О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София,
28.09.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след
като разгледа докладваното от съдия Костова ВНЧД № 473 по описа на АСНС за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр.
с чл.270, ал.4 вр. с ал.2 от НПК.
С протоколно определение от 15.09.2020
г. по НОХД № 4517/2019 г. Специализираният наказателен съд, ХVІ състав, е оставил без уважение
искането на подсъдимия С.Д.Ж. и неговата защита, за изменение на действащата
спрямо този подсъдим мярка за неотклонение „Домашен арест“ в по-лека такава.
Против определението е постъпила жалба
от адв.Й.Н. – защитник на подсъдимия С.Д.Ж., с оплаквания за неправилност,
изразяваща се в необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се сочи, че
неоснователно са били игнорирани аргументите, касаещи периода на изпълнение на мерките,
ограничаващи правото на свободно придвижване на подсъдимия, а именно „Задържане
под стража“ от 27.11.2018 г. до 11.03.2020 г. и „Домашен арест“ от 11.03.2020
г. до настоящия момент, който неминуемо се явява продължителен такъв. Навеждат
се доводи, че Ж. няма как да влияе на нормалното провеждане на наказателното
производство, тъй като мнозинството от свидетелите по обвинителния акт са
разпитани и предстои разпит на такива, чиято самоличност не му е известна, и на
вещите лица по назначените експертизи. Оспорва се становището на СНС, че все
още съществува риск при по-лека мярка, подсъдимият да извърши престъпление,
като се възразява срещу обвързването му с тежестта на повдигнатото обвинение.
Според защитата, първостепенният съд е игнорирал факторите от семейно и
социално естество, че подсъдимият е баща на три непълнолетни деца, за които
полага грижи и че в един продължителен период е бил лишен от възможността да
упражнява трудова дейност, за да издържа семейството си. Изтъква се, че
изолацията на Ж. създава сериозни затруднения за неговата съпруга, която
отглежда децата в гр.София, а две от тях посещават столично училище. В тази
връзка се моли за отмяна на определението и за изменение на мярката в по-лека. Към
жалбата са приложени 2 бр. служебни бележки от Директора на ** ОУ „В. Л.“ гр.София, в уверение на
това, че Б. Б. М. е записана в четвърти клас, а С. С. Ж. е записана в първи
клас и двете редовно обучение за учебната 2020/2021 г., и договор за наем от
14.09.2020 г. на ателие в столичен квартал.
Съдът, след като се запозна с жалбата, както и с приложените
по делото материали, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Производството пред първата инстанция е образувано по внесен
обвинителен акт срещу подсъдимия С.Ж. и още седем подсъдими за съпричастност
към организирана престъпна група, действала през 2018 г. на територията на
Бургаска област, създадена с цел извършване на престъпления по чл.345а, ал.1 и
ал.2 от НК и с користна цел, като специално на жалбоподателя е вменено
ръководство на тази група по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.1 вр. с ал.1,
пр.2 от НК. Отделно, петима от останалите обвиняеми са привлечени към
отговорност и за вторични престъпления по чл.354а от НК.
Спрямо Ж. е била изпълнявана мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ за срок малко над година три месеца (започнал от
досъдебната фаза и продължил в съдебната), а впоследствие „Домашен арест“ за
срок малко над шест месеца или процесуалното ограничение на правото на свободно
придвижване се изчислява на близо една година и десет месеца.
В атакуваното определение, както и в жалбата не е застъпен
въпросът за обоснованото предположение, който подход е резонен, предвид етапа
на делото, като въззивният съд само ще маркира, че събраните и в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция доказателства понастоящем не
разколебават подозрението за авторство, за да се приеме, че е отпаднала една от
изискуемите предпоставки за действието на която и да е мярка за неотклонение. Разбира
се, касае се за предварителна и необвързваща преценка, която не съставлява
доказателствен анализ и не нарушава презумпцията за невинност, а се
интерпретира единствено с оглед разискване на поставената проблематика.
Продължителността на изпълнението на двете най-рестриктивни
мерки действително е ново обстоятелство, но то задължително се съобразява в
контекста на обема и сложността на делото, както и необходимите за изясняването
на обективната истина процесуално-следствени действия. Пред съда по същество
съществува задължението за
установяването на фактите по осем отделни деяния за осем подсъдими лица,
като до момента производството е водено ритмично и без ненужно забавяне.
Мнението за съществуването на опасност от извършване на
престъпление, в случай на облекчаване процесуалното положение на Ж.,
действително не е получило надлежна аргументация в проверявания съдебен акт, но
по същността си е правилно и се споделя от въззивната инстанция. Рискът от
криминална активност е съвсем реален и той не се обосновава само с тежестта на сегашното
конкретно обвинение, а най-вече с предходната съдимост на жалбоподателя, който
е осъждан през месец октомври 2011 г. за престъпление по чл.321 от НК – за
участие в ОПГ, създадена с цел извършване на квалифицирани кражби и за
престъпление по чл.195 вр. с чл.20, ал.4 от НК – за помагачество в
квалифицирана кражба на горива, за които при условията на чл.23 от НК му е
определено (в рамките на одобрено споразумение) да изтърпи едно общо най-тежко
наказание 2 години лишаване от свобода, с изпитателен срок от 4 години; а след
това е осъждан през месец май 2014 г. за престъпление по чл.210 вр. с чл.20,
ал.2 вр. с чл.18, ал.1 от НК извършено на 28.01.2011 г. – за опит за
квалифицирана измама, за което му е определено (отново по споразумение)
наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, с изпитателен срок от 4
години, а в последния попада и част от инкриминирания период по сегашното
обвинение за ръководство на престъпно сдружение, с предмет на дейност
неправомерно боравене с наркотични вещества. Въпреки, че осъждането се третира
за едно, понеже отделните наказания за отделните санкционирани престъпления са кумулируеми и са били групирани – с влязло в
сила през месец октомври 2014 г. определение, с което на основание чл.25 вр. с
чл.23 от НК на Ж. е определено общо, най-тежко наказание 2 години лишаване от
свобода, условно с изпитателен срок от 4 години, няма как да се пренебрегне
обстоятелството, че се отнасят до разнородна престъпна дейност, насочена срещу
различни обществени отношения, като всяко от гореизброените престъпления е
тежко умишлено. Вярно е, че същите тези санкционирани престъпления са извършени
седем и повече години преди началото на сегашния инкриминиран период (посочен в
обвинителния акт като месец февруари 2018 г.), но това обстоятелство вече е
било отчетено при предходно произнасяне на АСНС, като именно то основно е
довело до изменението на задържането под стража в „Домашен арест“.
Изложените в жалбата фактори от семейно и социално естество
не са маловажни, но все още не са приоритетни, защото при така отразената
характеристика на дееца, очертаваща го като лице с висока обществена опасност и
склонност към набавяне на доходи по неправомерен начин (предходната съдимост е
все за престъпления с користна насоченост), домашният арест продължава да се
явява подходящата мярка, обезпечаваща в най-пълна степен целите по чл.57 от НПК.
По изложените съображения, жалбата следва да се остави без
уважение, а атакуваното с нея определение да се потвърди.
Ето защо, Апелативният специализиран наказателен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно
определение от 15.09.2020 г. по НОХД № 4517/2019 г. на Специализирания
наказателен съд, ХVІ
състав, с което е било оставено без уважение искането на подсъдимия С.Д.Ж. и
неговата защита, за изменение на действащата спрямо този подсъдим мярка за
неотклонение „Домашен арест“ в по-лека такава.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: