№ 1930
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова
Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело №
20221100504944 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „ОЗК – З.“ АД срещу
разпореждане на съдебния изпълнител, обективирано в съобщение с изх. №
2799/15.04.2022 г. за разноските, по изпълнително дело № 20227880400178 на ЧСИ
М.К., с което е оставено без уважение възражение с вх. № 1703/14.04.2022 г. с което се
иска да бъде редуциран размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност
до размер от 200 лв., както и да бъде съответно редуцирана таксата по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ.
В жалбата се поддържа, че претендираното възнаграждение е прекомерно и
несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с което е начислена и пропорционална такса над
размерите, посочени в т. 26 от ТТРЗЧСИ. Също така, се поддържа, че претендираното
възнаграждение не е съобразено с липсата на каквато и да е правна и фактическа
сложност на изпълнителното дело, и с извършените до момента изпълнителни
действия за събиране на претендираната сума, които от страна на взискателя се състоят
единствено в изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело. Сочи, че по
делото няма други процесуални действия, извършени от адвоката на взискателя, които
да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ, а същите единствено се свеждат до
подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, с посочване на способа за
изпълнение и не са необичайни. В тази връзка, счита адвокатският хонорар за
прекомерен, като следва да бъде намален до размер от 200 лв., съответно променена и
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело В.Н.К.- е депозирал становище във връзка
с частната жалба, в което сочи, че същата е неоснователна, като размерът на
адвокатското възнаграждение съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА се определя в сключения
договор между адвоката и клиента, като в случая договореното и платено
1
възнаграждение е за образуване и водене на изпълнителното дело.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че
жалбата е неоснователна, защото адвокатското възнаграждение не е прекомерно, и е
съобразено с НМРАВ, като на процесуалния представител на взискателя се дължи
възнаграждение в общ размер на 400 лв. – 200 лв. за образуване и 200 лв. за
предприети действия по принудително изпълнение на вземането. Поддържа, че
адвокатското възнаграждение отговаря и на изискванията на чл. 36, ал. 1 от ЗА, във вр.
с чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е обоснован и съответства на материалния интерес, предмет
на изпълнението.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият
състав намира за установено следното:
Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г.), а разгледана по същество и е основателна.
Изпълнително дело № 20227880400178 на ЧСИ М.К., е образувано на 22.03.2022
г. по молба от В.Н.К.-, за събиране на вземания от З..К. „ОЗК – З.“ АД, обективирани в
изпълнителен лист от 17.03.2022 г., издаден по гр. д. № 5264 от 2019 г. на СГС, I
ГО, 22 състав, за сумата от 533,13 лв., представляваща разноски. Към молбата за
образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и
съдействие с адв. Р.М. за сумата от 200 лв., платена в брой.
На длъжника, е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на
22.03.2022 г., в която е посочено, че се дължат и 200 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело. Впоследствие на 07.04.2022 г. е депозирана
молба от взискателя, с искане за налагане на запор и се представя допълнително
договор за правна защита и съдействие за още 200 лв., разноски за адвокат.
Длъжникът е възражение на 14.04.2021 г. за намаляване на адвокатското
възнаграждение и съответно с искане да бъде редуцирана таксата по т. 26 от ТТР по
ЗЧСИ. Дължимата сума по изпълнителното дело е преведена от общинска банка на
13.04.2022 г., видно от платежното нареждане на л. 18 от приложеното копие на
изпълнителното дело, в изпълнение на запорно съобщение.
С обжалваното разпореждане, обективирано в съобщение с изх. №
2799/15.04.2022 г. за разноските, възражението на З..К. „ОЗК – З.“ АД, е оставено без
уважение.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските следва да се
определят към приключване на делото, като се отчете сложността на делото при
релевирано искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., за образуване на
изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално представителство, защита и
съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания,
приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Безспорно, в случая е дължимо
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв.
Не е налице обаче извършването на изпълнителни действия от страна на процесуалния
представител на взискателя с цел удовлетворяването на вземането, поради което за
разликата над 200 лв. до претендираните 400 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение не се дължат. Извод в обратен смисъл не следва от факта, че е
2
поискано налагане на запор с допълнителна молба, доколкото още в молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е следвало да посочи способ, по
аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК, с оглед редовността й. Дължимата такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, съдебният изпълнител следва да преизчисли размера й, като вземе предвид,
че в базата за изчисляването й, не се включват разноските за възнаграждението за
адвокат по изпълнителното дело.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия,
настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по
обжалване действията на органа по изпълнението.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника „ОЗК – З.“ АД, разпореждане на
съдебния изпълнител, обективирано в съобщение с изх. № 2799/15.04.2022 г. за
разноските, по изпълнително дело № 20227880400178 на ЧСИ М.К., с което е оставено
без уважение възражение с вх. № 1703/14.04.2022 г. и е отказано да бъде редуциран
размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност от 400 лв. до 200 лв. и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение,
прието за събиране в полза на взискателя В.Н.К.- до размера от 200 лв., дължимо за
образуване на изпълнително дело № изпълнително дело № 20227880400178 на ЧСИ
М.К..
ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ М.К. за преизчисляване на размера на дължимата
такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, съобразно мотивите на настоящето решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3