Р Е Ш Е Н И Е № 231
гр. Хасково, 19.06.2019 год.
Хасковският окръжен
съд………………………………………………………….………… в закрито
заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при
секретаря……………………………………………………………...………и в присъствието на
прокурора……………………………………………………………………….....………….като разгледа докладваното от
съдия И В А Н О В А ……………….………..в.гр.д.№ 404 по описа за 2019 год., взе предвид следното:
Производството
е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е образувано по жалба, подадена от длъжника по изпълнението
- С.С.А. против действията на частен
съдебен изпълнител Самуил Пеев, извършени по изп.д. № 20198740400271 и
обективирани в разпореждане – без дата, с което е уважено частично искането за отмяна на постановление от
09.05.2019 год., с което са приети за събиране сумата от 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение и сумата от 48 лева – такси по изпълнението,
съгласно т.1 и т.5 от ТТРЗЧСИ, като е редуциран размера на адвокатското
възнаграждение от 400 лева на 200 лева, а в останалата част молбата е оставена
без уважение, с искане за отмяна на обжалваните действия като
незаконосъобразни.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя - М. Ш. А..
Постъпили
са мотиви от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Самуил Пеев със съображения за
неоснователност на жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по изпълнително дело
№ 20198740400271 по описа на
ЧСИ Самуил Пеев е образувано по молба на М.Ш.А. и приложен към нея изпълнителен лист от
10.04.2019 год., издаден по гр.д.№ 575 / 2018 год. по описа на Районен съд –
Хасково, с който съдът е определил режим на лични контакти на бащата М.А. с
детето А. А.. С молбата е представен договор за правна защита и съдействие, в
който размерът на адвокатско
възнаграждение е определен на 400 лева, изплатено в брой.
На
09.05.2019 год. на длъжника по изпълнението – С.А. е връчена покана за
доброволно предаване на дете, насрочено за 18.05.2019 год.
С постановление от 09.05.2019
год. е приета за събиране сумата от 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение и сумата от 48 лева – такси по изпълнителното дело, съгласно т.1
и т.5 от ТТРЗЧСИ, връчено на длъжника на същата дата.
На
10.05.2019 год. от длъжника по изпълнението е постъпила молба / жалба срещу
действията на ЧСИ, с искане за отмяна на постановлението за разноските, по
която съдебният изпълнител се е произнесъл с разпореждане без дата, като е
редуцирал размера на адвокатското възнаграждение от 400 лева на 200 лева, а в
останалата част е оставил искането без
уважение.
На
16.05.2019 год. е постъпила молба от
длъжника, с която е представен амбулаторен лист
от същата дата, отразяващ здравословното състояние на детето. С молбата
не е заявен отказ за оказване на съдействие за предаване на детето, а само
искане бащата да се запознае със състоянието на детето и да вземе необходимите
мерки по време на осъществяване на режима на лични контакти.
На 14.05.2019 год. на длъжника е връчено уведомление, че
обжалването на разноските е уважено
частично, а жалбата, подадената срещу отказа на съдебния изпълнител да отмени
постановлението си за разноски е приета на 20.05.2019 год., от което следва
извода, че е постъпила в срока за обжалване, съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, от
надлежна страна – длъжник по изпълнението и против подлежащо на обжалване
действие – определяне и събиране на разноски по изпълнението, съгласно нормата
на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което жалбата се явява допустима, а
разгледана по същество е и основателна, по следните съображения: Една от
предпоставките от фактическия състав на основанието за възникване на
отговорността за разноски по изпълнението е наличието на липсващо доброволно
изпълнение от длъжника – в разглеждания случай от родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителски права по отношение на детето, за
предаването на което е образувано изпълнителното производство от другия
родител. Видно от данните по делото е, че посочената по-горе предпоставка не е
налице, което обуславя неоснователност на искането на взискателя за присъждане
на разноски, претендирани като възнаграждение за адвокат, отчитайки поведението
на длъжника, от страна на който не са създавани пречки за осъществяване на
определения от съда режим на лични отношения между детето и бащата. В
подадената от взискателя молба за образуване на изпълнителното производство не
се сочат данни, че майката на детето пречи на бащата да упражнява определения
от съда режим на лични контакти с детето и с поведението си е дала повод за
образуване на делото, предназначено да
даде защита и наложи санкция по повод липса на доброволно изпълнение, което да
удовлетвори правото на бащата да се вижда с детето. За да възникне правото на
принудително изпълнение е необходимо да е налице притезание, което се нуждае от
принудително удовлетворяване, защото не е доброволно удовлетворено. В тази
насока е и и константната съдебна практика, според която длъжникът не отговаря
за разноски в изпълнителното производство, когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист. След
образуване на изпълнителното производство от страна на длъжника също е оказано
съдействие за изпълнение на режима на свиждане между бащата и детето.
Предвид
изложеното, съдът счита, че действията на съдебния изпълнител по определяне и
възлагане на разноските по изпълнението върху длъжника, представляващи адвокатско
възнаграждение в редуцирания размер от 200
лева и такси по изпълнението, се явяват незаконосъобразни, съгласно нормите на
чл.78, ал.2 от ГПК и чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, предвид липсата на предпоставки за образуване на
изпълнителното производство, а именно притезание, нуждаещо се от принудително
удовлетворяване.
С
оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата като основателна следва да бъде
уважена, а обжалваните действия на съдебния изпълнител – отменени. В полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени и направените от нея разноски в
размер на 225 лева, от които 200 лева – възнаграждение за адвокат за
осъществено процесуално представителство пред въззивния съд и 25 лева –
държавна такса за образуване на въззивно производство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
действията на частен съдебен изпълнител Самуил Пеев, регистрационен номер 874,
с район на действие Окръжен съд Хасково, извършени по изпълнително дело №
20198740400271 и изразяващи се в
определяне на разноски по изпълнението в размер на 200 лева – възнаграждение за
адвокат, направени от взискателя – М.Ш.А. и такси по изпълнението в размер на
48 лева, съгласно т.3 и т.5 от ТТРЗЧСИ, и възлагането им в тежест на длъжника – С.С.А., обективирани в
разпореждане без номер и дата, постановено по молба / жалба вх. № 4778 от
10.05.2019 год. на длъжника против постановление от 09.05.2019 год.
ОСЪЖДА
М.Ш.А., ЕГН **********, с адрес *** – адвокат Антон Попов да заплати на С.С.А.,
ЕГН ********** *** сумата от 225 /двеста
двадесет и пет/ лева – деловодни разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: