РЕШЕНИЕ
№ 15125
гр. София, 17.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМ. АТ. К.
като разгледа докладваното от ЕМ. АТ. К. Гражданско дело №
20221110140656 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „(фирма)” АД /с
предишно наименование „***” АД/ срещу Р. М. Ц..
Ищецът „(фирма)” АД /с предишно наименование „***” АД/ е предявил срещу Р. М.
Ц. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 104а, вр. чл.
86, ал.3, т.2 ЗЕ и чл. 422, ал.1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът Р. М. Ц. дължи на „(фирма)” АД /с предишно
наименование „(фирма)” АД/, следните суми, дължими във връзка с предоставянето на
ел.енергия в недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. "***" № ***, абонатен № ****, а
именно: сумата 4 186,89 лева (четири хиляди сто осемдесет и шест лева и 89 стотинки),
представляваща главница за задължение за установен случай на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия по следните фактури: фактура №
*******/***г. за сумата от 1 336,36 лева, дължима за периода от 22.11.2019г. до 22.02.2020г.
във връзка с Констативен протокол №****/**** г.; фактура № **********/19.05.2020г. за
сумата от 1 192,63 лева, дължима за периода от 23.02.2020г. до 15.05.2020г. във връзка с
Констативен протокол №****/***г.; фактура № ***/****г. за сумата от 434,38 лева,
дължима за периода от 16.05.2020г. до 10.06.2020г. във връзка с Констативен протокол
№***/*** г. и фактура № ***/****г. за сумата от 1 223,52 лева, дължима за периода от
11.06.2020г. до 02.09.2020г., във връзка с Констативен протокол № ****/****г., ведно със
законна лихва, считано от 18.10.2021г. до изплащане на вземането и сумата 530,74 лева
(петстотин и тридесет лева и 74 стотинки), представляваща мораторна лихва върху сумите
по посочените фактури за периода от 13.03.2020г. до 24.09.2021г. Претендира присъждането
на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
1
Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в облигационни отношения във
връзка с разпределението на електрическа енергия до посочения по-горе недвижим имот
чрез електроразпределителната мрежа на „****” АД. Тези отношенията се базирали на
обстоятелството, че имотът на ответника бил свързан с електроразпределителната мрежа на
ищцовото дружество.
Ищецът твърди, че на всяка от следните дати: 22.02.2020г., 15.05.2020г., 10.06.2020г.
и 02.09.2020г. служители на отдел „Нетехнически загуби” при „***” АД извършили
техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № ***, обслужващо
посочения по-горе имот, при които при всяка от проверките била установена промяна в
схемата на свързване на СТИ, водеща до неизмерване на електрическата енергия, и
съответно незаплащането й. Преди извършване на проверките потребителят, ползващ
обекта, бил търсен от служителите на „***” АД, за да бъде поканен да участва по време на
проверката, но не бил откриван. Проверките били извършени в присъствието на
представител на Федерацията на потребителите. За всяка от констатациите бил изготвен
Констативен протокол в присъствие на независим свидетел – служител на „***” АД. За
проверката било уведомявано МВР чрез сигнал на тел. 112, като присъствие на служители
на МВР не било задължително съгласно новите Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ – ДВ бр. 35 от 30.04.2019г./. При всяка от проверките
служителите на „****” предприели действия по прекъсване на електрозахранването и
премахване на незаконното присъединяване, съответно поставяне на нова пломба на
клемния блок на електромера. Електромерът не бил изпращан за метрологична експертиза,
тъй като била установена промяна в схемата на свързване. Въз основа на всеки от
съставените констативни протоколи била извършена корекция на количествата електрическа
енергия на клиента, респективно преизчисляване на сметката по реда на чл. 50, ал.2 от
ПИКЕЕ, за което били дадени следните коригиращи фактури: фактура № ***/***г. за сумата
от 1336,36 лева за периода от 22.11.2019г. до 22.02.2020г.; фактура №
**********/19.05.2020г. за сумата от 1 192,63 лева за периода от 23.02.2020г. до
15.05.2020г.; фактура № ***/***г. за сумата от 434,38 лева за периода от 16.05.2020г. до
10.06.2020г. и фактура № ***/***г. за сумата от 1 223,52 лева за периода от 11.06.2020г. до
02.09.2020г. Коригиращите фактури били изпратени на потребителя, като поради липсата на
плащане, ищцовото дружество претендира и мораторна лихва върху всяка от главниците по
издадените фактури.
Поради неизплащане на стойността на начислената електрическа енергия за
процесния период и съответната мораторна лихва, ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед
за изпълнение. Предвид дадени от съда указания, ищецът предявява настоящия
установителен иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Р. М. Ц. чрез адв. К. П. е подал отговор на ИМ,
в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да е
потребител на електрическа енергия, както и неправомерно присъединяване или намеса в
2
измервателната система. Прави възражение за изтекла давност. Моли исковете да бъде
отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
104а, вр. чл. 86, ал.3, т.2 ЗЕ:
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на възникнало в
негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекции в сметките за
потребена електрическа енергия от ищеца, съдът следва да прецени налице ли е такова
право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване.
На първо място, неоснователно е възражението на ответника за липса на качеството
на потребител на електрическа енергия на ответника във връзка с доставката на
електрическа енергия в процесния имот.
Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира
правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за
продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и
публично известни общи условия.
Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния
снабдител и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал.4 от ЗЕ/.
Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "***” АД /сегашно наименование „***” АД/, приети
на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007г. и влезли
в сила на 26.11.2007г.
Съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ - публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал.5 ЗЕ e предвидена
възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия
заявление, в което да предложат специални условия, като, ако същите се приемат, това се
отразява в допълнително писмено споразумение. По настоящото дело не са представени
доказателства, които да сочат за подадено от ответника заявление в горния смисъл, нито от
неговия наследодател.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е
крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент
/чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в сила от
17.07.2012 г., „битов клиент” по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува
3
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015г./ -
„потребител на енергийни услуги” е краен клиент, който купува енергия или природен газ,
и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или
природен газ.
Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т.2а от ДР на ЗЕ и се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т.4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва
качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за
"собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител.
В конкретния случай относно качеството на потребител на ел.енергия на ответника Р.
М. Ц. съдът съобрази приобщените по делото фактури, констативни протоколи,
заключението на СТЕ и показанията на свидетеля З. П., от които се установява, че
процесният електромер, касаещ имот, находящ се на адрес: гр. ***, ул. "***" № ***,
абонатен № ***, е с титуляр ответника Р. М. Ц..
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ електрическата енергия, използвана от
потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента.
По делото е представена Лицензия за разпределение на ел. енергия № ***/13.08.2004
г., от която се установява, че ответникът е енергийно предприятие по см. на ЗЕ и лицензиант
за дейностите по обществено снабдяване, която изпълнява като краен снабдител. Така и
съгласно Решение № И2-Л-135/09.12.2013г. на ДКЕВР е взето решение, с което ответникът
може да осъществява дейността координатор на специална балансираща група за
компенсиране на технологичните разходи в електроразпределителната мрежа. Приети по
делото са и Общите условия за използване на електроразпределителната мрежа, така и
сертификати за публикуването на ОУ в местни ежедневници.
