Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260130 23.07.2021 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На тринадесети юли
2021 година
В публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 184 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 224, ал.
1 КТ и чл. 177, а. 1 КТ.
Производството е
образувано по искова молба на П.А.Х. срещу Рудник „Трояново-1“, клон на „Мини
Марица – изток“ ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 177, ал. 1 КТ. Ищецът твърди,
че е работил при ответника по трудов договор в периода от 24.01.1983 г. до
27.03.2018 г., като с предизвестие от 16.03.2018 г. и заповед от 27.03.2018 г.
било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Твърди, че със заповед от 04.01.2018 г. било наредено на основание чл. 120 КТ да изпълнява функциите на началник „ремонтно звено Ел.локомотивно депо“ с
ОМЗ в размер на1736 лв., за периода от 03.01.2018 г. до 31.01.2018 г. Твърди,
че БТВ за месец януари 2018 г.
било в размер на 3126,71 лв. Твърди, че през месец февруари 2018 г. има използвани 20
дни платен годишен отпуск при общо 20 работни дни за месеца, за което му било
изплатено възнаграждение в размер на 2655,37 лв., среднодневно възнаграждение в
размер на 132,76 лв. Твърди, че за месец март 2018 г. ползвал общо 18 дни
платен годишен отпуск при 21 работни дни за месеца, за което му било платено
възнаграждение от 2276,02 лв., среднодневно възнаграждение в размер на 126,44
лв. Твърди, че работодателят допуснал грешка при изчисление на заплащането на
платения годишен отпуск, използван през месеци февруари и март 2018 г., като бил ощетен
поради нарушаване на чл. 177, ал. 1 КТ и чл. 18, ал. 2 НСОРЗ. Твърди, че за
месец февруари 2018 г.
за 20 дни ползван годишен отпуск му се дължи възнаграждение в размер на 3126,64
лв., а не платените му 2655,37 лв., разлика от 471,27 лв. Твърди, че за месец
март 2018 г.
за 18 дни платен годишен отпуск му се дължи възнаграждение в размер на 2678,39
лв., а не платените му 2276,02 лв., разлика от 402,37 лв. Твърди, че е имал
право през 2018 г.
на 35 дни платен годишен отпуск и отложен от 2017 г. още 9 работни дни,
или общо 44 дни. Твърди, че ползвал през 2018 г. общо 38 дни платен годишен отпуск, като
със заповед от 01.03.2018 г. му били разрешени 9 дни, останали за 2017 г., и 11 дни от 2018 г. Твърди, че заповедта
била издадена в нарушение на чл. 173, ал. 4 КТ, тъй като нямало искане от
работника за ползване на отпуск за 2017 г. Твърди, че съгласно чл. 176, ал. 2 КТ
следвало да се счита, че отпускът от 9 дни за 2017 г. следвало да се счита
за отложен, тъй като ползвал отпуск за временна нетрудоспособност. Развива
съображения, че следва да се счита отложен отпускът за 2017 г., а не разрешен за
ползване, тъй като нямало такова заявление от негова страна. Твърди, че от 9
дни за 2017 г.
отработил 3 дни, а останалите 6 дни следвало да се считат за отложени на
основание чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ и поради това да му се заплати обезщетение по
чл. 224 КТ за тези 6 дни отпуск за 2017 г., които не били използвани и чийто
размер е сумата от 852,73 лв. Иска от съда да постанови решение, с което да се
осъди ответното дружество да му заплати сумата от 873,64 лв. на основание чл.
177, ал. 1 КТ, неплатено в цялост възнаграждение за ползван платен годишен
отпуск от 20 работни дни за месец февруари 2018 г. и 18 работни дни за
март 2018 г.,
както и сумата от 852,73 лв. обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 6 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2017 г., ведно със законната лихва. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника Рудник „Трояново-1“, клон на „Мини Марица –
изток“ ЕАД, в който взема становище за неоснователност на исковите претенции.
Не оспорва твърденията на ищеца, че е работил при ответника по трудов договор в
периода от 24.01.1983 г. до 27.03.2018 г., като с предизвестие от 16.03.2018 г.
и заповед от 27.03.2018 г. било прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Твърди, че ищецът е ползвал отпускът преди
начисление на допълнителни трудови възнаграждения за първо тримесечие, поради
което във фиша за работна заплата през месец март 2018 г. му било начислено
компенсация за месец февруари 2018
г. в размер на 469,88 лв. и за месец март 2018 г. 395,12 лв., или общо
865 лв. за двата месеца, в които ищецът е бил отпуск. Излага съображения за
правилно начисление на отпуска съгласно чл. 177 КТ и съответно на изплащането
му в този размер. Твърди, че от БТВ за месец януари 2018 г. следва да се извади
компенсацията за месец януари от 471,36 лв., начислена със заповед от
12.04.2018 г. Твърди, че съгласно график за отпуск ищецът е следвало да ползва
през 2017 г.
отпуск за 2017 г.
в размер на 35 дни, но е ползвал реално 26 дни, поради което са останали 9 дни
неизползвани през 2017 г.
Твърди, че ищецът е могъл реално да ползва отпускът през месец юни 2018 г., тъй като имал 15
работни дни, в които ищецът е могъл да използва отпускът, но той не го сторил.
Твърди, че поради това разпоредбата на чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ е неприложима
поради липса на съгласие от работодателя и съответно ползване на друг тип
отпуск от ищеца, съответно работодателят бил изпълнил задължението си по чл.
176, ал. 2 КТ. Твърди, че тези 9 дни отпуск за 2017 г. не били погасени по
давност и използвал през месеци февруари и март 2018 г. общо 38 дни платен
годишен отпуск, при заявени от ищеца по график 35 дни. Твърди, че своевременно
уведомили ищеца с предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Твърди, че пропорционално на отработеното време за 2018 г. ищецът е имал право
на 9 дни отпуск за 2018 г.,
а работодателят му е разрешил повече, което е било компромис от работодателя
към работника. Излага и други съображения за неоснователност на исковата
претенция по чл. 224 КТ. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни
изводи:
С протоколно определение от 25.05.2021 г. съдът е
обявил за окончателен проекта на доклад по чл. 140 ГПК, обективиран в
определение от 12.04.2021 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е
работил при ответника по трудов договор в периода от 24.01.1983 г. до
27.03.2018 г., като с предизвестие от 16.03.2018 г. и заповед от 27.03.2018 г.
било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.
По иска с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК по иска с
правно основание чл. 177, ал. 1 КТ ищецът следва да докаже неправилното
изчисление от работодателя на дължимото му се възнаграждение за ползван платен
годишен отпуск от 20 работни дни за месец февруари 2018 г. и 18 работни дни за
март 2018 г.,
както и размера на среднодневното БТВ за месец януари 2018 г.
При доказване на горните факти ответното дружество
следва да докаже, че претендираното възнаграждение от ищеца е изплатено.
От приетия фиш за работна заплата за месец февруари 2018 г. /л.12, л.27/ е
видно, че ищецът е ползвал общо 20 дни платен годишен отпуск /2 дни от 2018 г. – 16 часа, 5 дни от 2018 г. – 40 часа, 5 дни от 2018 г. – 40 часа, 6 дни от 2018 г. – 48 часа, 2 дни от 2017 г. – 16 часа/. По
принцип няма и спор между страните, че ищецът е ползвал тези 20 работни дни
отпуск през месец февруари 2018
г., които са му разрешени от работодателя.
От приетия фиш за работна заплата за месец март 2018 г. /л.13, л.28/ е
видно, че ищецът е ползвал общо 18 дни платен годишен отпуск /11 дни от 2018 г. – 88 часа, 7 дни от 2017 г. – 56 часа/. По
принцип няма и спор между страните, че ищецът е ползвал тези 18 работни дни
отпуск през месец март 2018 г.,
които са му разрешени от работодателя /виж заявление за отпуск на л.14 и
заповед на л.15/.
