Р Е Ш Е Н И Е
№
03.05.2022 гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско
отделение
На седми април две хиляди двадесет и
втора година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана Ангелова
Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско
дело № 2514 по описа за 2021 г.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава „ХVІІІ-та” от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Р.Н.П., ЕГН: **********,***, с която претендира да бъде осъдено „Д.з.“ АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ***, да му заплати сумата от: 100,00лв. частично от 2.009,82 лв.
представляваща неплатен остатък от общо 2.309,70 лв. дължими за застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка №*****. за претърпеяна от ищеца
имуществена вреда, изразяващи се в повредени или унищожени детайли по собствения
му лек автомобил „****“, рег. № **** - облицовка предна броня, капаче теглич, лайсна в предна броня, врата на
багажник, облицовка задна броня, лайсна в задна броня, основа предна броня,
радиатор воден, радиатор климатик, перка вентилатор климатик и дифузьор перка
охладителна, причинени в резултат на реализирано на 10.02.2021г. ПТП в гр. В. по вина на водача на л.а. „К.“, рег. № ****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 19.02.2021г., до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се сочи, че на 10.02.2021г., около 14:10 часа, в гр. В., ищецът управлявал собствения си лек автомобил марка „О.“, с рег № **** На кръстовището на бул. „Р.“ с бул. „*****“ предприел завиване наляво, като движещият се пред него
автомобил спрял, за да пропусне движещ се по бул. „*****“ автомобил на „С.“. Ищецът също спрял, но водачът на движещия се зад него
л.а. „К.“, с рег № ****, не успял да спре безопасно и го блъснал. От удара
автомобилът „О.“ се преместил напред и се блъснал в спрелия пред него
друг лек автомобил. Местопроизшествието било посетено от органи на ****, но тъй като водачът на автомобила най-отпред нямал
претенции, полицейските служители им указали да съставят Двустранен констативен
протокол за ПТП, в който за виновен е посочен водачът на л.а. „К.“, с рег № **** По отношение на л.а. „К.“, с рег. № **** имало сключена задължителна застраховка „Г*****“ при ответното дружество със срок от 10.03.2020г. до
09.03.2021г., която е била действаща към датата на възникване на ПТП. На
10.02.2021 застрахователят бил уведомен от ищеца и образувал щета №*******г. като извършил оглед и опис на щетите по автомобила
констатиращи горепосочените увреждания - облицовка предна броня, капаче теглич, лайсна в
предна броня, врата на багажник, облицовка задна броня, лайсна в задна броня,
основа предна броня, радиатор воден, радиатор климатик,
перка вентилатор климатик и дифузьор
перка охладителна. След извършено от ищеца проучване за средната пазарна стойност на ремонтите
за отстраняване на щетите по лекия автомобил,
размерът й е 2.309,70 лв., като е налице разлика от 2.009, 82 лв. със
заплатена от страна на застрахователната компания сума. Счита, че с плащането
на сумата от 299,88 лв, ответникът е извършил
признание за основателността на дължимото се застрахователно обезщетение и се
оспорва само размера му. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият
ответник е подаден отговор, с който оспорва иска изцяло. Не оспорва наличието
на валидна застраховка ГО по отношение на автомобила, управляван от посочения
като виновен за ПТП водач и извършеното плащане по заведената щета. Оспорва
наличието на вина на водача на
застрахования при него автомобил и причинно-следствена връзка с вредите по
предната част на автомобила на ищеца. Оспорва посочената от ищеца стойност на
уврежданията. Сочи, че при наличието на трима участници в ПТП е недопустимо да
се съставя двустранен протокол. Видът и размерът на вредите по предната част на
автомобила на ищеца изключват вероятността евентуалния трети автомобил да няма
увреждания. Въвежда евентуално твърдение за тотална щета. Претендират се разноски.
По искане на ищеца, с определение на съда постановено в проведеното на 07.04.2022г.
открито съдебно заседание, е допуснато изменение по размер на предявения иск
чрез неговото
увеличение от 100,00 лева частичен иск от 2.009,82 лева на 2983,12 лв. - неплатен остатък от застрахователно обезщетение
в общ размер на 3283 лв.