Видно от представените по делото констативни протоколи, както и от разпита на
свидетеля З. П. се установява, че на всяка от следните дати: 22.02.2020г., 15.05.2020г.,
10.06.2020г. и 02.09.2020г. служители на отдел „Нетехнически загуби” при „***” АД са
извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № ***,
обслужващо посочения по-горе имот, при които при всяка от проверките била установена
промяна в схемата на свързване на СТИ, водеща до неизмерване на електрическата енергия,
и съответно незаплащането й. Установява се също така, че преди извършване на проверките
потребителят, ползващ обекта, бил търсен от служителите на „***” АД, за да бъде поканен
да участва по време на проверката, но не бил откриван. Проверките били извършени в
присъствието на представител на Федерацията на потребителите. За всяка от констатациите
бил изготвен Констативен протокол в присъствие на независим свидетел – служител на
„****” АД. За проверката било уведомявано МВР чрез сигнал на тел. 112, като присъствие
4
на служители на МВР не било задължително съгласно новите Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ – ДВ бр. 35 от 30.04.2019г./. Установява се от
показанията на свидетеля П., а така също и от констативните протоколи, приобщени по
делото, че още преди първата проверка, обектът бил с прекъснато електрозахранване поради
неплащане на електрическа енергия. Още на първата проверка било установено
неправомерно свързване на СТИ, като при всяка от проверките служителите на „***”
предприели действия по прекъсване на електрозахранването и премахване на незаконното
присъединяване, съответно поставяне на нова пломба на клемния блок на електромера.
Показанията на свидетеля П. намират подкрепа в приобщените по делото
констативни протоколи, в които са отразени обстоятелствата, установени по време на
проверките, както и лицата, присъствали на проверките. Констативните протоколи са
подписани от представителите на ответното дружество и от свидетели. Показанията на
свидетеля П. кореспондират и на приобщеното по делото писмо от НС „***”, видно от което
на дати: 22.02.2020г.; 15.05.2020г.; 10.06.2020г. и на 02.09.2020г. МВР е уведомявано за
установеното неправомерно ползване на електрическа енергия в процесния имот.
Въз основа на всеки от съставените констативни протоколи била извършена корекция
на количествата електрическа енергия на клиента, респективно преизчисляване на сметката
по реда на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ, за което били дадени следните коригиращи фактури:
фактура № ***/***г. за сумата от 1 336,36 лева за периода от 22.11.2019г. до 22.02.2020г.;
фактура № **********/***г. за сумата от 1 192,63 лева за периода от 23.02.2020г. до
15.05.2020г.; фактура № ***/***г. за сумата от 434,38 лева за периода от 16.05.2020г. до
10.06.2020г. и фактура № ***/***г. за сумата от 1 223,52 лева за периода от 11.06.2020г. до
02.09.2020г. Коригиращите фактури били изпратени на потребителя, което се установява от
приобщените по делото писма до ответника, обратни разписки и товарителници.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, приета в
първоинстанционното производство:
Посочените на стр. 3 от Констативни протоколи с №№ ***/***г., ***/***г., ***/***г.
и ***/***г. констатации:
- „По време на проверката се установи, че захранващата линия на СТИ - ПВА-2
Ютт2 към нея е присъединена изходяща линия към абоната ПВА-2 Ютт2 на входяща такава
клема на СТИ. По този начин на присъединение е променена схемата на свързване и ел.
енергията която се консумира, не се измерва и не се заплаща“;
Отбелязаните в Констативния протокол нарушения представляват осъществяване на
нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на свързване на ел. измервателната
система и води до неотчитане на потребената ел.енергия.
- „При направена проверка се установи, че липсва пломба на клемен блок.
Констатира се промяна в схемата на свързване, като изходящия фазов проводник със
сечение 10 тт2 ПВА 2 е монтиран заедно с входящия фазов проводник във входяща фазова
клема на СТИ. По този начин ел. енергията не се измерва и не се заплаща“;
5
Отбелязаните в Констативния протокол нарушения представляват осъществяване на
нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на свързване на ел. измервателната
система и води до неотчитане на потребената ел.енергия.
- „При направена проверка се установи, че е извършена промяна в схемата на
свързване като изходящия фазов проводник със сечение 16 тт2 е прикачен към изходяща
клема на главен автоматичен предпазител 63. По този начин ел. енергията не се измерва и не
се заплаща“;
Отбелязаните в Констативния протокол нарушения представляват осъществяване на
нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на свързване на ел. измервателната
система и води до неотчитане на потребената ел.енергия.
- „При направена проверка се установи промяна в схемата на свързване като към
изходяща клема на главен автоматичен прекъсвач 63 е подвързан проводник със сечение 10
тт , който в другия си край посредством изходящ автоматичен предпазител 63 захранва
изходяща фазова линия за същата. По този начин ел. енергията не се измерва и не се
заплаща“.
Отбелязаните в Констативния протокол нарушения представляват осъществяване на
нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на свързване на ел. измервателната
система и води до неотчитане на потребената ел.енергия.
При проверка на корекцията на сметки се установи, че изчисленията са
математически верни.
При проверка в електронния масив на „(фирма)“ АД се установи данни за проверки
от служители за изправността на СТИ /Средство за търговско измерване/ СТИ с фабр. №
***: по Констативен протокол № ***/*** г. не се установиха данни за проверки от
служители за изправността на СТИ за период до 3 месеца преди 22.02.2020 г.; по
Констативен протокола № ****/*** г. се установиха данни за проверки от
служители за изправността на СТИ на 15.05.2020г. Констативен протокола № ***/***г.; по
Констативен протокола № ***/***г. се установиха данни за проверки от служители за
изправността на СТИ на 22.02.2020г.; Констативен протокол № ***/***г.; по
Констативен протокола № ***/***г. се установиха данни за проверки от
служители за изправността на СТИ на 10.06.2020г. Констативен протокол № /г.
Количествата електрическа енергия, определени в справките за корекция, може да
бъдат доставени до абоната като се съобрази пропускателната способност на
присъединителните съоръжения.
При така установеното от фактическа страна, съдът счита, че искът следва да бъде
уважен изцяло като доказан и основателен.
По делото се установи, че при извършени на посочените по-горе дати от служители
на „(фирма)” АД /с предишно наименование „***” АД/ е констатирано нерегламентирано
въздействие и достъп до средството за търговско измерване, за което са съставени
обсъдените по-горе констативни протоколи.
6
Електроразпределителното дружество има законово основание да начислява
корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми,
представляващи реално потребена ел. енергия, като в тази насока е налице трайно
установена съдебна практика, която и настоящият състав приема /виж Решение №
77/30.05.2022г. по гр. д. № 2708/2021г. на ВКС и цитираните в него решения в този смисъл.
Решение № 137/12.07.2022г. по гр. д. № 2578/2021г. на ВКС и др.).
Спазен е и редът за извършване на начислените корекции. В ЗЕ е налице законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент след доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия при определени предпоставки. Първото
законово изискване произтича от чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за необходимост от ПИКЕЕ,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електроенергия. Второто изискване на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл.
104а, ал.2, т.5, б."а" ЗЕ касае изрично предвиждане в ОУ на договорите на ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ, бр.
35/30.04.2019 г. ПИКЕЕ, издадени в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал.1, т.6, вр. ал.2
ЗЕ, които изискват устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване
случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа
енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал.1, т.3 ЗЕ, вр. чл.2, ал.1
ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. Съгласно чл. 55 ПИКЕЕ в случаите, в
които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия операторът
начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези
регистри, като преизчисляването на количеството електрическа енергия се извършва въз
основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49
ПИКЕЕ.
Съгласно чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на раздел 9 от ПИКЕЕ операторът предоставя на ползвателя
на мрежата, какъвто е и крайният битов клиент, фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги, с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на
база на предоставена мощност, и за "задължения към обществото", а ползвателят на
мрежата, респ. - крайният битов клиент, заплаща на оператора на съответната мрежа тази
дължима сума, определена от оператора на съответната мрежа, т. е. уредбата на чл. 55 и чл.
56 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-
висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на
7
потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183, чл. 200 ЗЗД), която съгласно
действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган.
В чл. 24, ал. 2 ОУ е предвидено задължение на снабдителя за уведомяване, но не и
реда за това, но въпреки това нарушението не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред (така и
решение № 61/16.07.2021 г. по гр. д. № 2051/2020 г. на ВКС). Касае се за договор за
продажба, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на
купувача да плати цената на доставената стока, от което следва, че когато е било доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва
да доплати дължимата сума (така и решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. и
др.).
Съгласно констатациите на вещото лице по приетата и неоспорена експертиза –
електромерът не измервал ел. енергия, поради което и общото количество ел. енергия
неотчетно от СТИ било преизчислено при спазване правилата на ПИКЕЕ, като при проверка
на корекцията на сметката е установено, че изчисленията са математически верни и
съответствали на одобрените цени на ел. енергия за процесния период.
В приложимата разпоредба на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ е установено отклонение от
общото правило, а именно - че преизчислените количества електрическа енергия се
заплащат от потребителя, не по продажната цена, а по действащата за периода на
преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор, т. е.
установени са обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена/неточно
измерена електрическа енергия, които освобождават насрещната страна от задължението да
докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия.
Съгласно експертното заключение - преизчислението е извършено при спазване на
изискванията на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ.
По въпроса дали крайният снабдител на електрическа енергия следва да доказва
виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и
извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на измененията и
допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е формирана непротиворечива съдебна практика -
решение № 118/18.09.2017 г., постановено по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, II т. о. и решение
№ 115/20.09.2017 г., постановено по т. д. № 1156/2016 г. по описа на ВКС, II т. о., която
следва да намери съответно приложение и в настоящия случай, когато легитимиран да
осъществи корекционната процедура и осъществи преизчисление на количеството доставена
електрическа енергия е операторът на електроразпределителната мрежа. С посочените
решения са дадени разяснения, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия правото на доставчика на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
8
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение. Следователно неправилно отчетеното количество на реално
доставена електрическа енергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за
виновно причинени от него имуществени вреди по реда на чл. 79, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД,
а парично притезание в патримониума на продавача, респ. на оператора, представляващо
продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през
съответния период, за който е начислена (арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД).
С оглед на изложеното предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 104а, вр. чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ и чл. 422 следва да бъде уважен като доказан и
основателен изцяло.
Съдът счита за неоснователно и възражението за изтекла давност.
Процесното вземане за заплащане на цената на доставена ел. енергия представлява
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД, за които е приложима 3-
годишна погасителна давност /в този смисъл задължителните разяснения, дадени с ТР №
3/18.05.2012 г. на ОСГТК, ВКС/, Както е изяснено в посоченото тълкувателно решение,
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, а в мотивите на
тълкувателното решение изрично е посочено, че такъв характер имат и вземанията за
доставка на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и
на доставчици на комунални услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните/,
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В частност задълженията на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
според чл. 19, ал. 7, вр. ал. 3 от Общите условия месечните суми са дължими в сроковете,
посочени в издадените фактури.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е станало на 18.10.2021г. Така,
обхванати от погасителната давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила
преди 18.10.2018г.
В случая фактура № ***/***г., която е издадена най-рано и обхваща най-отдалечения
отчетен период 22.11.2019г. – 22.02.2020г., е станала изискуема на 13.03.2020г., доколкото
периода на заплащане, посочен в нея, е до 12.03.2020г. Т.е., по отношения на това вземане
не е изтекла давността, което мотивира извод на още по-голямо основание, че не е изтекла
давността и за останалите вземания, които следват коментираното тук.
9
С оглед на изложеното възражението за изтекла давност се явява неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Съдът намира, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 19, ал. 2
от представените по делото ОУ, съгласно който - продължителността на периода за
плащане на месечната сума е десет дни. Ал. 3 на същия текст предвижда, че дължимата сума
се съобщава ежемесечно чрез съобщение, изпращано на адреса на обекта. Съгласно чл. 19,
ал. 5 ОУ в съобщението се посочва и срокът на плащане. По преценка на продавача
началната и крайната дата на плащане могат да се обявяват и чрез средствата за масова
информация, чрез съобщение, поставено на видно място в службите на продавача, чрез
съобщение посочено във фактурата или касовата бележка за всяко извършено в брой
плащане. Неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да
плати сумата в срок – ал. 8.
С оглед на това, съдът счита, че предявеният иск за мораторна лихва следва да бъде
уважен изцяло, като основателен и доказан, в частта относно неговия размер.
Мораторната лихва, обаче, следва да се изчислява по отношение на забавата по
първата фактура, считано от 09.04.2020г., а не от 13.03.2020г., тъй като в периода на
извънредното положение, а именно от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. действа нормата на чл. 6
от ЗМДВИП, която в първоначалната си редакция и до новото изменение с ДВ бр. 34 от
2020 г., в сила от 09.04.2020г. предвижда, че до отмяната на извънредното положение не се
прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна
изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Така, изчислена с лихвен калкулатор, лихвата за забава върху отделните главници по
процесните фактури, за периода от 09.04.2020г. до 24.09.2021г., възлиза в общ размер на
538,59 лева, което надвишава претендираната обща мораторна лихва от ищеца в размер на
530,74 лева. Следователно, искът за мораторна лихва се явява основателен в частта относно
размера му и за периода от 09.04.2020г. до 24.09.2021г., следва да бъде уважен. Същият,
обаче, че следва да бъде отхвърлен за прецизност за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г.
като неоснователен.
С горните мотиви, не е изтекла и погасителната давност по отношение на
претендираната мораторна лихва.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищеца, тъй като отхвърлителната
част на иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД касае единствено периода, за който се
дължи лихвата за забава, но не и нейния размер.
Ищецът претендира и доказва следните разноски: 94,35 лева – държавна такса; 400
лева – депозит за особен представител; 530 лева – депозит за СТЕ.
Доколкото в производството пред първата инстанция ищецът е бил представляван от
10
юрисконсулт, се следва и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, предвид
фактическата и правна сложност на делото, която не е съществена.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски,
сторени в исковото производство, в размер на 1 124,35 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
По горните мотиви на съда, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 144,35 лева - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. №
6997/2022г. по описа на СРС, 61-и състав, от които 94,35 лева – държавна такса и 50,00 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „(фирма)” АД /с предишно
наименование „***” АД/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***”
№ ***, ***, срещу Р. М. Ц. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***” № ***, ет. ***,
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.104а, вр. чл.86,
ал.3, т.2 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД , че Р. М. Ц. ЕГН ********** дължи на
„***” АД /с предишно наименование „***” АД/ с ЕИК ***, следните суми, дължими във
връзка с предоставянето на ел.енергия в недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. "***" №
***, абонатен № ***, а именно: сумата 4 186,89 лева (четири хиляди сто осемдесет и шест
лева и 89 стотинки), представляваща главница за задължение за установен случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия по следните
фактури: фактура № ***/***г. за сумата от 1 336,36 лева, дължима за периода от 22.11.2019г.
до 22.02.2020г. във връзка с Констативен протокол №***/*** г.; фактура №
**********/***г. за сумата от 1 192,63 лева, дължима за периода от 23.02.2020г. до
15.05.2020г. във връзка с Констативен протокол №***/***г.; фактура № ***/***г. за сумата
от 434,38 лева, дължима за периода от 16.05.2020г. до 10.06.2020г. във връзка с Констативен
протокол №***/*** г. и фактура № ***/***г. за сумата от 1 223,52 лева, дължима за периода
от 11.06.2020г. до 02.09.2020г., във връзка с Констативен протокол № ***/*** г., ведно със
законна лихва, считано от 18.10.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 530,74 лева
(петстотин и тридесет лева и 74 стотинки), представляваща мораторна лихва върху сумите
по посочените фактури за периода от 09.04.2020г. до 24.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. М. Ц. ЕГН **********, с адрес: гр.
11
***, бул. „***” № ***, ет. ***, да заплати на „***” АД /с предишно наименование „***”
АД/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***” № ***, ***, сумата
от 1 124,35 лева /хиляда сто двадесет и четири лева и 35 стотинки/ - разноски, сторени в
производството по чл. 422 ГПК пред СРС, и сумата от 144,35 лева /сто четиридесет и
четири лева и 35 стотинки/ - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 6997/2022г. по
описа на СРС, 61-и състав,
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12