Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 1 27.01.2021
год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 195 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за Министерство на
вътрешните работи ( ЗМВР).
Образувано е по
жалба на Д. Н. А. от гр. Р., ул. *** № **, ап. **, действащ чрез
пълномощник адв. Д. П. от Адвокатско Дружество „П. и В.” гр. Търговище, срещу
Заповед № 1873з-314 от 01.10.2020 год. , издадена от Началника на РУ – Разград,
с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от 6 месеца” В
жалбата се твърди, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила в нарушение на
материалния закон и целта на закона. Излагат се подробни доводи, в подкрепа на твърдените пороци на
оспорената заповед. По същество оспорващият твърди, че не е извършил вмененото
му във вина нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Сочи, че
с оглед информацията в изготвената от него докладна записка, тя има характер на
сигнал до началника на РУ Разград по смисъла на чл. 119, ал. 1 от АПК, за извършени нарушения от началника
на сектор в РУ, поради което не е бил длъжен да я съгласува с него. Оспорващият
иска от съда да отмени оспорената заповед
и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – началникът на Районно управление- Разград, чрез процесуалния си
представител – главен юрисконсулт С. М., счита жалбата за просрочена, а по
същество оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Към момента на издаване на обжалваната заповед
оспорващият А. е държавен служител от МВР
по смисъла на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От 01.02.2019 год. е назначен на длъжност Полицейски
инспектор VI степен в група „Териториална
полиция” , сектор „Охранителна полиция” на РУ Разград при ОДМВР Разград,
съгласно кадрова справка на л. 71 /номерацията
долу в дясно на листа/. Съобразно представената типова длъжностна
характеристика /л. 154/ оспорващият следва да познава нормативната уредба,
дейността и функциите на полицията, структурата и задачите на органите на МВР,
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Оспорващият се ръководи, контролира и оценява
от началника на групата. От представения протокол № 330р-4762 от 19.02.2020 г.
/л.153/ е видно, че А. е запознат с
типовата длъжностна характеристика на 13.02.2020 год.
С писмо вх. № 187300-3250 от 03.06.2020 год. в РУ
Разград /л.25/ е постъпило
постановление на районна прокуратура
Разград от 29.04.2020 год. за прекратяване на наказателно производство по БП № 1873 ЗМ-254/2020 год. по описа на РУ Разград. Върху писмото е изписана резолюция „Н-к гр.ТП. За изготвяне на проект за НП,
съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН” и допълнителен текст, който е заличен и „ г-н Д. А...”.
С докладна записка рег. № 1873р-11872 от 05.06.2020
год. /л.26/ оспорващият А. е уведомил
началника на сектор „ОП” РУ Разград гл.инспектор С., че е получил преписка с
вх. № 187300-3250 от 03.06.2020 год., но че няма правомощия да издава НП, не са
му възлагани права на наказващ орган да издава НП , съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. Посочил е, че в раздел IV на закона за
административните нарушения и наказания няма
предвиден ред за изготвяне на проект на НП и какво точно трябва да
сдържа този документ.
С Разпореждане
рег. № 1873р-12313 началникът на сектор „ОП” при РУ Разград – А. С., е
разпоредил на оспорващият А. на основание чл. 25, ал. 1 от ИНСТРУКЦИЯ №
8121з-823 от 5.11.2014 г. за организация на дейността в Министерството на
вътрешните работи по териториалното обслужване на населението /ДВ бр. 94/2014
г./ да извърши проверка по преписка с
вх. № 187300-3250 от 03.06.2020 год. с оглед на това дали е законосъобразно и
обосновано издаване на наказателно постановление, съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН на Д. В. Р., като прецени събраните доказателства в хода на БП № 1873
ЗМ-254/2020 год.и при необходимост да извърши разследване на спорните
обстоятелства.
На 15.06.2020 год. оспорващият е изготвил докладна записка
регистрирана под № 1873р-12562/16.06.2020 г. /л.35/ до Началника на РУ Разград
за извършената проверка, възложена с горе цитираното разпореждане, в която са
изложени установените от него при проверката фактически обстоятелства. В нея
той е посочил, че въпросът дали е законосъобразно и обосновано да се издаде НП
по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е в правомощията на АНО, съгласно Заповед № 8121з-1371
от 11.11.2015 год. на Министъра на вътрешните работи за оправомощаване на
длъжностни лица от МВР да издават НП за
нарушения на ЗМВР. Върху тази докладна записка са положени две резолюции: „Н-к
СОП за отношение” и „Издавам наказателно постановление по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с което налагам глоба в размер на 100 лева по чл. 257, ал. 1 ЗМВР. Проект
на НП да се изготви от инсп. Д. А., което да ми се …. в срок до 16:30 часа на
17.06.2020 г. Под резолюциите има подпис без да е посочена длъжността на
лицето, издало резолюцията. Оспорващият е представил проект на НП в разпоредения срок /л.75/.
С докладна записка рег. № 1873р-12768/19.06.2020 год.,
изготвена на 17.06.2020 год., оспорващият А. е уведомил началника на РУ
Разград, че началникът на Сектор „ОП” като пряк началник не му е оказал
дължимата методическа помощ и не му е
дал допълнителни указания във връзка с възложената му задача да изготви проект
за НП, въпреки че изрично му е заявил че той не е компетентен в производството
по налагане на административни наказания
по раздел IV от ЗАНН. В тази връзка предположил, че вероятно
исканият от него документ следва да бъде под формата на чернова на НП и се е съобразил с разпоредбите на чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН, но не може и не би следвало да носи отговорност за неточно или
непълно изпълнение на възложената му задача с оглед на отказа на гл. инспектор
С. да му даде допълнителни указания по
поставените от него въпроси и да му разясни точно типът документ, който следва
да изготви.
Със становище №
1873-14652 от 07.07.2020 год. /л.56/ началникът на Сектор „Охранителна полиция“
при РУ Разград е уведомил началника на РУ Разград, че оспорващият А. е изготвил
докладна записка рег. № 1873з-12768 от
19.06.2020 год. /л.55/ до началника на РУ Разград, при което е нарушил чл. 39 ал. 1 и чл. 40 от „Вътрешните правила за
организация на документооборота в МВР”, наричани по-нататък в решението
„Правилата”, утвърдени със заповед № 8121з-1013 от 08.08.2017 год. на Министъра
на вътрешните работи, тъй като не е съгласувал докладната с него като началник
Сектор, и е поискал началникът на РУ Разград да образува дисциплинарна проверка
по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР.
Във връзка с това
становище началникът на РУ - Разград е
издал Заповед № 1873з-216 /л. 19/, с която на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР
е разпоредил да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни, че
оспорващият А. е нарушил Вътрешните правила за организация на документооборота
в МВР утвърдени със заповед № 8121з-1013 от 08.08.2017 год. на Министъра на
вътрешните работи. Дисциплинарната проверка е възложена на гл. инспектор А. С.
– началник на сектор „ОП” при РУ – Разград. Тази заповед е връчена на оспорващия на
10.07.2020 год. /л. 19/.
С искане рег. № 1873-14946 от 10.07.2020 г. /л-.58/
оспорващият А. е поискал от
Дисциплинарно наказващият орган да отстрани гл.инсп. С. от
дисциплинарното производство като дисциплинарно разследващ орган на основание
чл. 207, ал. 4 и ал. 5 от ЗМВР като заинтересован от изхода на проверката
доколкото, разследваните действия на оспорващия А. произтичат и са в пряка
зависимост от действията на гл.инсп.С. В становище рег. № 1873р-16568 от
03.08.2020 год. ДРО е изложил мнение, че искането на А. е неоснователно и не
следва да бъде уважавано. С Резолюция от
21.07.2020 год. ДНО е изразил съгласие с мнението на ДРО. Оспорващия А. е бил
запознат с двата документа на 03.08.2020 год. /гърба на л. 59/.
Проверката е приключила с писмена справка рег. №
1873р-16941 от 06.08.2020 год. /л.21/. От фактическа страна ДРО е посочил, че оспорващият А. не е изписал
на гърба на последната страница от изготвената от него докладна записка рег. № 1873р-12768/19.06.2020 г. текста
„съгласувал”. По този начин е нарушил чл. 37, ал. 1 и чл. 40 от Правилата, но нарушението е незначително, не води до
вредни последици и предлага да не му бъде налагано наказания.. На следващо
място ДРО е установил, че докладната
записка е докладвана на началника на РУ Разград, без да
е съгласувана с началник сектор „ОП” при
РУ Разград, т.е. с него. В изготвената докладна записка, се съобщавало за действия на А. по изпълнение на
писмена резолюция на началника на Сектор
„ОП” при РУ Разград. ДРО е посочил, че служителят не е предвидил
съгласуване на изготвения документ в
йерархична последователност с ВПД началник
група „Териториална полиция” и началник Сектор „ОП”. Нарушението е
грубо, като вредните последици произтичат от неуважително и пренебрежително
отношение на служителя към йерархията на
структурата, в която работи. А. не е докладвал документа в йерархична
последователност и е „прескочил” началник Сектор „ОП” и по този начин го е лишил от възможност да
осъществява контрол, ръководене и оценяване.
Нарушителят не е изпълнил заповед № 8121з-1013 от 08.08.2017 год.
на Министъра на вътрешните работи. Деянието
е квалифицирано като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и се предлага на
бъде наказан с наказание „порицание” за срок от 6 месеца на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 във вр. с
чл. 194, ал. 1 от ЗМВР. Оспорващият се е запознал със справката на 26.08.2020 год.
С покана рег. № 1873р-18386 от 25.08.2020 год. ДНО е
поканил оспорващият да даде писмени обяснения и представи доказателства за
твърдените от него факти до 16:00 часа 01.09.2020 год. Поканата е връчена на
служителя на 26.08.2020 год. В даденият срок оспорващият е депозирал писмени
обяснения рег. № 1873р-19021 от 01.09.2020 год.
Обясненията на служителя, заедно с цялата преписка по дисциплинарната
проверка са анализирани от ДНО в
резолюция с рег. № 1873р-21208 от 30.09.2020 год.
Въз основа на справката за извършената дисциплинарна
проверка Началникът на РУ Разград при
ОД на МВР Разград в качеството си на ДНО
е издал оспорената заповед. В нея от фактическа страна е посочено, че
оспорващият е изготвил докладна записка
рег. № 1873р-12768/19.06.2020 г., която не е съгласувал с началник
сектор „ОП” при РУ Разград и не е изпълнил разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Вътрешните
правила за организация на документооборота в МВР. По този начин не е изпълнил
заповед № 8121з-1013 от 08.08.2017 год. на Министъра на вътрешните работи,
което се явява нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и на основание чл.
200, ал. 1, т. 11 от същия закон му наложил наказание „порицание” за срок от
шест месеца. Заповедта е връчена на А. на 01.10.2020 год., а жалбата срещу нея
е подадена на 15.10.2020 год. по пощата чрез лицензиран пощенски оператор
„Български пощи” ЕАД, съгласно фискален бон и
служебна бележка / л.92, л. 157/
С оглед на така
установените факти по делото, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и в срока, предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК, е
процесуално допустима.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган – началника на РУ Разград към ОДМВР
Разград, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, според която служители
на висши ръководни и ръководни длъжности
са компетентни да налагат
наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Съгласно
т. IX.1.4 от приложение № 1 на Заповед № 8121з-140 от
24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР на Министъра на вътрешните работи / ДВ
бр.13/2017 год./ началникът на сектор в
РУ към ОДМВР е ръководна длъжност.
Заповедта е издадена и в регламентираните от закона
срокове. Съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Моментът на
откриване на дисциплинарното нарушение е юридически факт, който в закона е
дефиниран легално. Според чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато компетентният орган е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя, като законодателят изрично е определил момента на
установяване на дисциплинарното нарушение - когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при този орган.
В случая
твърдяното нарушението е извършено на 17.06.2020 год., материалите от
дисциплинарното производство са постъпили при ДНО на 06.08.2020 год., а
заповедта е издадена на 01.10.2020 год., т.е. в сроковете, посочени в чл. 195,
ал. 1 от ЗМВР.
Заповедта е в установената писмена форма по чл.210,
ал. 1 от ЗМВР и съдържа изискуемите от тази разпоредба реквизити.
Съдът обаче счита, че при издаване на оспорената
заповед ДНО е допуснал нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 35 от АПК, тъй като не е оценил всички доказателства, включително и посочените от
държавния служител, както и да обсъди и неговите възражения. В случая в писмените
си обяснения държавният служител е посочил, че по същество процесната докладна
записка по своя характер с оглед на
съдържанието ѝ съставлява сигнал по чл. 119, ал. 1 от АПК във вр. с чл.
69 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР за допуснати
от гл. инспектор А. С. нарушения в т.ч. и на чл. 58 от Етичния кодекс. В резолюцията за приемане на
писменото обяснение на оспорващия ДНО пространно е изложил фактическите
обстоятелства довели до изготвяне на
процесната докладна записка, но не е обсъдил никъде възраженията на оспорващия,
че по своята същност тя е сигнал за допуснати нарушения от началника на сектор
„ОП”, както и мотиви защо не приема тези твърдения. Това нарушение е
съществено, тъй като създава вероятност за неистинност на фактите, които
органът е счел за установени и които са
от значение за преценката дали е налице нарушение, каква е вината на държавния служител, дали са налице и какви са
вредните последици и обстоятелствата, при които е извършено.
На следващо място съдът намира, че в производството по
издаване на оспорената заповед е нарушен принципа за безпристрастност по
смисъла на чл. 10, ал. 2 от АПК, който е общ принцип в административното
производство, каквото е и производството по налагане на дисциплинарни наказания
по ЗМВР. Независимо, че този принцип е намерил израз само в
разпоредбата на чл. 207, ал. 4 от ЗМВР, която регламентира дисциплинарното
производство при допуснати тежки дисциплинарни нарушения, той е приложим при всяко друго производство за
налагане на дисциплинарно наказание, с оглед неговата универсалност в
административното производство. Едно от измеренията на принципа за
безпристрастност е предотвратяване на всеки възможен конфликт на интереси,
изразяващ се в евентуална заинтересованост на длъжностните лица от съответната
администрация от съдържанието на крайния акт. „Пристрастен" орган е този,
който участва в разглеждането на дисциплинарното производство, в нарушение на
принципа на самостоятелност и безпристрастност, установен в цитираната по-горе
правна норма. Ето защо при наличие на хипотезата на чл. 10, ал. 2 АПК, това
лице по свой почин, или по искане на някой от заинтересованите, може да бъде
отведено.
В случая със становище № 1873-14652 от 07.07.2020 год. /л.56/
началникът на сектор „ОП” – гл. инспектор С., е поискал образуване на
дисциплинарно производство срещу оспорващия, като впоследствие в качеството си
на извършващ проверката е изготвил справка, че следва да бъде наложено
дисциплинарно наказание. Съгласно ЗМВР дисциплинарно разследващият орган
изготвя становище, за наличие на основания за реализиране на дисциплинарна
отговорност. Именно дисциплинарно разследващият орган определя кръга на
релевантните доказателства, съобразно твърдяното нарушение, изслушва обясненията,
респ. се запознава с писмените обяснения на служителя, като след това формира
мнение относно наличието или не на предпоставки за реализиране на дисциплинарна
отговорност. Функциите на дисциплинарно разследващия орган сочат на
необходимост от гаранции за неговата независимост и безпристрастност. Следва да
се отчете като липса на обективност и всестранно изясняване на обстоятелствата
при налагане на дисциплинарното наказание, това, че цялото производство е
проведено от началник сектор „ОП” при РУ Разград който е и вносител на
предложението за започване на дисциплинарно производство с твърдения, че
жалбоподателят не е съгласувал с него докладната си записка до началника на РУ
Разград. От всички документи, изготвени от началника на сектор ОП” във връзка с
дисциплинарната проверката е видно, че той лично е силно засегнат от
обстоятелството, че А. не несъгласуването с него докладната си записка, в която
се сочи, че разпорежданията на началник сектор „ОП са неправомерни. Нещо
повече, по време извършваната от гл. инспектор С. дисциплинарна проверка е
извършвана предварителна проверка по докладна записка на оспорващия А. с рег. 1873р-12454 от
12.06.2020 год. /л.34/, в която той
излага данни за евентуално извършено от гл. инспектор С. престъпление по чл.
311 от НК. Тази проверка е приключила с Постановление на районна прокуратура
Разград от 11.09.2020 год. /л.47/ за отказ да се образува досъдебно
производство.
При тези факти, се поражда основателно
съмнение дали дисциплинарната проверка е проведена обективно, пълно,
всестранно, респ. дали събраните в хода доказателства са преценени
безпристрастно при изготвяне на справката от извършващия проверката гл.
инспектор С. Проверяващият началник сектор „ОП” още в началото на
дисциплинарното производство е бил сформирал мнение за осъществен от
жалбоподателя състав на нарушение. Оспорващият
А. своевременно е направил писмено
искане за отвод на гл. инспектор С. - в деня, в който е запознат със заповедта
за възлагане на дисциплинарната проверка, но такъв не е последвал въпреки, че
са били налице обстоятелствата за отвеждане, с което е допуснато нарушение на
чл. 10, ал. 2 от АПК.
Констатираното представлява
съществено процесуално нарушение, явяващо се самостоятелно основание за отмяна
на оспорения акт.
По отношение на
материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира следното:
ДНО е приел, че
наказаният А. не е съгласувал с началника на сектор „ОП”, изготвената от него до началника на РУ МВР
Разград докладна записка рег. № 1873з-12768 от 19.06.2020 год. /л.55/, с което е нарушил разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от
Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР, утвърдени със
заповед № 8121з-1013 от 08.08.2017 год. на Министъра на вътрешните работи,
съгласно която съгласуването на документите се извършва в йерархична
последователност от компетентните служители и ръководители на структурата –
изготвител.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 2, б.
„а” от Правилата според формата и
съдържанието си докладната записка е справочно-информационен, общо- административен
документ, представляващ писмено изложение на даден проблем, въпрос, ситуация
или състояние, или писмено съобщение за
отчитане изпълнението на възложена задача, което съдържа констатации, изводи,
препоръки, предложения или възможни решения.
Според чл. 35, ал. 1 от Правилата изготвянето на
документите, оформянето и вътрешното съгласуване, преди предаване за подпис се
извършва от служителя, на който е възложена задачата, а според втората алинея
служителят който изготвя документа и ръководителите му са отговорни за
правилното оформяне и адресиране, съгласуване и окомплектоване с описаните като
приложения материали и броя на отпечатаните екземпляри.
От анализа на тези правни норми следва изводът, че
задължението за съгласуване на изготвяните документи не произтича от
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Правилата, а от разпоредбата на чл. 35, ал. 1
от същите правила, тъй като в чл. 39, ал. 1 е
посочена последователността на съгласуването с оглед йерархията на
структурата изготвител. Нормата на чл.
39, ал. 1 от Правилата би била нарушена, ако е извършено съгласуване, но не по
йерархичен ред – в случая А. би нарушил чл. 39, ал. 1 от Правилата, ако изготви
докладна записка до началника на РУ
Разград и я съгласува първо с
началника на сектор „ОП, а след това с началника на група „Териториална
полиция” в което структурно звено е назначен на длъжност и чийто началник му се
явява пряк и непосредствен ръководител, съгласно длъжностната му характеристика
и щатната структура на РУ Разград. Следователно АНО не е посочил правилната
материално-правна норма, която оспорващият А. е нарушил, според вмененото му от
фактическа страна нарушение.
При преценката
на материалната законосъобразност на оспорената заповед следва да се
прецени и дали А. е извършил вмененото му нарушение от обективна и субективна
страна. За тази преценка следва да се вземат предвид следните нормативни разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 8 от Вътрешните
правила, когато установи, че задачата не
е от компетентността му, определеният в резолюцията изпълнител , докладва на
резолиращия за определяне на компетентен изпълнител или допълнителна резолюция
и указания.
Според разпоредбата на чл. 5, ал.2 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР /ДВ бр. 34/2015 г./ "Разпореждането” е устно или писмено
указание чрез резолюция, издадено от орган на подчинените му държавни
служители, което е свързано с изпълнение на функционалните им задължения или
със заповед на горестоящ началник. Т.е. в настоящия случай е налице
разпореждане на Началник Сектор „ОП” при РУ Разград до подчинения му А. да
изготви проект на НП по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН по смисъла на чл. 5, ал.
2 от инструкцията.
В чл. 5, ал. 4
от същата инструкция е предвидено, че когато държавен служител прецени, че
издадената устна заповед е неправомерна, е длъжен да посочи основанията си за
това на началника, който я е издал. Когато заповедта бъде потвърдена писмено,
държавният служител я изпълнява, като отговорност за последиците от
изпълнението ѝ носи началникът. В посочената инструкция не е уредена
хипотезата ако разпореждането е неправомерно, какво се случва. Това обаче е
уредено в т.62 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – ако
държавният служител счита, че дадена заповед или разпореждане е неправомерно,
същият следва да посочи основанията си за това пред органа, който я е издал,
или, ако е необходимо - пред по-висшестояща инстанция. Т.е. държавният служител има право да прецени пред
кой орган да посочи основанията си – дали пред органа издал разпореждането или
направо пред по-висшестоящата инстанция. В този смисъл Решение № 436 от
11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7705/2016 г., V отд.
В настоящият
случай с докладна записка рег. №
1873р-11872 от 05.06.2020 год. /л.26/ оспорващият А. е уведомил началника на сектор „ОП” РУ
Разград гл.инспектор С., че не е компетентен да изготви проект на НП по реда на
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. С Разпореждане
рег. № 1873р-12313 началникът на сектор „ОП” при РУ Разград – А. С.
отново е възложил на А. същата задача, който я е изпълнил в срок.
От съдържането на
докладна записка рег. № 1873з-12768 от 19.06.2020 год. /л.55/ е видно, че с нея оспорващият А. е уведомил
началника на РУ Разград, че началникът на Сектор „ОП” неправомерно в нарушение на ЗАНН и на
задълженията на А. по длъжностна характеристика му е разпоредил и заповядал да
изготви проект на наказателно постановление, за налагане на административна
наказание. А. е пояснил също, че по
реда на чл. 22, ал. 8 от Правилата е посочил на началник сектор „ОП”, че
възложената му задача не е от неговата компетентност, но тя отново му била
възложена.
От анализа на цитираните по-горе правни норми и
установените фактически обстоятелства следва изводът, че оспорващият А. е
спазил разпоредбите на чл. 22, ал. 8 от Вътрешните правила и на чл. 62 от
Етичния кодекс за поведение, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗМВР. Процесната
докладна записка е изготвена от А. във връзка със задължението и правото му по
чл. 62, от Етичния кодекс за поведение и не следва да бъде съгласувана, по реда
на чл. чл. 35, ал. 1 и в йерархическата
последователност по чл. 39, ал. 1
от Вътрешните правила за
организацията на документооборота.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че преценката
дали е законосъобразно и обосновано да се издаде НП по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е само в компетентността на АНО по чл. 52, ал. 1 ЗАНН. Съгласно чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН на други длъжностни лица от същото ведомство може да бъде
възложено само разследването на спорните обстоятелства по
административнонаказателнта преписка. Преценката кой да бъде наказа, въз основа
на коя санкционна норма, за нарушение коя материално правна норма, въз основа
на кое деяние е от компетентността на АНО. В неговата компетентност е да прецени и дали е
налице хипотезата на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. По делото не са представени
доказателства оспорващият А. да е компетентен да издава НП за нарушения на
ЗМВР. АНО може да бъде подпомаган в тази дейност и да възложи техническото изготвяне на
НП, но преди това той следва да се е произнесъл по горепосочените обстоятелства
– виж чл. 53, чл. 54 и чл. 55 от ЗАНН. В случая началникът на РУ Разград е
издал заповед № 1873з-187 от 09.06.2020
год. /л.28/ относно организиране и контрол при осъществяване на
административнонаказателната дейност в РУ – Разград. Заповедта е изготвена от
началника на сектор „ОП” гл. инспектор С. С раздел III от същата е определена последователността на дейностите от
съставяне на АУАН до издаване на НП и влизането му в сила. В т. 13 от раздел III е посочено, че началникът на РУ Разград и началникът
на сектор „ОП” се подпомагат от служители от група „Териториална полиция”,
определени в заповедта. С т. 30 от раздел III на същата заповед са определени полицейските
инспектори от група „Териториална полиция”, сектор „Охранителна полиция” при РУ Разград, които да изпълняват дейностите
по раздел III , но оспорващият А. не е сред тях.
Предвид горното съдът намира, че оспорващият А. не е нарушил чл. 39, ал. 1 от
„Вътрешните правила за организация на документооборота в МВР”, утвърдени със
заповед № 8121з-1013 от 08.08.2017 год. на Министъра на вътрешните работи, т.е.
не е извършил нарушение по чл. 194, ал.
2 т. 1 от МВР, поради което оспорената заповед е материално незаконосъобразна.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
оспорената заповед като издадена при допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила и в нарушение на материалния закон
следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
С оглед изхода на делото искането на оспорващия за
присъждане на сторените по делото разноски като своевременно направено е
основателно. Същото е доказано до размер на 490 лв. от които 480 лв. договорен
и изплатен адвокатски хонорар /л.149-151/ и 10 лв. държавна такса /л.85/
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 1873з-314 от 01.10.2020 год. , издадена
от Началника на Районно управление –
Разград при Областна дирекция на МВР - Разград
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерството на
вътрешните работи –Разград да заплати на Д. Н. А. от гр. Р., ул. *** № **, ап. ** сумата от 490 лв. / четиристотин и деветдесет лева/
разноски по делото.
На основание чл. 211, изречение трето от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Съдия: /п/