Р Е Ш Е Н И
Е № 260818
гр. Пловдив, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 8784 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Депозирана
е искова молба от Етажна собственост, находяща се в гр. П, ул. „***“ № *, вх.*,
представлявана от *** „Информатор ББС“ ЕООД, с което са предявени против С.А.А.
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.48, ал.3 ЗУЕС и чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 180 лв., дължима за ремонт на
асансьори в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. П., ул. „***“
№ *, въз основа на взето решение на ОС на ЕС от дата *** г., както и сумата от 6 лв. – незаплатена такса поддръжка на
общите части на сградата за месец март 2020 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – *** г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №***/*** г., издадена по ч.гр.д. № *** по описа за ***
г. на Районен съд Пловдив, ***.
В исковата молба се твърди, че
ответницата е собственик на апартамент в сградата в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. П., ул. „***“ № *. Ищецът посочва, че на Общо
събрание на ЕС, проведено на *** г. е взето решение за избор на професионален
домоуправител – „Информатор ББС“ ЕООД, въз основа на което е сключен договор за
управление на етажната собственост № * от *** г. за срок от две години. Сочи,
че на *** г. на проведено ОС на ЕС е взето решение за събиране на средства за
ремонт на асансьорите в сградата, като е определен бюджет от 18970 лв. Бил
определен срок за събиране на средствата – *** г., но въпреки изтичането му
ответницата не заплатила дължимата от нея сума, поради което на *** г. е
връчено предупреждение за натрупани задължения. Въпреки това ответницата не е
заплатила сумата от 180 лв., както и месечната такса от 6 лв., дължима за месец
*** г., съгласно взето решение на ОС на ЕС от *** г. За процесната сума била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив, *** граждански състав,
срещу която длъжникът е възразил, поради което ищецът обоснова правен интерес
от предявяване на настоящите искове. Моли за уважаването им и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника С.А.А.. В първото по делото съдебно
заседание процесуалният представител на ответницата признава предявените искове
по основание и размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищеца.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на производството:
Видно от
приложеното за послужване ч.гр.д. № **по описа за *** г. на Районен съд
Пловдив, ***гр.с., образувано по депозирано от ищцовата етажна собственост заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на
настоящото дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***/***
г. В срока по чл. 414 ГПК на *** г. е депозирано възражение от длъжника, поради
което с разпореждане на съда, връчено на *** г. на основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по
реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок на *** г. са предявени
настоящите искове. Налице е идентитет в основанията и размерите на претенциите,
за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството
по делото, поради което и производството е допустимо.
По основателността на исковите
претенции:
Ищцовата етажна собственост основава
иска си на взети решения от ОС на ЕС, с които е определен размерът на дължими
от етажните собственици суми за покриване на текущи разходи във връзка етажната
собственост, както и за извършен ремонт на асансьора в сградата етажна
собственост.
Относно решението на Общото събрание на
етажната собственост като източник на облигационно задължение следва да се има
предвид следното:
В
теорията и съдебната практика се приема последователно, че „решението“ на
общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ
волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание.
Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на
юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като принципно положение
решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните
вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект. По
изключение решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна
особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки - едностранна,
двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали
във формирането й, но и за тези, които
не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против.
От тази особеност на Решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на
недействителността на сделките.
По
този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение на ВС -
Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и едно на ВКС -
Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Макар
и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на търговските дружества,
те следва да намерят съответно приложение и за решенията на общото събрание на
ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно обжалваемостта по съдебен
ред на решенията на търговските дружества, ЖСК, кооперациите и етажната
собственост.
Така
в Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС е прието, че ако
кооператорът пропусне срока и не обжалва незаконосъобразното или противоуставно
решение или действие на органа на ЖСК, не може да предяви иск за защита на
накърнените имуществени права. Въпреки че в ЗЖСК е възприет принципът за
отменяемост на актовете, които противоречат на закона и устава (чл. 39 ЗЖСК),
тези решения или действия са задължителни, щом са влезли в сила. Дадена е
възможност да се обжалват пред районния съд. Необжалваните решения или действия
на Общото събрание на ЖСК обаче имат сила спрямо страните, за които се отнасят,
и не може да се извършва косвена проверка в производството по иск, предявен за
защита на накърнените имуществени права. С оглед на това актове, взети в
противоречие на закона или устава на кооперацията, се отменяват само при
обжалване по съответния предвиден в закона ред. Що се отнася обаче до нищожно
решение или действие на орган на ЖСК, с оглед на обстоятелството, че при нищожните
решения няма срокове за обжалване, нищожността може да се констатира по всяко
време, когато бъде установена. Това е така, защото нищожността води до
последици, които пораждат несигурност, както за интереса на член-кооператора,
така и за ЖСК, затова нейното прогласяване не е свързано със срок и може да се
констатира при различен повод. При иск за накърнени имуществени права съдът
може да констатира нищожността на решението или действието на орган на ЖСК, без
да е имало жалба и решение на районния съд срещу тези актове. Съдът е длъжен да
прогласи нищожността на необжалвани решения или действия на орган на ЖСК
служебно по повод сезирането му за накърнени имуществени права.
Тези
постановки са изцяло възприети и доразвити в Тълкувателно решение № 1 от
6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, в което се потвърждава, че
Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на
ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност.
Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния
акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени
процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения
(процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на
учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и
нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ.
От
гореизложените принципни съображения общи за решенията на общите събрания на
различните персонифицирани или неперсонифицирани общности следва, че решенията
на общото събрание на етажната собственост, които са приети при опорочена
процедура (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни
разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Редът
за отмяната им е изрично уреден в чл. 40 ЗУЕС - по съдебен ред, пред районния
съд, при спазване на изискванията за легитимация на обжалващия и при сроковете,
предвидени в чл. 40, ал.1-3 ЗУЕС. В случаите, обаче, когато решенията не са
обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС, макар и процесуално или материално
незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно обвързват членовете на
етажната собственост, като техния инцидентен контрол в рамките на водени
процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на задълженията им,
произтичащи от тези решения е напълно
недопустим. В този смисъл допуснатата процесуална или материална
незаконосъобразност на решението на ОС по отношение на етажните собственици се
санира с пропуска решението да бъде оспорено по надлежния ред в предвидения в
закона срок.
В
конкретния случай решенията на ОС на ЕС, на които ищецът основава правата си са
тези, взети на дати: *** г. и *** г. По делото няма изложени твърдения и
представени доказателства тези решения да са били атакувани по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което и същите като влезли в сила обвързват всички етажни
собственици със задължителна сила, като инцидентен контрол за тяхната незаконосъобразност
в настоящия процес е недопустим. Поради това съдът приема, че така приетите
решения на общото събрание на етажните собственици обвързват ответницата, в
качеството и на етажен собственик, във връзка със създалите се задължения за
заплащане на суми за консумативни разходи – такса за поддържане на ЕС, както и
за извършен ремонт на асансьорите.
Разгледани
по същество, съдът намира исковите претенции за основателни по следните
съображения:
По силата на законовия регламент – чл.6,
т.1, т.9 и т.10 ЗУЕС, собствениците са задължени за описаните разходи, които са
във връзка с общите части. Не е спорно по делото, а и се установява от
представения по делото титул за собственост – нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятие по ЗТСУ № *, том *, дело № *** от *** г., че ответницата е
собственик на апартамент № **, * етаж, с площ от 48,47 кв.м., находящ се в
процесната етажна собственост. Като такава ответницата отговаря за разходите,
сторени във връзка с общите части на сградата, съответни за притежаваните от
нея обекти.
В разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС
е въведено изрично правомощие на Общото събрание на етажните собственици да
определя размера, който собствениците и обитателите на самостоятелни обекти в
етажната собственост заплащат за текущите нужди за поддържане на сградата. В
изпълнение на законовата делегация ищцовата етажна собственост е взела посоченото
по-горе решение *** г.. Съгласно него е определено всеки обитател да заплаща 6
лв. месечно за покриване на режийните разходи за входа – ток, асансьор,
почистване, хонорар на ***.
По силата на закона – чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за управление и поддържане
на общите части на сградата. В тези разходи се включват както консумативни
разходи за ел. енергия на стълбището и за почистване, така и за заплащане за
услугата „професионален домоуправител“, съгласно сключения от етажната
собственост договор № */ *** г. Ответницата не оспорва, а изрично признава дължимостта
на месечната такса в размер на 6 лв., което признание се подкрепя от всички
ангажирани по делото доказателства.
На следващо място, ищецът претендира и
суми във връзка с извършени разходи за ремонт и обновяване на общите части –
асансьорите в сградата в режим на ЕС. С решението от *** г. е прието да се
събере сумата от общо 18970 лв. за ремонт на товарния асансьор в сградата,
която сума следва да се разпреди измежду етажните собственици съобразно
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Определен е и
срок за събиране на средствата – *** г. Дължимата от ответницата сума е в
размер на 180 лв.
Предявените искове подлежат на уважаване
в пълния им размер. Като законна последица от това е присъждането на законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК – 09.04.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски
има ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Видно от представен списък по чл.80 ГПК се
претендират разноски в общ размер от 407,30 лв., от които: ДТ 27,30 лв. и адвокатско
възнаграждение – 380 лв. От така претендираните суми следва да се присъди
изцяло заплатената ДТ от 27,30 лв., а по отношение на адвокатското
възнаграждение, съдът намира за основателно релевираното от ответника
възражение за прекомерност и същото следва да се намали на 300 лв. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност над средната, ответницата не оспори
иска, което не наложи ангажирането на допълнителни доказателства от ищеца и
провеждане на повече от едно открито съдебно заседание. Затова в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от общо 327,30 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.А.А., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на Етажна собственост, находяща се в гр. П., ул. „***“ № *,
вх.*, представлявана от *** „Информатор ББС“ ЕООД, ЕИК: *********, по
предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.48, ал.3 ЗУЕС и чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС сумата
от 180 лв. (сто и осемдесет лева),
дължима за ремонт на асансьори в сградата в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. П., ул. „***“ № *, въз основа на взето решение на ОС на ЕС от
дата *** г., както и сумата от 6 лв.
(шест лева) – незаплатена такса поддръжка на общите части на сградата за месец
март 2020 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №***/*** г., издадена по
ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив, *** гр.с.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН: ********** да заплати на Етажна
собственост, находяща се в гр. П., ул. „***“ № *, вх.*, представлявана от ***
„Информатор ББС“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 327,30 лв. (триста двадесет и седем лева и тридесет стотинки),
представляващи съдебно деловодни разноски пред първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/В.Кърпачева
Вярно с оригинала.
М.К.