Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3552                           26.09.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 15334 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищците С.П.К. и Р.Т.К. твърдят, че по силата на договор за продажба са придобили три ниви в землището на с. П.*******, подробно описани в исковата молба. Договорът бил сключен с нотариален акт *************** на н. *********** и вписан на 13.11.2014г. в Службата по вписванията. През месец юли 2018г. ищците узнали, че придобитите от тях ниви отново са станали предмет на покупко-продажба с нот. акт ***************** на н. **********. Този договор бил сключен между ответницата И.И.И. / която била продавач и в сделката с ищците/ и първия ответник –Н.Т.. Тъй втората продажба не би могла да прехвърли права, тъй като И. вече била отчуждила имотите се иска да бъде установено, че ищците са собственици.

Първият ответник Н.К.Т. не оспорва изложените фактически обстоятелства, като счита, че поради това, че актът на ищците не бил регистриран в съответната поземлена комисия, поради което ответницата И. се снабдила повторно с документи за изповядване на сделката. Счита иска за основателен и моли да бъде уважен, като поддържа, че не е станал причина за завеждане на делото и моли да не бъде осъждан за разноски.

Втората ответница И.И.И. също счита иска за основателен и доказан и моли иска да бъде уважен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С договор за продажба от 13.11.2014г. обективиран в нотариален акт *********** на н. ************ ищецът С.П.К. закупил от И.И.И. земеделски земи в землището на с. П., както следва: – нива от 1,800дка, имот № ****** по плана за земеразделяне; нива с площ от 0,800 дка, имот № *****; и нива от 0,500 дка, имот № ***** / лист 7/. Сделката била вписана с двойно входящ регистрационен номер *********************** в регистъра към Агенция по вписванията /лист 7/. Налице е отбелязване на същата в персоналната партида на К. в регистъра на вписванията /лист 13-14/. По време на сключване на договора К. е бил в брак с втората ищца Р.Т.К. /лист 12/.

На 13.03.2018г. бил сключен договор за покупко-продажба, за който бил съставен нот. акт  № ********** на н. *********. По силата на същия ответницата И.И.И. продала процесните три имота на първия ответник Н.К.Т. /лист 9- 11/. Договорът е вписан в дв. вх. регистрационен номер *********** от 13.03.2018г.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Ищецът е придобил правото на собственост, чрез покупко-продажба вписан на 13.11.2014г. Същият е придобил правата върху имотите, считано от датата на сключване на договора – арг. от чл.24 ал.1 ЗЗД. Като по силата на прехвърлянето, втората ответница е престанала да бъде собственик, тъй като то е било придобито от друго лице – чл.99 ЗС. Поради последното тя не би могла да прехвърли същото право на ответника Н.К.Т. с по-късно сключения договор от 13.03.2018г. Сключената по късно-сделка не прехвърля права, макар да е действителна.

От изложеното по-горе, че ищците са собственици на процесните три имота, като придобити от тях в условията на съпружеска имуществена общност.

Предвид това съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на делото на ищците се дължат разноски. Доводите на ответниците относно освобождаване от отговорност по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК са неоснователни. В случая не е налице втората предпоставка на тази разпоредба, тъй като самото сключване на повторен договор за продажба, който легитимира ищеца като собственик и вписването му смущава правата на ищците, като за тях няма друг начин за защита, освен да установят собствеността по съдебен ред. Предвид това, следва да се приеме, че ответниците са станали причина за завеждане на делото и дължат възстановяване на разноските.

С оглед изложеното и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищците разноски в размер на 360 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 124, ал.1 ГПК, по отношение на Н.К.Т. ЕГН ********** с адрес *** и И.И.И. ЕГН ********** с адрес ***, че ищците С.П.К. ЕГН ********** и Р.Т.К. ЕГН **********, двамата с адрес *** са собственици в режим на съпружеска имуществена общност,  по силата на договор за продажба 13.11.2014г. обективиран в нотариален акт № ************ на н. *********, на  следните имоти, всички в землището на с. П.*********: НИВА с площ 1,800 дка, находяща се в местност „Д. я.“, представляща имот № ******, при граници и съседи: **********************; НИВА с площ от 0,800 дка, находяща се в местност „Д. л.“, представляща имот № ******, при граници и съседи: **************; НИВА с площ от 0,500 дка, находяща се в местност „Д.ч.“, представляща имот № *******, при граници и съседи: *************.

 

ОСЪЖДА Н.К.Т. и И.И.И. да заплатят на С.П.К. и Р.Т.К., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 360 лв./триста и шестдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД