№ 1725
гр. Русе, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. П.
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20254520104091 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 ГПК
от А. П. Г. против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите по изпълнителен лист от 16.02.2023 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6474/2017 г. по описа на РРС,
влязла в законна сила на 12.02.2018 г., с която Д.С.М. е осъден да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД сумата от 4958,62 лв. – главница, ведно със законната лихва от
18.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата по изпълнителен
лист от 07.03.2019 г., издаден въз основа на решение по гр.дело № 1099/2018 г. по описа на
РРС, влязло в законна сила на 12.11.2018 г., с което Д.С.М. е осъден да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД сумата от 199,17 лв. – деловодни разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 6474/2017 г. и 199,17 лв. – разноски по гр.д. № 1099/2018 г., и
двете дела по описа на РРС, които са част от предмета на висящо изпълнително дело
№20238320400605 по описа на ЧСИ И.Х. с рег. № 832 с р-н на д-е ОС – Русе, поради изтекла
погасителна давност. Твърди се, че изпълнително дело №20238320400605 по описа на ЧСИ
И.Х. е образувано на 12.05.2023 г. срещу Д.С.М., починал на 20.01.2021 г. Законният му
наследник – неговата дъщеря В.М. се отказала от наследството, оставено от нейния баща,
като отказът бил вписан в особената книга на съда под № 234/05.07.2021 г. След направения
отказ, наследството преминало към сестрата на Д.М. – М.С.Д., която го приела и с договор
за продажба на наследство от 15.04.2025 г. наследството като съвкупност от права и
задължения било продадено на А. П. Г., което обуславяло правния й интерес от иницииране
на настоящото производство. В исковата молба се твърди, че вземанията, предмет на двата
изпълнителни листа, са погасени по давност, започнала да тече от влизане в сила на
1
заповедта за изпълнение и на съдебното решение и не подлежат на принудително
изпълнение. Към датата на образуване на изпълнителното дело, вземането по изпълнителен
лист от 16.02.2023 г. било погасено по давност поради изтичане на 5-годишен давностен
срок, който започнал да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение. Вземането по
изпълнителния лист от 07.03.2019 г. също било погасено по давност, започнала да тече от
датата на влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 1099/2018 г. Ищцата счита, че
молбата за издаване на изпълнителен лист от 16.02.2023 г. и молбата за образуване на
изпълнително дело от 12.05.2024 г. не са прекъснали давността. В рамките на
изпълнителното производство не били предприети действия по принудително изпълнение.
На 25.06.2025 г. А. Г. депозирала заявление по изпълнителното дело, с което направила
възражение за недължимост на сумата поради погасяване на вземането по давност. На
30.06.2025 г. на М.. Д. била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която тя е
конституирана като длъжник по делото в качеството на наследник на Д.М.. С поканата била
уведомена за наложена възбрана на недвижим имот в гр. Русе. Предвид сключения договор
за продажба на наследство, А. Г. била конституирана като длъжник по изпълнителното
производство. В настоящото производство ищцата претендира признаване за установено, че
не дължи сумите по двата изпълнителни листа, въз основа на които е образувано
изпълнително дело №20238320400605 по описа на ЧСИ И.Х., поради погасяване на
вземанията по давност.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на иска. Счита, че давността е
прекъсната с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на 27.02.2019 г., при
което започвал да тече нов 5-годишен срок, който не бил изтекъл към датата на образуване
изпълнителното дело. Твърди, че са извършвани изпълнителни действия в изпълнителното
производство, които са прекъсвали давността и същата не е изтекла.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
От писмените доказателства по делото се установява, че ответникът „Профи кредит
България“ ЕООД се е снабдил с изпълнителен лист от 16.02.2023 г. по ч.гр.д. № 6474/2017 г.
по описа на РРС въз основа на заповед за изпълнение, влязла в сила на 16.02.2018 г., срещу
Д.С.М. с ЕГН ********** за сумата от 4958,62 лв. – главница, ведно със законната лихва,
считано от 18.08.2017 г. до изплащане на вземането. Ответникът се е снабдил и с
изпълнителен лист от 07.03.2019 г. по гр.д. № 1099/2018 г. по описа на РРС въз основа на
влязлото в сила на 12.11.2018 г. съдебно решение, срещу същия длъжник за сумата от 199,17
лв. – деловодни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 6474/2017 г. по описа
на РРС и 199,17 лв. – деловодни разноски по исковото производство. По молба на
взискателя „Профи кредит България“ ЕООД, към която е приложен изпълнителният лист от
16.02.2023 г., на 12.05.2023 г. е образувано изпълнително дело № 20238320400605 по описа
на ЧСИ И.Х. с рег. № 832 с р-н на действие Окръжен съд – Русе. С молбата за образуване на
2
изпълнително дело не е отправено искане до ЧСИ за прилагане на конкретен изпълнителен
способ и съдебният изпълнител не е овластен за предприемане на такива действия по реда
на чл.18 ЗЧСИ. От приложената по изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение
от 05.06.2023 г. е видно, че взискателят впоследствие е представил по същото дело и
изпълнителния лист от 07.03.2019 г. Видно от удостоверение за наследници на Д.М. /л.25/,
длъжникът Д.С.М. е починал на 20.01.2021 г. и оставил един законен наследник – неговата
дъщеря В.Д.М.. Последната се отказала от наследството на своя наследодател и отказът й е
вписан под № 234/05.07.2021 г. в особената книга по чл.49 ЗН в Районен съд – Русе,
съгласно приложено удостоверение, издадено от РРС /л.15/. След вписване на отказа от
наследство на В.М., наследството на наследодателя Д.С.М., като съвкупност от права и
задължения, преминава към наследниците от следващия ред на наследяване - неговата
сестра М.С.Д., видно от приложените удостоверения за съпруг и родствени връзки. С
договор за продажба на наследство от 15.04.2025 г. с нотариална заверка на подписите и
съдържанието, извършена от нотариус под рег. № 913 и рег. № 914 том I, акт 66 по описа на
нотариус Р.Л., нотариус с р-н РС Русе с рег. № 625 в Нот.камара, М.С.Д. продала на А. П. Г.
цялото си наследство, като обща съвкупност от права и задължения, останали от
наследодателя й Д.С.М., починал на 20.01.2021 г. и през м. юли 2025 г. приобретателят А. Г.
е конституирана в изпълнителното производство като длъжник.
Видно от приложеното изпълнително дело, взискателят с молба от 05.12.2024 г. за
първи път е отправил искане по изпълнителното дело за опис на движими вещи на
длъжника, а първото изпълнително действие е извършено от съдебния изпълнител през м.
юни 2025 г., чрез насочване на изпълнението срещу недвижим имот, собственост на М.. Д.,
чрез налагане на възбрана.
Ищцата е релевирала възражение за погасяването по давност на вземанията по двата
изпълнителни листа, във връзка с които е образувано ИД № 20238320400605, както по
изпълнителното производство, така и в настоящото исково производство.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
Искът по чл.439 от ГПК е правно средство за длъжника по изпълнителното
производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, водещи до изключване или погасяване на спорното право – предмет на
принудителното изпълнение. В настоящия процес ищцата - длъжник в изпълнителното
производство, е навела доводи за погасяването по давност на вземанията, по повод на които
е образувано изпълнителното производство, което се явява обстоятелство, настъпило след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, съответно – на съдебното решение.
Исковата молба е допустима, депозирана от лице с правен интерес, против надлежен
ответник, който е процесуално и материално легитимиран да отговаря по предявения иск.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
3
От представените писмени доказателства категорично се установява, че вземанията
по изпълнителен лист от 16.02.2023 г., издаден по ч.гр.д. № 6474/2017 г. по описа на РРС и
по изпълнителен лист от 07.03.2019 г., издаден по гр. д. № 1099/2018 г. по описа на РРС, са
погасени по давност с изтичане на 5-годишен давностен срок, в рамките на който не са
предприети действия по принудително изпълнение. Относно вземането по изпълнителен
лист от 16.02.2023 г. на основание влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД и давностният срок
е 5 години. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като след влизането им
в сила имат същият краен ефект на окончателно разрешен правен спор, както силата на
пресъдено нещо по влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е трайно установената
съдебна практика - постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 37/24.02.2021 г. по гр.
дело № 1747/2020 г. на ВКС, Г. К., IV Г. О., съгласно което „от изтичането на срока за
възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5- годишната
давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо“, както и определение № 214
от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, Г. К., IV Г. О., съгласно което
„влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение“. За вземането по изпълнителния лист от 07.03.2019 г.
погасителната давност е започнала да тече от влизане в сила на съдебното решение, на осн.
чл.117, ал.2 ЗЗД. Неоснователни са възраженията на ответника, че с молбата за издаване на
изпълнителен лист давността е била прекъсната. Подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист не е сред основанията, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.116
ЗЗД, за прекъсване на давността. Разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист
не се ползва със сила на пресъдено нещо и не представлява изпълнително действие по
смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД, тъй като се развива преди изпълнителния процес и има за цел
да подготви предприемането на принудително изпълнение. Съобразявайки постановеното в
т.10 на ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, давността в изпълнителния процес се прекъсва
многократно, с предприемането на всяко отделно изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. В настоящия случай давността не е прекъсната с
образуване на изпълнителното производство, доколкото в молбата за образуването му
взискателят не е поискал прилагане на определен изпълнителен способ и не е възложил на
съдебния изпълнител подобни действия по реда на чл.18 ЗЧСИ. Според ТР № 2/2013 на
ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др. Изпълнителни действия, прекъсващи давността, са
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
4
Въз основа на писмените доказателства по делото се установява, че вземането по
изпълнителния лист от 16.02.2023г. е погасено с 5-годишна давност, започнала да тече
считано от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 6474/2017 г. по
описа на РРС – 16.02.2018 г., изтекла на 27.04.2023 г., като се съобрази периода на спиране
на давността съгласно §13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците. Следователно към датата на образуване на изпълнителното производство –
12.05.2023 г. вземането по този изпълнителен лист е било погасено по давност. Вземането по
изпълнителния лист от 07.03.2019 г. също е погасено с 5- годишна давност, започнала да
тече от датата на влизане на съдебното решение по гр.д. № 1099/2018 г. по описа на РРС –
12.11.2018 г. и изтекла през м. февруари 2024 г., като се отчете спирането й съгласно §13 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. За това вземане
погасителната давност е изтекла след образуване на изпълнителното производство, но преди
да са предприети действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД,
водещи до прекъсване на давността. Взискателят с молба от 05.12.2024 г. за първи път е
отправил искане по изпълнителното дело за опис на движими вещи на длъжника, а първото
изпълнително действие – налагане на възбрана върху недвижим имот е извършено от
съдебния изпълнител през м. юни 2025 г., т.е. след изтичане срока на погасителната давност
на вземанията.
Въз основа на гореизложеното съдът счита предявения иск за основателен и доказан.
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на делото, в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 233,00 лева
за държавна такса. Ответникът следва да заплати и адвокатско възнаграждение по чл.38
ЗАдв. в полза на адв. Б. С. за безплатно оказана правна помощ на ищцата А. Г., в размер на
840 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. П. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. С.............
не дължи чрез принудително изпълнение на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53-Е,
вх. В, сумата в общ размер на 5 356,86 лева, от които 4958,52 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 18.08.2017 г. до окончателното плащане, по изпълнителен лист №
260024/16.02.2023 г., издаден от Районен съд – Русе по ч.гр.д. № 6474/2017 г. по описа на
РРС, сумата от 199,17 лв. – разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 6474/2017 г.
и 199,17 лв. – деловодни разноски по гр.д. № 1099/2018 г. по описа на РРС, по изпълнителен
лист № 829/07.03.2019 г., издаден от Районен съд – Русе по гр.д. № 1099/2018 г. по описа на
РРС, които суми са част от предмета на изпълнително дело № 20238320400605 по описа на
5
ЧСИ И.Х. с рег. № 832 с р-н на действие Окръжен съд – Русе, поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53-Е, вх. В, да заплати на А. П. Г. с ЕГН
********** с адрес гр. С............. сумата от 233,00 лв. – деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53-Е, вх. В, да заплати на адв. Б. С. от
АК – Русе адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в размер на 840 лева за безплатно
оказана правна помощ на А. П. Г. с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6