№ 1708
Гр. Пловдив, 12.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1359
по описа за 2020 год. и, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Д.М.Х., с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка/ПАМ/№ 20-6207-000060/05.04.2020 год. на ВПД *** РУ Труд,
ОДМВР - Пловдив, ,с която на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.б от ЗДвП –
„временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Жалбоподателят
счита, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила,както и несправедлива.
По
подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на заповедта като
незаконосъобразна ,оспорва се компетентността на органа –издател на същата.
Ответният
административен орган – *** РУ Труд, ОДМВР - Пловдив, оспорва
жалбата.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №/№
20-6207-000060/05.04.2020 год. на ВПД *** РУ Труд, ОДМВР - Пловдив е подадена в срока по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН АА148881/05.04.2020г., в който в графа
„възражения „нарушителят не е посочил,че има такива. Няма
данни от административната преписка такива да са постъпвали по-късно.
От фактическа страна се основава
на това,че на 05.04.2020г. около 07:00 часа в гр.Пловдив,ул.“Брезовско
шосе“№195,на обособено КПП, Д.М.Х. като водач на МПС „Ситроен Ц3“,с рег.№ ***,1.отказва
да бъде изпробвана за алкохол в кръвта с техническо средство дрегер
„Алкотест“7510 с фабричен № ARВА-0079;2. Не спира на подаден сигнал със стоп
палка тип МВР.Прието е,че с това си поведение жалбоподателката е нарушила
чл.174,ал.3,предл 1 от ЗДвП/отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и не изпълни предписание за изследване с доказ.анализатори за мед.изследване и
вземане на биологични проби за хим.лаб.изследване за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта/ и чл.103 от ЗДвП/не спира плавно на
посоченото място,или в най-дясната част на платното на движение при подаден
сигнал за спиране от контролен орган/
Издаден е талон за медицинско
изследване № 0055194.След извършена проверка е установено,че водачът не е дал
кръвна проба.Прието е ,че жалбоподателят е осъществил описаното нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН, е
издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл.
171, т.1, б. б от ЗДвП на Д.М.Х. ,при възприемане и възпроизвеждате на
посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същата отказва проверка с
техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с
доказ.анализатори за мед.изследване и вземане на биологични проби за
хим.лаб.изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта ,с което
виновно е нарушил чл.175,ал.3,предл 1 от ЗДвП––"временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца" .
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5,
б."а", т.6 и 7
от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Към
датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от
09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.
165 от ЗДвП и чл.
33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи
структурите на МВР, които следва да осъществяват контрола по ЗДвП, една от
които е съответната Областна дирекция на МВР.
Отделно
със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е
делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и
същата се приема за издадена от компетентен орган.
Представена
е и Заповед № 81213-515/14.05.2018г.на министъра на вътрешните работи,с която са
определени длъжностните лица,които могат да установяват употребата на алкохол с
доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити,
съгласно изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение.
Съдът в настоящия си състав намира,че липсва каквото и
да е несъответствие между сочената като нарушена законова норма
и описанието на нарушението в АУАН,както и разминаване между сочената като
нарушена законова норма и описанието на нарушението в АУАН.
Не се констатира и липсата на
фактически основания за издаване на оспорената заповед, така както се твърди в
жалбата.
Заповедта, както вече се посочи, е
издадена в предписаната от чл.
172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с
конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от
жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като
административно по чл.174,ал.3,предл 1
от ЗДвП, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл.
171, т. 1, б."б" ЗДвП - правно основание на
разпореждането за временно отнемане на свидетелството за управление на
жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му. С това съдържание на
заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата
разпоредба на чл.
59, ал. 2 АПК
При
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта
е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно
производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно
нарушение – деяние от хипотезата на чл.
174,ал.3,предл 1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП,
съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната
административна мярка по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП.
Следва
да се подчертае,че законът, в разпоредбата на чл.
171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на
мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство
с влязло в сила наказателно постановление, в която връзка е без значение
образуваното съдебно производство по жалба срещу последното. За издаването на
заповедта по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП следва да са
установени фактите от хипотезата на правната норма, в случая отказ за проверка
с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с
доказ.анализатори за мед.изследване и вземане на биологични проби за
хим.лаб.изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и не
спира плавно на посоченото място,или в най-дясната част на платното на движение
при подаден сигнал за спиране от контролен орган.
Фактите
от състава на нарушението по чл.
чл.174,ал.3,предл 1 ЗДвП са установени за целите на производството по чл.
171 ЗДвП със съставения АУАН АА148881/05.04.2020г.,
- с констативна функция, и доколкото са фактически основания за налагане на
мярката по чл.
171, т. 1, б."б" ЗДвП, оспорената заповед е
законосъобразна.
АУАН е част от административната
преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото
основание на заповедта по смисъла на чл.
59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по
надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на
принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав
на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт
по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
Останаха недоказани по делото
твърденията на жалбоподателката,че се е страхувала да даде проба за алкохол,тъй
като периодът е съвпадал с разгара на пандемията от Covid 19 и
опасенията й са били ,че органите на реда не могат да осигурят нужната
стерилност на изследването с техническото средство.
Въпреки ,че в жалбата липсват
конкретно изложени твърдения за противоречие на заповедта с материалноправните
разпоредби, като в жалбата се отрича лаконично извършването на
административното нарушение, съдът служебно извърши проверка и за наличие на
основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че заповедта съответства
на материалния закон.
Оспорената
заповед е издадена при точно прилагане
на материалния закон, предвиждащ налагане на принудителни административни мерки
за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни
нарушения на водач, който отказва
проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за
изследване с доказ.анализатори за мед.изследване и вземане на биологични проби
за хим.лаб.изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта-
"временно отнемане на свидетелство за управление на МПС" до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца .
В
жалбата си Х. всъщност признава,че е отказала да бъде тествана,като ирелевантни
са подбудите й за това.
Горното
е достатъчно за осъществяване на фактическия състав на чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП.
Съгласно
чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
издава ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
При това положение съдът прима за установено,
че на 05.04.2020г. около 07:00 часа в гр.Пловдив,ул.“Брезовско шосе“№195,на
обособено КПП, Д.М.Х. като водач на МПС „Ситроен Ц3“,с рег.№ ***,1.отказва да
бъде изпробвана за алкохол в кръвта с техническо средство дрегер „Алкотест“7510
с фабричен № ARВА-0079,като виновно е нарушила чл.174,ал.3,предл 1 от ЗДвП .
Доказано
е, че жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнила предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване.
Както
беше посочено по-горе, по делото няма спор относно фактите, които се
установяват и от всички писмени доказателства по делото, които са
непротиворечиви, подробни и ясни. Самият жалбоподател не оспорва фактите, както
и не сочи и доказателства в подкрепа на твърденията си,а основно те са такива
,че наложената ПАМ е несправедлива.
Следва
да се подчертае още,че мярката по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП няма санкционен характер.
Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на
правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да
приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с
констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана
компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
Именно
с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под
прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС, но за не повече от 18 месеца". С настъпването на посоченото
прекратително условие се преустановява действието на мярката, като
законодателят е предвидил максимален срок за приложението й. Ето защо определянето
на конкретен срок на действие на процесната мярка не е задължителен реквизит на
заповедта .
На
последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите
на чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП и за срок в рамките
на пределния по закон /за не повече от 18 месеца в действащата редакция на
разпоредбата към момента на издаване на заповедта – ДВ, бр. 77 от 2017 г./ е
съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението по
пътищата. Компетентността на органа по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП е обвързана и при
наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде
заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е
дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на
други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния
закон – чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП, при доказаните по
делото посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват
предпоставки за отмяната й по чл.
146 АПК,така както се поддържа в жалбата на Д.М.Х..
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пловдив,Първо
отделение,І състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба
на Д.М.Х., с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка/ПАМ/№ 20-6207-000060/05.04.2020 год. на ВПД *** РУ Труд,
ОДМВР – Пловдив.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: