап. ** , ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр. Варна сумата от 80 / осемдесет
/ лева , представляваща юрисконсулско
възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.