Съдът, след като прецени
събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От писмените
доказателства – заверени за вярност копия от: свидетелство за
регистрация на МПС, двустранен констативен протокол за ПТП от 10.02.2021г.;
опис-заключение за вреди на МПС по щета № ***** и ****г. на „Д.з.“ АД, се установява, че: в 14:10 ч. на
10.02.2021г. в гр. В., Р.Н.П., управлявайки лекия си автомобил „****“ с рег. № **** по бул. „Р.“ в посока на
бул. „*****“ бил блъснат от К. И. - водач на л.а. „*****“, рег. № *****, намиращ се зад него, а той от своя страна блъснал намиращият се пред него
спрял лек автомобил „Ф. П.“, водачът на който не заявил претенции за щети. По отношение на л.а. „К." с peг. № ***** имало сключена задължителна застраховка „Г.“ при ответното дружество със срок от 10.03.2020г. до 09.03.2021г. На 10.02.2021 Р.Н.П. уведомил
застрахователя, който образувал щета №*****. и негов представител извършил оглед и опис на щетите по автомобила, като
са установени следните увреждания: облицовка предна броня, капаче теглич,
лайсна в предна броня, врата на багажник, облицовка задна броня, лайсна в задна
броня, основа предна броня, радиатор воден, радиатор климатик,
перка вентилатор климатик и дифузьор
перка охладителна. На 15.02.2021г. „Д.З.“ АД заплатило на Р.Н.П. сума в размер
на 299,88лв. по преписка №****г.
От заключенията на вещите лица по назначените съдебно авто-техническа експертиза и повторна съдебна авто-техническа
експертиза, се установява,
че механизмът
на настъпване на ПТП е удар от л.а. „К****“, рег. № *** в задната част
на спрелия л.а. „О.“ с рег. № ****, който от своя страна се изместил напред и блъснал намиращият се пред него
друг лек автомобил „Ф.“. Относно действителната стойност на възстановителните работи свързани с
отстраняването на вредите, съдът взема предвид заключението на повторната експертиза
като по-подробно и мотивирано. Според него необходимите разходи за материали и
труд по средни пазарни цени са общо 2.865,89лв., представляващи 81,88 % от пазарната
стойност на процесното МПС, която към датата на ПТП е
3500 лв. Размерът на обезщетението, определен при наличието на тотална щета
(след приспадане от среднопазарната стойност на МПС на
стойността на запазените части за скрап) е в размер на 3283 лв.
От показанията на свидетеля К. И. се установява, че на 10.02.2021г., ок. 14,00 ч., в гр. В. е управлявал л.а. К.“, като на кръстовището на бул. „Р.“ и бул. „.“ движещите се
пред него в лентата за ляв завой автомобили спрели внезапно, за да пропуснат
линейка, като той не успял да спре и ударил отзад л.а. „О.“, който се изместил напред и ударил намиращ се пред него л.а. „Ф.“. Нямало пострадали хора, като по л.а. „О.“ имало щети в предната и задната част. По л.а. „Ф.“ нямало видими щети и водачката му заявила, че няма
претенции. Дошлите на място служители на ***** им указали предвид липсата
на претенции от третия участник да съставят двустранен протокол.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./,
аналогична на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който
сключвайки я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От
това следва, че рискът при застраховката
„Гражданска отговорност“ включва не само опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния деликтен
смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните
задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. ( в т.см.
пр. Решение № 15 от 01.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).
В
случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по
смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете
и вина) и валидно застрахователно
правоотношение с
предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи настъпило ПТП, при което
са му нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил, както и
неправомерното поведение на водача му, вида и стойността на вредите, причинна
връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ. ответникът да установи
твърденията си за липса на вина у деликвента, както и
евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил
застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.
По делото са приети на основание чл. 146 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между „Д.з.“ АД и К. относно л.а. „К.” с peг. № ****, заведена от ищеца във връзка с тази
застраховка щета за причинени имуществени вреди на собствения му л.а. „О.“, рег. № **** в гр. В. на бул. „Р.“ по посока на
бул. „****“ и плащане
на обезщетение по нея преди завеждане на иска в размер
на 299,88 лв.
От съставения двустранен протокол за ПТП - документ, нормативно уреден
по форма и съдържание в Наредба № Iз-41 от
12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд,
издадена на основание чл.
125а, ал. 2
от Закона за движението по
пътищата и във връзка с чл. 487, ал. 4 и чл. 574, ал.