Съгласно чл. 177, ал. 1 КТ за времето на платения
годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение,
което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на
отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни
дни. Отпускът, който ищецът претендира да не му е платен в цялост, е използван
през месеците февруари и март 2018
г., в които месеци ищецът няма отработени 10 дни.
Последният месец, в който ищецът е работил повече от 10 работни дни, е месец
януари 2018 г.
С писмо изх. № ЧР-01-175 от 08.06.2020 г. /л.31/
ответникът е отговорил на запитване на ищеца, че в БТВ за месец януари 2018 г. са начислени суми
за:
1.
индивидуална работна заплата в
размер на 1197 лв. /включена във фиша за месец януари 2018 г./;
2.
прослужено време в размер на
478,80 лв. /включена във фиша за месец януари 2018 г./;
3.
корекция на индивидуална МЗ в
размер на 720,72 лв. /включена във фиша за месец януари 2018 г./;
4.
корекция на индивидуална МЗ,
изплатена м.2.2018 в размер на 258,83 лв. /включена във фиша за месец февруари 2018 г./;
5.
компенсация за м.01.2018 г. в
размер на 471,36 лв. /включена във фиша за месец март 2018 г./.
Видно от приетото заключение на СИЕ, което съдът
кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно, вещото лице е посочил, че
БТВ за месец януари 2018 г.
включва същите суми, посочени в писмото на ответника до ищеца, като БТВ е в
размер на 3126,71 лв., а среднодневното БТВ е в размер на 142,1232 лв.
Вещото лице по СИЕ е посочил, че с коефициент за
корекция по чл. 18, ал. 2 НСОРЗ среднодневното БТВ за изплащане на ползван
платен годишен отпуск през месец февруари 2018 г. е в размер на
156,3355 лв. Във фиша за работна заплата за месец февруари 2018 г. на ищеца е начислено
общо за ползвания отпуск от 20 работни дни БТВ в размер на 2655,37 лв., а
дължимото според вещото лице такова е в размер на 3126,71 лв., тоест на ищеца е
начислено възнаграждение за ползване на платения годишен отпуск от 20 работни
дни по-малко със сумата от 471,34 лв. Съответно за ползвания платен годишен
отпуск от 18 дни през месец март 2018
г., с коефициент за корекция по чл. 18, ал. 2 НСОРЗ
среднодневното БТВ за изплащане на ползван платен годишен отпуск през месец
март 2018 г.
е в размер на 148,888 лв. Във фиша за работна заплата за месец март 2018 г. на ищеца е начислено
общо за ползвания отпуск от 18 работни дни БТВ в размер на 2276,02 лв., а
дължимото според вещото лице такова е в размер на 2679,98 лв., тоест на ищеца е
начислено възнаграждение за ползване на платения годишен отпуск от 18 работни
дни по-малко със сумата от 403,87 лв. С оглед на това вещото лице е посочил, че
на ищеца са начислени през месец февруари и март 2018 г. възнаграждение за
ползвания платен годишен отпуск през месец февруари 2018 г. от 20 дни и през месец
март 2018 г.
от 18 дни по-малко от дължимото възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ със сумата
от 875,21 лв.
Видно е от отговора на исковата молба, че в БТВ за
месец януари 2018 г.,
база за определяне на възнаграждението по чл. 177, ал. 1 КТ, не е включена
сумата от 471,36 лв., начислена като допълнително трудово възнаграждение за
месец януари 2018 г.,
с фиша за работна заплата за месец март 2018 г. Това изчисление в отговора на исковата
молба противостои дори на самото издадено от работодателя писмо изх. №
ЧР-01-175 от 08.06.2020 г. /л.31/, в което вече тази сума от 471,36 лв.
работодателят е посочил, че влиза в БТВ за месец януари 2018 г. Обаче по въпроса, че
въпросното допълнително трудово възнаграждение, масово начислявано от ответното
дружество във фишовете като компенсация /това е служебно известно на
съдия-докладчик от множеството дела с подобен въпрос, а и вещото лице го е
установило след разговор с ръководител отдел ЧР при ответника/, представлява
част от ДТВ с постоянен характер съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ. Дължимото
под формата на допълнително трудово възнаграждение, посочено от работодателя
като компенсация във фишовете за работна заплата, има постоянен и предвидим
характер и следва да се включи в БТВ, опредено съгласно разпоредбата на чл. 228,
ал. 1 КТ и НСОРЗ от 2007 г.
/в този смисъл решение № 257 от 20.10.2014 г. по гр.д. № 7716/2013 г. на ВКС,
ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и даващо отговор на същия въпрос, а
именно че компенсацията следва да се включи в БТВ при определяне на размера на
обезщетенията по чл. 228, ал. 1 КТ, която съдебна практика е напълно споделена
от съдебните инстанции в РС-Раднево и ОС-Стара Загора в последващи съдебни
производства с поставен идентичен въпрос/.
С оглед на всичко изложено и предвид представените
доказателства по делото се установи, че ответникът е начислил през месец
февруари и месец март 2018 г.
по реда на чл. 177, ал. 1 КТ за ползвания от ищеца платен годишен отпуск в
размер на 20 работни дни през февруари 2018 г. и в размер на 18 работни дни през месец
март 2018 г.,
по-малко от дължимото възнаграждение със сума в брутен размер от 875,21 лв.,
като ответникът не проведе успешно насрещно доказване тази сума да е
допълнително начислена или платена на ищеца, с което исковата претенция е
основателна. Същата обаче е претендирана до сумата от 873,64 лв., като с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес ще се уважи до размера на
предявената претенция от 873,64 лв., представляваща брутен размер на възнаграждение
по чл. 177, ал. 1 КТ за ползвания платен годишен отпуск в размер на
20 работни дни през февруари 2018
г. и в размер на 18 работни дни през месец март 2018 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба 09.03.2021 г. до окончателно ѝ изплащане.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
За да възникне правото на обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ следва ищецът да докаже прекратяване на трудовото правоотношение и
наличие на неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено
по давност.
С оглед безспорните и ненуждаещи се от доказване
факти по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ ищецът следва да докаже,
че към датата на прекратяването на трудовия договор има непогасен по давност
неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 дни за 2017 г., както и размера на
среднодневното брутно трудово възнаграждение към датата на прекратяване на
трудовия договор.
Няма спор между страните, че ищецът принципно е имал
право на 35 дни платен годишен отпуск за 2017 календарна година и за 2018
календарна година.
По делото са приети като писмени доказателства
множество заявления от ищеца за ползване на платен годишен отпуск и издадени
заповеди от работодателя за разрешаване ползването на платен годишен отпуск, от
които хронологично се установява следното:
Със заявление от 31.01.2018 г. /л.87/ ищецът е
поискал ползването на 5 дни допълнителен платен отпуск за 2018 г. по чл. 156, ал. 1,
т. 1 КТ – за рехабилитация, считано от 12.02.2018 г. Със заповед № **********
от 02.02.2018 г. /л.86/ е разрешено ползването от ищеца на 5 дни платен отпуск
на основание чл. 156.1 за вредни условия и труд, в периода от 12.02.2018 г. до
16.02.2018 г., като е посочено да са налични общо за ползване 44 дни, ползвани
през текущата година 5 дни, оставащи за ползване 39 дни.
Със заявление от 31.01.2018 г. /л.89/ ищецът е
поискал ползването на 5 дни платен годишен отпуск за 2018 г., считано от
05.02.2018 г. Със заповед № ********** от 02.02.2018 г. /л.88/ е разрешено
ползването от ищеца на 5 работни дни платен годишен отпуск за 2018 г. в периода от
05.02.2018 г. до 09.02.2018 г., като е посочено да са налични общо за ползване
44 дни, ползвани през текущата година 10 дни, оставащи за ползване 34 дни.
