Р Е Ш Е Н И Е № 260156
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично
заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Каяйчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 8936 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – гр. Пловдив срещу В.Н.В.,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.109, ал.1, изр. посл. ЗЗО, във вр. чл.52 ЗЗО.
В исковата молба ищецът твърди, че на *****г.
в *****часа В.Н.В. постъпил по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив,
Спешно отделение, с оплаквания от болки в главата, гърдите и корема след падане
по стълбите. Пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение в първа
клиника по хирургия, като бил хоспитализиран в клиниката на *****г. в *****часа
с приемна диагноза „*****“. Към момента на хоспитализацията ответникът бил с
прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил през времето на
болничния му престой, продължил до деня на дехоспитализацията
му на *****г. На ответника била оказана болнична помощ с изпълнение на
алгоритъм по клинична пътека 197 „Консервативно лечение при остри коремни
заболявания“, чиито изисквания са посочени в приложение № 16 на Национален
рамков договор за медицинските дейности от 2017 г. Към датата на постъпване в
болничното заведение и в периода на болничното му лечение ответникът бил
неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване. Той не е възстановил
правата си на здравно осигурено лицето до изписването му от болницата, поради
което следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ,
която възлизала на сумата от 893 лв. До ответника били изпратени две покани да
заплати доброволно сумата, но те се върнали в цялост като непотърсени. За
събиране на вземането на ищеца било подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 762 по описа за 2020 г. на РС
Пловдив, XVII гр.с.; заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца били дадени указания да предяви иск
за установяване на вземането си. Ищецът не спазил предоставения му едномесечен
срок, поради което с молба от 01.09.2020 г. направи изменение на предявения
установителен иск в осъдителен. Така заявеното изменение е прието от съда с
определение от 17.11.2020 г., вследствие на задължителни указания от Окръжен
съд Пловдив по възз.ч.гр.д. № 2292 от 2020 г., поради
което предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен осъдителен
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 893 лв.,
представляваща стойността на предоставена на ответника медицинска помощ за
периода от *****г. до *****г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 22.07.2020 г. до окончателното събиране на вземането.
Ищецът моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.
В срока
по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.Н.В., чрез
назначения **** А.Й. със становище за неоснователност на предявения иск.
Ответникът оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Намира,
че липсват доказателства за извършването на три основни терапевтични процедури
и три основни диагностични процедури, посочени в блок кодове на основни процедури
на клинична пътека № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“.
По делото били налице доказателства за извършени две основни диагностични
процедури, както и за извършена рентгенография на бял дроб и компютърна
томография на глава, които обаче не фигурирали в списъка с кодове на болести,
лекувани по процесната клинична пътека. Оспорва ответникът да е престоял в
болницата минимум два дни болничен престой, тъй като в епикризата
лекуващият лекар е посочил, че болният е напуснал клиниката самоволно, без да е
отбелязана датата и часът на напускането. Не се установявало по категоричен
начин ответникът да е с прекъснати здравноосигурителни права за процесния
период. Намира, че не се установявало на ответника да е оказано лечение по
процесната клинична пътека, поради което той не дължал претендираната сума.
Моли за отхвърляне на иска.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът е
сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл.109, ал.1, изр. посл. ЗЗО, във вр. чл.52 ЗЗО.
За
основателността на така заявената искова претенция ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК
наличието на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: че на *****г. ответникът е бил приет за лечение
по спешност в ищцовата болница, че е насочен и приет за лечение в клиника по хирургия,
където е пролежал два дни от *****г. до *****г.; че към момента на приемането и
изписването от болницата ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права;
че са извършени твърдените медицински дейности по отношение на ответника по
време на болничния му престой по клинична пътека № 197 „Консервативно лечение
на остри коремни заболявания“, както и размера на претенцията си.
По
делото се установява, че на процесната дата *****г. ответникът е постъпил по
спешност в Центъра за спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
поради оплаквания от болки в главата, гърдите и корема след падане по стълбите.
Видно от лист за преглед на пациента и история на заболяването, ответникът е насочен
за хоспитализация в Клиника по хирургия, където е бил хоспитализиран за исковия
период от *****г. до *****г. На пациента е предоставено необходимото лечение,
изразяващо се в извършване на консултация с интернист – кардиолог и
неврохирург; извършване на рентгенови изследвания – рентгенография на бял дроб,
рентгенография на корем, компютърен томограф на глава
и ултразвук на корем, както и лабораторни изследвания – периферна кръвна
картина, биохимия и урина. Освен това са направени и терапевтични процедури
обработка на контузна разкъсна
рана на глава, апликация ТАБ, реанимационен разтвор 2 пъти по 1 флакон на ден,
общо два дни, аналгин и трамал при необходимост. Тези
обстоятелства се установяват от приетото по делото заключение на СМЕ, което се
кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК,
а също и от ангажираните от ищеца писмения доказателства, приложение към
исковата молба, които по своя характер представлява официални свидетелстващи
документи и се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. На ответника е поставена
окончателна диагноза „contisio thoracoabdominalis.VLC capitis”, видно от епикриза – л.28 от делото.
Установи
се също така, че към момента на постъпване в болничното заведение на *****г.
ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, видно от изискана
справка от ТД на НАП Пловдив – л.99 от делото. Това обстоятелство не се оспорва
от страната. Съгласно чл.52, ал.2 ЗЗО неосигурените лица по този закон заплащат
оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с
изключение на предоставените им медицински и други услуги по чл.82 ЗЗО. Неосигурени
лица са и тези с прекъснати здравноосигурителни права по смисъла на чл.109 ЗЗО.
Съгласно цитираната норма здравноосигурителните права на лицата, които са
длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че
лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период
от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска
помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им
медицинска помощ.
Съдът
намира, че се е реализирала и последната материалноправна
предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно извършени са твърдените
медицински дейности по отношение на ответника по време на болничния му престой
по клинична пътека № 197 „Консервативно лечение на остри коремни заболявания“. Предоставената
медицинска помощ е съответна и адекватна. За доказването й съдът кредитира приетите
по делото медицински документи, а именно епикриза, лист за преглед на пациент в
спешно отделение, история на заболяването, резултати от образно-диагностично
изследване, резултати от клинична лаборатория. Последните представляват
официални удостоверителни документи, издадени от длъжностни лица в кръга на службата
им и установяващи факти с правно значение по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК.
Поради това те имат обвързваща съда формална доказателствена сила. Официалните
свидетелстващи документи доказват с обвързваща съда сила, че фактите, предмет
на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили
така, както са посочени в документа – арг. чл.179,
ал.1 ГПК. В представените писмени доказателства е отразено, че по отношение на
ответника са извършени описаните медицински интервенции. Пациентът е получил медицинска
помощ в пълен обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека. Не се
доказаха оспорванията в писмения отговор досежно реално предоставената
медицинска помощ. Твърденията, че са изпълните само две диагностични процедури
не се споделят от съда, доколкото противоречат на събрания и обсъден по-горе
доказателствен материал.
Предвид
така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е доказан по
своето основание. Размерът му се установява от действащия към момента на
хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги“ на болничното
заведение с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № 197 „Консервативно
лечение на остри коремни заболявания“ в размер на 893 лв. Следва да се има
предвид, че формирането на цената е в прерогатива на лечебното заведение
съгласно изричната норма на чл.52, ал.2 ЗЗО, като не са поставени нормативни
граници. Освен това ответникът е бил уведомен за цената на услугите, които следва
да заплати, тъй като видно от съдържанието на подписаната от него декларация за
информирано съгласие образец № 1 е удостоверил, че е запознат с ценоразписа на
лечебното заведение за медицинска помощ и услуги, предоставяни от лечебното
заведение, като е приел да заплаща същите, в случай, че лечението не се заплаща
от НЗОК или други източници. Поради това и доколкото ответникът не е спазил
задължението си да заплаща непрекъснато здравноосигурителните си вноски, то той
следва да заплати на лечебното заведение стойността на предоставената му
медицинска помощ.
Като
законна последица от уважаване на иска е присъждането на законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
По
отношение на разноските:
При този
изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК в
размер на 650 лв., съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК –
л.128 от делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.Н.В., ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, на основание чл.109, ал.1, изр. посл.
ЗЗО, във вр. чл.52 ЗЗО сумата от 893 лв. (осемстотин деветдесет и три лева) – главница,
представляваща цената на предоставена медицинска помощ на ответника с
прекъснати здравноосигурителни права, за периода *****г. – *****г. по клинична
пътека № 197 „Консервативно лечение на остри коремни заболявания“, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.07.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 650 лв. (шестстотин и
петдесет лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.