Р Е Ш Е Н И Е
№254
Гр. Перник, 02.07.2020
година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов административно дело № 654 по описа за 2019 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 6 от 28.03.2016 година за прилагане на подмярка 7.6. „Проучвания и
инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и
природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на
селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020.
Образувано е по жалба на Манастир „***“ ЕИК ***, с. Р., община Радомир,
област Перник, представляван от протойерей А.Й.С., чрез пълномощника му адвокат
Юлиан Р.Н. *** против Решение № 14/07/6/0/00244/2/01/03/01 изх. № 01-2600/4811
от 14.08.2019 година на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
(ДФЗ), в частта, с която е отказано изплащането на финансова помощ в размер на
42 534.64 (четиридесет и две хиляди петстотин тридесет и четири лева и
шестдесет и четири стотинки), представляваща плащане по Договор №
14/07/6/0/00244 от 22.05.2018 година, по заявка за плащане №
14/07/6/0/00244/2/01 от 30.04.2019 година, подадена от Манастир „***“, с. Р. –
ползвател по договор № 14/07/6/0/00244 от 22.05.2018 година за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.6 от мярка 7 от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година (ПРСР 2014 – 2020),
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР).
В жалбата се твърди, че оспореният акт е нищожен, не е съобразен с
целта на закона, необоснован е, и постановен в нарушение на материалноправни норми. По
същество се излагат доводи за неспазен при извършване на проверката на място
ред, регламентиран в чл. 39, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Наредба № 6 от 28.03.2016 година – липса на съставен протокол, непредоставена
възможност на ползвателя да получи копие от същия, съответно да впише писмени
възражения и да даде обяснения и да направи възражения пред изпълнителния
директор на ДФЗ, което жалбоподателят твърди да е порок на производството,
обуславящ нищожност на постановеното решение. Твърди се още, че на ползвателя
не е предоставена възможност да даде обяснение, както и да отстрани непълнотите
и пропуските, които органът е установил. Сочи се също, че в решението не са
посочени, както че са изпълнени задължителните изисквания по чл. 39, ал. 1, т.
2 от Наредбата, така не е посочено и конкретното основание по чл. 41, ал. 1 от
Наредбата на което се основава решението. Пледира се, че непредоставената
възможност на ползвателя да даде обяснения, да направи възражения, да представи
допълнително документи, обосновава отмяна на обжалвания административен акт. Жалбоподателят моли съда да
отмени оспореното решение. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски.
В проведеното съдебно
заседание на 15.06.2020 година
жалбоподателят – Манастир „***“, с. Р., редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
В проведеното съдебно
заседание на 15.06.2020 година
ответникът по жалбата – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище с
вх. № 1339/27.05.2020 година от юрисконсулт Я.К., пълномощник на изпълнителния
директор на ДФЗ, оспорва жалбата като неоснователна. Възразява срещу доводите в
жалбата, че приложима към процесната проверка на място е разпоредбата на чл.
39, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Наредбата, като твърди, че е извършено посещение на
място, което е част от административната проверка, а не проверка на място по
смисъла на чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредбата, за което се аргументира в чл. 48,
ал. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014. В тази връзка се сочи, че
констатациите от извършените две посещения на място – на 16.05.2019 година и на
23.07.2019 година, са обективирани в Контролен листове ОП1-М „Посещение на
място“, същите са предоставени на ползвателя за запознаване, удостоверено с
подписа на представляващия манастира. По същество пледира законосъобразност и
обоснованост на решението. По отношение на т. 2 от част II на решението се сочи, че ползвателят не е представил
доказателства във връзка с твърденията му за причината за липсата на два броя
бронзови полилеи, като активите са поръчани, но не са доставени и монтирани, но
същевременно е факт наличен опис на двата полилея, като част от извършените
работи, в протокол № 1 за приемане на извършени СМР, съставен между
жалбоподателя и „Еспи Инвест“, подписан и от двете страни. По отношение на т. 3
от част II
от спорния административен акт ответникът
излага доводи за установено безспорно в производството по издаване на
решението, че нарушена е разпоредбата на чл. 23, ал. 10 от Наредбата, тъй като реализираните
активи от страна на ползвателя, описани в т. 3 на част II, са несъответни на договорените параметри и
характеристики на същите, като същевременно не попадат в списъка с активи, за
които са определени референтни разходи. В становището се прави възражение за
прекомерност на претенцията за адвокатски хонорар, претендира се присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Административен
съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от лице – адресат на оспорвания акт, което има правен
интерес от обжалване, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което
се дължи нейното разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По
фактите:
Жалбоподателят е ползвател по Договор № 14/07/6/0/00244 от 22.05.2018
година (л. 33 от делото) за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и
подобряване на културното и природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни
услуги и обновяване на селата в селските райони“ от ПРСР 2014 – 2020 година,
съфинансирана от ЕЗФРСР, сключен с ДФЗ.
С договора ДФЗ предоставя на Манастир „***“, с. Р., безвъзмездна
финансова помощ за изпълнението на одобрен проект № 14/07/6/0/00244. Съгласно
уговореното в чл. 2, ал. 3 от Договора, финансовата помощ може да бъде
изплащана авансово, междинно и окончателно, ако ползвателят подаде заявка за
такова плащане, при условията и в сроковете по договора и съгласно Наредба №
6/28.03.2016 година.
Съгласно чл. 3, ал. 8 от Договора междинно плащане е допустимо не
повече от един път за периода на изпълнение на проекта, когато ползвателят е
заявил такова плащане и същото е предвидено в договора, като междинното плащане
е допустимо за одобрена, обособена част от инвестицията, съгласно Приложение №
1, неразделна част от договора, а плащането се заявява не
по късно от четири месеца преди изтичане на крайния срок за извършване на
инвестицията по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Неразделна част от Договора е и Анекс I, сключен на 09.10.2018 година (л. 64 от преписката), с който е извършена промяна на размера на първоначално одобрената финансова помощ, както и съответно заменени са Приложение № 1 „Таблица на инвестициите по договора“ (л. 66 и сл. от делото), и Приложение № 5 (л. 69 и сл. от делото), неразделна част от договора. Съгласно Приложение № 1 към Анекс I, Таблица 2а – „Междинно плащане“ (л. 67 и л. 68 от делото), уговорено е междинно плащане за разходи, от които, относимо към процесния спор и за почистване, полагане и монтаж на тухлена зидария, 27 куб. м., на стойност 3 526.74 лева с ДДС; фасадни работи, 147 кв. м., на стойност 16 281.72 лева с ДДС; вътрешни ел. инсталации, 330 л. м., на стойност 1 492.92 лева с ДДС; други разходи, свързани с инвестицията, съгласно КСС (Приложение № 5 към Анекс I) към договора с изпълнителя, като съгласно Приложение № 5 (л. 69 и сл. от делото), част XI „Други“, одобрени за финансиране, относимо към процесния спор, са разходи вкл. за: „полилей, бронзов“, 2 броя, на обща стойност 4 780.00 лева без ДДС – 5 736 лева с ДДС (т. 46.4); доставка и монтаж на соларни панели, 2 броя, на обща стойност 0.20 лв. без ДДС (т. 46.22); доставка и монтаж на фотоволтаичен модул Impp=8,57 A. Umpp 30.04 V, Pmpp 255 Wp, шест броя, на обща стойност 7 200.00 лева без ДДС – 8 640.00 лева с ДДС (т. 46.55); доставка и монтаж на контролер – 70А, 24V, 1 брой, на стойност 260.00 лева без ДДС (т. 46.56); доставка и монтаж на акумулаторни батерии, 12V, 40 Ah, 4 броя на обща стойност 4 400.00 лева без ДДС (т. 46.57); доставка и монтаж на инвертор 2000VA (2x1100, 24V), 1 брой, на стойност 1 000.00 лева без ДДС (т.46.58); доставка и монтаж на полиетиленов резервоар за питейна вода 300 л., 1 брой, на стойност 79.00 лева без ДДС (т. 46.24).
Процесното административно производство е започнало по заявка за
междинно плащане № 14/07/6/0/00244/2/01 от 30.04.2019 година (лист 18 от делото) по Договор за финансово подпомагане №
14/07/6/0/00244 от 22.05.2018 година, подадена от ползвателя – Манастир „***“, с.
Р. (л. 33 и сл. от делото), като заявено е финансово подпомагане за разходи на обща
стойност 186 894.97 лева. Разходите са отразени в Таблица за разходите към
заявката за плащане (Таблица 2 на л. 25 от делото). Приложени
са също Таблици 1, 3, 4, 5, 6 и 7 (л. 23 – 31 от делото) както и документите
при кандидатстване за междинно/окончателно плащане, съгласно Приложение № 11 към чл. 37, ал. 1 от Наредбата. Приложен е включително
приемателно – предавателен протокол с дата 04.04.2019 година (л. 126 от преписката),
съгласно който, относимо към процесния спор, доставени и монтирани са
включително мълниезащитна инсталация, бронзов полилей – 2 броя, бойлер,
фотоволтаичен модул, контролер, акумулаторни батерии – 4 броя, инвертор, всички със спецификациите, описани в
Приложение 5, неразделна част от Анекс I към Договора.
По повод така подадената заявка за междинно плащане са извършени
административни проверки на представените документи, както и на 16.05.2019
година е осъществено посещение на място от служители на отдел РРА – София, към
ДФЗ, за което е съставен Контролен лист ОП
1-ПМ за посещение на място (л. 235 – 249 от делото). Видно е от данните в
контролния лист и приложенията към същия (Приложение № 1 на л. 236 от преписката
и Приложение № 7 на л. 244 от делото), при посещението на място са констатирани
липси или подмяна на активи, обект на инвестицията, описани в приложенията. Контролният
лист е подписан от протойерей Александър Стоев, представляващ ползвателя.
Във връзка с установеното при извършената проверка на 16.05.2019 година
е дадено писмено обяснение от представляващият ползвателя (л. 254 от делото) по
повод констатациите на проверяващите, отбелязани в Приложение № 1 и Приложение
№ 7, в което обяснение се сочи, че мълниезащитната инсталация е закупена и
доставена на обекта, но не е монтирана по технически причини, че бронзовите
полилеи са поръчани на подизпълнител, който не е завършил поръчката в срок,
поради което не са доставени и монтирани на обекта съгласно предавателния
протокол, че бойлерът не е монтиран, без посочени причини, както и че подмяната
с друг модел акумулаторни батерии на фотоволтаичната система е извършена по
причина, че упоменатите в количествената сметка са несъвместими с инвертора на
системата.
С Уведомително писмо изх. № 01-2600/3051 от 29.05.2019 година (л. 255 от
делото) ползвателят е уведомен за установени нередовности на документите към
заявката за плащане, както и за констатираните липси
и подмяна на активи, като му е предоставен 10-дневен срок за представяне на
конкретно посочени документи и за представяне на допълнителни обяснения. Изискани
са обяснения по повод установено при извършеното посещение на място наличие на
2 броя акумулаторни батерии, вместо на заложеното в договора изпълнение на
‚Доставка и монтаж на акумулаторни батерии 12V, 40 Ah“ – 4 бр., подменени с друг модел според обяснението
на представляващия ползвателя по причина несъвместимост с инвертора на
системата. Посочено е в писмото също, че ползвателя следва да монтира и гръмоотводния
прът и мълниезащитната инсталация, заложени като активи, обект на инвестиция, за
което своевременно да информира, с цел извършване на последваща проверка.
С Молба вх. № 01-2600/3051 от 18.06.2019 година (л. 258 от делото)
жалбоподателят е приложил документите, изискани с уведомителното писмо, както и
е дал обяснения. Конкретно по повод фотоволтаичната система е посочено, че на
същата са извършени промени по причина, че оборудването е оферирано през 2016
година, не е актуално към настоящия момент, предвиденият инвертор е остаряла
модификация, акумулаторните батерии не се продават на пазара, а заложеният
контролер е несъвместим.
С Молбата е представена и обосновка за необходимата промяна със
сравнителна таблица и изразеното съгласие, с дата 19.03.2019 година (л. 275-277
от делото), анекс от 20.03.2019 година към договор за СМР, във връзка с
изменения в Приложение № 1 (л. 278 от делото) в част „Други“, касателно доставка
и монтаж на фотоволтаичен модул, контролер, акумулаторни батерии, инвертор,
както и приемателно – предавателен Протокол № 1 с дата 04.04.2019 година (л.
279 от делото). Установява се от обосновката (л. 276 – 277 от делото) и Анекс №
1 (л. 278 от преписката), че вместо фотоволтаичен модул Impp=8,57 A, Umpp 30.04
V, Pmpp 255 Wp, 6 броя, на обща стойност 7 200.00 лева без ДДС – 8 640.00 лева с ДДС
(т. 46.55), предлага се доставка и монтаж на фотоволтаичен модул - CSUN
280-60P, 280W, 6 броя, на обща стойност 7 200.00 лева без ДДС; вместо контролер
– 70А, 24V, 1 брой, на стойност 260.00 лева без ДДС (т. 46.56), предлага се
доставка и монтаж на контролер – EPEver LandStar AU 3024 12/24V, 30A, 1 брой,
на стойност 260.00 лева без ДДС; вместо акумулаторни батерии, 12V, 40Ah, 4 броя,
на обща стойност 4 400.00 лева без ДДС (т. 46.57), предлага се доставка и
монтаж на акумулаторни батерии Sunlight SPb 12-80, 12V, 80Ah, 2 броя, на обща
стойност 4 400.00 лева без ДДС; вместо инвертор 2000VA (2x1100, 24V), 1 брой,
на стойност 1 000.00 лева без ДДС (т.46.58), предлага се доставка и монтаж на инвертор
– FSP HibridManager 24V/3000Va, 1 брой, на стойност 1 000.00 лева без ДДС.
Посочено е още в молбата, че поради несъществените промени в договора
за СМР анексът не е разглеждан от Софийски епархийски съвет, но във връзка с
указанията в уведомителното писмо същият е одобрен на заседание.
Посочено е също, че останалите активи, предмет на уведомителното писмо,
са надлежно монтирани. Представен е и протокол за приемане на извършени СМР, отново
с дата – 04.04.2019 година (л. 279 от делото), от чието съдържание се
установява, че доставени и монтирани са: мълниезащитната инсталация, бронзов
полилей – 2 броя, и заменените като вид и брой активи, описани по – горе –
фотоволтаичен модул, контролер, батерии и инвертор.
На 03.07.2019 година е извършено отново посещение на място,
обективирано в Контролен лист ОП 1-ПМ (л. 298 – 312 от преписката), подписан от
представляващия ползвателя, изпратен на жалбоподателя с придружително писмо
изх. № 05-2-223/140/04.07.2019 година (лист 296 от делото). Във връзка с това
изготвена е докладна записка (лист 315 от делото), от която се установява, че
при извършеното на 03.07.2019 година посещение в контролния лист единствено са
отбелязани заменените активи, предмет на инвестицията в част XI „Други“, т. 46.55 до т. 46.58, на Приложение № 5 към
договора за финансово подпомагане, като липсва и информация дали всички активи
са монтирани. Посочено е в докладната записка, че е необходимо да бъде
извършено ново посещение на място със съответно коректно попълнен контролен
лист.
На 23.07.2019 година е извършено трето посещение на място, обективирано
в Контролен лист ОП 1-ПМ (лист 316 – 334 от делото), подписан от присъствалия при посещението представител на
ползвателя – настоящ жалбоподател. Видно от отбелязванията в контролния лист: бронзов полилей – 2 броя, не е доставен и монтиран; на
място е установен резервоар с вместимост 200 л., вместо резервоар с вместимост
300 л, какъвто е предмет на инвестицията. По отношение на останалата част от инвестицията
в част XI „Други“ е установено следното: вместо фотоволтаичен
модул Impp=8,57 A. Umpp 30.04 V, Pmpp 255 Wp, 6 броя, доставен и монтиран е фотоволтаичен
модул - CSUN
280-60P, 280W, 6 броя; вместо
контролер – 70А, 24V, 1 брой, доставен и монтиран е контролер – EPEver LandStar AU
3024 12/24V, 30A, 1 брой; вместо
акумулаторни батерии, 12V, 40Ah, 4 броя, доставени и монтирани са акумулаторни батерии Monbat Megalight
AGM 12-205, 12V, 205 Ah, 2 броя; вместо
инвертор 2000VA (2x1100, 24V), 1 брой, доставен и монтиран е инвертор – FSP HibridManager 24V/3000Va,
1 брой.
С Решение № 14/07/6/0/00244/2/01/03/01 изх. № 01-2600/4811 от
14.08.2019 година изпълнителният директор на ДФЗ е отказал изплащането на част
от заявената финансова помощ –общо за сумата от 42 534.64 (четиридесет и две
хиляди петстотин тридесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), от които:
поради наложена редукция в общ размер на 4.29 лева, във връзка с установяване вследствие
на административна проверка на неточно извършени математически закръгляния, от
които: почистване и монтаж на тухлена зидария – 0.03 лева; фасадни работи –
0.66 лева; вътрешни ел. инсталации – 3.60 лева; поради наложена редукция в общ размер
на 5 736.23 лева, във
връзка с установяване при извършено преди плащане посещение на място от
служители на РРА – София град, че част от заявените за финансиране активи не са
налични, а именно: полилей – бронзов на стойност 5 736.00 лева; доставка и
монтаж на соларни панели на стойност 0.23 лева; поради наложена редукция в общ
размер на 15 226.80 лева, във връзка с установяване при извършено преди плащане
посещение на място от служители на РРА – София град, че следните активи,
предмет на инвестицията, са с различни технически характеристики от заложените
в Приложение № 5 от сключения между жалбоподателя и ДФЗ договор за финансово
подпомагане, за доставка и монтаж на: фотоволтаичен модул, контролер, акумулаторни
батерии и инвертор. Наложената редукция в тази й част е мотивирана с недопустимост
на извършената замяна поради, от една страна, непредставяне от жалбоподателя на
доказателства за спиране от производство на активите, предмет на замяната,
както и непредставяне на обосновка от компетентно лице за по – добрите
технически характеристики на заменените активи, а от друга – основано в
разпоредбата на чл. 23, ал. 10 от Наредба
№ 6 от 28.03.2016 година, както и посочване, че промените са настъпили по време
на строителството, а за променените активи/дейности, не са определени
референтни стойности и не са изпълнени условията на чл. 23, ал. 10 от
Наредбата; поради наложена допълнителна редукция в размер на 21 267.32 лева на
основание чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014.
За изясняване фактическата страна на спора по
делото се допусна и изслуша съдебно – икономическа експертиза, извършена от
вещото лице Е.С.. От заключението (л. 381 от делото) се установява следното: Активите,
предмет на инвестиция и предмет на процесния административен акт, а именно: фотоволтаичен
модул, контролер, акумулаторни батерии и инвертор, нямат референтни стойности
за закупуване, тъй като не са включени в „Списък с активите, дейностите и
услугите, за които са определени референтни разходи, предмет на кандидатстване
по подмярка 7.6. от мярка 7 от ПРСР 2014 -2020 г.“, съответно нямат референтен
номер и нямат референтна цена. Размерът на редукцията по чл. 63 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 809/2014, в случая сумата от 21 267.32 лева е изчислен, като
от сумата, платима на ползвателя въз основа на искането за плащане – 186 894.97
лева е извадена сумата, платима на бенефициера след проверка на допустимостта
на разходите в искането за плащане – 165 627.65 лева. Заявената
сума от 186 894.97 лева надвишава с 11.38% допустимите разходи, т. е. заявената
сума надвишава с повече от 10 % допустимата.
Заключението на експерта, като
обективно, компетентно, относимо и безпристрастно дадено, неоспорено от
страните, се цени от съда.
При така установените факти
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Относно
компетентността на органа, издал оспорения акт:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган – изпълнителният директор на ДФЗ. Последният,
представляващ ДФЗ – РА (чл. 20а, ал. 2
от ЗПЗП), има компетентността да извършва всички плащания на територията на
страната от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)
(арг. от чл. 2б, ал. 2 от ЗПЗП), включително плащания във връзка с подмярка
7.6. от мярка 7 от ПРСР 2014 – 2020 година, съфинансирана от ЕЗФРСР (чл. 1 от Наредба
№ 6/28.03.2016 г.), включително и компетентността да одобрява или мотивирано да
отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ при подадена заявка
за междинно или окончателно плащане (чл. 39, ал. 1 от Наредбата). Ето защо не е
налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспорваният акт е в
законоустановената писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 3 от АПК и съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което не
е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административнопроизводствените правила
при издаването на акта:
Процедурата по разглеждане на заявки за плащане, включително междинно
(арг. от чл. 37, ал. 1, във връзка с чл. 35, ал. 2, във връзка с чл. 15 от
Наредбата) е регламентирана в Глава четвърта, раздел I на Наредбата.
В жалбата се навеждат доводи за нарушена процедура във връзка с
извършеното посещение на място поради липса на съставени протоколи при
извършените във връзка със заявката за плащане посещения на място, като се пледира
приложимост на чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Ответникът на свой ред заявява,
че посещението на място се различава от проверката на място, за което се
основава в разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на Наредбата, във връзка с чл. 48,
ал. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
809/2014. В случая настоящия съдебен състав намира за правилно становището на
ответника.
Съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 6/28.03.2016
„административни проверки“ са проверки съгласно условията и разпоредбите на чл.
48 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014. Съгласно първото изречение на ал.
5 на чл. 48 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 „административните
проверки на инвестиционни операции включват минимум едно посещение на място на
операцията, получила подпомагане, или на инвеститорския обект, с цел проверка на
реализирането на инвестицията“, като във второто изречение на цитираната
разпоредба се прави ясно отграничаване на посещението на място от проверките на
място, извършвани в съответствие с чл. 49 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
809/2014. Не на последно място и във връзка с изложеното, според ал. 1 на чл.
48 от Регламента административните проверки (които включват и минимум едно посещение
на място) се извършват за всички заявления за подпомагане, искания за плащане, включително
междинни. Проверките на място обхващат извадка от разходи, които представляват
най – малко 5 % от посочените в чл. 46 от Регламента, за които се подават
искания за плащане, и които не се отнасят до операции, за които са подадени
искания за плащане само на авансови плащания (чл. 50, ал. 1 от Регламента),
следват получаването на авансови и междинни плащания (чл. 49, ал. 1 от
Регламента – „доколкото е възможно, тези проверки се извършват преди
окончателното плащане по дадена операция), а при извършването им се обхващат
всички критерии за допустимост, ангажименти и други задължения, свързани с
условията за отпускане на подпомагане, които могат да бъдат проверени по време
на посещението и не са били подложени на административни проверки.
Във връзка с горното следва да се вземе
предвид, че разпоредбата на чл. 39, ал.
1 от Наредбата, в която се основават доводите в жалбата, се отнася до заявките
както за окончателно, така и за междинно плащане, но процедура е регламентирана
само по отношение проверка на място, което не е съобразено и адекватно, както на
§ 1, т. 2 от ДР на Наредбата, така и на разпоредбите на Регламент за изпълнение
(ЕС) № 809/2014, цитирани по – горе. В Наредбата процедура за посещение на
място е разписана, но в разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 4, относима към проверките
при подаване на заявление за подпомагане. Същата е без съществени отлики от
процедурата по извършване проверка на място, регламентирана в чл. 39, ал. 1, т.
2 от Наредбата.
Предвид изложеното съдът намира, че в
процесния случай не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Подадена е заявка за междинно плащане, предвидено в Договора (чл. 2,
ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 8 от Договора и Таблица 2а към Приложение 1 към
Анекс I
към Договора). Подадена е заявка за
плащане по образец, от одобрен ползвател по договор за финансово подпомагане, с
приложени към заявката документи (чл. 37, ал. 1 от Наредба № 6/28.03.2016 година)
и в срока по чл. 37, ал. 1 от Наредбата. Извършени са административни проверки,
включително и посещение на място. Посещенията са извършени в присъствието на представляващ
ползвателя (чл. 29, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 39, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
Наредбата). Съставени са контролни листове за посещение на място вместо
протоколи, съдържащи резултатите от посещението, същите са предоставени на
представляващия ползвателя за подпис, а последният е представил обяснения,
видно от съответните отбелязвания в контролните листове (чл. 29, ал. 1, т. 4,
б.“б“ и чл. 39, ал. 1, б. „б“ от Наредбата). По делото не се представиха
доказателства за предоставяне на екземпляр от контролните листове, съставени по
повод посещенията на място на 16.05.2019 г. и на 22.07.2019 година, както е процедирано
по отношение контролния лист, съставен при посещението 02.07.2019 година, но
съдът не счита този пропуск за съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като с уведомителното писмо за
отстраняване на нередовности на ползвателя е предоставена възможност да
представи необходимите документи, както и да даде обяснения, за което му е
предоставен срок от 10 работни дни (регламентиран както в чл. 29, ал. 1, т. 4,
б. „д“, така и в чл. 39, ал. 1, б. „г“ от Наредбата). Възможност, от която жалбоподателят
се е възползвал. В обобщение, независимо от вида на следваната процедура и
систематичното й място в Наредбата, при извършеното посещение на място, правото
на ползвателя да участва в производството, да представи обяснения, документи и
възражения, за което да му е предоставен разумен срок, не е ограничено в
каквато и да било степен.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че в производството по
издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие с материалноправните разпоредби:
Административният орган е обосновал административния акт в оспорваната
му част в три вида фактически обстоятелства, като отказана за изплащане е сума
в общ размер на 42 534.64 лева. от които: на първо място – поради наложена редукция
в размер на 4.29 лева, като причина за редукцията са посочени неточно извършени
математически закръгляния, което е установено при извършените административни
проверки; на второ място – поради наложена редукция в размер на 5 736.23 лева,
като причина за редукцията е посочено установеното при извършените посещения на
място, а именно: липса на част от заявените за финансиране активи; на трето
място – поради наложена редукция в размер на 15 526.80 лева, като причина за
редукцията е посочена установената при посещенията на място извършена на
доставка и монтаж на активи, предмет на инвестицията, с различни технически
характеристики от заложените в Приложение № 5 от Договора, като промените са
настъпили във време на строителството, за променените активи не са определени
референтни стойности, като кандидатът не е представил най-малко три съпоставими
независими оферти в оригинал със задължително съдържание, както и не е
представил решение за избор на доставчик/изпълнител и запитване на оферта по
образец, а при неизбиране на най-ниската оферта и писмена обосновка за
мотивите, обусловили избора и на последно място – поради допълнителна редукция
в размер на 21 267.32 лева.
Административният акт, включително в оспорваната му част е основан нормативно
в чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6/28.03.2016 година. Във връзка с фактическите
обстоятелства, обусловили отказ за изплащане на сумата в общ размер на 42 534.64
лева, в решението правни основания са посочени само по отношение на наложената
редукция в т. 3 на обжалваната част на акта – чл. 23, ал. 10 от Наредбата, и по
отношение на наложената допълнителна редукция в т. 4 от административния акт за
отказ – чл. 63 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 809/2014.
По отношение на редукцията по т. 3:
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 7 от
Наредбата РА извършва оценка на основателността на предложените за финансиране
разходи по ал. 1 (допустими за финансиране разходи) чрез съпоставяне на
предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за
финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти.
Съгласно § 1, т. 28. от ДР на Наредбата „референтни
разходи“ са цени и пределни стойности, ползвани от РА за сравняване при
определяне основателността на разходите за различни инвестиции. Съгласно чл.
23, ал. 8 от Наредбата списък с активите, дейностите и услугите, за които са
определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и
храните и се публикува на електронната страница на РА не по – късно от датата
на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на
заявления за подпомагане. Разпоредбата на чл. 23, ал. 9 от Наредбата
регламентира процедирането от страна на кандидата в случай на заявен за
финансиране допустим разход (по ал. 1), който към датата на подаване на заявлението
за подпомагане е включен в списъка на референтните разходи (по ал. 8).
Разпоредбата на чл. 23, ал. 10 от Наредбата
регламентира процедирането в случаите на заявен за финансиране разход,
невключен в списъка на референтните разходи. Изисква се кандидатът да представи
най – малко три съпоставими независими оферти в оригинал с изрично определени
реквизити; решение за избор на доставчик/изпълнител; запитване за оферта по образец
съгласно приложение № 6, а в случаите, в които не е избрана най – ниската
оферта и писмена обосновка за мотивите, обусловили избора.
От доказателствата по делото се установи
безспорно, че заявени за финансиране (междинно плащане) от жалбоподателя са разходи
за активи с конкретно посочени параметри и технически характеристики, посочени
в Приложение № 5 от към Анекс I, неразделна част от
Договора, част XI „Други“: т. 46.24 (резервоар за питейна вода с
вместимост 300 л), т. 46.55 (фотоволтаичен модул), т. 46.56 (контролер), т.
46.57 (акумулаторни батерии) и т. 46.48 (инвертор). Установи се, че тези активи
към момента на извършване на административните проверки, включващи и посещение
на място, са били с променени технически характеристики и параметри. По делото
се установи също, че тези активи не са включени в списъка с референтни разходи,
съгласуван от министъра на земеделието и храните и публикуван на електронната
страница на РА. При това положение приложима е хипотезата на чл. 23, ал. 10 от
Наредбата, но по делото не се приобщиха доказателства, от които да е видно, че
заявителят е съобразил изискванията на цитираната разпоредба и е следвал
разписаната процедура. Нещо повече, в представения към заявката за междинно
плащане протокол за приемане на СМР от дата 04.04.2019 година, описана е
доставка и монтаж на активи, с параметрите, заложени в Приложение № 5 към Анекс
I към Договора, като протоколът е изменен, и то със задна дата, едва след
посещенията на място при което в същия са включени заменените активи. Освен
това, дори в изменения протокол са включени активи, и конкретно – акумулаторни
батерии, с параметри, различни от установените при посещението на място на
02.07.2019 година. Предвид така установеното правилно разходът е приет за недопустим
за финансиране.
По отношение на редукцията в т. 1 и 2 и 3 в
оспорваната част на решението на ДФЗ:
Споделя се изложеното в жалбата, че в
процесния административен акт липсва конкретизирана правна норма, обосновала
налагането на редукциите, респективно постановяването на отказ за финансиране
на част от разходите, заявени за междинно плащане от ползвателя. Съдът обаче не
счита този порок за съществен. Правното основание е изводимо от съдържанието на
Наредба № 6/28.03.2016 година – подзаконовият нормативен акт, в който е
основано сключването на Договора за финансово подпомагане, който акт определя
правата и задълженията на страните по този договор, в който акт е основан,
макар и само бланкетно, процесният отказ, и по реда на който нормативен акт е
процедирал и органът по повод подадената от жалбоподателя заявка за междинно
плащане (в посечения смисъл е Решение № 2715 от 25.02.2019 година, постановено
по адм. дело. № 6230/2018 година на Върховния административен съд).
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата размерът
на дължимите на ползвателите плащания се изчислява въз основа на приетите за
допустими и реално извършени разходи...
В чл. 41, ал. 1 от Наредбата са уредени
хипотезите, в които РА може да откаже изплащането, да намали договорената
финансова помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова
помощ, като съгласно чл. 41, ал. 1, т. 6 от Наредбата възможна хипотеза за
отказ е неточно изпълнение на инвестицията,
включително когато ползвателят на помощта е придобил активи и/или е изпълнил
дейности – предмет на подпомагането, с технически параметри или в отклонение от
количествено-стойностна сметка, различни от одобрените от РА – когато
констатираните отклонения водят до недопустимост или необоснованост на
заявените за подпомагане дейности или разходи или засягат основната цел на
проекта, или променят предназначението на инвестицията съгласно одобрения
проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и
критериите за подбор, определени в тази наредба и договора за отпускане на
финансова помощ.
От съдържанието на посочените в акта
фактически обстоятелства безсъмнено следва, че е издаден административен акт, с
който е отказано изплащането на сумата от 21 267.32 лева в хипотезата на чл.
41, ал. 1, т. 6 от Наредбата, тъй като безспорно е установено от фактическа
страна, че инвестицията е изпълнена неточно, включително че ползвателят на
помощта е придобил активи – предмет на подпомагането, с технически параметри и
в отклонение от количествено – стойностна сметка, различни от одобрените от РА,
а констатираните отклонения водят до недопустимост или необоснованост на заявените
за подпомагане дейности или разходи.
По отношение на редукцията по т. 4:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 6/28.03.2016 година
размерът на дължимите на ползвателите плащания се изчислява въз основа на
приетите за допустими и реално извършени разходи след извършване на проверките
по чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 и при спазване на разпоредбите на чл. 63 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014
Съгласно чл. 63 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 809/2014 „плащанията
се изчисляват въз основа на сумите, за които е установено, че са допустими по
време на административните проверки, посочени в член
48. Компетентният орган проверява полученото от бенефициера
искане за плащане и определя сумите, които е допустимо да получат подпомагане.
Той определя: а) сумата, която е платима на бенефициера въз основа на искането
за плащане и решението за отпускане; б) сумата, която е платима на бенефициера
след проверка на допустимостта на разходите в искането за плащане. Ако сумата,
установена съгласно буква а) от втора алинея, надвишава сумата, установена
съгласно буква б) от същата алинея, с повече от 10 %, за сумата, установена
съгласно посочената буква б), се прилага административна санкция. Размерът на
санкцията се равнява на разликата между тези две суми, но не надхвърля пълното
оттегляне на подпомагането.“
В процесния случай ползвателят е заявил за
междинно плащане сумата от 186 894.97 лева, установена е недопустима за
подпомагане сума от 21 267.32
лева, съответно допустима за подпомагане е сумата от 165 627.65 лева. Заявената
за плащане сума от 186 894.97 лева надвишава установената като допустима
за подпомагане сума от 165 627.65 лева с 21 267.32 лева, което е над 10 %
разлика от заявената сума от 186 894.97 лева. При това положение приложима
е хипотезата на чл. 63, изр. последно от Регламента, поради което правилно с
оспорваната част на решението е наложена и редукция равна на разликата между
тези две суми или 21 267.32 лева.
При това положение се приема, че при постановяването на процесния
административен акт в оспорената му част материалният закон е приложен правилно
и не е налице основание за отмяна на оспорения акт по чл. 146, т. 4 от АПК.
На основание гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с приложимия материален закон. Жалбата следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото и въпреки своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, същото следва да се остави без
уважение.
С оглед изхода на делото своевременно направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане на съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице, се явява
основателно и следва да се уважи. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка
с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, и във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка
с чл. 25, ал. 1, във връзка с ал. 2 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, жалбоподателят следва бъде осъден да заплати в полза на
ответника сумата от 850.00 лева, от които 350.00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение и 500.00 лева внесен депозит за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 във от АПК, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Манастир „***“, с. Р., община Радомир,
област Перник, ЕИК ***, представляван от протойерей А.Й.С. против Решение №
14/07/6/0/00244/2/01/03/01 изх. № 01-2600/4811 от 14.08.2019 година на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ ДФЗ, в частта, с която е отказано
изплащането на финансова помощ в размер на 42 534.64 (четиридесет и две хиляди
петстотин тридесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
плащане по Договор № 14/07/6/0/00244 от 22.05.2018 година, по заявка за плащане
№ 14/07/6/0/00244/2/01 от 30.04.2019 година, подадена от Манастир „***“, с. Р.
– ползвател по Договор № 14/07/6/0/00244 от 22.05.2018 година за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.6 от мярка 7 от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година, съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като неоснователна.
ОСЪЖДА Манастир „***“, ЕИК ***, с. Р., община Радомир, област Перник,
представляван от протойерей А.Й.С. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
съдебни разноски в размер на 850.00 (осемстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/