№ 94857
гр. София, 03.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20241110106651 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Конкретиката на случая сочи, че съдът е сезиран с иск за присъждане на допълнително
трудово възнаграждение периода м. януари 2023г.- м. декември 2023г.
В правната теория няма спор, че легитимирани (надлежни) страни в исковия процес са
тези, които претендират че са притежатели на материалните права, засегнати от правния
спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само процесуалната
легитимация на ищеца, но и тази на ответника, като предопределя страните в спора.
Правното твърдение на ищеца, заявено в предявената искова молба определя процесуалната
легитимация на ответника. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална
предпоставка и при липсата (не е налице право на иск), съдът няма право да разгледа и
реши спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Да се разглежда и решава делото,
при участие на ненадлежна страна, е безцелно (решението ще има сила на пресъдено нещо
спрямо ненадлежен ответник и спорът няма да е разрешен). Когато съдът проверява- дали
искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се
претендира, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато при
служебната си проверка, съдът констатира, че исковете са предявени срещу ненадлежен
ответник, той следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок констатираната
нередовност чрез предприемане на действия по конституиране на надлежния ответник и
само при неизпълнение на указанието, производството следва да бъде прекратено (аргумент
от ТР № 1 от 30.03.2010г. по т. д. № 1/ 2010г. на ОСГК на ВКС).
Конкретиката на случая, че в периода 01.01.2023г.- 20.10.2023г. ищцата се е намирала в
трудово правоотношение с Прокуратура на Република България, а в периода след
30.10.2023г.- със Софийска районна прокуратура. С оглед изложеното, ищцата няма интерес
да насочи исковете си за допълнително трудово възнаграждение за периода 30.10.2023г.-
31.12.2023г. против Прокуратура на Република България.
1
Мотивиран от изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на М. А. Р., на основание чл. 129, ал. 2
ГПК.
ДАВА седмичен срок на ищцата, считано от връчване на настоящото разпореждане, да
посочи надлежен ответник по исковете за допълнително трудово възнаграждение за периода
30.10.2023г.- 31.12.2023г.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на дадените указания исковата молба ще
бъде върната, а производството по делото във визираната част- прекратено.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2