ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
В закрито заседание на 20.08.2018
г. - в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. н. дело № 353/2018г. по описа на ВРС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.244 ал.5 от НПК.
Районна прокуратура Велинград с
постановление от 13.07.2018г. е прекратила
наказателното производство на основание чл.243 ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1 т.1 от НПК
по досъдебно производство вх.№ 995/17г. по описа на РП Велинград и № 87/17г.
по описа на ОСлС -Пазарджик, водено срещу М.А. *** за престъпление по чл.286,
ал.1 от НК - за това, че на 11.11.2016г.
във Велинград, пред надлежен орган на властта – Началника на РУ –Велинград е
набедил М.М.У. *** и Ю.А.С. *** в престъпление по чл. 144, ал.3 от НК, като е
знаел, че са невинни.
В срока за обжалване е постъпила жалба
от Ю.А.С., ЕГН ********** и М.М.У., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника им Р.А.,
в която обжалва Постановление №995/13.07.2018г. на прокуратурата за прекратяване
на наказателното производство по ДП №995/2017г., като необосновано и незаконосъобразно.
Излага следните съображения: На първо място в
постановлението за прекратяване на наказателното производство наблюдаващия
делото прокурор бил разгледал случая едностранчиво и повърхностно, като и тълкувал
превратно събраните по делото доказателства, още повече, че самият обвиняем по
време на очните ставки пред водещият разследването следовател П. обсъждал
абсолютно неоснователно името на наблюдаващия прокурор Палавеев. Последното по
своему създавало съмнения за безпристрастността на наблюдаващия прокурор и
правилното изясняване на случая от фактическа и правна страна, тъй като било недопустимо
обвиняемия по такъв начин да използва името на наблюдаващия прокурор.
На второ място счита, че така
проведеното разследване било непълно и незаконосъобразно, тъй като не били
обсъдени всички факти и обстоятелства, имащи значение за извършване на
деянието, когато неговият автор съзнателно се насочвал към причиняване на
предвидените в закона общественоопасни последици. А необходимо било внимателно
анализиране на всички обективни и субективни признаци.
Настоява се на това, че в подадената
жалба се съдържали твърдения обуславящи в достатъчен обем фактическите
обстоятелства на конкретен престъпен състав по смисъла н а чл. 144, ал. 3 от НК.
Самият автор на жалбата сочел „Нямаше свидетели. Това стана пред съда, когато
свърши делото “. А за едно лице, когато е многократно осъждано му било пределно
ясно, какво означава подобна фактическа обстановка.
В тази връзка считам, че е
правнорелевантно би било да бъде изискана справка от охранителните камери на
съда, дали въобще е провеждана такава среща, имало ли е контакт между тези лица
и т.н., тъй като по данни на свидетелите такава среща въобще не била провеждана.
Обвиняемият К. бил продължил движението си с неговия адвокат Х., а свидетелите С.
и У. продължили движението си с техният адвокат Ш. в противоположна посока.
Тоест нямало никаква допирна точка между тях, което потвърждавало твърденията
на жалбоподателите до Районна прокуратура Велинград, че посоченото в жалбата на
К. са абсолютно неверни твърдения.
На трето място намират, че упражняването
на право на жалба не изключвало визираното в разпоредбата на чл. 286, ал. 1 от НК умишлено виновно поведение, когато такава е депозирана пред надлежен орган,
оторизиран да възбуди и проведе
наказателно преследване, и съдържа фактически обстоятелства за извършено от
определено лице конкретно престъпно посегателство, при знание на дееца, че към
момента на уведомяването на компетентните власти, набеденият е невинен, защото
не е осъществил престъпния състав и е действал правомерно.
Настоява се и на това, че подкрепа на
изложеното били и константните положения в доктрината и съдебната практика, че
измеренията на умисъла като форма на вина, необходими за престъпността на
общественоопасното деяние не изчерпвали всички негови психични моменти, в
обхвата на които са мотивите /подбудите/, целите, намеренията, чувствата и
преживяванията на дееца, обмислянето на решението за извършване на
престъплението, спокойното или възбудено състояние, при което то е взето или се
изпълнява, и други. Наказателноправното значение на тези допълнителни
субективни, невключени във вината психични елементи на престъпното деяние били
определени от материалния закон.
Въз основа на горното се иска от съда да
отмени Постановление вх. № 995 / 2017г. от 13.07.2018 година за прекратяване на
наказателно производство по ДП № 995 / 2017 г. по описа на Районна прокуратура
Велинград и № 87 / 2017 г. по описа на ОСлО Пазарджик, като даде задължителни
указания на разследващите органи и прокуратурата за точното и правилно
прилагане на закона, с оглед изясняване на случая от фактическа страна и
правилното и законосъобразно решение.
Съдът като се запозна с наведените в
жалбата доводи и съображения, и прецени
събраните в хода на предварителното производство, по приложеното дело, гласни и писмени доказателства, счита
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, право на обжалване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат
обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо
лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд
в седемдневен срок от получаването на преписа от постановлението и кръга на
тези лица не може да бъде разширяван.
В разглеждания случай жалбата пред РС –
Велинград срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство
от прокурор при РП – Велинград е подадена от Ю.А.С., ЕГН ********** и М.М.У.,
ЕГН ********** ***, имащи качеството на пострадали лица, на 23.07.2018г., като
постановлението им е връчено лично на 18.07.2018г. Срокът от една седмица по
чл.243, ал.4 от НПК изтича на 24.07.2018г. – ден вторник и присъствен ден,
тоест. При което и жалбата е подадена от лица имащи право на жалба и в срока по
чл.243, ал.4 от НПК и като такава е процесуално допустима.
По същество съдът намира жалбата и за
основателна поради следното:По делото са извършени множество съдопроизводствени
действия, концентрирани предимно в разпит на свидетели. Разпитани като
свидетели С. и У. са отричали де са се срещали с М.К. на 10.11.2016г., докото самия К. е твърдял на
този ден да са му отправяни от тях закани за убийство. Действително са извършени и очни ставки между
обвиняемия М.К. и пострадалите С. и У., в които всеки от тях е подържал
заявеното преди това. Обстоятелството, че К. е посочил в жалбата си, че не е
имало свидетели на отправените към него закани, още не означава, че никой не
видял дали те са се срещнали или не.
На първо място съдът намира, че в
досъдебното производство не са събрани доказателства за това, дали действително
на датата 10.11.2016г. обвиняемия К. и
жалбоподателите С. и У. са били в съда и в последствие сами пред
сградата на съда, респективно дали са излезли от съда без адвокатите на
страните по гр.д.№907/2015г. Не изяснено дори дали действително е осъществена или не
среща между К. и С. и У. пред сградата на съда на тази дата, като в тази връзка
не са положени и усилия да се установи имали записи от охранителните камери. При което и няма кака да се приеме, че от
страна на разследващия орган са извършени всички възможни действия по
разследването, но въпреки това не са събрани доказателства в посока извършено
ли е престъплението за което е повдигнато обвинение на М.К. или няма достатъчно
безспорни данни за това дали са отправяни или не заканите, за които е подадена
жалба до началника на РУП-Велинград. Само от факта, че наказателното
производство по жалбата на М.К. *** е приключило, без да бъде повдигнато
обвинение срещу С. и У., не води до последиците да се прекрати и настоящото
досъдебно производство, респективно до извода, че няма безспорни данни за
извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК –набедяване.
Що се отнася до съображенията на
жалбоподателите, че след като обвиняемия е обсъждал името на наблюдаващия прокурор,
това създавало съмнения за безпристрастността му, то тях съдът намира да нямат отношение към
обжалваното Постановление, тъй като съгласно чл 47, ал.1 НПК, зааинтересованите
лица могат да поискат отвод на прокурора в случаите на чл. 29, ал. 1, т. 1, 4 -
8 и ал. 2, каквото искане до момента не е правено, а в хипотезата на чл.29,
ал.2 само в правомощията на прокурора е
да извърши преценка дали да се отведе от делото или не.
На следващо място, с обжалваното
Постановление за прекратяване на наказателно производство, прокурора е посочил,
че същото се прекратява на осн. чл.25, ал.1, т.1 НПК. Тази правна норма съдържа
две хипотези – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Коя от
двете хипотези е използвана от прокурора за да прекрати наказателното
производство е неясно, тъй като в мотивната част се сочи едновременно, че
налице сезиране на орган на властта, а от друга се излагат правни аргументи
свързани със субективния елемент на престъплението по чл.286, ал.1 НК. Според
изложените мотиви, вероятно извода на прокурора е в посока, че извършеното не
представлява престъпление, но това на изрично посочено. Което е още едно основание да се отмени
обжалваното постановление от 13.07.2018г.
Съдът намира, че по делото следва да
бъде извършен разпит на адвокатите Ш. и Х., като им бъдат зададени конкретни
въпроси по отношение на това кой, кога и с кого си е тръгнал от съда, видели ли
са С. и У. да стоят пред сградата на съда или в близост до нея, останал ли е К.
пред сградата или не. Както и повторен разпит на обвиняемия, като му бъдат
зададени конкретни въпроси по отношение на това къде е точното мястото на
срещата му със свидетелите и плакал ли се е на съдебната охрана. Да се извърши
и проверка за това имали записи от охранителните камери на ВлРС, касателно
осъществена среща пред съда между обвиняемия и жалбоподателите- пострадали лица,
както и да се съберат копия от съдебни протоколи.
След събиране на всички писмени и
гласни доказателства, РП Велинград следва да упражни правомощията си по чл. 242
и сл. от НПК, като в случай, че прекрати наказателното производство следва да
обсъди и направените възражения в жалбата по отношение на данните за извършено
престъпление по чл.286, ал.1 от НК, както и според анализа на същите да
обоснове тезата си извършено ли е такова или извършеното не съставлява
престъпление . Практиката на съдилищата е категорична, че наказателното
производство се прекратява, когато деянието не е извършено или не съставлява
престъпление по НК.
Предвид изложеното, съдът счита, че
подадената жалба е основателна и като такава следва да се уважи, а постановление
от 13.07.2018г. за прекратяване на досъдебно
производство вх.№ 995/17г. по описа на РП Велинград и № 87/17г. по описа на
ОСлС -Пазарджик, да се отмени.
Ето защо следва делото да се върне на
прокуратурата за събиране допълнителни доказателства по надлежния ред, като
след нова и достатъчно задълбочена оценка на доказателствения материал ще
следва да се направи и нов извод относно наличието или липсата на осъществено
престъпление.
По изложените съображения и на
основание чл. 243, ал.5, т. 3 от НПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура –
Велинград от 13.07.2018 г., с което на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по пр.преписка вх.№ 995/2017г. по описа на РП
Велинград и ДП № 87/2017г. по описа на ОСлС -Пазарджик, водено срещу М.А.К. ***,
за престъпление по чл.286, ал.1 от НК, със
задължителни указания за събиране на допълнителни доказателства, дадени в
мотивите на настоящето Определение.
Определението подлежи на обжалване и
протестиране, с частна жалба, в седемдневен срок от съобщаването му на страните
пред Окръжен съд –Пазарджик.
След влизане в сила, заверен препис от
определението, ведно с досъдебното производство и оригинала на обжалваното
постановление, да се върнат на РП -Велинград, а оригиналите на определението и
жалбата, както и препис от обжалваното постановление да се приложат към делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
………………
/Валентина Иванова/