3, т. 3 и ал. 5 от Кодекса за
застраховането, констатациите в
който относно механизма за настъпването на ПТП и отговорния за него водач се
потвърждават от СТЕ, съдът намира за установено
и обстоятелството, приетите авто-технически експертизи и гласните доказаталства, съдът намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача на л.а.. „К." с peг. № **** – К., което е противоречало на нормата на чл. 23 ал. 1 ЗДвП (Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да
може да избегне
удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко), е настъпило ПТП,
при което на собствена на ищеца веща – лек автомобил „О.“ с рег. №**** са причинени описаните от застрахователя вреди налагащи подмяната и ремонта
на части от вещта.
С плащането на част от претендираното
обезщетение застрахователят конклудентно е признал горните обстоятелства, като единственият спорен въпрос е
размерът на вредите.
Отчитайки предмета
на застрахователно покритие
по този вид имуществена застраховка, обезщетението следва да покрие действителната стойност на
увредената вещ към деня на причиняване на щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно установения размер на претърпяната в резултат
на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към
датата на увреждането. Същото не може да надвишава стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане
на обезценка /чл. 400 ал. 2 КЗ/. В горния смисъл са Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г; Решение № 115/
09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/
02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО,
представляващи съдебна практика и по аналгочините
норми от действащия КЗ.
Според заключението на вещите лица стойността на работите за възстановяване
на имуществото във вида преди увреждането по средни пазарни цени е 2.865,89 лв., която стойност съдът възприема за меродавна по
гореизложените правни доводи. Изрично в чл. 400 ал. 2 КЗ е посочено, че при
определяне на възстановителната стойност, обезценка
не се прилага.
От така определената стойност на вредите следва
извод, че в хода на процеса се установи наличие на т. нар. „тотална щета“, която съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ, се изразява в увреждане, за което разходите
нужни за извършване на необходимия
ремонт надвишават 70% от действителната стойност на МПС към датата на
събитието, каквото се установява по делото предвид съотношението между пазарната стойност на имуществото
към датата на събитието – 3500 лв. лева и стойността на необходимия ремонт - 2865,89 лева. В тази хипотеза предпоставка
за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета
на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му (чл. 390 ал. 1 КЗ). Дължимостта на застрахователното обезщетение обаче не е обусловена от факта на
прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение. Изпълнението на визираното задължение от застрахованото лице касае въпроса
за забавата на застрахователя. В този смисъл са Решение № 44/02.06.2015 год., постановено по т. д. № 775 /2014 год. на ВКС, решение №
59/12.06.2015 год. по т.д. № 1256/2014 на ВКС, ТК, ІI т.о.; Решение по в. т.
д. №10 /2019г. на ВОС и др. В
случая застрахователят едва в настоящото производство навежда твърдение за
наличие на тотална щета и то в условието на евентуалност, респ. безспорно към
настоящия момент не е изпълнена хипотезата на чл.
18а ал. 7 от Наредба No I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, според която условие за прекратяване на регистрацията
по чл. 18, т. 1 от с.н. е в МВР да е постъпило по служебен път от информационните системи на Гаранционния
фонд уведомление от лицензиран застраховател
за решение за изплащане на тотална щета.
Общо изплатени от ответника са 299,88 лв, от което следва, че искът е основателен за разликата от
2983,12 лв., в която попада претенцията след изменението й.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
за реалното им извършване
– договор за правна
помощ /адвокатското възнаграждение по който е в рамките на минималното по чл.7
ал. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС/,
вносни бележки за държавна такса и депозит за експертиза
са в общ размер от 1039,32 лв.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД „Д.з.“
АД, ЕИК: *****със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Р.Н.П., ЕГН: ********** сумата от 2983,12 лева, представляващи
неплатен остатък от застрахователно обезщетение в общ размер от 3283 лв. по
застрахователна преписка №*****г. за претърпяна
от ищеца имуществена вреда - „тотална щета“ на л.а. „О.“ с рег. № *****, причинена в
резултат на настъпило ПТП на 10.02.2021г., по вина на водача на МПС – л.а. „К.“ с peг. № ****, застрахован
по договор за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 19.02.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Д.з.“ АД, ЕИК: ***** да заплати на Р.Н.П., ЕГН: **********, сумата от 1039,32 лева представляващи сторените разноски в производството съобразно приложен
списък по чл.80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: