Р Е
Ш Е Н И Е
№
……………
гр. Варна, ….............2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Х-ти тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря Добринка
Долчинкова и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия
СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1976/2022 г. по описа на Административен съд –
Варна и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от
Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, при Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, против Решение № 745/06.06.2022г., постановено по НАХД № 1073/2022г.
по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-013029 от 08.07.2020г. на директор на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на основание чл. 414, ал. 1
от Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция от 2000 лева на
"Тийм Пауър Европа" ЕООД за нарушение на чл. 224, ал. 1 КТ във връзка с чл. 228, ал. 3 КТ, чл. 107х ал. 1, т. 12 и чл. 107ч КТ и на дружеството са присъдени разноски.
Решението на първостепенния съд се оспорва като постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Изложени са съображения, че въззивният съд е длъжен да възприеме
безпротиворечиво гласните показания на всички разпитани свидетели и всички
доказателства, като следва да цени тяхната достоверност, както с оглед логическата
последователност, така също и с оглед другите събрани доказателства. Навежда
доводи, че нарушението не е било отстранено веднага след извършване на
документалната проверка и преди съставяне на АУАН. В заключение се формира искане
решението на ВРС да се отмени, а наказателното постановление да се потвърди.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от старши юрисконсулт Н., който поддържа касационната жалба. Моли
за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – „Тийм Пауър
Европа“ ЕООД, чрез адв. Т. в депозиран писмен отговор оспорва касационната
жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
съдебни разноски. В съдебно заседание чрез адв. Т. пледира за оставяне на
въззивното решение в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на производството пред ВРС е НП №
03-013029 от 08.07.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, с което за нарушение на чл. 224, ал. 1 КТ във вр. чл. 228, ал. 3 КТ, чл.
107х, ал. 1 , т. 12 и чл. 107ч КТ, на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000лв. НП е издадено въз основа на АУАН № 03-013029/20.06.2020г.,
с който е констатирано, че „Тийм Пауър Европа“ ЕООД в качеството му работодател
не е изплатило в законоустановения срок в дължимия размер парично обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение на К. П. П., на длъжност „дограмаджия“, което е било
начислено във ведомостта за заплати за м.04.2020 г. в размер на 72.56 лв.
Прието е, че нарушението е извършено на
04.05.2020 г. в гр. Варна, бул. „*****“ № **, ет. * ,офис *.
За да отмени наказателното постановление
ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законен срок,
но при издаване на същите са нарушени административнопроизводствените
правила. Посочено е, че от фактическото
обвинение не става ясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на
дружеството – за това, че не е изплатил дължимия размер на парично обезщетение
за неизползван платен отпуск в срок или за това, че е нарушил други права,
непосредствено свързани с изпълнението на възложената работа. Посочено е, че липсва
пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено –
за коя година какъв е бил размерът на платения годишен отпуск на лицето, каква
част от него е ползвана и в какъв размер е следвало да се изплати обезщетение.
Приел е, че липсват данни какъв е бил трудовия стаж на лицето и по какъв начин
продължителността му рефлектира върху дължимото обезщетение за неползван
отпуск. В АУАН и НП не е посочен законоустановения срок в който следва да бъде
изплатено обезщетението, както и датата на прекратяване на трудовия договор, от
който започва да тече този срок. Въззивният съд е посочил, че не става ясно
защо административнонаказващият орган е приел, че нарушението е извършено точно
на 04.05.2020 г. Като е съобразил Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците, въззивният съд е приел, че срокът за
дружеството за изплащане на дължимото обезщетение е изтекъл по време на
извънредното положение, което е било отменено на 13.05.2020 г. Съдът е извел
извод, че срокът за изплащане на дължимото обезщетение за въззивното дружество
е удължен с един месец, считано от 13.05.2020 г. до 13.06.2020 г., като
последната дата е неприсъствен ден – събота, съответно срокът се счита за
изтекъл в първия присъствен ден – 15.06.2020 г. Съответно нарушението се явява
довършено на 16.06.2020 г. Изложени са мотиви защо не следва да се присъди
адвокатско възнаграждение на дружеството по реда на чл. 38 ЗА.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
На първо място следва да се отбележи, че
изложените в касационната жалба доводи не са касационни основания по смисъла на
чл. 348 НПК, а преповтарят частично мотивите на въззивния съд. Изводите на
районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички
обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, и изцяло се споделят от
настоящия тричленен съдебен състав, поради което препраща към тях на основание
чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
НП
е издадено в нарушение на материалния закон. За да определи действителната дата
на нарушението, въззивният съд е съобразил чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Според
цитираната разпоредба удължават се с един месец от отмяната на извънредното
положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по
време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или
изпълнение на задължения на частноправни субекти. Правилно въззивният съд е
приел, че срокът на дружеството за изплащане на дължимото обезщетение е изтекъл
по време на извънредното положение, което е било отменено на 13.05.2020 г.,
поради което срокът за изплащане на дължимото обезщетение за дружеството е
удължен с един месец, считано от 13.05.2020 г. до 13.06.2020 г. Предвид, че
13.06.2020 г. е неприсъствен ден – събота, съответно срокът се счита за изтекъл
в първия присъствен ден – 15.06.2020 г., и нарушението е довършено на
16.06.2020 г. Предвид това, съобразно
нормата на чл. 228, ал. 3 КТ, дружеството е следвало да изплати на работника
обезщетение за неползвания отпуск в срок до 15.06.2020 г. – работен ден, което
не е спорно, че не е било сторено. Работодателят е изплатил дължимото
обезщетение на 02.07.2020 г. и в този смисъл нарушение на чл. 228, ал. 3 КТ е
налице, но то би било извършено на 16.06.2020 год., а не на 04.05.2020 г.,
както е посочено в НП, доколкото нарушението е формално, на просто извършване и
съгласно константната съдебна практика винаги е довършено в деня следващ
изтичането на срока. С други думи към посочената в НП дата 04.05.2020 г.,
нарушението е несъставомерно от обективна страна.
Като е достигнал до идентични правни
изводи и е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, районният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от
визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, основателно е
искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на съдебни
разноски, но предвид липсата за приложени доказателства за направените
разноски, такива не следва да се присъждат. Пред настоящата касационна
инстанция не са представени доказателства за уговорено и платено възнаграждение
за един адвокат.
Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63а, ал. 1 ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 745/06.06.2022 г.
на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 1073/2022 г.
Решението е окончателно.
2.