№ 96326
гр. София, 07.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20241110131125 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 168645 от 23.05.2024г., подадено от „*** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К. И. Т..
Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника за непогасени парични вземания по договор за паричен заем № 873112 от
02.06.2023г. за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и вземане за
неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по кредита в размер на 968,06 лв. за
периода от 02.06.2023г. до 02.04.2024г., вземане за неустойка за забава в размер на 208,23
лв., начислена еднократно на 01.10.2023г. при забава в плащането и сумата от 135 лв.,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземанията за периода от 10.07.2023г.
до 01.05.2024г.
При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК
и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно,
се констатира следното:
В клаузата на чл. 6.1 от договора за кредит е уговорено, че заемателят се задължава да
предостави обезпечение по начина и реда, посочен в уговорката, в тридневен срок от
сключване на договора, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка
в размер на 968,06 лв. (чл. 6.2 от договора), която ще се заплаща разсрочено съгласно
приложимия към договора погасителен план, като се установява, че същата е изначално
включена в размера на дължимите вноски съгласно Приложение 1 от договора.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на
1
обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката
(обезпечителната) е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.
Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само
гаранция за постигане на резултата. В случая така предвидената неустойка има за цел да
принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения,
които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Налице е противоречие на
неустойката с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл. 26, ал. 1
ЗЗД, ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е
предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични
задължения – арг. чл. 71 ЗЗД. Поради това неустойка за непредоставяне на обезпечение не се
дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съдът приема, че клаузата на чл.7 вр. чл. 37 от ОУ и чл. 3 Тарифата на таксите за
допълнителни услуги, която предвижда при забава в плащането да се дължат разходи за
отлагане процедурата за принудително изпълнение по просрочено задължение в размер на
10 % от стойността на кредита за неравноправна, защото по същество установява
събирането на такси във връзка с управление на кредита, което е недопустимо съгласно чл.
10а, ал. 2 ЗПК, а отделно от това не е ясно за какви и колко конкретни действия е
начислявана претендираната сума, нито размерът й е съобразен с конкретно извършеното,
което пък е в противоречие с чл. 10а, ал. 3 ЗПК. Поради това по отношение на това вземане
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли на основание чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Заявлението следва да се отхвърли и за претендираното вземане от 135 лв. – разходи
за събиране на вземането поради забава за периода от 10.07.2023г. до 01.05.2024г., защото
посочената такси по същество са във връзка с управление на кредита и е недопустимо да
бъдат събирани съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а отделно от това не е ясно за какви конкретни
действия е начислявана такса и дали същата не е начислявана повече от веднъж за едно и
също действие, което пък е в противоречие с чл. 10а, ал. 3 ЗПК.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 168645 от 23.05.2024г., подадено от „***, ЕИК *** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К. И. Т.,
ЕГН **********, в частта по отношение на претендираните вземания по договор за паричен
заем № 873112 от 02.06.2023г. за сумата в размер на 968,06 лв., представляващо неустойка
по чл. 6.2 от договора, дължима при непредставяне на обезпечение по същия за периода от
02.06.2023г. до 02.04.2024г., сумата в размер на 208,23 лв., представляваща неустойка при
забава в плащането, начислена еднократно на 01.10.2023г., на основание чл. 7 от договора
вр. чл. 37 ОУ и чл. 3 от Тарифата на таксите за допълнителни услуги и сумата от 135 лв.,
2
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземанията за периода от 10.07.2023г.
до 01.05.2024г.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3