РЕШЕНИЕ
№ 1111
гр. Бургас, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20232120107061 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Ж. Т. К. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Бургас, ул. ****, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул. **** – адвокат Н. С., против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. София, район ****,
представлявано от управителите си, със съдебен адрес гр. **** – адвокат
****. Предявен е иск да бъде установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответника изпълнение на вземанията по изпълнителния
лист, издаден в полза на „Уникредит Кънсюмер файненсинг“ АД по гр.д. №
6965/ 201г. по описа на Районен съд – Бургас, въз основа който е образувано
изпълнително дело № **** при ЧСИ с peг. № *** на Камарата на ЧСИ, с
район на действие Окръжен съд – Бургас : 956,38 лв. – неплатена главница по
договор за стоков кредит и паричен заем № ***39/ ***г., ведно със законната
лихва от 08.08.2011г. до окончателното изплащане на задължението. Ищцата
претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Обстоятелства, на които се основава искът:
Ищцата сочи, че въз основа на описания изпълнителен лист на
28.08.2012г. кредиторът „Уникредит Кънсюмер файненсинг“ АД е образувал
изп.д. № 2012***040*** на ЧСИ с рег. № ***. В хода на това изпълнително
производство вземанията са прехвърлени на ответника „Еос Матрикс” ЕООД
1
– с договор за цесия от 22.10.2012г. последното изпълнително действие по
това изпълнително производство било извършено на 08.07.2015г. – връчено
на работодателя на ищцата запорно съобщение. Ищцата се позовава на
тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. по т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на
ВКС и твърди, че на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство е било прекратено по силата на закона на 08.07.2017г. Счита, че
извършените след перемпцията действия са нищожни и не могат да породят
ефекта по чл.116, б.“в“ ЗЗД на прекъсване на давността. Твърди изтекла 5-
годишна погасителна давност на вземанията след прекратяването на
изпълнителното производство, която на основание чл.110 вр. чл.117, ал.2 от
ЗЗД е изтекла на 26.06.2020г. – 5 години след датата на постановяване на
тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. Позовава се на тълкувателно
решение № 3/ 2020г. на ОСГТК на ВКС, което приема, че по време на
изпълнителния процес не е текла давност за вземанията с образувани
изпълнителни дела до дата на постановяване на тълкувателно решение № 2/
26.06.2015г.
Ответникът в преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК представя
писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че и в двете образувани дела
са извършвани действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
давността за вземането : последното валидно изпълнително действие по изп.д.
№ 543/ 2012 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение от
08.07.2015г., а по изп. д. 645/ 2019г. – поискана на 10.05.2021г. справка за
активи и налагане на запори и искания за налагане на запор от 03.09.2021г. и
от 19.07.2023г. Позовава се и на спиране на давностните срокове на основание
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК.
Страните не спорят, че за спорното вземане в размер на 956,38 лв. –
неплатена главница по договор за стоков кредит и паричен заем № ***39/
***г., ведно със законната лихва от 08.08.2011г. до окончателното изплащане
на задължението, по ч.гр.д. № 6965/ 2011г. по описа на Районен съд – Бургас в
полза на кредитора „Уникредит Кънсюмер файненсинг“ АД е издаден
изпълнителния лист от 21.05.2012г., въз основа на който е било образувано
изп.д. № 2012***040*** на ЧСИ с рег. № *** на Камарата на ЧСИ, с район на
действие Окръжен съд – Бургас. В хода на това изпълнение паричното
вземане е прехвърлено на ответното дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД с
договор за цесия от 22.10.2012г. Последното изпълнително действие по това
изпълнително дело е на 08.07.2015г. – наложен запор на трудово
възнаграждение. С постановление на ЧСИ от 14.05.2019г. това изпълнително
2
дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – поради непоискани
повече от две години изпълнителни действия.
Въз основа на изпълнителния лист на 14.05.2019г. при същия ЧСИ е
образувано висящото понастоящем изпълнително дело № ****. Ответникът
твърди следните прекъсващи давността изпълнителни действия, извършени в
хода на това изпълнително производство : на 10.05.2021г. – поискана справка
за имуществени активи и запори; на 03.09.2021г. и на 19.07.2023г. – искания
за налагане на запор върху банкова сметка.
При така въведените от страните твърдения по спора и установените
факти съдът прави следните изводи :
Образуваното изп.д. № 2012***040*** на ЧСИ с рег. № *** е
прекратено по силата на закона на 08.07.2017г. - на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК изпълнението се прекратява две години след последното поискано от
взискателя изпълнително действие /в случая на 08.07.2015г./. На основание
т.10 от тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. по т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК
на ВКС погасителната давност за процесното вземане по изпълнителния лист
е започнала да тече от датата на последното поискано изпълнително действие
- 08.07.2015г. Ходът на тази давност е спрян в периода 13.03.2020г. –
17.04.2020г. на основание чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците във връзка с § 13 от
Закона за изменение и допълнение на този закон, обнародван 09.04.2020г.
След изтичането на 7-дневният срок от отмяната на извънредното положение
по § 13 от ЗИД на ЗМДВИП, считано от 18.04.2020г. давността за вземането е
продължила да тече.
На основание чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Първото предприето изпълнително действие по образуваното следващо
изпълнително дело № 645/ 2019г. съгласно твърденията на взискателя е
искане за налагане на запор от 03.09.2021г. Съгласно цитираното
тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. искането за образуване на
изпълнителното дело от 14.05.2019г. и соченото искане за извършване на
справка от 10.05.2021г. не представляват изпълнителни действия, прекъсващи
давността.
Така съдът приема, че общият давностен 5-годишен срок по чл.110 от
ЗЗД е изтекъл на 12.08.2020г. – 5 години след последното изпълнително
действие по прекратеното изп.д. № 2012***040*** и 35-дневен период на
спиране на давността съгласно Закона за извънредното положение. Поради
това давността за процесното вземане е изтекла преди предприемането на
следващото изпълнително действие от 03.09.2021г. По тези съображения
правопогасяващото възражение на ищцата - длъжник е основателно.
Паричното вземане на ответника е погасено по давност на 12.08.2020г. и
следващите изпълнителни действия от 2021г., не засягат така изтеклата
3
давност. Ето защо предявеният иск е основателен и ще бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищцата
направените по делото съдебни разноски, които съгласно доказателствата по
делото са в размер на общо 650 лв., включващи 50 лв. – заплатена държавна
такса и 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. Т. К. с ЕГН ********** не
дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК **** изпълнение на вземанията по
изпълнителния лист, издаден в полза на „Уникредит Кънсюмер файненсинг“
АД по гр.д. № 6965/ 201г. по описа на Районен съд – Бургас, въз основа който
е образувано изпълнително дело № **** при ЧСИ с peг. № *** на Камарата
на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Бургас : 956,38 лв. – неплатена
главница по договор за стоков кредит и паричен заем № ***39/ ***г., ведно
със законната лихва от 08.08.2011г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. София, район ****, представлявано от управителите
си, със съдебен адрес гр. **** – адвокат ****, да заплати на Ж. Т. К. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Бургас, ул. ****, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул. **** – адвокат Н. С., направените по делото съдебни разноски в
размер на 650 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4