Р Е Ш Е Н И Е № 4431
20.11.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Елена Лянгова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 17490 по описа за 2017г. на съда, за
да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е
иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС.
Ищец М.Д.Д. с ЕГН **********
*** чрез адв. Е.В. твърди, че притежава въз основа на договор за дарение
оформен в нотариален акт № 41/22.03.2012г.
½ ид.част от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор № 56784.512.552 с площ от 296 кв.м съгласно действащата КК и КР
на гр. Пловдив с административен адрес: гр. Пловдив, ул. ***ведно с целия трети
етаж, който представлява самостоятелен обект с идентификатор № 56784.512.552.1.3,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 и представлява жилище
апартамент с площ от 75 кв.м, ведно с ½ ид.част от правото на
собственост върху построените в същия имот сграда № 2 за обитаване със
застроена площ от 21 кв.м и сграда № 3 с площ от 9 кв.м. Ищецът твърди че
притежава въз основа на същото дарение и ½ ид.част от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор № 56784.512.821 с площ от 171
кв.м. по действащата КК и КР на гр. Пловдив с административен адрес: гр.
Пловдив, ул. ***.
С исковата молба е
посочено, че ответниците Д.А.К. с ЕГН *********** и М.А.Н. с ЕГН ********** ***
притежават останалата ½ ид.част от правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор № 56784.512.552 ведно с построените в него партерен /
първи/ жилищен етаж и втори /първи/ етаж с обща площ от 75 кв.м, ведно с
½ ид.част от правото на собственост върху построените в същия имот
сграда № 2 за обитаване със застроена площ от 21 кв.м и сграда № 3 с площ от 9
кв.м, като и ½ ид.част от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор № 56784.512.821.
Посочено е че
ответниците препятстват възможността на ищеца да ползва притежаваната от него
ид.част от двете дворни места и изградените обекти под сномер 2 и номер 3 като
ответниците ползвали цялата свободна част от поземления имот с идентификатор №
56784.512.552, сграда № 2 и сграда № 3, а освен това били заградили свободната
площ от дворно място между сграда № 2 и основната жилищна сграда № 1,
изолирайки достъпа до сграда № 3.
Посочено е в исковата
молба, че поради невъзможност за доброволно разпределяне ползването на
съсобствеността се иска от съда да стори това със съдебно решение по
целесъобразност. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците Д.А.К. и М.А.Н.
чрез адв. К.К. оспорват предявения иск. Заявяват на първо място, че сграда № 3
в имот № 56784.512.552 не съществува като самостоятелен обект, а е част от
сутеренния етаж на къщата. Това не било допълнително изграждан обект, а било
стая, която е изградена по време на строежа на къщата. Тя била част от
партерния етаж и била изключителна собственост на ответниците, тъй като следвала
режима на главната вещ. Посочва се и че разпределението на дворното място с
идентификатор 56784.512.812 е недопустимо, тъй като такова разпределение е било
извършено още от родителите на страните
съгласно, което ответниците ползвали източната част, а ищецът западната част
като спор относно ползването никога не е имало. В тази връзка е посочено и че
източната част била поддържана и облагородявана, била изградена сонда, а
западната част ползвана от ищеца била буренясала. По отношение на искането за разпределяне
на сграда № 2 се отричат твърденията на ищеца, че ответниците са му
препятствали възможността да ползва имота, респ. заявява се, че ищецът бил
изградил метална конструкция от винкели, ламарина и стъкла, с която заградил
пространството между сграда № 2 и къщата, като сграда № 2 се ползвала от ищеца
по отношение на източната стая, а ответниците ползвали средната стая. Посочва,
че страните не са имали спор за разпределние ползването, но възникнал конфликт
между страните по повод искането на ищеца за пристрояване и надстрояване на
основната жилищна сграда в имот 552.
С отговора на исковата молба е поискано и
разпределение ползването на тавана на жилищната сграда съобразно квотити на
страните в съсобствеността.
Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна със становищата на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 ГПК намира за установенот от фактическа и правна страна следното.
По делото не се спори, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ищеца притежава ½ ид.част, а ответниците
другата ½ ид.част от правото на собственост върху имот с идентификатор №
56784.512.552 ведно с целия трети жилищен етаж, който е изключителна
собственост, а ответниците притежават партерния /първи/ и втори жилищни етажи,
както и страните притежават поравно правото на собствено върху имот с
идентификатор 56784.512.812. Този извод на съда следва от нот.акт №
41/22.03.2012г. и нот. акт № 39/19.12.1996г.
Действително съдът констатира, че е наличен спор между
страните за разпределяне ползването на съсобствените поземлени имот с номера
552 и 812 което се установява от показанията на св. Д. Н.– ***на ответник М.Н.,
който заявява в показанията си, че ищецът е искал да си прави гараж за
работилницата поради което е поискал събрянето на постройка № 2, на което
свидетелят отказал защото това накърнявало правата на съпругата му.
Следователно, налице е правен интерес от търсената от
ищеца съдебна защита.
По делото основният спор се свежда до преюдициалното
установяване обстоятелството подлежи ли на разпределяне ползването на сграда №
3, както и до установяване, от гледна точка целесъобразността, всяка от
страните да получи в реален дял за ползване част от имотите, която е
най-благоприятна с оглед на интересите им и с оглед извършваните подобрения,
респ. с оглед установените нужди на всяка от страните от ползването на един или
друг дял.
По спорният върпос съдът намира следното.
Сграда № 3 записана в кадастралния регистър като
селскостопанска постройка не съществува според вещото лице Б.Г., тъй като при
последния действащ кадастрален план одобрен с решение на Общинския съвет № 439,
взето с протокол № 16/18.09.2003г. е нанесен в кадастралната карта на гр. Пловдив
– ***без проверки и при установена от вещото лице грешка – скица № 5 от
заключението на вещото лице – л. 74 от делото. Вещото лице Б.Г. посочва, че
сградата неправилно е „вмъкната“ в застроената площ на триетажната жилищна
сграда, нанесена в плана одобрен със заповед ОА-455/12.03.1993г. със сигнатура
2МЖ. Нанесените очертания са част от жилищно помещение като при оглед на място
вещото лице установило носещи колони и греда, част от общата конструкция на
жилищната сграда. Същевремнно обача вещото лице изрично посочва, че жилищното
помещение е разширено 3.30 м. в южна посока и запазена ширина с около 7.5 м.
като е била избита външна стена, като разширението на жилищното помещение
неправилно са ненесени като самостоятелна стопанска сграда. До тези изводи
стигат и останалите вещи лица Й. и Б.К. – Х., като вещото лице Й. онагледява
каква част е допълнително построена и заключена между т.13-т.12-т.18-.т20 -
скица № 1 и скица № 2 от заключението на
вещото лице, което в разпита си заявява, че е избит отвор между т.13 и т.12
уширението е свързано с основната жилищна сграда, което е уширение е с площ от
5 кв.м. Следователно, след като няма спор между страните, че праводателят на
ищеца – неговата ***В.и праводателят на ответниците – техния ***А.са били
собственици на по ½ ид.част от имот 552 и съответно А.е бил собственик
на партерния и първи етаж /което е продал на ответници/, а В.е била собственик
на втория етаж и предвид обстоятелството, че това уширение се е случило в
периода 1982г. и 1993г. / заключението на в.л. Г./ означава, че уширението в
южната му част е изградено / макар и без данни за законността на това уширение/
върху земя, която е в режим на обикновена съсобственост. Ето защо съдът приема,
че самостоятелен обект сграда № 3 не съществува, защото всъщност както се
установи това е стая на приземния етаж, която няма характеристиките да бъде
самостоятелен обект на правото на собственост, но изграденото уширение е извън
изключителната собственост на бащата на ответниците, при което режимът на
собствеността следва режим на собствеността на земята – арг. от чл.92 ЗС респ.
същият не е можел да им прехвърли повече права отколкото притежава, поради
което и изграденото в повече заключено между т.13-т.12-т.18-.т20 - скица № 1 и
скица № 2 / колорирано в жълто/ от заключението на вещото лице Й. е било в
режим на обикновена съсобственост между В.и А.при което същото е съсобствено и
между страните при равни права за ищеца и ответниците.
Ето и защо
ползването на сграда № 3 не подлежи на разпределение, но ползването на
съсобствения участък заключен между т.13-т.12-т.18-.т20 - скица № 1 и скица № 2
на вещото лице Й. / колорирано в жълто/ подлежи на разпределение защото е
категорично съсобствено независимо, че няма характер на самостоятелен обект,
респ. явява се приращение/подобрение/.
Относно сграда № 2 съдът счита, че същата е
съсобствена между страните при равни права, тъй като тази сграда следва режима
на съсобствеността на земята върху която е построена.
При преценка целесъобразността разпределението
ползването на имотите съдът отчита обстоятелството, че погрешно заснетата
сграда № 3 към триетажната жилищна постройка е всъщност стая на партерния етаж,
който пък е изключителна собственост на ответниците, поради което и крайно
неудобно би било тези 5 кв.м да се разделят реално и да се ползват от страните.
Следва да се отчете функционалната и конструктивна свързаност на уширението с
тази стая при което същата следва да бъде поставен в дял на ответниците. При
това положение отпадат вариантите предложени от вещото лице Й., тъй като
колорираното в жълто уширение върви със западната част от имот 821 за които пък
се установи, че се ползва от ищеца, респ. ответниците са подобрявали източната
част на този имот. Неудобно е и разпределението предложено от вещото лице К.,
тъй като вещото лице е работило по сгрешения план и е че стаята подлежи на
самостоятелно разпределение, а реално на разпределение подлежи уширението, т.е
вещото лице е работило при погрешни квадратури като приело по-голяма
квадратура, която подлежи на разпределение.
Вещото лице Б.-К. е предложило 5 варианта, като
приложение 1 – вариант 1 и приложение - вариант 2 изключва всички строежи без
строителни книжа – тези вариант автоматично отпадат и не се кредитират, тъй
като съдът не приема обстоятелството и не споделя становището на вещото лице,
че един незаконен строеж не може да се ползва, а следва да се премахне, тъй
като законността на строежа касае отношението на Държавата към него, а не
отношението на частноправните субекти, които са собственици респ. по делото
няма данни за премахване на незаконните постройки, респ. не е обследван статуа
на същите дали са въобще постройки или сервизни помещения и приращения, още
повече че по делото не се установява да има издадени предписание за премахване
или административна процедура в тази насока.
Приложение 3 – вариант 2 и приложение 4 – вариант 3 е
нецелесъобразен тъй като уширението се предоставя за съвместно ползване без да
се отчита специфката му, че е функционално свързано към стая и би било неудобно
вътрешната част от стаята да се ползва изключително от ответниците, а частта в
повече да се разпределя ползването.
Ето защо съдът счита, че най-удачен е вариант 4 –
приложение 5 към заключението на в.л. К., като в полза на ищеца се поставя дела
колориран в оранжево, а в полза на ответниците дела колориран в зелено, респ.
неколорираната част отстава за общо ползване. Съдът се спира на този вариант
тъй като: първо, обект 3 остава за ползване на ответниците и не се нарушава
функционалната му връзка, второ сграда № 2 се разпределя съобразно установеното
фактическо положение – западната част се ползва от ищеца, източната от
ответниците, трето, имот 821 също се разпределя съобразно фактически
установеното положение – източната част за ответниците, които са го подобрили
/изградили тротоарни плочки, налеят бетон, сонда за вода/, а западната част за
ищеца, четвърто този вариант отчита правата на страните в съсобствеността и
пето, този вариант предполага разумна площ за общо ползване, която не ощетява
нито една от страните.
Следва да се допусне и
разпределение ползването на тавана съгласно приложение № 6 към заключението на
вещото лице до колкото по делото се установи, че предложеното разпределение е
равностнойно по площ и височина, страните имат два прозореца, респ. отчита са и
действителното фактическо положение.
Не се споделят
възраженията на ответниците за недопустимост на иска. Първо не се установи да е
извършено реално разпределение ползването на имота, за което да се представят
писмени или гласни доказателствени източници и второ установи се че част от
сграда № 3 е съсобствена.
По отношение на
разноските.
С определение № 389
от 8.10.2010 г. по ч.гр. д. № 293/2010 г., ВКС, ІІ г.о., е прието, че в
производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да
понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от
страните възнаграждения за адвокат,разноските
следва да
останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от
характера на производството по чл.32,ал.2
ЗС,
представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците
не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото
решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. / в този смисъл Решение № 275 от 30.10.2012 г. По
гр. Д. № 444/2012 г., г. К., іі г. О. на
ВКС/.
Следователно, ищеца е направил разноски в размер на
сумата от 628,57 лева / без адвокатското възнаграждение/ от които половината
следва да се понесат от ответниците или сума в размер на 314,29 лева, а и
ответниците са направили разноски в размер на сумата от 1 392 лева / без
адвокатско възнаграждение/, от които половината следва да се понесат от ищеца
или сума в размер на 696 лева или след извършване на прихващане до размера на
по-малката сума ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 381,71 лева в полза на ответниците.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2
от Закона за собствеността, ползването на поземлен имот с
идентификатор № 56784.512.552 с площ от 296 кв.м съгласно действащата КК и КР
на гр. Пловдив с административен адрес: гр. Пловдив, ул. ***ведно с находящи се
в него постройки и имот с идентификатор № 56784.512.821 с площ от 171 кв.м. по
действащата КК и КР на гр. Пловдив с административен адрес: гр. Пловдив, ул. ***
МЕЖДУ
СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ
М.Д.Д. с ЕГН ********** *** , от една страна, и от
друга страна:
Д.А.К. с ЕГН *********** и М.А.Н. с ЕГН ********** ***
КАКТО
СЛЕДВА:
М.Д.Д. ще ползва участъка колориран в сигнално оранжев
контур – приложение № 5 – Вариант № 4 приложение № 6 към заключението на вещото
лице арх.Б.И.К. – Х. на л.148 и л.149 от делото
Д.А.К. и М.А.Н. ще ползват участъка колориран в сигнално
жълт контур – приложение № 5 – Вариант № 4 и приложение № 6 към заключението на
вещото лице арх.Б.И.К. – Х. на л.148 и л. 149 от делото
КАТО
ЗА ОБЩО ползване поставя
участъка без фон, без контур в приложение № 5 – Вариант № 4 към заключението на
вещото лице арх.Б.И.К. – Х. на л.198 от делото
ПРИЛОЖЕНИЕ
№ 5 – Вариант № 4 и Приложение № 6 към заключението на вещото лице арх.Б.И.К. –
Х. на л.148 и л. 149 от делото става
неразделна част от настоящето решение;
ОСЪЖДА М.Д.Д. с ЕГН ********** *** полза на Д.А.К. с
ЕГН *********** и М.А.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 381,71 лева разноски за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
/Веселин Атанасов/
Вярно с оригинала
РС