№ 970
гр. Варна, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20223110113637 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от Д. А. С., ЕГН
********** от с. И. срещу “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ №15 за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи сумата от 2207,62
лева, от която 910,99 лева – главница по договор за паричен заем от 12/2007г., което
задължение е прехвърлено с договор за цесия от 08.07.2014г. от кредитора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението в съда – 14.12.2015г. до окончателно
изплащане на задължението, сумата от 343,78 лева възнаградителна лихва за периода
21.10.2008г.-20.11.2015г., сумата от 615,45 лева лихва за забава за периода
21.10.2008г.-20.11.2015г., сумата от 37,40 лева – разноски и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 8093/15.12.2015г. и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 15830/2015г. на
ВРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело 20178830401758 по описа на
ЧСИ Петя Иванова с район на действие ВОС, на осн. чл. 439, ал.2 вр. чл. 124, ал.1
ГПК.
В исковата си молба ищецът излага твърдения, че с оглед издаден изпълнителен
лист въз основа на заповед за изпълнение на парично за задължение е образувано на
04.10.2017г. изпълнително дело 20178830401758 по описа на ЧСИ Петя Иванова с
район на действие ВОС. На така посочената дата е извършено и изпълнително
действие, като е наложен запор върху банковите сметки на длъжника. След този
1
момент твърди, че не са осъществявани други изпълнителни действия, при което изп.
производство на 04.10.2019г. е прекратено поради т.нар. „перемпция“. Намира за
приложими указанията дадени с ТР №2/2013г. на ОСГТК, като намира, че
погасителната давност за посоченото задължение е настъпила на 04.10.2022г., при
което за дружество е преклудирана възможността на събере вземането си по съдебен
ред.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не се оспорва,
че за процесната сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производство по ч.гр. дело №15830/2015г. на ВРС, както и изпълнителен
лист. На 14.08.2017г. е образувано изпълнително дело 20178830401758 по описа на
ЧСИ Петя Иванова с район на действие ВОС, като с молбата за образуване на
изпълнителното производство е поискано налагане на запор на банковите сметки на
длъжника. След образуване на изп. дело по сметка на съдебния изпълнител са
постъпили плащания в размер на 1489,59 лева, като същия е осъществил
разпределение на постъпилите суми. Намира, че предявения иск е частично
недопустим, като след разпределяне на постъпилите суми са дължими сумите: 910,99
лева – главница, 349,46 лева – възнаградителна лихва, 643,81 лева – законна лихва,
сумата от 198,04 лева разноски в изпълнително производство. Като погасени при
плащане са отнесени сумите от 337,40 лева – разноски в заповедното производство,
както и част от неолихвявани вземания в размер на 609,77 лева представляващи
възнаградителна лихва и лихва за забава. При тези съображения намира, че за сумата
над 1260,45 лева до пълно предявения размер от 2207,62 лева предявения иск е
недопустим.
В условията на евентуалност оспорва твърденията за липса на предприети
изпълнителни действия, като възразява вземането да е погасено по давност. Посочва,
че заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила, при което
приложение намира общата 5 годишна давност за погасяване на задълженията. Същата
е влязла в сила на 28.01.2016г., от която дата е могло да тече срок за погасяване на
вземането по давност, който срок е бил многократно прекъсван. Посочва, че са
осъществени следните действия в изпълнителното производство: На 28.09.2017г. е
наложен запор върху банковата сметка на длъжника; на 03.10.2017г. е наложен запор;
на 11.02.2021г. взискателя е подал молба за извършване на изпълнително действие; на
30.06.2022г. е постъпила по сметка на съдебния изпълнител сумата от 1489,59 лева.
Посочва, че доколкото на 20.06.2020г. изпълнителното производство е било
прекратено поради настъпване на перемпция, то съдебния изпълнител е следвало да
образува ново изп. производство. Счита, че доколкото не е сторено на 11.02.2021г.
изпълнителното дело се подновява, при което давностния срок се счита за прекъснат.
След този момент давностния срок се счита за прекъснат с постъпване на сумата по
сметка на съдебния изпълнител.
2
Ответникът в депозирания отговор на исковата молба изразява становище за
нередовност, недопустимост и неоснователност на исковата молба и предявения с нея
иск.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, поддържа исковата молба, моли
за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява. Същият
изразява писмено становище, с което моли за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от изисканото в препис изпълнително дело №20178830401758 по описа на
ЧСИ Петя Иванова с район на действие ВОС същото е образувано по молба вх.
№23713/14.08.2017 г. от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, с която е
отправено искане до ЧСИ да образува изпълнително дело по издаден изпълнителен
лист по гр.д. №15830/2015 г. на ВРС срещу длъжника Д. А. С., ЕГН **********. Видно
от приложения изпълнителен лист, същият е издаден въз основа на влязла в законна
сила на 28.01.2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение №
8093/15.12.2015г. и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 15830/2015г. на ВРС за
следните суми: сумата от 910,99лв. /деветстотин и десет лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща неиздължена главница по Договор за паричен заем от
12/2007г., като с договор от 08.07.2014 г. вземането е прехвърлено от “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“EАД, на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 14.12.2015г. до
окончателното й изплащане, сумата в размер на 343.78лв./триста четиридесет и три
лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 20.10.2008г. до 18.12.2009 г., сумата от 615,45 лв. /шестстотин и петнадесет лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава периода от 21.10.2008г.
до 20.11.2015 г., както и да заплати сумата от 37,40лв./тридесет и седем лева и
четиридесет стотинки/, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, представляваща разноски по
производството за заплатена държавна такса и сумата от 300,00лв./триста лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.78 от ГПК.
Със сезиращата молба кредиторът е отправил искане до съдебния изпълнител да
извърши проучване на длъжниковото имущество и ако се открие такова да бъдат
предприети съответните изпълнителни действия – налагане на запори и възбрани. В
тази връзка със запорно съобщение изх. №16621/20.09.2017 г. до „ЦКБ“ АД е наложен
запор на банковата сметка на длъжника на 27.09.2017 г., а със запорно съобщение
3
№16620/20.09.2021 г. до „Банка ДСК“ ЕАД е наложен запор върху банкова сметка на
длъжника на 04.10.2017 г. Възложил е на ЧСИ и правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
С молба вх. №04053/11.02.2021 г. кредиторът е поискал да бъде извършена
справка за регистрирани трудово договори на длъжника, като ако такива бъдат
установени да се наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и да
се извърши справка за налични банкови сметки, като ако такива бъдат установени да се
наложи запор на вземанията на длъжника по тях.
Със запорно съобщение изх. №10003/21.07.2021 г. до Първа инвестиционна
банка АД е наложен запор на банкови сметки на длъжника в банката на 28.07.2021 г.
На 30.06.2022 г. по сметка на ЧСИ Петя Тодорова е постъпила сумата от
1498,59 лв., с основание ид 20178830401758/********** изп. запор Банка ДСК трето
ЗЛ с получател Петя Иванова ЧСИ рег.№883, наредител Д. А. С..
Извършено е разпределение по сметка 37793 от 26.07.2022 г. на така
постъпилата сума.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за допустим. По направеното възражение от
ищеца за частична недопустимост на исковата претенция по отношение на събраните в
изпълнителното производство суми съдът намира същото за неоснователно, тъй като
тези суми са събрани след твърдените от ищеца перемпция на изпълнителното
производство и настъпила в последствие погасителна давност, поради и което това
плащане е ирелевантно за настоящото производство от гледна точка на допустимостта.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наеми, лихви и за
други периодични плащания. В процесния случай вземането е установено с влязла в
сила заповед за незабавно изпълнение, в който случай погасителната давност започва
да тече от изискуемостта на вземането при условията на цитираните по-горе норми.
Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а съгласно чл.330, ал.1, б. „д” от ГПК /отм./
(сега чл.433, ал.1, т.8 от ГПК) изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
4
330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Изрично в мотивите към т.10 от същото тълкувателно решение е посочено,
че в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.)
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Посочено е още, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
Предвид гореизложеното в настоящото производство следва да се направи
преценка дали поисканите и извършени изпълнителни действия по изпълнително дело
№ 20178830401758 по описа на ЧСИ Петя Иванова с район на действие ВОС, вписан с
рег. № 883 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район
на действие Варненски окръжен съд са прекъснали давността.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в хода на
настоящото производство в тежест на ответника е да установи по пътя на пълно и
главно доказване своите възражения, че давността за процесното вземане е спирана
или прекъсвана с предприетите от него действия за принудително изпълнение.
Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26 юни 2015 год. на
ОСГТК на ВКС е прието, че новият ГПК урежда заповедното производство като част
от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно
действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако
е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита
прекъсната със заявлението. Що се отнася до хипотезата на предявен отрицателен
установителен иск след влизането в сила на заповедта, какъвто е настоящият случай,
длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са
настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала
спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на
факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато
заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение), тъй
като от влизането в сила на заповедта започва да тече нова давност, която всякога е пет
години.
В т. 10 на същото ТР се приема, че „съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
5
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането…
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно
чл.426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е
прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността,
но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането,
признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Видно от приобщеното изпълнително дело №20178830401758 по описа на ЧСИ
Петя Иванова с район на действие ВОС, с район на действие Варненски окръжен съд,
вписан с рег. №883 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България
същото е образувано по молба от 14.08.2017 г. от ответника до ЧСИ Петя Иванова да
образува изпълнително дело и да извърши справка за трудови договори и банкови
сметки на длъжника, като при наличност на такива да наложи запор на трудовото
възнаграждение на длъжника и на банковите му сметки. Тази молба като редовна слага
началото на изпълнителното производство и извършените въз основа на нея
изпълнителни действия са редовни до прекратяване на делото. Същата е от естеството
да прекъсне давността.
Въз основа на тази молба ЧСИ е извършил редовни изпълнителни действия като
на 04.10.2017 г. със съобщение до Банка ДСК ЕАД, а на 27.09.2017 г. до ЦКБ АД е
наложен запор на банковите сметки на длъжника в тези банки. Тези действия са годни
да прекъснат давността. Последвана молба с искания е подадена на 11.02.2021 г. от
кредитора с искане за налагане на запор върху вземания на длъжника за трудови
възнаграждения и върху банкови сметки, което е направено със Запорно съобщение до
Първа инвестиционна банка от 21.07.2021 г., получено от банката на 28.07.2021 г.,
което действие е годно да прекъсне давността, съгласно т. 5 на тълкувателно решение
6
№3/2015 от 10.07.2017 год. на ОСГТК на ВКС, която дава задължителни разяснения,
че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният
изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма
сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът
не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.
Или в настоящия случай изпращането на запорното съобщение до „Първа
инвестиционна банка“ АД има характера на действие, годно да прекъсне давността.
Това действие е предприето преди изтичане на петгодишния давностен срок от
предходното прекъсване на давността на 04.10.2017 г.
Тук следва да се отбележи, че съгласно най-новата съдебна практика, изразена в
Решение №37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение, с докладчик съдията Белазелков и др. е прието, че „Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ
– той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой
ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело
и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.“
Или в светлината на процесния казус (аналогичен с разглеждания в цитираното
съдебно решение), въпреки перемирането на изпълнителното дело на 04.10.2019 г.,
извършеното изпълнително действие след перемпцията е прекъснало давността. Или
давността е прекъсната на 11.02.2021 г. с подаване на молбата за извършване на
изпълнителни действия, респ. на 28.07.2021 г. с получаване на запорното съобщение от
„Първа инвестиционна банка“ АД. След тази дата е започнала да тече нова давност.
Като до настоящия момент не са изминали 5 години от последното прекъсване на
давността – 11.02.2021 г.
Тъй като последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне
давността е било предприето на 28.07.2021 г., а от тази дата до настоящия момент не са
изтекли 5 години, то съдът намира, че към датата на постановяване на решението не е
налице погасяване на вземането на кредитора по изпълнителен лист №1217/17.11.2016
г. по давност, поради което и предявеният иск се явява неоснователен на заявеното от
ищеца основание – погасителна давност, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
7
От ответника се претендира заплащане на разноски в настоящото производство
за юрисконсултско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени с оглед
отхвърляне на исковата претенцията, на осн. чл. 78, ал.3, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК и
които съдът определя на 250,00 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Д. А. С., ЕГН ********** от с. И. срещу
ответника “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ №15 за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2207,62
лева (две хиляди двеста и седем лева и шестдесет и две стотинки), от която 910,99
лева – главница по договор за паричен заем от 12/2007г., което задължение е
прехвърлено с договор за цесия от 08.07.2014г. от кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението в съда – 14.12.2015г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 343,78 лева възнаградителна лихва за периода 21.10.2008г.-
20.11.2015г., сумата от 615,45 лева лихва за забава за периода 21.10.2008г.-20.11.2015г.,
сумата от 37,40 лева – разноски и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8093/15.12.2015г. и
изпълнителен лист по ч.гр. дело № 15830/2015г. на ВРС, въз основа на който е
образувано изпълнително дело 20178830401758 по описа на ЧСИ Петя Иванова – рег.
№883 от КЧСИ, с район на действие ВОС, на осн. чл. 439, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.
110 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8