Р Е Ш Е Н И Е №
260103
Гр. Пловдив,
9.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание
на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Величка
Белева
с участието на секретаря Нели
Богданова разгледа докладваното от съдията Вера Иванова в.т.д. № 116 по описа
за 2021 година
и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е
решение № 260014, постановено на 17.09.2020 г. по т.д. 72/2019 г. на Окръжен
съд-Х., с което е
осъдено З.а.д.„***-З.“АД-гр.С.на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати
на Н.Д.Я., действащ със съгласието на своя законен представител и
майка Р.Т.Т. сумата в размер на 45 000 лв., представляваща
обезщетение по ГО на автомобилистите за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства,
вследствие на ПТП, настъпило на
03.09.2018 г. в гр.С. по вина на Х.А.А.
от гр.С., водач на лек
автомобил марка и модел „Ф.“ с рег. № *, с валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със З. „О.“АД с
полица № ВG/*, валидна от 23.07.2018 г. до 22.07.2019
г., ведно със законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяването
на застрахователното дружество за настъпването на застрахователното събитие
10.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, отхвърлен е за разликата до
размер от 100 000
лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен, осъдено
е З.а.д.„***-З.“АД-гр.С.на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Н.Д.Я., действащ със
съгласието на своя законен представител и майка Р.Т.Т., сумата в
размер на 1481 лева и 524 турски лири като обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за прегледи и лечение, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба 15.05.2019
г. до окончателното им изплащане, осъдено е З.а.д.„***-З.“АД-гр.С.на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК да заплати на Н.Д.Я., действащ със съгласието на своя законен
представител и майка Р.Т.Т. сумата в размер на 368,05 лв. – разноски по делото съобразно
уважената част на исковете, осъдено е З.а.д.„***-З.“АД-гр.С.да заплати
на адв.Р.М.,адвокат при Адвокатска колегия - С.с личен № *********
от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет сумата в размер
на 1 928,97 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ, осъден е Н.Д.Я., действащ със съгласието на
своя законен представител и майка Р.Т.Т., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на З.а.д.„***-З.“АД-гр.С.направените пред настоящата инстанция разноски в
размер на 1092,87 лв. за адвокатско възнаграждение и депозити за вещи
лица съобразно отхвърлената част от иска, осъдено е З.а.д.„***-З. “АД-гр.С.на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд-Х. сумата в общ размер на 1909,24 лв. – държавна такса
съобразно уважената част от предявените искове.
Жалбоподателят
З.“О.“АД-гр.С.моли решението да бъде отменено в неговите части, с които дружеството
е осъдено да заплати на Н.Д.Я., действащ със съгласието на своя законен
представител и майка Р.Т.Т. сумата 45 000 лв., представляваща
обезщетение по ГО на автомобилистите за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства,
вследствие на ПТП, настъпило на
03.09.2018 г. в гр.С. по вина на Х.А.А., водач на лек автомобил марка и модел „Ф.“,
с рег. № *, с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със З. „О.“АД с полица № ВG/*,
валидна от 23.07.2018 г. до 22.07.2019 г., ведно със законната лихва за
забава по чл.86 от ЗЗД върху обезщетението за неимуществени
вреди, считано от датата на уведомяването на застрахователното дружество
за настъпването на застрахователното събитие 10.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, както и е осъдено дружеството да заплати на Н.Д.Я., действащ със
съгласието на своя законен представител и майка Р.Т.Т., сумата 1481
лева и 524 турски лири като обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за прегледи и лечение, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба 15.05.2019
г. до окончателното им изплащане, а също и в частта му за
разноските, като неправилно по съображения, изложени в жалбата от 21.10.2020
г., като бъдат отхвърлени предявените срещу дружеството искове и в частите, с
които са уважени, евентуално да бъде намален присъденият размер на
обезщетенията, ведно с лихвите и разноските. Като ответник в производството
пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Оспорва като
неоснователна въззивната жалба, подадена от Н.Д.Я., действащ като непълнолетен
лично и със съгласието на своята майка Р.Т.Т.. Не заявява искане за събиране на
доказателства в производството пред въззивната инстанция. Претендира за
присъждане на разноски.
Жалбоподателят
Н.Д.Я., действащ като непълнолетен лично и със съгласието на своята майка
Р.Т.Т., моли решението да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен за разликата над
45 000 лв. до размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва от 10.10.2018 г.,
предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а също и в
частта му за разноските, като неправилно по съображения, изложени в жалбата от
23.10.2020 г., като бъде уважен предявеният от него иск и за посочената разлика
ведно с лихви и разноски. Като ищец в производството пред окръжния
съд предявява с искова молба от 15.05.2019 г. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 499, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника З.“О.“АД-гр.С.да му заплати сумата 50 000 лв., като претенцията е
увеличена на 100 000 лв. по искане на ищеца съгласно определение,
постановено в съдебното заседание на окръжния съд на 10.08.2020 г., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и
страдания и свързаните с това неудобства вследствие на телесни увреждания,
описани в исковата молба, настъпили при и в резултат на ПТП на 3.09.2018 г. в
гр.С. по вина на водача Х.А.А. при управлението от него на лек
автомобил марка „Ф.“, модел „В.“ с рег. № *, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество съгласно
полица №BG/*, валидна от
23.07.2018 г. до 22.07.2019 г., което обезщетение се претендира от ищеца като
увредено (пострадало) лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяването на искането за обезщетяване пред застрахователното дружество 10.10.2018 г., както и да му заплати сумите 1 481 лв. и 524 турски лири
като обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплащане на разходи за
лечение, направени вследствие на същото ПТП, което обезщетение също се
претендира от ищеца като увредено (пострадало) лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаването на исковата молба в съда. Моли да бъде
отхвърлена като неоснователна въззивната жалба, подадена от З.“О.“АД-гр.С.. По
негово искане във въззивното производство е събрано ново писмено доказателства.
Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство –
възнаграждение за един адвокат при условията на чл. 38,ал.2 във вр. с чл. 38,
ал.1,т.2 от ЗА.
Пловдивският
апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на
жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и намери за установено следното:
Безспорно е между
страните, че на 3.09.2018 г. в гр. С. е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „Ф.“,
управляван от Х.А.А., и на велосипедиста Н.Д.Я., роден на *** г., тогава
на 13 години и 2 месеца, при което е пострадал ищеца Н.Д.Я.. Не се спори между
страните, че водачът на лекия автомобил Х.А.е виновен за
настъпването на това ПТП, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по
непредпазливост увреждане на ищеца Н.Я.– средна телесна повреда,
както е установено с влязло в сила решение № 147/22.10.2019 г. по
АНД 658/2019 г. на РС-С.. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе лек
автомобил е имало застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при
ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищецът е отправено до
ответното застрахователно дружество искане за предявяване на претенция,
представено в копие с исковата молба, получено при дружеството на 10.10.2018 г., като е
претендирано за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 100 000
лв. и на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разходи за лечение в
размер на 711,50 лв. и 524 турски лири. Безспорно е, че преди датата на
подаването на исковата молба не е било изплатено на ищеца от застрахователя
обезщетение за причинените му неимуществени и
имуществени вреди. Твърдението на ищеца е, че при посоченото ПТП той е пострадал тежко,
като е пострадала лявата му ръка, страдал е и от болки в областта на дясното
коляно, оток, охлузвания и синини, установено е било закрито счупване на долния
край на хумеруса на лявата ръка, опериран е в болница и е изписан на 7.09.2018
г., консултиран е и от специалисти в Р.Т., на 4.10.2018 г. отново постъпва в
болница, където му е извършена редресация на лява лакетна става под обща
анестезия и е изписан на 6.10.2018 г., отново постъпва в болница на 16.10.2018
г., опериран е и е изписан на 19.10.2018 г., на 6.12.2018 г. постъпва в болница
за провеждане на рехабилитация и е изписан на 13.12.2018 г., на 26.03.2019 г.
отново е приет в болница, където претърпява оперативна интервенция и е изписан
на 29.03.2019 г., на 10.04.2019 г. постъпва в болница за провеждане на
рехабилитация и е изписан на 17.04.2019 г.Твърди, че за проведеното лечение и диагностични
процедури (описани в исковата молба по вид и стойност) е заплатил сума в размер
общо на 1481 лв., както и сумата 524 турски лири, от която 224 турски лири за
преглед и превръзка на 24.09.2018 г. и сумата 300 турски лири за доклад за
летателна годност от 12.09.2018 г. Твърди, че в резултат на ПТП е получил
сериозни увреждания, както физически, така и психически, които са променили
начина му на живот. Твърди, че ПТП му е причинил внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания, изпитвал е болки и
дискомфорт поради операциите и гипсовото му обездвижване в продължаващия
постоперативен период. Твърди, че не може да извършва свободно движение с
лявата ръка, а при ограничените движения изпитва остра болка и постоянен
дискомфорт, което възпрепятства възможността му свободно да осъществява
физическа активност. Твърди, че се е нуждаел от помощта и грижите на своите
близки. Твърди, че болките му продължават и към момента на подаването на
исковата молба. Твърди, че са настъпили съществени промени в емоционалното му
състояние, станал е раздразнителен, нервен, неспокоен, избягва да излиза от
дома си и е тревожен. Твърди, че нараняванията по лицето са го направили
стеснителен, свит и затворен. Твърди, че неприятните емоции, болката и спомените
за случилото се въздействат отрицателно върху него, предвид и на чувствителната
му възраст. Твърди, че белезите от оперативните процедури и деформацията на
крайника го смущават силно, срамува се от тях, потиснат и затворен е в себе си
поради няколкократните оперативни порцедури, пролежаванията в болнично
заведение, честите посещения в различни болници за долекуване и контролни
прегледи. Твърди, че след пътния инцидент страда от честа смяна на настроенията
и затруднена концентрация, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и
страх. Твърди, че въпреки отправеното искане до застрахователя на виновния
водач-ответното дружество не му е било изплатено обезщетение. Затова претендира
за присъждане на обезщетения за причинените му неимуществени и имуществени
вреди ведно с лихва.
С отговора на
исковата молба от 25.07.2019 г. ответното застрахователно дружество оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП
за него са възникнали всички, описани в исковата молба, телесни увреждания и че
той е търпял болки и страдания, които да обосновават търсеното обезщетение.
Оспорва сумата 524 турски лири да е за разходи за лечение и диагностични
процедури и разходът за избор на екип не може да се приеме, че е за лечение на
травмата, твърдяна в исковата молба. Счита иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за неоснователно завишен и прекомерен по размер. Твърди
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
настъпило като резултат от нарушение на вменените му със ЗДвП задължения,
поради което на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД счита, че размерът на
обезщетението следва да бъде намален съобразно този принос.
С
допълнителната искова молба от 9.09.2019 г. ищецът заявява, че са
неоснователни, недоказани оспорванията на ответника относно наличието,
характера, степента и вида на телесните увреждания, получени от ищеца в
резултат на процесното ПТП. Заявява, че в резултат на процесното ПТП на ищеца
са причинени тежки телесни увреждания, които са наложили продължителното му
лечение, той няколкократно е постъпвал за оперативна интервенция (общо 4 пъти)
за периода между септември на 2018 г. и април 2019 г., като през този период е
претърпял и два курса на рехабилитационни процедури. Заявява, че относно избора
на екип за четвъртата операция е представен разход и е неоснователно
твърдението на ответника, че ищецът е постъпил в болница за различна травма от
твърдяната в исковата молба. Твърди, че е неоснователно оспорването на размера
на претенцията за неимуществени вреди, който е съобразен с принципа за
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Оспорва наличието на съпричиняване от
страна на ищеца на процесното ПТП.
С обжалваното
съдебно решение окръжният съд приема, че вината на застрахования водач А.е
установена с решението по АНД № 658/2019 г. на РС-С., безспорно е наличието на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите именно
при ответното дружество, вредите на ищеца и че те са във връзка с процесното
ПТП е установено от събраните по делото доказателства. Съдът намира за
основателно възражението на ответника по чл. 51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увредения ищец, тъй като, видно от приетата
САТЕ, ударът с велосипеда е нямало да настъпи при движението на лекия автомобил
с максимално разрешената скорост 50 км/ч, като движението на лекия автомобил
преди ПТП със скорост, която е по-висока от максимално разрешената, и
закъснялата реакция на водача на лекия автомобил са причините, посочени от
експертизата, за настъпването на удара от техническа гледна точка, наред с
неспирането на велосипедиста Н.Я. на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“, което нарушение от страна на велосипедиста е посочено от
експерта на трето място. Съдът преценява, че при баланс на всички установени по
делото конкретни обстоятелства, в т.ч. вида и степента на причиненото увреждане
– счупване на лявата раменна кост, закрито, което е причинило трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник на ищеца в областта на
лакътната става, възрастта на ищеца -14 години и продължителността на
претърпените болки и страдания и техния интензитет, във връзка с извършените му
операции и болките, които ищецът е изпитвал след операциите и по време на
провежданата му рехабилитация и възстановителен период, психическото състояние,
в което е изпаднал след претърпените операции, както и с оглед икономическата
конюнктура и практиката на съдилищата по подобни дела, справедливото парично
обезщетение е в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на претенцията до ответника 10.10.2018 г. Съдът намира, че на
основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД това обезщетение следва да се редуцира до размер
на 45 000 лв. с оглед установеното по делото съпричиняване от страна на ищеца,
изразяващо се в неспазване на ЗДвП, тъй като ищецът не е спрял на знак Б2
„Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Съдът намира за основателна
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, за които по
делото са налице писмени доказателства, в размер на 1 481 лв. и 524 турски
лири, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в
съда 15.05.2019 г.
С подадената
въззивна жалба ответното дружество твърди, че решението е неправилно в частта
му, с която претенцията за присъждане на обезщетение за причинените на ищеца
неимущестевни вреди е уважена за размер 45 000 лв., като е прието наличие
едва на 25% съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Заявява,
че от приетата по делото САТЕ е установено, че пострадалият е управлявал
велосипеда в тъмната част на денонощието, като се е гонил със свой връстник и
внезапно, без да се огледа, навлиза на улицата, където е ударен от лекия
автомобил, който е бил без предимство, поради което ищецът е следвало да пропусне
преминаващия автомобил, спазвайки знака „Стоп“, което той не е направил, а ако
го бе направил не би настъпило ПТП. Счита, че пострадалият е допринесъл поне
толкова, колкото и водача на процесното ПТП, като реалният процент на
съпричиняване на вредоносния резултат следва да възлиза на 1/2. Заявява, че е
доказано, че Я. е управлявал велосипеда без предпазна каска, светлоотразителна
жилетка, налакътници и наколенки, което е в причинно-следствена връзка с
настъпилите наранявания и възможността за навременна реакция на водача на лекия
автомобил. Заявява, че ако родителите на пострадалия бяха упражнили нужния
контрол над детето си и не го бяха оставили без надзор да управлява велосипед в
тъмната част на денонощието, то процесното събитие въобще не би настъпило.
Относно претендираните имуществени вреди счита, че техният размер е
неоснователно завишен и окръжният съд необосновано уважава претенцията, като
според заключението на СМЕ извършеният преглед в лазарета на летището, където
са заплатени 300 турски лири, е разход, който не може да бъде отчетен като
свързан с лечението на травмата. Счита, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е неоснователно завишено, а твърдените болки и страдания на
ищеца са недоказани. Заявява, че съгласно заключението на СМЕ последната
интервенция на травмата от месец април на 2019 г. е дала възможност за
провеждане на рехабилитация и пълно възстановяване на максимум възможни
движения, като според вещото лице при правилното провеждане на последната в
перспектива не се очаква влошаване на състоянието, нито засилване на
функционалната недостатъчност и затова състоянието на ищеца зависи изцяло от
собственото му поведение и дали ще спазва предписанията на лекарите и провежда
всички необходими процедури, поради което за това не следва да отговаря
дружеството и следва да се намали претендираното обезщетение поради
прекомерната му завишеност, несъобразена с фактическата обстановка. Заявява, че
е доказано, че нараненият горен крайник е изцяло функционално възстановен, като
според вещото лице обемът на мускулатурата ще се компенсира на 100%, както и
болките в лакътната става ще изчезнат, като според съдебната практика за сходно
нараняване на горен крайник, без да е отчетен размерът на съпричиняване,
размерът на присъдените суми е приблизително два пъти по-малък.
С отговора на
тази жалба, подаден от ищеца по спора Н.Я., се възразява, че размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е завишен, а е занижен.
Посочва, че съгласно заключението на СМЕ и към настоящия момент при ищеца е
налице ограничаване на движението на лявата ръка в областта на лакътната става,
като пронацията и супинацията са чувствително ограничени, налице е невъзможност
за повдигане на тежест повече от 5-6 кг. поради бодежните болки, които се
появяват в областта на лакътната става, като предвид близостта на фрактурата до
лакътната става при ищеца ще остане пожизнен дефицит и дефект в областта на
лявата лакътна става. Посочва, че по делото е установено, че получената от
ищеца травма счупване на долния край на лявата раменна кост в зоната на
лакътната става ще има трайни последици за ищеца, въпреки че обемът на
мускулатурата на лявата ръка (намалена към датата на прегледа от вещото лице)
ще се компенсира в даден момент, то движенията в лакътната става ще останат
завинаги с лек дефицит около 10 градуса, като пострадалият няма да има пълна
екстензия, флексията също няма да достигне до максималната от 145 градуса, а ще
я свива с около 5-10 градуса по-малко, при което движенията в лявата лакътна
става и въртеливите движения никога няма да достигната до пълния им обем и
предвид вида на травмата с голяма степен на вероятност при ищеца ще настъпи
дегенеративно изменение в ставата, което означава изтъняване и по-бързо
износване на ставния хрущял в междураменната става и лакътната кост. Заявява,
че от събраните доказателства се установява, че пострадалият ищец е понесъл
много тежко инцидента, като са настъпили съществени промени в емоционалното и
психическото му състояние. Счита за доказан от ищеца тежкият характер на получените
от него телесни увреди при процесното ПТП, както и че претендираният размер на
иска отговаря на претърпените и доказани от него болки и страдания,
като следва да се вземе предвид, че процесът на възстановяване е бил
продължителен и болезнен, като и към момента не е приключил напълно, а по
отношение на движенията на лявата ръка да се отчете, че увреждането има траен
характер и никога няма да бъде възстановено. Счита, че окръжният съд неправилно
е приел наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Счита, че
твърденията на ответника за наличие на съпричиняване не са доказани по
категоричен начин. Счита, че неправилно окръжният съд е приел, че ищецът не е
спрял на знак „Стоп“, въз основа на заключението на повторната АТЕ, без съдът
да обсъди целия доказателствен материал в неговата съвкупност. Заявява, че е
неоснователно оплакването на жалбоподателя, че по делото е доказано ищецът да е
управлявал велосипеда си без предпазна каска, светлоотразителна жилетка,
налакътници и наколенки, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилите
наранявания на ищеца, като по отношение на тези обстоятелства не са събрани
каквито и да е доказателства. Заявява, че по начало самият факт на неизползване
на предпазна каска, светлоотразителна жилетка, налакътници и наколенки не може
да бъде основание да се възприеме принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат, защото е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е
необходимо пострадалият да има вина, и в случая за приемане на наличие на
съпричиняване ответникът е следвало да установи, че ако пострадалият е бил с
предпазна каска, светлоотразителна жилетка, налакътници и наколенки, то
вредоносният резултат е нямало да настъпи, а такива доказателства не са
събрани. Заявява, че съдът следва да съобрази степента на приноса за
настъпването на вредите, което предполага съпоставяне на поведението на
увредения с това на деликвента и отчитане степента на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Счита за установено,
че виновният водач на МПС е допуснал много повече на брой и по тежест
нарушения, както и че извършените от него нарушения са основната причина за
настъпване на процесното ПТП, като ударът между велосипеда и МПС е станал в
насрещната лента за движение за автомобила, водачът на МПС се е движел с
превишена скорост от 58,85 км/ч и към момента на ПТП реакцията на водача А.е
била закъсняла, което също от техническа гледна точка е причина за настъпване на
процесното ПТП.
С подадената
на 23.10.2020 г. въззивна жалба жалбоподателят-ищец твърди, че решението е
неправилно в частта му, с която претенцията му за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлена за размера над 45 000 лв. до 100 000
лв., тъй като, на първо място, окръжният съд в нарушение на принципа на
справедливост не е съобразил в достатъчна степен болките, страданията и
съпътстващите изключително негативни емоционални преживявания и състояния,
които е претърпял и продължава да търпи ищецът от причинените му
физически увреждания, не е съобразил всички претърпени от ищеца телесни
увреждания, както и факта, че не се очаква пълното му възстановяване. Твърди,
че окръжният съд не е отчел доказания продължителен и болезнен период на лечение
и възстановяване при ищеца, който продължава и до момента, което се установява
от приетото по делото експертно решение на ТЕЛК от 25.06.2020 г., с което е
определена на ищеца 50% трайна нетрудоспособност. Твърди, че според приетата
СПЕ ТПК е оставило трайни белези върху психиката на пострадалия, която с оглед
на неговата възраст е в процес на формиране, при ищеца е налице посттравматичен
стрес. Твърди, че окръжният съд не е взел предвид и че към момента на инцидента
ищецът се е занимавал активно със спорт и прогнозата за трайна инвалидизация и
невъзможна кариера на спортист са оформили у него комплекси и това ще даде
отражение и в бъдещата му социална реализация. Твърди, че в резултат на ПТП
ищецът е получил сериозни физически и психически увреждания, които са променили
изцяло начина му на живот, търпял е изключителни болки и страдания, търпи ги и
сега и ще ги търпи и за в бъдеще. Твърди, че в резултат на претърпяното ПТП са
настъпили и съществени промени в емоционалното му състояние, изживял е силен
стрес, станал е силно раздразнителен и изнервен, изпитва страх за бъдещето.
Твърди, че болките, които все още ищецът изпитва в областта на ръката,
загрозяващите белези, които са останали в травматичните области допълнително са
обременили емоционалното му състояние, което не е отчетено от окръжния съд.
Твърди, че поради дългото обездвижване и невъзможността да се придвижва сам,
без чужда помощ, ищецът не е можел да осъществява елементарни действия сам,
поради което е изпитвал срам и притеснение, че е в тежест на своето семейство.
Счита, че присъденото от окръжния съд обезщетение за неимуществени вреди не
може да репарира действително претърпените болки и страдания, защото размерът
на обезщетението е занижен с оглед на вида и характера на получените
травматични увреждания, множеството травми, трайното увреждане,
продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, битовите
неудобства, последиците за здравето на ищеца за в бъдеще, психическия стрес,
който е изживял, възрастта му към момента на инцидента – малолетно лице, дете,
както и социално-икономическата обстановка в страната към момента на
настъпването на ПТП през 2018 г. и застрахователните лимити. На второ място,
жалбоподателят твърди, че при постановяване на решението окръжният съд
неправилно е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
Счита, че не е установено по категоричен начин от събраните доказателства
поведение на пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване на вредите и
което да е в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Счита, че
съдът неправилно е приел пострадалият да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй
като не е спрял на знак „стоп“, защото ударът между велосипеда и МПС е станал в
лентата за насрещно движение на автомобила, а според ЗДвП е забранено
навлизането и движението в лентата за насрещно движение с изключение на
изпреварване, какъвто не е настоящият случай.
С отговора на
втората въззивна жалба, подаден от ответното застрахователно дружество на
1.02.2021 г., се твърди, че е неоснователно оплакването за присъждане на
обезщетение в необосновано занижен размер, а счита, че обезщетението е
неоснователно завишено, като твърдените болки и страдания на ищеца са
недоказани в тяхната цялост. Излага отново съображения относно състоянието на ищеца
и перспективата за възстановяването му, вече посочени в подадената от
дружеството въззивна жалба. Счита, че допуснатите свидетели са били силно
заинтересовани от изхода на спора, поради което техните показания не следва да
бъдат кредитирани. Счита за доказано, че твърдените в исковата молба болки и
страдания са силно хиперболизирани и не отговарят на действително претърпените
вреди, поради което твърдяната неправилност на решението в тази част е
необоснована. Счита, че окръжният съд правилно приема наличието на
съпричиняване, като поддържа, че процентът на съпричиняването значително
надхвърля 25%, като излага отново съображенията, вече посочени в подадената от
дружеството жалба. Счита, че обстоятелството на кое място в експертизата е
посочено като причина поведението на велосипедиста, няма отношение към
обстоятелството, че той носи вина за настъпване на резултата, като ако
велосипедистът беше спазил пътната маркировка, то ПТП изобщо не би настъпило.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено увреждане обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съгласно
нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно разпоредбата на чл. 493а,ал.1,изр.2 от КЗ,
от застрахователя при сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в случаите на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Съгласно
разпоредбата на чл. 498, ал.1 от КЗ, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Съгласно чл. 498,ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само
ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1 и т. 5 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица, в това число велосипедисти, вреди вследствие на използването на МПС по
време на движение, като покрива неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане, както и лихвите по чл. 429,ал.2,т.2 от КЗ.
В случая е
безспорно, че съгласно застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за отговорността на водача А.за причинени вреди
при управлението на посочения в исковата молба лек автомобил е бил надлежно
сключен застрахователен договор именно с ответното дружество. Видно от
приложеното АНД № 658/2019 г. на РС-С., с влязлото в сила на 7.11.2019 г.
решение № 147/22.10.2019 г. Х.А.е признат за виновен в това, че на 3.09.2018 г.
в гр. С. около 21 ч. при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „В.“ с
рег. № ******, е нарушил правилата за движение на ЗДвП, а именно чл. 5,ал.2,т.1
от ЗДвП, чл. 20,ал.2 от ЗДвП, чл. 21,ал.1 от ЗДвП (движейки се със скорост 66
км/ч) и чл. 117 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на водача на велосипед Н.Я., изразяваща се в счупване на лявата раменна кост,
закрито, което му причинило трайно затрудняване на движението на крайник, а
именно в движението на лявата му ръка – престъпление по чл. 343,ал.1,б.“б“,
предл.2 вр. с чл. 342,ал.1 от НК, поради което и на основание чл.
343,ал.1,б.“б“,предл.2 вр. с чл. 342,ал.1, вр. чл. 78 от НК му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. Съгласно разпоредбата на
чл. 300 от ГПК това влязло в сила решение е задължително за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно ищецът е установил наличието на виновно противоправно деяние, в
причинно-следствена връзка с което му е причинена вреда от лице с валиден
договор по застраховка „ГО“ с ответното застрахователно дружество. Спори се
сега между страните, с оглед посоченото в двете въззивни жалби, относно
дължимостта и размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди,
относно дължимостта и размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди и относно липсата или наличието на съпричиняване от страна на ищеца,
респективно, относно размера на такова съпричиняване и размер, с който обезщетенията
да се намалят.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определя по справедливост и да възмездява претърпените от
пострадалия Я. болки, страдания и неудобства. Видно от заключението на СМЕ от
24.02.2020 г., изготвено от в.л. доктор М.С., в резултат на ПТП Я. е получил
травматични увреждания, основното телесно увреждане на ищеца е счупване на
долния край на лявата раменна кост в зоната на лакътната става, имал е болки в
областта на дясното коляно, което е с оток, охлузвания и синини. Видно от
същото заключение, тези счупвания са трудни за лечение предвид силно изразения
болков синдром, податливата зона към отоци, необходимостта от имобилизация и
бавното рехабилитационно напредване, счупването е средна телесна увреда, силно
затормозяваща движението и функцията на левия горен крайник за период 4-6
месеца, а до постигане на максимум възможни движения – 6 месеца, счупването в
областта на лакътната става е свързано с висока интензивност на болковия синдром,
това продължава в острия период и през периода на първите 2-3 дни, дори при
условията на временна имобилизация, в случая още на следващия ден след травмата
е предприето оперативно лечение за открито наместване на фрагментите и
фрактурата и фиксирането им с метални остеосинтезни средства, тази оперативна
интервенция се извършва под обща анестезия и приключва с налагане на гипсова
лонгета, но независимо от това следващите 3-4 дни са силно болезнени, в
последващия период болката постепенно намаля, но след премахването на шината в
края на първия следоперативен месец отново се засилва, това е свързано и с
изпълняване на първите рехабилитационни процедури, болките се купират с
аналгетици, при последващите оперативни интервенции, свързани с частично
премахване на остеосинтезни средства или само за извършване на редресман под
анестезия също болката се засилва през първите 2-3 дни след тези манипулации,
при втората и третата операция освен че се изваждат част от металните импланти,
се извършва и артролиза, т.е. освобождаване на ставната капсула на лакътната
става от прерастванията и към околните меки тъкани, което е било необходимо, за
да се премахне механичният фактор, предизвикващ контрактура, при последната
операция през месец април на 2019 г. са извадени последните 2 киршнерови игли и
също е направена артролиза, която последна интервенция е дала възможност за
провеждане на рехабилитация и пълно възстановяване на максимум възможни
движения. Видно от същото заключение, при последователността на оперативните
интервенции, редувани от рехабилитационни мероприятия, максималното двигателно
възстановяване на лакътната става е постигнато към 8 следтравматичен месец.
Видно от същото заключение, посочените в исковата молба травматични увреждания
счупване на левия хумерус в дисталната част-супракондилна фрактура, охлузвания
на двете колена, лицето и предмишниците, контузия на дясното коляно напълно
отговарят да са получени при процесното ПТП на 3.09.2018 г. и лечението, което
е проведено, е свързано пряко с травмите, получени при това ПТП. Видно от
същото заключение, ищецът Я. като участник в това ПТП е блъснат отзад от лекия
автомобил, като в резултат на това е паднал върху предното панорамно стъкло на
автомобила и след това е отхвърлен напред и падайки на терена е травмирал лявата
лакътна област, двете предмишници и двете колена. Видно от същото заключение,
последната оперативна интервенция е извършена през месец април на 2019 г. и
веднага след това ищецът е провел рехабилитационно лечение, може да се
предположи, че към средата на месец май е с максимално възстановени движения.
Видно от същото заключение, при извършения от вещото лице преглед на 22.02.2020
г. е налице умерена степен на хипотрофия на брахиалната и предмишничната
мускулатура, в лявата лакътна става флексията е възможна до 120 градуса (при
норма 145 градуса), има дефицит в екстенцията от 20 градуса, пронацията и
супинацията са чувствително ограничени – общият им обем е около 90-100 градуса
при норма 180 градуса, при разговор с ищеца се констатира, че при опит за повдигане
на тежест повече от 5-6 кг. получава бодежни болки в лакътната става, през
студените зимни дни и такива с повишена влажност болката в лявата лакътна става
се засилва, мощността на китката и дланта отслабва, според вещото лице в
перспектива не се очаква влошаване на състоянието, нито засилване на
функционалната недостатъчност. Видно от същото заключение, първата операция е
за открито репониране на фрагментите и металната им фиксация с остеосинтезни
импланти, впоследствие е носена имобилизираща шина около 30 дни, но при
започване на развижването отокът се е увеличил, зоната станала по-топла, което
наложило втората хоспитализация с извършване на редрисация на лявата лакътна
става, препоръчана е след това ЛФК и физиотерапия, но поради разхлабване на някои
винтове се е наложило отново хоспитализиране и изваждане на част от металните
импланти, впоследствие още веднъж е правена редресация, а през месец март на
2019 г. са извадени последните 2 метални тела, направена е артролиза и с
последваща рехабилитация е постигнат крайния максимален ефект на
възстановяване. Според вещото лице, анализирайки всички тези оперативни
интервенции, манипулации и рехабилитационни мероприятия, може да се заключи, че
диагнозата е точно поставена, лечението е напълно адекватно спрямо тежестта на
фрактурата, възрастта на ищеца и перспективното възстановяване на лакътните
движения, ищецът е спазвал препоръките, давани във всяка епикриза при всяка
дехоспитализация, явявал се е на контролни прегледи в лечебните заведения,
където е опериран, превръзките през 3-4 дни са извършвани в медицински кабинети
в гр. С., рехабилитационните процедури са извършвани при два курса, между
отделните оперативни интервенции, когато са му препоръчвани рехабилитационни
мероприятия, е осъществявал такива на частен принцип в гр. С. ежедневно. При
приемането на заключението в съдебното заседание на окръжния съд на 8.06.2020
г. вещото лице д-р С.обяснява, че ефектът от операцията е, че рано или късно ще
се постигне срастване на костта, но в повечето случаи остава дефицит в
най-близката става, т.е. в лакътната става, или движенията не са в пълен обем,
или не може ставата да се разгърне докрай, да се екстензират крайните връзки,
т.е. лошото при тази близост на фрактурата до лакътната става е, че винаги
остава функционален дефицит и дефект, фрактурата е била на няколко фрагмента,
при такава фрактура и в тази зона отварянето е доста кървящо след операцията,
след операцията нахлува кръвна вълна, получава се доста голям хематом, това
предизвиква оток, последващата операция е била за изваждане на фрагмент в
зоната на фрактурата, касае се за дете на 13 години към деня на травмата и
всяка една оперативна интервенция при него е силно болезнена, а той е претърпял
4 или 5 анестезии за три или четири операции и за една по-малка операция,
следоперативния период при всяка намеса е силно болезнен за едно дете, той
оставя отпечатък дори и в психиката му, има много дълъг и болезнен период от
повече от 7,10,12 дни след всяка интервенция, два пъти е правена рехабилитация
в центъра в Л., раздвижването на лакътната става след няколко месечни
контрактури е голям проблем, настъпва много бавно, успехът е бавен, а болките
са много силни, в първите дни се получава бодежна, остра болка и парене в
лакътя, което се лекува с аналгетици, това е период, който продължава може би
повече от 7 дни, след това започва затихване на болката, целият
рехабилитационен период е свързан с болезненост, при растящ организъц обемът на
мускулатурата ще се компенсира на 100%, но движенията на лакътната става
най-вероятно ще останат в лек дефицит около 10 градуса, той няма да има пълна
екстензия, флексията няма да стигне 145 градуса, както е нормалният обем и
както е при лакътя на другата му съка, а ще я свива с около 5-10 градуса
по-малко, вероятно с напредването на възрастта и завършването на костно-ставния
растеж на детето, за мъж това са 21-22 години, процентът на инвалидизацията ще
бъде намален, тъй като обемът на движението в лакътната става и въртеливите
движения ще се увеличат спрямо днешния статус, но пак няма да достигнат до
пълния му обем, вероятност за остеопороза не би настъпила на тази възраст, нито
пък по-рано спрямо нормалния му живот, но вероятно ще настъпи дегенеративно
изменение на ставата, което значи изтъняване и по-бързо износване на ставния
хрущял в междураменната става и лакътната кост, бодежните болки ще изчезнат при
движение в тази става, но ще останат при опит да разшири амплитудата на
екстензията или пък на флексията, ще има болка. Видно от показанията на
свидетелката Б.А.Т., баба на ищеца, разпитана в съдебното заседание на окръжния
съд на 25.11.2019 г., тя е видяло Н. у тях след изписването му след първата
операция, 3-4 дни след инцидента, бил много зле, целият охлузен – по ръцете,
краката и лицето, с бинтована лява ръка, много потиснат, не искал да говори,
казал, че изпитва много силни болки и че го е срам, че трябва някой да го вдига
и да го обслужва, както и да го къпе, не можел да става сам от леглото,
трябвало някой да му помага да отиде до тоалетната, както и при обличане и
събличане, хранел се самостоятелно, но му било много трудно, много месеци наред
лявата му ръка била обездвижена с шина, през този период му били направени
много операции, винаги бил с придружител в болница – майка му или баща му, по
време на периода на лечение Н. се оплаквал от непрекъснати болки, след втората
операция трябвало да се раздвижва ръката му, да започне да я отваря, защото
лакътят му бил вдървен, казвал, че след операцията го боли много повече,
отколкото при самата катастрофа, натъртванията по тялото на Н. и болките
вследствие на тях продължили доста време, като тийнейджър се страхувал да не му
останат белези по лицето за постоянно, непрекъснато си гледал краката и лицето,
защото синините минали бързо, но му останали белези от раните, към момента на
разпита Н. не може да си отваря, разгъва ръката нормално в лакътя, той тренирал
футбол, бил добър футболист, сега не ходи на тренировки, не излиза, затворил се
в себе си, държи си ръката по един неестествен начин, не може да си отваря
ръката нормално в лакътя, след операцията с упойка и при рехабилитациите се
опитвали да му отворят ръката, но тя не се изправя, не се разгъва напълно,
лявата му ръка стои свита, в ежедневието Н. е започнал вече да се справя, мъчно
му е, че не може да се занимава повече със спорт, не иска да кара колело,
страхува се, променил се, станал съвсем друго дете, начинът, по който изглежда
ръката на Н. след катастрофата, е много неприятен за гледане, направо грозен,
кокалите са неестествено изпъкнали и той винаги гледа да е с ръкав, целият е в
белези, много е грозно за гледане, Н. се срамува от ръката си и дори лятото в
най-голямата жега слага нещо върху ръката, връзва си кърпа, за да не се вижда
лакътят, има много белези от операцията и костите по целия лакът са
неестествено изпъкнали, тя е виждала Н. да плаче от болка след катастрофата,
той се стараел да се въздържа, но изпитвал много болки, преди катастрофата бил
много весел и общителен, сега е станал затворен и не иска да говори, започнали
да ходят непрекъснато на рехабилитация, първо в С., след това в Л.,
всеки ден бащата на Н. го водел в Л. на рехабилитация преди да го заведе на
училище. Видно от показанията на свидетеля Д.Н.Я., баща на ищеца, разпитан също
в съдебното заседание на окръжния съд на 25.11.2019 г., той е видял Н. след инцидента
в „Бърза помощ“, детето изглеждало много зле, трудно му било даже да диша,
имало удари по главата от това, че се е превъртяло, ръката му била много
счупена, охлузванията по тялото му били жестоки, защото след удара е прелетял и
се е въртял, почти не говорел, нямал сили, разплакал се, пищял при процедурите
и снимките, още същата нощ го транспортирали до болница в П., били там три дни
след първата операция, която била с пълна упойка, свидетелят бил придружител,
Н. не ставала от леглото през тези три дни, тъй като и двата му крака били
натъртени и целите в синини, всяко движение на краката го затруднявало, бил на
подлога, не искал майка му да го обслужва, срамувал се, лявата му ръка била с
плаки и шини, била максимално обездвижена, не му се разрешавало никакво движение
през тези три дни, държали го само по потник, защото било много трудно да го
обличат, от упойката Н. излязъл трудно, с почти двучасови писъци и викове, с
адски болки, плачел, повтарял постоянно, че го боли ръката, даже задал въпрос
къде му е ръката, от болка не си усещал нищо, след изписването на Н. от
болницата той се успокоил малко, но движенията му били доста ограничени и той
се притеснявал, нямал апетит, не говорел, преди това бил много приказлив, сега
е стеснителен, в къщи бил с обездвижена лява ръка, стоял с шина около 2 месеца,
през това време пак го вкарали за операция, не му слагали гипс, само го
шинирали, за да започне ранно раздвижване, ръката била фиксирана с шина и не
можел изобщо да я движи, стоял със свита в лакътя ръка през цялото време, на
4.10.2019 г. постъпили в болница в П. да извадят част от железата в ръката му,
от удара при инцидента ръката му била уголемена и като започнала да спада
вследствие на медикаментите част от железата взели да излизат, затова трябвало
да му бъде направена пак операция, за да не разкъсат те всичко отвътре навън,
отворили ръката му, извадили железата и после я затворили, този процес причинил
на Н. много големи болки, лекарите му казали след спадане на отока да започва
да си мърда пръстите, обаче всяко движение му причинявало непоносима болка,
извършвал го с плач и рев, после имал страх при рехабилитацията, при всяко
влизане на Н. в болница рехабилитациите започвали с раздвижване на пръстите на
ръката по точно определен начин, след изписването не му разрешавали други
движения, освен с пръстите, след като свалили шината на ръката, вече през
месеците декември и март провели по-сериозна рехабилитация с раздвижване на
ръката, идвал рехабилитатор в къщи в С. срещу заплащане, след това правили
рехабилитация в Л., Н. изпитвал болка при всяко движение, изпитвал силна болка
в китките, тъй като бил много обездвижен, всяко движение на ръката наляво или
надясно били съпроводено със сълзи, въпреки това пак не му се раздвижила
ръката, ще му останат ограничения в лявата ръка и то много големи, не може да
си стигне рамото, не може да се разгъне ръката нацяло, Н. се срамува от
дефицита, който има в ръката си, след катастрофата той станал неконтактен и
много чувствителен, притеснява се от ръката си при излизане, защото започнали
да му се подиграват някои от съучениците му, вече не е освободен от физическо и
не му е приятно, преди имал много приятели, а сега само двама-трима, не се
чувства комфортно, най-трайните белези по тялото на Н.останали по ръката му,
защото има 4 основни операции, свързани с 4 рязания, той се притеснява от тези
белези и се срамува, защото не може да си движи ръката нормално, движенията му
са ограничени и това е много видимо, преди инцидента Н. бил много добър
футболист, идвали да го гледат от ПФК“Б.“ и ПФК“Л.-П., треньорът държал много
на него, бил защитник, сега не може да спортува, защото го е страх да не падне,
след катастрофата Н. станал много затворен, с малко приятели иска да излиза,
страх го е да кара колело, при застудяване го заболява доста ръката, слагат му
ластична превръзка да го стяга и да топли, в болниците го придружавал някой от
родителите му, при къпането помагал само баща му по негово желание, помагали му
при обличането и събличането, докато бил с шина, през декември му свалили
шината, но ръката не била раздвижена и пак се налагало да му помагат, при
последната операция в гр. Г.б.Н. също претърпял много силни болки. Видно от
заключението на съдебно-психологичната експертиза, изготвено от в.л. д-р С.Д.,
психолог, от 22.11.2019 г., настъпилото на 3.09.2018 г. ПТП се е отразило
негативно върху психичното състояние на ищеца, застрашило е живота и здравето
му, причинило е за продължително време физически болки, формирало е
отпадналост, потиснатост, напрегнатост, тревожност, недоверие и повишена бдителност,
налице е посттравматичен стрес, бягството на приятелите му след инцидента без
да му помогнат все още измъчва Н. и поради това е ограничил социалните си
контакти само с двама приятели. Видно от същото заключение, след
продължителното лечение се е формирала невроза и нестабилен тип личност, която
е предразположена към „реактивна депресия“, с оглед на изключително
травмиращото и стресиращо събитие-ПТП, съпроводено с продължителни оперативни
интервенции и медикаментозно лечение, се установява наличие на посттравматичен
стрес, изходът от проведеното лечение не е дал очаквания резултат от ищеца,
невъзможността медицината да му помогне да се възстанови напълно утежнява още
повече психичното състояние на Н.. Видно от същото заключение, проявяващите се
при ищеца симптоми на посттравматичен стрес и мнението на лекарите, че
лакътната става няма да се възстанови, т.е. увреждането е трайно и ищецът ще
остане „лице с увреждане“ формират у Н. комплекси, а те от своя страна ще
стопират и възможностите му за развитие като спортист, случилото се му е отнело
мечтата да се реализира като спортист, в бъдеще ще попречи и на неговата
социална реализация, независимо каква професия ще избере, с оглед възрастта му,
липсата на социален опит и работа със специалисти емоционалната травма от
катастрофата не е отработена, съществува вероятност ако попадне в ситуация,
близка до тази с претърпяното ПТП, отново да се активират преживяванията и
страховете, формирани тогава, а това ще доведе до трайни негативни изменения и
последствия за личността му. Видно от представеното от ищеца в копие експертно
решение на ТЕЛК от 26.05.2020 г. (л.538 от досието на делото на ОС), прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 8.06.2020 г., на ищеца е определена 50%
трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от една година поради
общо заболяване счупване на долния край на хумеруса вляво,постоперативна
контрактура на лакетната става. В съдебното заседание на апелативния съд на
31.03.2021 г. бе приета представената от страна на жалбоподателя-ищец в копие
епикриза от УМБАЛ“Е.“ООД-гр.П., съгласно която ищецът Я.е претърпял оперативно
лечение в периода 16.02.2021 г.-18.02.2021 г. за премахване на ганглион в
областта на лявата гривнена става, т.е. на китката на лявата ръка, което
лечение не е видно да е свързано с процесната травма, тъй като тя е в лявата
лакътна област и затова неоснователно от страна на този жалбоподател се
заявява, че с това писмено доказателства се установява, че лечението на ищеца
продължава и към момента, че той продължава да търпи болки и страдания и че
травмата, за която е приет в болница и му е извършена поредна операция, е в
причинно-следствена връзка с травмите, получени при ПТП. Установява се
следователно от двете заключения на експертите, от показанията на свидетелите и
от решението на ТЕЛК, че вследствие на причиненото по вина на А.ПТП малолетният
пострадал Н.Я. е претърпял тежко увреждане (счупване на долния край на хумеруса
вляво) и е преживял вследствие на това болките и страданията, чиято обезвреда
претендира, като силните болки и сериозните неудобства и затруднения при
храненето, обличането и хигиената са продължили в рамките на 6 месеца, а
максималното двигателно възстановяване на лакътната става е постигнато към 8
следтравматичен месец. Установява се още, че в момента на ПТП малолетният
тогава Н.Я. (към 3.09.2018 г. на 13 години и 2 месеца) е преживял много силна
болка, силни уплаха и стрес, които с оглед на ниската си възраст не е можел да
преодолее и които са продължили и впоследствие поради обстоятелството, че
заради тежестта на счупването са се наложили четири операции, съпроводени със
силни болки и мъчителни рехабилитации, въпреки което не е постигнато пълно
възстановяване. Установява се, че физическите болки и травми са търпени от
ищеца в един дълъг срок и не са напълно отшумели, като според становището на
вещото лице д-р С.в перспектива не се очаква влошаване на състоянието, нито
засилване на функционалната недостатъчност, но е налице увреждане, което е
ограничило и ще ограничава и занапред движението на лявата ръка на ищеца, като
той като тийнейджър се е притеснявал допълнително и от нуждата да му бъде
помагано в ежедневието, както и се притеснява от начина, по който изглежда
ръката му. Установява се, че травмата и трудното лечение са повлияли
тежко и на психическото състояние на ищеца, лишили са го социалната му среда и
от обичайните му занимания и контакти, като от тези мъчителни преживявания
непълнолетният сега ищец се възстановява трудно и бавно. Физическата травма е
променила за дълъг период начина му на живот, преживял е тежко и болезнено
лечение, със страх и множество мъчителни изживявания, загубена е възможността
му да се занимава със спорт, както в ежедневието, така и евентуално
професионално. Съгласно заключението на вещото лице д-р Д.при ищеца е налице
посттравматичен стрес, след продължителното лечение се е формирала невроза и
нестабилен тип личност, която е предразположена към „реактивна депресия“. При
тези обстоятелства ищецът е изгубил безвъзвратно начина си на живот на дейно и
спокойно дете, страдал е дълго и мъчително физически и емоционално, като и за в
бъдеще няма перспектива за пълно възстановяване на лявата ръка и това ще се
отрази и на бъдещото му развитие. Взимайки предвид характера на деянието и
степента на вината (нарушение по непредпазливост на изисквания на ЗДвП) на
водача А.и при отчитане на вида и степента на увреждането (причинени силни и
трайни физически и психически болки и страдания, както и негативни емоции и
стрес, за дълъг период от време), на ниската възраст на пострадалия Н.Я. (към
момента на ПТП на 13 години и 2 месеца, малолетен), обосноваваща по-висока
чувствителност към отрицателните преживявания, на претърпените силни болки,
сериозни и продължителни неудобства и тежки стресови преживявания, съдът сега
приема, че размерът на обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се
определи на сумата 80 000 лв., която е съобразена и със
социално-икономическата обстановка към 3.09.2018 г., когато минималната работна
заплата в страната е била 510 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя
по застраховката „Гражданска отговорност“ е в размер на 10 000 000
лв. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане.
Окръжният съд е определил размер на обезщетението 60 000 лв., като го е
намалил до присъдената сума 45 000 лв. поради приемане на наличие на
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Неоснователно е
следователно заявеното оплакване във въззивната жалба на ответното
застрахователно дружество за определяне от окръжния съд на завишен
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, а е
основателно оплакването, заявено от жалбоподателя-ищец Н.Я., за определяне на
размера на това обезщетение като занижен.
Ищецът
претендира за присъждане на обезщетение и за претърпени имуществени вреди
вследствие на ПТП за направени разходи във връзка с неговото лечение. Съгласно
изложеното в исковата молба твърдение, платени са посочени суми в лева за
ортеза за горен крайник, импланти, медицинска услуга в рехабилитационен център,
консултации в ОТО и запис на медицинско изследване, за рентгенография на
лакетна става-2 проекции, за преглед при лекар ортопед, за компютърен томограф,
за клинично-лабораторни изследвания, за избор на екип, за такса за придружител,
общо 1481 лв., както и суми в турски лири – 224 турски лири за преглед и
превръзка на 24.09.2018 г. и 300 турски лири за доклад за летателна годност от
12.09.2018 г., - общо 554 турски лири. За така направените разходи в лева
ищецът е представил в копия фактури, фискални бонове, вносна бележка, образец
на заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти (л.33-44 от
досието на делото на ОС), а за направените разходи в турски лири е представил
документи на турски език с превод на български език (л.189-198 от досието на
делото на ОС). Видно от заключението на в.л. д-р М.С., в исковата молба ищецът
е описал разходи, които е извършил във връзка с лечението на получената травма
при процесното ПТП, за заплащане на ортопедични импланти, медикаменти, ортеза,
консултации, КАТ, прегледи и изследвания, които сумарно са на стойност 1481 лв.
Видно от същото заключение, на 26.03.2019 г. ищецът е хоспитализиран в УСБАЛО,
Клиника по детска ортопедия и хирургия на горен крайник-С., според вътрешните
правила на УСБАЛО предпочитаното лечение в тази болница е свързано с такса
избор на екип, извършващ оперативната интервенция, за обема на операцията,
която е осъществена на ищеца, тази такса е в размер на 400 лв. Видно от същото
заключение, през месец септември на 2018 г. след първата оперативна интервенция
ищецът е пребивавал в гр. Б., където са му правели стерилни превръзки на
оперативната рана, за което е заплатил 224 турски лири, а на 12.09.2018 г. е
извършен преглед в лазарета на летището, където е заплатил 300 турски лири за
доказване, че няма пречка да пътува със самолет поради наличните импланти,
който разход не може да се отчете като свързан с лечението на травмата.
Установява се следователно, че ищецът е претърпял имуществени вреди вследствие
на процесното ПТП, тъй като е заплатил разходи за своето лечение в размер на
общо 1481 лв. и на 224 турски лири. Тези суми следва застрахователят на
виновния водач-ответното дружество да бъде осъден да заплати на пострадалия
ищец. Относно заплатената сума 300 турски лири обаче е видно, че тя не е
свързана с лечение на травмата, а е за удостоверяване, че ищецът няма пречка да
пътува със самолет, поради което няма основания тя да бъде присъждана в полза
на ищеца и в тежест на ответника. Основателно е следователно само оплакването
на жалбоподателя-ответник, че неправилно окръжният съд е уважил претенцията и
за размера от 300 турски лири, решението на окръжния съд в тази му част е
неправилно постановено и следва да бъде отменено.
От страна на
застрахователното дружество като ответник в производството пред окръжния съд е
заявено възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за допринасяне от ищеца като
пострадало лице за настъпването на вредите, което да е основание за намаляване
на дължимо обезщетение. Ищецът Н.Я. е роден на *** г. и следователно към
момента на ПТП на 3.09.2018 г. е бил на 13 години и 2 месеца, малолетен. Видно
от заключението на съдебната автотехническа експертиза от 31.07.2020 г.,
изготвена от в.л. инж.Т.Х., пътното платно на мястото на ПТП е без видими
разделителни линии, разделителната линия мислено е на 3,50 м. вляво от края на
пътното платно, процесното ПТП е станало в нощни условия, около 21 часа, ПТП е
на кръстовище, лекият автомобил се е движел по път с предимство, велосипедистът
се е движел по път с поставен преди кръстовището знак Б2“Спри!Пропусни движещите
се по пътя с предимство“, няма спирачни или друг вид следи при излизането на
велосипеда с десен завой от улицата без предимство на улицата с предимство,
мястото на удара между лекия автомобил и велосипеда е в платното за насрещно
движение спрямо посоката на лекия автомобил, като лявата страна на лекия
автомобил е навлязла на 0,95 м. в платното за насрещно движение, ударът е в
средната предна част на автомобила, около 0,42 м. вляво от средната надлъжна
линия на автомобила, велосипедът с десен завой е навлязъл в южното платно на
улицата, което е платно за насрещно движение на ППС, скоростта на движение на
лекия автомобил преди удара е била 58,85 км/ч, скоростта на движение на
велосипеда преди удара е била 20 км/ч, максималната разрешена скорост за движение
на МПС в района на ПТП е 50 км/ч, мястото на удара е в платното за насрещното
движение спрямо посоката на лекия автомобил, при движение на водача на лекия
автомобил с максимално разрешената скорост 50 км/ч. и реакция на водача удар с
велосипедиста няма да настъпи, водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да предотврати ПТП и при скоростта от 58,86 км/ч при
незабавна реакция на водача, но той е реагирал със закъснение. Видно от същото
заключение, от техническа гледна точка причините за настъпването на удара са
движението на лекия автомобил преди ПТП със скорост 58,85 км/ч, която е
по-висока от разрешената за участъка 50 км/ч, закъсняла реакция на водача на
лекия автомобил и неспиране на велосипедиста на знак
Б2“Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство“ преди излизането му на
улицата с предимство. Видно от същото заключение, най-вероятният механизъм на
ПТП е следният: водачът на МПС в тъмната част на денонощието е управлявал лекия
автомобил със скорост около 59 км/ч по пътя с предимство ул.“Х.А.“, в зоната на
кръстовището пътната настилка е без видима хоризонтална маркировка и без улично
осветление, видимостта на водача е в рамките на осветената зона от фаровете на
къси светлини, по ул.“Г.П.“ един след друг със скорост около 20 км/ч с
велосипедите се гонят три момчета, първият намалява скоростта и без да спре на
знака Б2 завива по ул.“Х.А.“, водачът се разминава без удар с него, веднага
след това вторият велосипедист Н.Я. приближава кръстовището, в момента, в който
велосипедистът Я. е на 6 м. преди излизането на главната улица „Х.А.“, предната
броя на лекия автомобил е на 39,30 м. преди мястото на удара, светлинният сноп
от десния фар започва да осветява велосипедиста, той вече е видим за водача и
това е моментът на възникване на опасността, Я. намалява скоростта и без да
спре на знака Б2 предприема десен завой с излизане на ул.“Х.А.“ и навлиза в
южната лента в посока запад, водачът на МПС е изненадан от неочакваната поява
на втория велосипедист, при което натиска аварийно спирачка с известно
закъснение, лекият автомобил с предната си лява част удря велосипеда в задното
му колело, след удара тялото на велосипедиста пада върху предния капак, удря се
в лявата страна на панорамното стъкло и го счупва, тялото му се носи и се
отхвърля на около 15,50 м. напред и наляво в затревения банкет. Следва да се
посочи, че съдът сега не разглежда заключението на САТЕ от 10.01.2020 г.,
изготвено от вещото лице инж. Н.А., тъй като то не е прието от окръжния съд,
видно от протокола от съдебното заседание на окръжния съд на 20.01.2020 г.
(л.486 от досието на делото на ОС). Видно от показанията на свидетеля А.И.К.,
разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 20.01.2020 г., той и Н. се
гонили с колелата в тъмното, Н. бил след него, имало и трето момче доста след
Н., когато го блъснали Н. ***, свидетелят минал преди това и се разминал с
колата, Н. бил на около 15 метра след него, свидетелят чул удар, обърнал се и
видял, че автомобилът е ударил Н., и двете момчета нямали жилетка и каска на
главата. Установява се следователно от заключението на в.л. Х., че тъй като
мястото на удара между лекия автомобил и велосипеда е в платното за насрещно
движение спрямо посоката на лекия автомобил, като лявата страна на лекия
автомобил е навлязла на 0,95 м. в платното за насрещно движение, и ударът е в
средната предна част на автомобила, около 0,42 м. вляво от средната надлъжна
линия на автомобила, то и велосипедистът е навлязъл в насрещното платно за
движение, без преди излизането си на улицата „Х.А.“ да спре на знака Б2. Установява
се следователно въз основа на заключението на САЕ, че действително е налице
причинна връзка между поведението на малолетното дете Н.Я., което като участник
в движението, велосипедист, не е спазило знака Б2 преди да излезе на
улицата с предимство в насрещното платно за движение, и настъпилия вредоносен
резултат, защото при спиране на знака Б2 удар е нямало да настъпи. Налице е
затова допринасяне от страна на пострадалия за настъпването на ПТП, съответно
на вредите от него, поради което в случая следва обезщетението да бъде намалено
съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Наличието на вина на пострадалия
не се изследва при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, поради което и когато
дете, включително малолетно, допринесе за настъпване на резултата, съобразно с
обстоятелствата на случая следва да разпоредбата да бъде прилагана (в тази
насока – ППВС № 17/18.11.1963 г., т.7; ТР № 88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС;
решение № 6/16.01.1985 г. по н.д. 588/84 г. на ВС, 3 НО; решение №
3678/14.12.1981 г. по гр.д. 2995/81 г. на ВС, 1 ГО; решение № 165/26.10.2010 г.
на ВКС по т.д. № 93/2010 г., ІІ ТО, ТК; решение № 44/26.03.2013 г. на ВКС по
т.д. 1139/2011 г., ІІ ТО, ТК). В случая водачът А.към момента на ПТП се е
движел със скорост 58,85 км/ч, по-висока от допустимата за мястото 50 км/ч,
като при движението с тази скорост 58,85 км/ч при своевременна негова реакция,
както и при движение с позволената скорост от 50 км/ч, той е могъл да спре и да
предотврати ПТП, но е закъснял със своята реакция, при което е задействал
спирачки с известно закъснение, като се отчете и обстоятелството, че вече се е
разминал с първия велосипедист, също дете на 13 години, който е излязъл от
улица „Г.П.“ без да спре на знака „Стоп“, както и че когато велосипедистът Я. е
бил на 6 м. преди излизането на ул.“Х.А.“ лекият автомобил е бил на 39,30
м. и светлинният сноп от десния фар започва да осветява
велосипедиста, т.е. той вече е видим за водача, поради което А.е следвало да се
движи с повишено внимание с оглед изискванията на чл. 5,ал.2,т.1, чл.
20,ал.2,чл. 21,ал.1 и чл. 117 от ЗДвП, които обаче той не е спазил, както е
установил наказателният съд с решението от 22.10.2019 г. При спазване на тези
изисквания от водача А.до ПТП не би се стигнало. Съгласно разпоредбата на чл.
80 от ЗДвП водачът на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка
при управлението му през тъмната част на денонощието и да се движи възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение, като в случая
пострадалият велосипедист Я. не е спазил тези изисквания, но това нарушение не
е допринесло за настъпването на ПТП, защото, както бе посочено по-горе, водачът
на лекия автомобил А.е имал възможността да види велосипедиста и без
светлоотразителна жилетка и да направи необходимото, спазвайки посочените законови
изисквания, за да намали скоростта и да спре без да удари велосипедиста.
Относно твърденията на жалбоподателя-ответник, че пострадалият велосипедист Я.
е допринесъл за ПТП и защото е управлявал велосипеда си без предпазна каска,
налакътници и наколенки, следва да се посочи, че в ЗДвП и ППЗДвП няма
установени изисквания за ползването на такива предпазни средства, съответно, по
начало не може да има нарушения от този вид, които да са допуснати от страна на
велосипедиста, респективно, няма основание да се счита, че с такова свое
поведение той е съпричинил вредоносния резултат. Причината за настъпването на ПТП следователно
е именно посоченото поведение на водача на лекия автомобил А., като е
налице съпричиняване от страна на пострадалия велосипедист Н.Я., което
се определя в размер на 25%, както е приел и окръжният съд. Неоснователно е
следователно оплакването на жалбоподателя-ответник, застрахователното
дружество, че приносът на ищеца, пострадалият велосипедист следва да бъде
определен в по-висок размер (на ½), съответно, неоснователно е
оплакването на жалбоподателя-ищец, че той не е допринесъл за настъпването на
ПТП и за претърпените от него в резултат на него вреди. Дължимото на
пострадалия Я. обезщетение по реда на чл. 51,ал.1,изр.1 и чл. 52 от ЗЗД следва
да бъде намалено при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД с 1/4 част поради негов
принос в такава степен спрямо приноса на виновния водач.
Установява се
следователно, че ответното застрахователно дружество дължи да заплати на ищеца
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 80 000 лв.,
намалено с (1/4 от 80 000 лв.) с 20 000 лв., т.е. 60 000 лв.
Въззивната жалба на жалбоподателя-ищец е затова частично основателна. Следва
решението на окръжния съд да бъде отменено в частта му, с която тази претенция
е отхвърлена за разликата над 45 000 лв. до 60 000 лв., като се
присъди още сумата 15 000 лв. Установява се също така, че ответното
застрахователно дружество дължи да заплати на ищеца и обезщетение за
причинените му имуществени вреди в размер на 1 481 лв. и 224 турски лири,
като по изложените по-горе съображения не се дължи заплащане на обезщетение в
размер на 300 турски лири, която сума е платена за извършен преглед в лазарета
на летището с оглед доказване, че няма пречка Я. да пътува със самолет поради
наличните импланти, който разход не може да се отчете като свързан с лечението
на травмата. Дължимото обезщетение за имуществените вреди следва да бъде също
намалено при условията на чл. 51,ал.2 от ЗЗД с ¼ поради наличието на
съпричиняване. Дължимо е обезщетение в размер на 1 481 лв., намалено с
(1/4 от 1 481 лв.) 370,25 лв., т.е. 1 110,75 лв., и на 224 турски
лири, намалено с (1/4 от 224 т.лири) 56 турски лири, т.е. 168 турски лири.
Възивната жалба на жалбоподателя-ответник е затова частично основателна, следва
решението на окръжния съд да бъде отменено в частта му, с която тази претенция
е уважена за разликата над 1110,75 лв. до 1481 лв. и за разликата над 168
турски лири до 524 турски лири. Обезщетенията се дължат ведно със законната
лихва от съответната начална дата, посочена от окръжния съд.
Изменението на
решението на окръжния съд относно присъдените суми определя необходимостта от
изменение и относно присъдените от окръжния съд суми за разноските. Тъй като е
налице изменение както с увеличаване на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, така и с намаляване на присъденото обезщетение за
имуществени вреди, решението в частта му за разноските ще бъде изцяло отменено,
като се присъдят съответно разноските. За целите на изчисляването на разноските
бе определен размерът в лева на сумите в турски лири, като бе използван
общодостъпен калкулатор, при което равностойността на 168 турски лири е в
размер на 33,80 лв. и равностойността на 356 турски лири е 71,61 лв. В случая с
оглед резултата от въззивното обжалване исковете са уважени общо за размер на
(60 000 лв. плюс 1110,75 лв. и плюс 33,80 лв.) 61 144,55 лв. и са
отхвърлени за размер на (40 000 лв. плюс 370,75 лв. и плюс 71,61 лв.)
40 442,36 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по съразмерност. Ищецът е направил
разноски общо в размер на 960 лв. за възнаграждения на вещи лица. При предявен
иск за общо 101 586,41 лв. и уважен за размер общо 61 144,55 лв.
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за производството
пред окръжния съд по съразмерност в размер на 577,82 лв. Съгласно нормата на
чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по
съразмерност. Ответникът е направил разноски в размер на (750 лв. за
възнаграждения на вещи лица и 2 436 лв. за платено адвокатско
възнаграждение) 3 186 лв. От страна на ищеца в последното съдебно
заседание на окръжния съд е заявено възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатения от ответното дружество адвокатски хонорар.
Възражението е очевидно неоснователно, тъй като съгласно чл. 7, ал.2,т.5 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение е 3 530 лв. плюс 2% за горницата над 100 000 лв., като
в случая е предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 100 000 лв., както и иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1586,41 лв., поради което платеното
възнаграждение няма основания да бъде намалявано. При претендирано отхвърляне
на искове с общ размер 101 586,41 лв. и отхвърлянето им за общ размер
40 442,36 лв. ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски по съразмерност 1 268,37 лв. Следва съгласно нормата на
чл. 38,ал.2 от ЗА да бъде определено от съда възнаграждение за пълномощника на
ищеца адвокат Р.М. и то да й бъде присъдено. Съгласно нормата на чл. 7,ал.2,
т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението е в размер на 3 561,73 лв. Съгласно
разпоредбата на §2а от Допълнителните разпоредби на същата Наредба във
възнаграждението следва да бъде включен и дължим ДДС, поради което
възнаграждението се определя и присъжда в размер на 4 274,08 лв. Съгласно
чл. 78,ал.6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Х. сумата (4%
от 61 144,55 лв.) 2 445,78 лв.
Страните
претендират за присъждане на разноски за въззивното производство, които са
дължими с оглед резултата от него. Жалбоподателят-ответник застрахователно
дружество претендира решението да бъде отменено в частите му относно общо
сумата (45 000 лв. плюс 1 586,91 лв.) 46 586,91 лв. и е направил
разноски за платена ДТ за въззивното производство в размер на 931,82 лв.
Жалбата е уважена за сумата 442,36 лв., поради което ищецът по спора следва да
заплати на този жалбоподател по съразмерност за разноски сумата 8,85 лв.
Жалбоподателят-ищец претендира решението да бъде отменено в частта му относно
отхвърлянето на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
за размера 55 000 лв. и да бъде потвърдено в частите му, с които е
присъдена общо сумата 46 586,91 лв., жалбата на ищеца е уважена за размер
15 000 лв., а жалбата на ответника е отхвърлена за размер 46 144,55
лв., т.е. решението на апелативния съд е постановено в полза на ищеца общо за
размер 61 144,55 лв. Следва съгласно нормата на чл. 38,ал.2 от ЗА да бъде
определено от съда възнаграждение за пълномощника на ищеца адвокат Р.М. за
защитата на ищеца във въззивната инстанция по двете жалби и то да й бъде
присъдено. Съгласно нормата на чл. 7,ал.2, т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението е в размер
на 2 364,34 лв. Съгласно разпоредбата на §2а от Допълнителните разпоредби
на същата Наредба във възнаграждението следва да бъде включен и дължим ДДС,
поради което възнаграждението се определя и присъжда в размер на 2 831,21
лв. Съгласно чл. 78,ал.6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
АС-Пловдив за държавна такса във връзка с жалбата на жалбоподателя-ищец
съобразно уважената част от нея сумата (2% от 15 000 лв.) 300 лв.
С
оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 260014, постановено на 17.09.2020 г. по т.д. 72/2019 г. на Окръжен съд-Х., В
ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от Н.Д.
Я.против З.а.д.„***-З.“АД-гр.С.иск за присъждане на сумата
над 45 000 лв. до 60 000 лв. като главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило на
3.09.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва върху разликата над
45 000 лв. до 60 000 лв. от 10.10.2018 г. г. до окончателното изплащане на
вземането, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
З.а.д.„***-З.“АД-гр.С., ЕИК ********, с адрес гр.С., ул. С. С.“*,ет.* да
заплати на Н.Д.Я., ЕГН **********, действащ като непълнолетен лично и със
съгласието на своята майка Р.Т.Т.,***, и сумата над 45 000 лв. до 60 000
лв. (т.е. още 15 000 лв. над присъдената от окръжния съд сума) - главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, резултат от получените увреждания счупване на левия хумерус в
дисталната част-супракондилна фрактура (счупване на долния край на лявата
раменна кост в зоната на лакътната става), охлузвания на двете колена, лицето и
предмишниците, контузия на дясното коляно, настъпили при ПТП на 3.09.2018 г.
гр. С., причинено по вина на Х.А.А.
от гр.С., водач на лек
автомобил марка и модел „Ф.“ с рег. № *, с валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със З. „О.“АД с полица
№ ВG/*, ведно със законната лихва и върху
разликата от 15 000 лв. от датата на уведомяването на застрахователното
дружество за настъпването на застрахователното събитие 10.10.2018 г. до
изплащането на сумата.
ОТМЕНЯ решение №
260014, постановено на 17.09.2020 г. по т.д. 72/2019 г. на Окръжен съд-Х., И В
ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъдено З.а.д.„***-З.“АД-гр.С.да заплати на
Н.Д.Я., действащ със съгласието на своя законен представител и майка Р.Т.Т.,
сумите в размер над 1110,75 лв. до 1481 лева и над
168 турски лири до 524 турски лири като обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за прегледи и лечение, ведно със законната
лихва за забава върху посочените разлики, считано от датата на подаване на
исковата молба 15.05.2019 г. до окончателното им изплащане, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.Д.Я., ЕГН **********, действащ като непълнолетен лично и със съгласието на
своята майка Р.Т.Т.,***, против З.а.д.„***-З.“АД-гр.С., ЕИК *********, с адрес
гр.С., ул. С. С.“*,ет.* иск за присъждане на обезщетение в размер
над 1110,75 лева до 1481 лева и над 168 турски лири до 524
турски лири като обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди – разходи за прегледи и лечение, настъпили при ПТП на
3.09.2018 г. гр. С., причинено по вина
на Х.А.А. от гр.С., водач
на лек автомобил марка и модел „Ф.“ с рег. № *, с валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена
със З. „О.“АД с полица № ВG/*, ведно със
законната лихва за забава върху тези разлики от
датата на подаване на исковата молба в съда 15.05.2019
г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260014, постановено на 17.09.2020 г. по т.д. 72/2019 г. на Окръжен съд-Х., В
ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдено З.а.д.„***-З.“АД-гр.С.на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Н.Д.Я., действащ със
съгласието на своя законен представител и майка Р.Т.Т. сумата в размер на
45 000 лв., представляваща обезщетение по ГО на
автомобилистите за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки, страдания и неудобства, вследствие на ПТП, настъпило на 03.09.2018 г. в
гр.С. по вина на Х.А.А. от
гр.С., водач на лек автомобил
марка и модел „Ф.“ с рег. № *, с валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със З. „О.“АД с полица № ВG/*, валидна от 23.07.2018 г. до 22.07.2019 г., ведно със законната
лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на уведомяването на
застрахователното дружество за настъпването на застрахователното събитие
10.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, отхвърлен е за
разликата над 60 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът за
неимуществени вреди като неоснователен, осъдено е З.а.д.„***-З.“АД-гр.С.на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Н.Д.Я.,
действащ със съгласието на своя законен представител и майка Р.Т.Т., сумата в
размер на 1110,75 лева и 168 турски лири като
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за
прегледи и лечение, ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на исковата молба 15.05.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОТМЕНЯ решение №
260014, постановено на 17.09.2020 г. по т.д. 72/2019 г. на Окръжен съд-Х., И В
ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които
е осъдено З.а.д.„***-З.“АД-гр.С.на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Н.Д.Я., действащ със съгласието на своя законен
представител и майка Р.Т.Т. сумата в размер на 368,05 лв. – разноски по делото
съобразно уважената част на исковете, осъдено е З.а.д.„***-З.“АД-гр.С.да
заплати на адв.Р.М.,адвокат при Адвокатска колегия - С.с личен №
********* от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет сумата в
размер на 1 928,97 лв. – адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ, осъден е Н.Д.Я., действащ със съгласието на
своя законен представител и майка Р.Т.Т., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на З.а.д.„***-З.“АД-гр.С.направените разноски в размер на
1092,87 лв. за адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица съобразно
отхвърлената част от иска, осъдено е З.а.д.„***-З.“АД-гр.С.на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт,
по сметка на Окръжен съд-Х. сумата в общ размер на 1909,24 лв. – държавна такса
съобразно уважената част от предявените искове, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
З.а.д.„***-З.“АД-гр.С., ЕИК *********, с адрес гр.С., ул. С. С.“*,ет.* да
заплати на Н.Д.Я., ЕГН **********, действащ като непълнолетен лично и със
съгласието на своята майка Р.Т.Т.,***, сумата 577,82 лв. – направени разноски
за производството пред окръжния съд по съразмерност.
ОСЪЖДА Н.Д.Я.,
ЕГН **********, действащ като непълнолетен лично и със съгласието на своята
майка Р.Т.Т.,***, да заплати на З.а.д.„***-З.“АД-гр.С., ЕИК ********, с адрес
гр.С., ул. С. С.“*,ет.* сумата 1 268,37 лв. – направени разноски за
производството пред окръжния съд по съразмерност.
ОСЪЖДА
З.а.д.„***-З.“АД-гр.С., ЕИК ********, с адрес гр.С., ул. С. С.“*,ет.* да
заплати на адвокат Р.И.М., личен номер от единния адвокатски регистър при ВАС №
********* от АК-С.от гр. С., ул.“Ц.А.“*,ет.* сумата 4 274,08 лв.–
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38,ал.2,изр.2 във вр. с чл.
38,ал.1,т.2 от ЗА за осъществената от нея по договор с ответника Н.Д.Я., ЕГН
**********, действащ като непълнолетен лично и със съгласието на своята майка
Р.Т.Т.,***, правна защита и съдействие за него в производство по спора пред
ОС-Х..
ОСЪЖДА
З.а.д.„***-З.“АД-гр.С., ЕИК ********, с адрес гр.С., ул. С. С.“*,ет.* да
заплати на основание чл. 78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд-Х. сумата 2 445,78 лв. – дължима държавна такса
за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Н.Д.Я., ЕГН
**********, действащ като непълнолетен лично и със съгласието на своята майка
Р.Т.Т.,***, да заплати на З.а.д.„***-З.“АД-гр.С., ЕИК ********, с адрес гр.С.,
ул. С. С.“*,ет.* сумата 8,85 лв. – направени разноски за производството пред
апелативния съд по съразмерност.
ОСЪЖДА З.а.д.„***-З.“АД-гр.С.,
ЕИК ********, с адрес гр.С., ул. С. С.“*,ет.* да заплати на адвокат Р.И.М.,
личен номер от единния адвокатски регистър при ВАС № ********* от АК-С.от гр.
С., ул.“Ц.А.“*,ет.* сумата 2 837,21 лв.– адвокатско възнаграждение при условията
на чл. 38,ал.2,изр.2 във вр. с чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА за осъществената от нея по
договор с ответника Н.Д.Я., ЕГН **********, действащ като непълнолетен лично и
със съгласието на своята майка Р.Т.Т.,***, правна защита и съдействие за него в
производство по спора пред АС-П..
ОСЪЖДА З.а.д.„***-З.“АД-гр.С.,
ЕИК ********, с адрес гр.С., ул. С. С.“*,ет.* да заплати на основание чл.
78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен
съд-П. сумата 300 лв. – дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението
може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен
съд – гр. С.с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)