Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.09.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осемнадесети април
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 15827 по описа за
2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 05.04.2016 г. постановено по гр.дело
№ 31857/2014 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66 състав, е признато
за незаконно уволнението на Б.Е.П., с адрес: ***, за което извършване е
издадена Заповед № 11/07.05.2014 г. на изпълнителния директор на „С.2.“ АД, ***,
на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ, като
е отменено по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. С решението на съда
е осъдено „С.2.“ АД, ***, по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във
вр. с чл.225, ал.1 КТ, да заплати на Б.Е.П., сумата от 3900 лв., представляваща
обезщетение за оставяне без работа, вследствие на незаконното уволнение за
периода от 08.05.2014 г. до 08.11.2014 г. С решението на съда е отхвърлен иск,
предявен от Б.Е.П. срещу „С.2.“ АД, ***, с правно основание чл.220 КТ за
заплащане на сумата от 650 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие. С решението на съда е осъдена Б.Е.П., да заплати на основание
чл.78, ал.3 ГПК на „С.2.“ АД, ***,
сумата от 91 лв., разноски за адвокатско възнаграждение, както и е осъдено „С.2.“
АД, ЕИК********, да заплати по сметка на СРС, държавна такса в размер на 236
лв. С решението на съда е допуснато
предварително изпълнение на
решението, в частта, с която е уважен искът
по чл.225 КТ. С решение от 01.02.2017 год., постановено в закрито
заседание по гр.дело № 31857/ 2014 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66 състав е
допълнено решението от 05.04.2016 г., постановено по гр.дело № 31857/2014 г.,
като след израза „ Осъжда „С.2.“ АД, ***, по иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ, да заплати на Б.Е.П., сумата от 3900
лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа, вследствие на
незаконното уволнение за периода от 08.05.2014 г. до 08.11.2014 г.“, да се чете
израза: „ ведно със законната лихва, считано от 12.06.2014 г.- датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането“. С
решение, постановено в закрито заседание на 01.02.2017 год. по гр.дело № 31857/
2014 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66 състав е допусната поправка на очевизна
фактическа грешка в решението от
05.04.2016 г., постановено по гр.дело № 31857/ 2014 год., на СРС, 66 състав,
изразяваща се в следното: в титулната част на решението, вместо „ Софийски
районен съд, ІІ ГО, 66 с-в, в публичното заседание на тридесети октомври две
хиляди и шестнадесета година, в състав:“, да се чете „ Софийски районен съд, ІІ
ГО, 66 с-в, в публично съдебно заседание на тридесети март две хиляди и
шестнадесета година, в състав:“.
Срещу решението на СРС, 66 с-в е постъпила
въззивна жалба от ответника „ СС****“ –АД, гр.София, подадена чрез пълномощника
адв. П.Ч., с искане същото да бъде отменено, в частта с която са уважени
предявените от ищцата обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ и чл.344, ал.,1, т.3 във вр. с ч.225, ал.1 от КТ и вместо това
да бъде постановено друго, с което същите да бъдат отхвърлени. Твърди се, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ищец Б.Е.П. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно
изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли
съда, жалбата като неоснователна да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение
–потвърдено
в обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно. Не претендира
присъждане на разноски по делото.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба, подадена от ищцата Б.Е.П. срещу решението на СРС, 66 с-в, с искане
същото да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен
предявения
иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 650 лв. и
вместо това да бъде постановено друго, с което да бъда уважен така предявения
иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ. В насрещната въззивна жалба се
излагат доводи, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона.
Въззиваемата страна- ответник - „СС****“ –АД,
гр.София, не е депозирала отговор на подадената от ищцата насрещна въззивна
жалба в срока по чл.263, ал.3 от ГПК и не взема становище по същата.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната и насрещната въззивна жалба са допустими - подадени са
съответно в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и по чл.263, ал.2 от ГПК, от легитимирани страни в
процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество
въззивната и насрещната въззивна жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Предмет на разглеждане във въззивното производство
са предявените от ищцата Б.Е.П. срещу ответника „СС****“ –АД, гр.София,
при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с
чл. 225,
ал.1 от от КТ, както и чл.220, ал.1 от КТ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не се спори между страните, а и от
представените по делото доказателства се установява обстоятелството, че със
заповед за прекратяване № 11/ 07.05.2014 г., издадена от ответника „ С.2.“ АД,
ЕИК:********, в качеството му на работодател, на основание чл.328, ал.1, т.11
от Кодекса на труда и промяна изискванията за изпълнение на длъжността е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата Б.Е.П., с професия - администратор
от „СС****“-АД, звено: хотел „ Триада“- хотел- рецепция, считано от 07.05.2014
г. В заповедта, като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено, че
договорът се прекратява, поради промяна в изискванията за изпълнение на
длъжността.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По
въззивната жалба, подадена от ответника по делото съдът намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно,
в обжалваната от ответника част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищцата Б.Е.П.
срещу ответника „СС****“ –АД, гр.София, при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от от КТ. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, защото са
съобразени с доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение
на материалния закон. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Доводите изложени в жалбата на ответника са изцяло
неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба на ответника следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав приема, че направените изводи от първоинстанционният съд относно незаконосъобразност на заповед за прекратяване № 11/ 07.05.2014 г., издадена
от ответника „ С.2.“ АД, ЕИК:********, в качеството му на работодател, с която
на основание чл.328, ал.1, т.11 от Кодекса на труда и промяна изискванията за
изпълнение на длъжността, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Б.Е.П.,
с професия - администратор от „СС****“-АД, звено: хотел „ Триада“- хотел-
рецепция, считано от 07.05.2014 г., респективно за незаконност на извършеното
уволнение на ищцата, са правилни и в съответствие на материалния закон.
При съвкупния анализ на събраните
доказателства и след съобразяване на всички обстоятелства по делото съдът
намира, че атакуваното от ищцата уволнение е незаконосъобразно по следните
съображения:
Основанията за уволнение представляват
определени от закона юридически факти, възникнали след сключване на трудовия
договор, при наличието на които може да се извърши уволнение на работника или
служителя. Тези основания са изчерпателно изброени в закона и вън от тях, на
други основания, трудовият договор не може да бъде прекратен от работодателя по
чл.328 КТ. Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, посочена като законно
основание за прекратяване на трудовото правоотношение във връченото
предизвестие на ищцата и в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, регламентира хипотезата на прекратяване на трудовия договор с
писмено предизвестие при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността,
ако работникът или служителят не отговаря на тях. Съдът приема,
че обосновката на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта, а не посочената правна
квалификация са определящи за основанието, на което е извършено уволнението и
при противоречие между тях съдът взема предвид именно изложението на фактите.
От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да
разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото
правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се
осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да
заключи дали уволнението е законосъобразно /в този смисъл Решение № 314 от
30.10.2014г., постановено по гр.д. № 840/2014 г., ІV ГО, ВКС/. Когато
работодателят издава заповед за уволнение, той посочва фактите и
обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст от закона,
който го урежда. При несъответствие между изложените обстоятелства в акта за
уволнение и посоченото основание за уволнение, действителното основание се
определя от съда въз основа на мотивиращата част от акта на работодателя, като
изложението на фактите могат да бъдат формулирани и в друг документ, към който
препраща заповедта и който е станал достояние на работника или служителя / в този смисъл - решение по гр. дело
№ 380/2009 г., ІV г. о., ВКС, решение по гр. дело № 119/2010
г., ІV г. о., ВКС, решение по гр. дело № 468/2009
г., четвърто г. о., ВКС - постановени по реда на чл.290 от ГПК/. От друга страна, когато
работодателят прекратява трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ в заповедта
следва да посочи промяната в изискванията за заеманата длъжност, на която
работникът или служителят не отговоря, респективно, когато прилага основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ е длъжен
изрично в заповедта да посочи, на коя от двете хипотези се извършва уволнението
и в какво точно се изразява липсата на необходимото образование и на
съответната професионална квалификация за изпълнение на възложената работа, т.
е. при прилагане на посочените основания, които се намират в съотношение между
общо основание / т.11/ и негов
частен случай /т. 6/, заповедта следва да бъде мотивирана / в този смисъл- решение по гр. дело № 979/2014 г., ІV г. о., ВКС и гр. дело № 119/2010 г., ІІІ г. о., ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В настоящия случай това
не е сторено от страна на работодателя, като в заповедта е посочено единствено,
че трудовото правоотношение с ищцата се прекратява на основание чл.328, ал.1,
т.11 от КТ, и на основание промяна изискванията за изпълнение на длъжността,
считано от 07.05.2014 год. В процесния случай в мотивите на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, липсва изрично посочване в какво се
изразява промяната в изискванията за заемане на длъжността по смисъла на чл.328, ал.1 т.11 от КТ, както и не се
препраща в заповедта към друг документ, в който да са формулирани фактите
относими към промяна на изискванията за заемане на длъжността от ищцата, и
който да е станал достояние на същата. Съдът приема, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата не е
мотивирана, поради липса на изрично посочване в какво се изразява промяната в
изискванията за заемане на длъжността по смисъла на чл.328, ал., т.11 от КТ, която
хипотеза касае всички изисквания за заемане на длъжността, извън образованието
и квалификацията, които касаят основанието по чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Липсата на посочени
конкретни фактически основания в мотивната част на заповедта, която не препраща към други
документи, препятства защитата на ищцата и преценката за законосъобразност на
уволнението към момента на неговото извършване. В случая, заповедта не може да бъде попълнена с мотиви в хода на производството по делото, както ответникът в
писмения си отговор на
подадената искова молба се е опитал да акцентира, че уволнението е извършено поради обстоятелството, че ищцата не е владеела
испански език, което изискване било особено наложително за длъжността- администратор,
тъй като последния посреща, регистрира и настанява гостите на хотела. И тъй
като ищцата не е владеела испански език се е наложило да бъде прекратено
трудовото й правоотношение.
С оглед на така изложените
съображения съдът намира, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
незаконосъобразно, което води до незаконност на уволнението на ищцата и
уважаване на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. В тази
връзка,
предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и доказан, и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционният съд. Обусловеният от изхода на делото по
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ, иск
по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1
от КТ се явява също основателен и доказан, и като такъв правилно е бил уважен
от първоинстанционният съд.
Поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение в частта, с която са уважени
предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ и с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ е правилно и законосъобразно, и като такова следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По
насрещната въззивна жалба, подадена от ищцата по делото, съдът приема следното:
Противно на изложеното във въззивната жалба, с оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема, че предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата е редовно връчено в края на м.март 2014 год. Трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено след изтичане на срока на предизвестието, респективно считано от
07.05.2014 год., датата посочена в същото. Ответникът е спазил срока на предизвестие
за прекратяване по реда на чл.328, ал.1, т.11 от КТ на трудовото правоотношение
с ищцата, поради което не дължи заплащане на обезщетение по реда на чл.220, ал.1
от КТ. Обезщетение се дължи за неспазен срок на предизвестие, което в случая не
е налице. От друга страна съдът приема, че срокът на предизвестие може да бъде
отработен реално/ както е в настоящия случай/, но може да бъде изплатено и
обезщетение, съобразно общото правило на чл.220, ал.1 от КТ.
На следващо място, съдът приема,
че с признаване на уволнението за незаконно и отмяната му отпада основанието за
получаване на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ, доколкото това обезщетение предпоставя законосъобразно
уволнение, каквото в случая не е налице, поради което ако обезщетението е изплатено, плащането
се оказва с отпаднало основание и работникът или служителят дължи връщането му
- в този смисъл и решение № 1133/20.06.2001 г. по гр. дело № 2168/2001 г.,
решение № 1505/29.10.2001 г. по гр. дело № 1711/2000 г., решение №
1936/27.12.2001 г. по гр. дело № 166/2001 г., решение № 2030/22.01.2002 г. по
гр. дело № 1576/2000 г. на ВКС, III г. о. и др.
По изложените съображения, предявения иск с
правно основание чл.220, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 650 лв. се явява
неоснователен и недоказан, и като такъв правилно е бил отхвърлен от
първоинстанционният съд. С оглед на което и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на
разноските за въззивното производство.
С оглед
изхода на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за настоящата
инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не
следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ищец по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 05.04.2016 г. постановено
по гр.дело № 31857/2014 г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
66 състав /допълнено с решение от 01.02.2017 г., постановено по гр.дело № 31857/2014 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66 състав и поправено с
решение от 01.02.2017 год., гр.дело № 31857/2014 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66 състав/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.