Със заявление от 31.01.2018 г. /л.85/ ищецът е
поискал ползването на 6 дни платен годишен отпуск за 2018 г., считано от
19.02.2018 г. Със заповед № ********** от 02.02.2018 г. /л.84/ е разрешено
ползването от ищеца на 6 работни дни платен годишен отпуск за 2018 г. в периода от
19.02.2018 г. до 26.02.2018 г., като е посочено да са налични общо за ползване
44 дни, ползвани през текущата година 16 дни, оставащи за ползване 28 дни.
Със заявление от 01.02.2018 г. /л.91/ ищецът е
поискал ползването на 2 дни платен годишен отпуск за 2018 г., считано от
01.02.2018 г. Със заповед № ********** от 01.03.2018 г. /л.90/ е разрешено
ползването от ищеца на 2 работни дни платен годишен отпуск за 2018 г. в периода от
01.02.2018 г. до 02.02.2018 г., като е посочено да са налични общо за ползване
44 дни, ползвани през текущата година 18 дни, оставащи за ползване 26 дни.
Със заявление от 27.02.2018 г. /л.83/ ищецът е
поискал ползването на 20 дни платен годишен отпуск за 2018 г., считано от
27.02.2018 г. Със заповед № ********** от 01.03.2018 г. /л.82/ е разрешено
ползването от ищеца на 9 работни дни платен годишен отпуск за 2017 г. и 11 работни дни
платен годишен отпуск за 2018
г. в периода от 27.02.2018 г. до 27.03.2018 г., като е
посочено да са налични общо за ползване 44 дни, ползвани през текущата година
38 дни, оставащи за ползване 6 дни.
Анализ на заповедите води на извод, че от общо дни
за ползване през 2018 г.
в размер на 44 дни, от тях 35 дни са платен годишен отпуск за 2018 г. и останалите 9
работни дни платен годишен отпуск за 2017 г. са прехвърлени на основание чл. 176,
ал. 1 КТ за ползване през 2018
г.
Спорът между страните е, че ищецът е поискал със
заявление от 27.02.2018 г. /л.83/ ищецът е поискал ползването на 20 дни платен
годишен отпуск за 2018 г.,
а работодателят със заповед № ********** от 01.03.2018 г. /л.82/ е разрешено ползването
от ищеца на 9 работни дни платен годишен отпуск за 2017 г. и 11 работни дни
платен годишен отпуск за 2018
г. в периода от 27.02.2018 г. до 27.03.2018 г., а не 20
дни от останалия отпуск за 2018
г.
Съгласно чл. 173, ал. 5 КТ работникът или служителят
използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се
отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника
или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му
е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се
осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за
календарната година платен годишен отпуск. Тази разпоредба е спазена и на ищеца
му е разрешено отлагане по реда на чл. 176, ал. 1 КТ на общо 9 дни неизползван
през 2017 г.
платен годишен отпуск за ползване през 2018 г.
В разпоредбата на чл. 176 КТ е посочен редът за
отлагане ползването на отпуска и как се ползва този отпуск през следващата
година. Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ когато отпускът е отложен или не е ползван
до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да
осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6
месеца, считано от края на календарната година, за която се полага, тоест до
края на месец юни през следващата година. Видно е от доказателствата по делото,
че ищецът е започнал последователно ползване на платен годишен отпуск от
началото на месец февруари 2018
г., който му е бил разрешаван, поради което работодателят
очевидно е осигурил на ищеца ползването на отложения по реда на чл. 176, ал. 1 КТ неизползван през 2017 г.
платен годишен отпуск от 9 дни преди месец юни 2018 г. Съгласно чл. 176,
ал. 3 КТ едва когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите
и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи
времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко
14 дни предварително. Тоест изборът на работника за ползване на отпуска за 2017 г. възниква от
01.07.2018 г., и този избор има само уведомителен работодателя характер. Преди
дата 01.07.2018 г. избор за ищеца не съществува, а съществува задължение за
работодателя да осигури ползването на отложения отпуск. Очевидно е, че
работодателят е осигурил ползването на този отпуск, което е видно от заповед №
********** от 01.03.2018 г. /л.82/, като е без значение посоченото от ищеца в
заявлението, че се иска ползване на отпуск от 20 от отпуска за 2018 г., който дори за 2018 г. е бил в по-малък
остатък от 20 дни.
От друга страна съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите
права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на
законите, а съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при осъществяване на
трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.
Очевидно е от доказателствата по делото, че ищецът с поредица от заявления от
31.01.2018 г. и 01.02.2018 г. е поискал ползване на платен годишен отпуск общо
за периода от 01.02.2018 г. до 26.02.2018 г., и с последващо заявление от 27.02.2018
г. е поискано ползване на още 20 дни в периода от 27.02.2018 г. до 27.03.2018
г., тоест налице е своеобразно предварително плануване от ищеца за ползване на
отпуска преди предстоящото му пенсиониране. Следва обаче да се посочи, че макар
и принципно ищецът да има право да ползва полагащия му се отпуск за 2018 г. в цялост, то същият
е дължим пропорционално съобразно отработеното време с оглед предстоящото
пенсиониране, тоест за неизползвания платен годишен отпуск за 2018 г. над полагащия се
пропорционално до датата на прекратяване на ТПО не се дължи обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ. От тази гледна точка е недобросъвестно при наличен неизползван
платен годишен отпуск от предходната година 2017 г. да се възползваш от
отпуска за 2018 г.,
за да може да се трансформира неизползвания отпуск от 2017 г. в обезщетение по чл.
224 КТ след прекратяване на ТПО. Затова и съдът не намира никакви нарушения на
КТ при издаване на заповед № ********** от 01.03.2018 г. /л.82/, която е разрешено ползването от ищеца на 9 работни
дни платен годишен отпуск за 2017
г. и 11 работни дни платен годишен отпуск за 2018 г. в периода от
27.02.2018 г. до 27.03.2018 г., въпреки поисканите от ищеца 20 дни за 2018 г., които към онзи
момент са били налични само в размер на 17 дни. При всички тези аргументи е
видно, че към датата на прекратяване на ТПО са били останали 6 дни за ползване
за 2018 г.
и са били вече ползвани 29 дни за 2018 г. от общите 35 дни за 2018 г. Пропорционално към
28.03.2018 г. на ищеца се полагат за 2018 г. общо 9 дни, а той е използвал вече 29
дни, с оглед на което за остатъка от 6 дни неизползвани за 2018 г. не се дължи
обезщетение по чл. 224 КТ. Затова и съдът намира, че този иск на ищеца се явява
неоснователен на това основание, което не налага излагане на изводи за размера
на обезщетението.
Поради това съдът намира, че искът по чл. 224 КТ за
сумата от 852,73 лв. се явява неоснователен и ще се отхвърли.
По
разноските и дължимата държавна такса:
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за уважените искове по сметка на РС-Раднево в размер на 50 лв. /по иска по
чл. 177, ал. 1 КТ съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК/ и
заплатеното от бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК
възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., определено в минимален
размер съгласно чл. 23, т.1 НЗПП и съобразно баланса между уважен и отхвърлен
иск.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Рудник Трояново-1, клон на „Мини
Марица-изток“ ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520023, с адрес
на управление с. Трояново, община Раднево, да заплати на П.А.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 177, ал. 1 КТ възнаграждение за ползван платен
годишен отпуск в размер на 20 работни дни през февруари 2018 г. и в размер на 18
работни дни през месец март 2018
г. в брутен размер на 873,64 лв. /осемстотин седемдесет
и три лева и 64 ст./, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
09.03.2021 г. до окончателно ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.Х., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу Рудник Трояново-1, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК 8330175520023, с адрес на управление с. Трояново,
община Раднево, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение в размер на 852,73 лв. за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 6 дни за 2017 г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА П.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Рудник Трояново-1, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК 8330175520023, с адрес на управление с. Трояново,
община Раднево, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК сумата от 50 лв.
/петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Рудник
Трояново-1, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в търговския регистър с
ЕИК 8330175520023, с адрес на управление с. Трояново, община Раднево, да
заплати по
сметка на РС-Раднево на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/ и заплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: