РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1859
Град Пловдив, 25 октомври 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесета и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието
на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.н.а.д.
№ 1464 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.И.И., ЕГН **********,***,
чрез адв. У., против решение № 811 от 15.04.2022 г. по АНД № 20215330208374 на
Районен съд – Пловдив, с което е изменено издаденото наказателно постановление
№21-1030-010164/29.10.2021 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, в
частта, в която на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200 лв., като деянието е преквалифицирано от нарушение поа чл.6 т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ в нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 пр.последно от ЗДвП, като е потвърдено в
частта за нарушение на чл.123, ал.1 т.3 б.в от ЗДвП на основание чл.175 ал.1
т.5 от ЗДвП, с което е наложено административно наказание „ глоба” в размер на
50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за един месец.
Касаторът счита решението за неправилно и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост. Твърди се, че РС
неправилно е квалифицирал нарушението при липса на обективно установени
обстоятелства и е допуснал разширено тълкуване на закона. Моли за отмяна на
решението и отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски.
Ответникът
по касация – ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не взема становище по
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна, а решението на
районния съд да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради
което производството по нея е процесуално допустимо, а разгледана по същество е
неоснователна.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното:
С процесното наказателно постановление по отношение
на касационния жалбоподател е установено, че на 29.06.2021 г. в гр.Пловдив, ул. Нестор Абаджиев
№34А Изотсервиз около 14:25 ч. било установено движение на товарен автомобил
ДАФ ХФ 460 ФТ с рег.№ ***** и ремарке „Кьогел“ № ****, собственост на „Лидер
Транспорт“, чийто водач бил жалбоподателят. При извършване на маневра ляв завой посоченото МПС
навлязло в лява пътна лента и блъснало паркиран автомобил Форд **** в дясната
му част. Вследствие на сблъсъка настъпило ПТП с материални щети. След ПТП
водачът на посочения товарен автомобил напуснал мястото на ПТП. След
установяване на водача на товарния автомобил бил съставен АУАН, който бил
връчен на нарушителя лично и подписан от същия, като в графа възражения същият посочил,
че има възражения и ще ги депозира в писмен вид. Като се запознал с материалите
по административнонаказателната преписка наказващият орган приел фактическа
обстановка, идентична на съставения АУАН и издал обжалваното наказателно
постановление, с което на касатора били наложени глоби съответно за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2 вл.с ал.1 т.5, пр.1,2 ЗДвП
и глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП.
За
да постанови процесното решение, състав на Районен съд -Пловдив е приел, че описаната
фактическа обстановка се явява безспорно установена въз основа на събраните по
делото устни и писмени доказателства- св. показания, писмени обяснения на нарушителя, копие на протокол за ПТП №
1757022, справка за нарушител. В хода на съдебното следствие е изискан материалът
от видеоклип, от който се установява движението на посоченото МПС на процесния
участък и по описания начин. Съдът е отбелязал, че преди съставяне на АУАН, са били снети обяснения и
от двамата участници в движението, които са се подписали на съставения протокол
за ПТП, поради което не е кредитирал направените възражения, че съдържанието на
видеозаписа не следва да бъде кредитирано. Посочил е, че отразеното в
съставения протокол по сведения на двамата участници съответства на
съдържанието на видеоклипа. Съдът е приел с оглед събраните доказателства, че описаната
в наказателното постановление фактическа обстановка е обективно и правилно
установена.
Съдът
е изследвал нормите на чл.6 т.1, чл.25 и
чл.36 т ЗДвП, като е приел за първите две, че се отнасят тъй както обща към
специална, а за третата е приел, предвид съдържащото се в нея правило за
поведение, не важи за процесния случай. В този смисъл е приел, че словесното
описание на нарушението в обжалваното наказателно постановление не съответства
на цифровата квалификация, тъй като от страна на нарушителя не се установява
нарушение на пътен знак и пътна маркировка, която норма е посочена за нарушена,
от описаната и установена фактическа обстановка такива факти не се установяват,
няма данни да е бил поставен пътен знак или да е имало маркировка на пътя.
Приел е, че процесният случай съответства на разпоредбата на чл.25 от ЗДвП, а
именно движещият се автомобил на водача е предприел маневра наляво, като се е
отклонил вляво на пътното платно като преди това се е опитал да заобиколи
спрения автомобил. Приел е, че в този случай при преквалифициране на
нарушението няма да е налице ограничаване правото на защита на нарушителя,
защото същият се е защитавал срещу посочените в АУАН и НП факти, но правната
квалификация на нарушението съответства на друга материалноправна норма, за
която е приложима същата санкционна разпоредба, на основание на която
първоначално е санкциониран с издаденото наказателно постановление. Съдът е
посочил, че нормата на чл.179 ал. 2 от ЗДвП се прилага, когато вследствие на
нарушенията вкл. и при нарушаване правилата за заобикаляне е причинено ПТП, а нарушенията
на правилата за извършване на маневри по чл.25 ал.1 от ЗДвП са наказуеми по
чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП единствено при „заобикаляне”, което е един от
алтернативно посочените начини за извършване на маневра.
Съдът
е приел също, че по отношение на нарушението по чл.123, ал.1 б.в от ЗДвП, за
което е санкциониран жалбоподателят, материалният закон е приложен правилно.
Според съда, обстоятелството, че нарушителят не е осъществил контакт с водача
на другия автомобил и въобще не е установил, че е причинил ПТП, не е
оневиняващо, доколкото водачът е длъжен при преминаване по участък, по който
има и други МПС и особено при движение на МПС товарен автомобил със съпътстващо
го ремарке, да бъде особено внимателен при движение и осъществяване на всяка
маневра на пътя, като е без значение е въпросът за това дали правилно е спряло/
паркирало МПС, на което са били причинени имуществени вреди. Според съда посочената
за нарушена разпоредба изисква водачът на МПС, участник в ПТП, при което са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да
изпълнява дадените им указания. Съдът е отбелязал, че в случая има причинени
имуществени вреди, поради което нарушението съответства на разпоредбата на
чл.123, ал.1 т.3 от ЗДвП. Съдът е посочил, че след като жалбоподателят е напуснал
местопроизшествието, без да уведоми службите за контрол и без да направи опит
да постигне съгласие с водача на ударения от него автомобил, то е налице
липсата на съгласие. Самият факт на напускането е доказателство, че водачът на
автомобила не признава настъпилото ПТП и своето участие в него. Посочил е също,
че единствено при наличие на съгласие между участниците в ПТП относно
обстоятелствата свързани с него, при което те са попълнили своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно са уведомили службата за
контрол на МВР, водачът може да напусне произшествието. След като между
участниците в произшествието не е налице съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ от ЗДвП изисква те да
не напускат местопроизшествието и да уведомят съответната служба за контрол. Съдът
е посочил, че в случая с напускането на местопроизшествието виновният водач е
изразил своето несъгласие с обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, поради
което е осъществил състава на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП. Съдът е приел, че за посоченото
нарушение правилно е била приложена и съответната санкционна разпоредба на
чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП.
Настоящата инстанция напълно споделя напълно изложените мотиви от
първостепенния съд, поради което не се налага и тяхното преповтаряне, като
намира възраженията на касатора за неоснователни.
Не се споделят твърденията на касатора относно противоречието в
описанието на нарушението и сочените санкционни норми, нито твърденията, че е
налице разширително тълкуване на нормата на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП.
Съдът намира, че описаното нарушение съответства на изикуемото от
закона поведение на водача. Жалбоподателят е извършил ляв завой, като по този
начин е извършил вмененото му нарушение по чл. 25, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща задължението за водача на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая нормата на чл.25,
ал.1 от ЗДвП е правилно приложена от съда, тъй като тя съдържа допълнителен
квалифициращ признак, а именно създадена непосредствена опасност за движението,
каквато в случая опасност е създадена с допуснатото ПТП. Поради това настоящият
състав намира възраженията на касатора за приложение нормата на чл.36 от ЗДвП
за неправилни и в нарушение на
материалния закон.
Правилно е приложена и нормата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, тъй
като в случая са налице имуществени вреди, а касаторът като водач на процесния
автомобил, е напуснал ПТП. В тази насока са правилни мотивите на районния съд
относно липсата на съгласие между причинителя на вредата и потърпевшия в
настъпилото ПТП.
С оглед на всичко изложено дотук се очертава изводът, че
Пловдивският районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да се остави в сила.
От ответника по касацията не се претендират разноски, поради което
такива не се присъждат.
Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд-
Пловдив, ХХIV състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№ 811 от 15.04.2022 г. по АНД № 20215330208374 на Районен съд – Пловдив.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.