№ 4254
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100509374 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон
България, КЧТ, чрез юрк. Л., срещу решение № 4247/05.05.2022г., постановено по гр.
дело № 836/2021г. по описа на СРС, 33-и състав, в частта, в която по предявения от
ищеца В. Р. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е признато за установено, че
ищецът А. не дължи на ответника „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, КЧТ, като
правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, сумата 14 625 лева по договор за
потребителски кредит № PLUS-13768191/18.08.2016г. поради недействителност
съобразно чл. 22 ЗПК и извършено погасяване на чистата стойност на кредита, и в
частта, в която на основание чл. 55, ал. , пр. 1 ЗЗД, „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България,
КЧТ, е осъден да заплати на В. Р. А. сумата 1 724.65 лева, представляваща
неоснователно получена сума по недействителен договор за потребителски кредит №
PLUS-13768191/18.08.2016г., ведно със законната лихва от предявяването на исковата
молба – 31.08.2021г. до окончателното погасяване на задължението.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Неправилно СРС приел, че сключеният между страните договор не отговарял на
изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК и че било извършено погасяване на чистата
стойност на кредита. Излага подробни съображения, че били спазени изискванията на
ЗПК. Позовал се на практика на съдилищата. Заявява искане за отмяна на решението в
1
обжалваните части и отхвърляне на исковете на ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ищец В. Р. А. депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага
подробни съображения в тази връзка. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания. Претендира
разноски.
В изпълнение на указания на въззивната инстанция по делото е постъпила от
„Юробанк България“ АД, чрез юрк. М., с която уведомява съда, че банката била
приобретател на търговското предприятие на „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“ КЧТ,
предвид на което моли на основание чл. 227 ГПК „Юробанк България“ АД да бъде
конституирана на мястото на „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“ КЧТ, като въззивник
по делото. Заявява, че изцяло поддържа подадената от „БНП П.П.Ф. С.А., клон
България“ КЧТ въззивна жалба, като обжалва постановеното първоинстанционно
решение както в частта, в която е обявена недействителност на договор за
потребителски кредит № PLUS-13768191, така и в частта, в която искът по чл. 55, ал.
1 ЗЗД бил уважен.
С определение № 15697/22.12.2023г. по в.гр.д. № 9374/2023г. по описа на СГС
IV-Д въззивен състав, в качеството на въззивник по делото, на мястото на „БНП
П.П.Ф. С.А., клон България“ КЧТ, е конституирана „Юробанк България“ АД.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно.
При извършената служебна проверка на постановеното решение в обжалваната
му част, въззивната инстанция намира същото за недопустимо по следните мотиви:
Със сезиралата съда искова молба ищецът В. Р. А. излага, че сключила договор
за потребителски кредит № PLUS-13768191/18.08.2016г. с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, който
понастоящем бил заличен търговец с правоприемник посочения ответник „БНП
П.П.Ф. С.А., клон България“ КЧТ. Ищецът редовно плащала погасителните вноски, а
посредством договор за кредит, сключен през 2017г. с „Уникредит Булбанк“ била
рефинансирана остатъчната сума по процесния договор за кредит от 18.08.2016г., с
което кредитът бил окончателно погасен. Ищецът намира, че договор за потребителски
кредит № PLUS-13768191/18.08.2016г., който сключила с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, бил
2
недействителен. Нарушени били чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, не било ясно как бил
формиран ГПР, позовава се на чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК. Позовава се и на
служебното задължение на съда да извърши проверка за наличие на неравноправни
клаузи. Предвид недействителността на договора дължима била единствено чистата
стойност на кредита без лихви и разноски, предвид на което с извършените от ищеца
плащания ответникът се обогатил неоснователно. Моли съдът да признае за
установено, че ищецът не дължи на посочения ответник „БНП П.П.Ф. С.А., клон
България“ КЧТ сумата 14 625 лева – главница по договор за потребителски кредит №
PLUS-13768191/18.08.2016г. и лихви и разноски по същия поради плащането им и
предявява иск за връщане на сумата 1 724.65 лева, получена неоснователно от
ответника по нищожния договор. Претендира законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „БНП
П.П.Ф. С.А., клон България“ КЧТ, чрез юрк. В., с пълномощно от представляващо
клона лице Д.Т.Д., с което исковете са оспорени като неоснователни по подробно
изложени съображения.
Няма спор в правната теория и последователната практика на съдилищата,
включително тази на ВКС, че клонът на търговското дружество не е правен субект и
няма качеството на юридическо лице. Клонът не притежава изискуемата процесуална
легитимация. Като част от търговското предприятие, което се персонифицира
единствено чрез собственика си – търговско дружество, клонът несъмнено не може
нито да предявява самостоятелни искови претенции от свое име, нито да отговаря по
предявени срещу него искове. С разпоредбата на чл. 20 ТЗ е създадена процесуална
възможност, възпроизведена и в процесуалните правила за местна подсъдност – чл.
108, ал. 1, изр. 2 ГПК, че при спорове, произтичащи от преки отношения с клон, искове
могат да се предявяват и по седалището на клона, но това не означава, че клонът може
да бъде носител на права и задължения и да бъде страна в гражданския процес. В
закона изрично се посочва, че исковете се предявят от и срещу търговеца - ЮЛ.
Съобразно задължителната практика на ВКС – т. 5 ТР № 1/09.12.2013г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато нередовността на исковата молба поради
противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на
делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна
страна, въззивното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да
обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но
не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът
срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. В този случай, ако
порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното
решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на
надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. Въззивният съд, макар
3
и такъв по същество, не може да поеме функциите на първоинстанционния съд в
хипотезата, когато не е конституирана надлежна страна по делото, тъй като
процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни процесуални
предпоставки за съществуване на правото на иск, и при нейната липса производството
и постановеното по него решение са недопустими.
В процесния случай с исковата молба ищецът е изложила твърдения, че
сключила договор за потребителски кредит № PLUS-13768191/18.08.2016г. с „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД, понастоящем заличен търговец. Твърди, че правоприемник на заличения
търговец бил посочения ответник „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“ КЧТ. Посоченият
ответник обаче не е персонифициран правен субект. Последното съставлява
нередовност на исковата молба по чл.127, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като посоченият
ответник не може да бъде носител на права и задължения. При това положение съдът
дължи указания на страната за насочване на исковете срещу надлежния ответник.
Предвид особеностите на въззивното производство по действащия ГПК,
дефиниращи го като ограничен въззив, предвид ненадлежното участие на страната в
процеса, порокът на съдебния акт не може да бъде саниран чрез конституиране на
страната във въззивното производство. Порокът обуславя необходимост от обезсилване
на постановеното решение в обжалваната част на основание чл. 270, ал. 3 ГПК поради
процесуална недопустимост и връщане на делото за разглеждане от друг състав на
СРС, който следва да даде указания за насочване на исковете срещу правосубектен
ответник, а при неизпълнение да върне исковата молба.
Отговорността за разноските, направени от страните в производството по
делото, включително пред настоящата инстанция, следва да бъде разпределена от съда
при новото разглеждане на делото - съобразно неговия изход и съгласно разпоредбите
на чл. 78 и чл. 81 ГПК.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 4247/05.05.2022г., постановено по гр. дело №
836/2021г. по описа на СРС, 33-и състав, в частта, в която по предявения от ищеца В.
Р. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е признато за установено, че ищецът
А. не дължи на ответника „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, КЧТ, като
правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, сумата 14 625 лева по договор за
потребителски кредит № PLUS-13768191/18.08.2016г. поради недействителност
съобразно чл. 22 ЗПК и извършено погасяване на чистата стойност на кредита, и в
частта, в която на основание чл. 55, ал. , пр. 1 ЗЗД, „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България,
КЧТ, е осъден да заплати на В. Р. А. сумата 1 724.65 лева, представляваща
4
неоснователно получена сума по недействителен договор за потребителски кредит №
PLUS-13768191/18.08.2016г., ведно със законната лихва от предявяването на исковата
молба – 31.08.2021г. до окончателното погасяване на задължението.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд в
горната обезсилена част.
В останалата необжалвана част решение № 4247/05.05.2022г., постановено по
гр. дело № 836/2021г. по описа на СРС, 33-и състав, е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5