Р Е Ш Е Н И Е
№………./03.09.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шести август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1869 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, депозирана от
„Биптан“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Ген. Скобелев“ № 32, срещу „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния съвет А. А. К., К. Т.И. и Р.Г.Л., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и
чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от общо
27 000 /двадесет и
седем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на собствения на ищеца
ТП Цех „Буря“ и съоръженията в него, находящи се с. Ряховците, общ. Севлиево, за доставка на ел.енергия за периода от м. юли 2014 г. до м. юни 2019 г. на стойност от по 450 лв. месечно, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда: 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ИЩЕЦЪТ
твърди, че е собственик на ТП Цех „Буря“ и съоръженията в него,
находящ се в с. Ряховците, общ. Севлиево, като се позовова на документ за
собственост – нотариален акт № 55, том 5, н.д. – 2255/1987 г. на нотариус при
РС – Севлиево.
През 2018 г. била
образувана преписка пред КЕВР, приключила с издаването на Решение №
Ж-825/09.11.2018 г., съдържащо и предписания към „Електроразпределение Север“
АД. Сред констатациите в решението, ищецът се позовава на: установена е
собствеността на ищцовото дружество върху ТП Цех „Буря“, както и че същият
захранва с ел. енергия 36 броя абонати.
Ищецът сочи, че с писмо
от 01.03.2018 г. „Елекроразпределение Север“ АД признало, че не е собственик на
ТП Цех „Буря“ и че от него се захранват 36 броя абонати/клиенти.
Ищецът счита, че за
периода от м. юли 2014 г. до м. юни 2019 г. включително, ответникът е използвал
процесния ТП Цех „Буря“, използвайки чужда /на ищеца/ собственост, без да
заплаща наем или каквито и да било обезщетения е снабдявал с ел. Енергия
различни абонати – физически и юридически лица. По този начин ответникът се
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като използва за снабдяване на
26 броя абонати трафопост /сграда и съоръженията в нея/, който не е негова
собственост.
Претендира се
обезщетение в размер на 450 лева месечно или общо за периода в размер на
27 000 лева, ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата. Твърди, че обезщетението следва да бъде
изчислено чрез Методика за определяне на цените за предоставен достъп на
преносно или разпределително предприятие от потребителите през собствените им
уредби и/ или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на ел.енергия, топлинна енергия и природен газ.
В съдебно заседание
поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор. Моли за уважаване на
иска и за присъждане на разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил
отговор на исковата молба, с който твърди, че исковете са неоснователни.
Ищецът „Биптан"
ЕООД не бил лицензиран да получава приходи от процесните съоръжения, тъй като
те представлявали енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а ищецът не бил лицензирано енергийно предприятие по смисъла
на § 1, т. 24 от ЗЕ. Праводателят на ищеца не можел
да извършва пренос, разпределение, преобразуване или доставка на електрическа
енергия, тъй като нямал лицензия за такава дейност. Следователно
същият не би могъл да използва обекти, предназначени единствено и само за
лицензирана дейност, след като не можел да
извършва подобна дейност. Предвид посоченото, ищецът не би могъл да се обедни,
тъй като за него съществувала императивна забрана,
до придобиването на съответната лицензия, да използва енергийни обекти, каквито
били процесните.
Текстът на чл. 59 ЗЗД
предполагал установяване на предпоставка „липса на
основание". В процесния случай специалният закон създавал
особен режим. Съгласно нормата на чл. 67, ал. 3 от Закона за енергетиката,
действала през целия процесен период, „Енергийните предприятия ползват
безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други
съоръжения, свързани с доставката на електрическа енергия." Нормата
била възприета от предишния Закон за енергетиката и енергийната ефективност
обн., ДВ, чл.64 от 16.07.1999г.), но при отпадане на ограничението за това
особено право ползването да бъде само досежно потребителите в сградата.
Съгласно действалата през процесния период норма от ЗЕ, правото на безвъзмездно
ползване на монтиране на съоръжения, свързани с доставката на електрическа
енергия (каквито несъмнено се явяват кабелни линии НН и СрН, трафомашина, както
и стоманено-решетъчните стълбове), важало за всички случаи.
Ако се приемело,
че било налице ползване от страна на ответника, то твърди, че това ползване от
страна на енергийното предприятие било на основание специалния закон,
произтичащо от задължението му да присъедини всички потребители на електрическа
енергия (чл. 117, ал. 1 ЗЕ) и да разпределя (транспортира) до техните обекти
електрическа енергия (чл. 88, ал. 2, ЗЕ във връзка с § 1, т. 4 ДР на ЗЕ).
Твърди, че
поставянето под напрежение на електрическите съоръжения и достъпа до същите
(например за монтиране на уреди за търговско измерване) не биха могли да се
приравнят на ползването в контекста на претенцията за обезщетение за ползване
на процесните енергийни обекти на основание чл. 59 ЗЗД.
Оспорва, че ищецът е
собственик върху процесните обекти за ползването, на които претендира обезщетение. Ищецът
твърди, че неговият праводател е собственик на процесните енергийни обекти от
1987г. В тази връзка сочи, че чл. 2, ал. 1 от
Закона за електростопанството/отм./, действащ за периода 1976г. -1999г. изрично
посочвал, че електрическите централи за производство
на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и
разпределение на електрическа енергия били държавна собственост. Доколкото
търговските дружества не попадали в кръга на кооперативните и други обществени
организации, то разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от същия закон била неприложима в
конкретния случай. Съгласно чл. 8 от
Закона за електростопанството /отм./, електрическите централи, уредби и мрежи
за общо ползване се изграждали и поддържали от Асоциация "Енергетика"
и съгласно чл. 2, ал. 1 били държавна собственост.
С оглед на
гореизложеното, праводателят на „Биптан" ЕООД, както и самият ищец не е и
не е бил собственик на процесните енергийни обекти по силата на закона.
Ответникът твърди, че
договорът за продажба на търговско предприятие бил нищожен на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД. Към исковата молба бил представен договор за продажба на
търговско предприятие от 18.12.2006г., сключен между ЕТ „Биптан-Б.П.",
като продавач и „Биптан" ЕООД, като купувач. Купувачът прехвърлил
търговското си предприятие на ищеца, като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, заедно с фирмата за сумата от 1000 /хиляда/ лв. Правело
се заключение, че този трафопост бил оценен за доста ниска сума, щом цялото
търговско предприятие било продадено само за 1000 лв. С оглед на изложеното,
било неоснователно да се претендира обезщетение за ползване на процесния
трафопост в размер на 450 лв., след като ищеца го бил придобил за сума, стотици
пъти по-малка от претендираното обезщетение.
Към
представения договор за продажба на търговско предприятие от 18.12.2006г.
липсвал финансов отчет, сметка на активите и пасивите или документ, от който да
било видно какви активи и пасиви били преминали към
новия купувач „Биптан" ЕООД и на каква стойност
били придобити.
От представените
доказателства това не се установявало по несъмнен начин, че ищецът е собственик
на процесния трафопост, тъй като към описания по-горе договор не бил представен
документ, от който да било видно, че процесният трафопост бил продаден на
ищеца.
С оглед на
гореизложеното, твърди, че ищецът не е придобил собствеността на процесния
трафопост.
Ответникът твърди, че
между ищеца и ответното дружество няма сключван договор по реда на чл. 117, ал.
7 от ЗЕ във вр. с чл. 1 от Методиката за определяне на цените за предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през
собствените им уреди и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия
и на преноса на природен газ /Методиката/.
Сочи, че съобразно
закона заплащането на цена за ползване на електрически уредби и съоръжения е
предпоставено от сключването на договор за достъп, а не по реда на
неоснователното обогатяване. Ищецът не бил посочил какво е количеството на
твърдяната от него доставена електроенергия на лица, различни от ищеца, през
процесния период.
Ответникът твърди
още, че към момента на изграждане на трафопоста, сервитутното право по
отношение на енергийните обекти възникнало по силата на
закона, съгласно чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ (отм.)
Ищецът твърди, че
процесните кабелни линии били изградени през 1987г., т.е. са съществували към
датата на влизане в сила на ЗЕЕЕ. С оглед на
което, се правел категоричен извод, че ответното дружество ползвало процесния
енергиен обект на правно основание - създадено сервитутно право по силата на
закона.
Прави възражение за
изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111, б. „б" и б. „в" от ЗЗД, доколкото ищецът основавал исканията си на еднородни и ежемесечни
претенции, както и че претендирал обезщетение.
В съдебно заседание
оспорва исковата молба, поддържа подадения отговор и отправя искане за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетото Решение No Ж -825 / 09.11.2018г. на Комисията за енергийно и водно регулиране,
постановено по преписка, образувана по жалба от 14.02.2018г., подадена от три
дружества, сред които и това на ищеца, Комисията е дала на ответното дружество
– „Електроразпределение Север“ АД задължителни указания да предприеме действия
относно захранване с ел. енергия на снабдяваните от ТП Цех Буря – Ряховците,
свои клиенти, чрез енергийни съоръжения, които да бъдат част от
електроразпределителната мрежа, собственост на мрежовия оператор –
Електроразпределение Север АД, както и да извърши необходимите действия за
сключване на договор за предоставен достъп през чуждо съоръжение съгласно чл.
117 ал.8 от ЗЕ.
Видно от Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот No 55, том 5, дело No 2255 от 02.12.1997г. на нотариус при РС – Севлиево, ЕТ „
Биптан – Б.П.“ е закупул от Буря АД трафопост от 27 кв.м. , находящ се в дворно
място в с. Ряховците – парцел I, квартал 63.
Видно от предавателно
–приемателен протокол от 02.12.1997г. /л. 102/, на купувача – ЕТ „Биптан – Б.П.“
по посочения по-горе нотариален акт от 02.12.1997г. се прехвърлят следните дълготрайни
материални активи, неделима част от продадените недвижими имоти, сред които е и
трансформатор с посочена година на придобиване – 1981г.
С договор за продажба на
търговско предприятие от 18.12.2006г. ЕТ „Биптан – Б.П.“ е прехвърлил търговското
си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на
купувача „Биптан“ ЕООД.
Към доказателствения
материал по делото е приобщено и заключението на вещото лице инж. Л.Б., от
което се установява, че от ТП „Буря“, с. Ряховците, община Севлиево, за периода
м.юли 2014 г. до м.юни 2019 г. се захранват с електроенергия 38 абоната,
съгласно получена информация от ЕРП Север АД. Количеството електроенергия
потребено от тези абонати през процесния период е следното: 2014г. –
148282,5kWh; 2015г.- 239797,2 kWh; 2016г.
- 244032,8 kWh; 2017 г. - 240072,4 kWh; 2018 г. - 245488,9 kWh и 2019 г.
- 108146,0 kWh. Вещото лице сочи, че с Методиката се урежда начина за
определяне на цените по договори за предоставен достъп от потребители през
собствените им уредби на преносното, съответно разпределителното предприятие,
за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други
потребители. Методиката е изготвена на основание чл.117, ал.7; чл.138, ал.З и
чл.197, ал.7 от Закона за енергетиката (ДВ бр.107 от 09.12.2003 г.). Методиката
се прилага до уреждане на взаимоотношенията относно собствеността върху уредби
и/или съоръжения между лицензираните енергийни предприятия и потребители, които
предоставят достъп до собствените си съоръжения, съгласно §4, (1) от ПРЗ на
Закона за енергетиката. Цените за предоставен достъп се образуват от лицето,
предоставящо достъп до собствените си уредби и/или съоръжения, те са в лева за
едногодишен период. При договореност между страните този срок може да бъде
удължен. Цената за предоставения достъп
за всички години от процесния период от 01.07.2014 до 30.06.2019 г. е 58757 лв.
или за 2014г. – 6564лв., за 2015г. – 15785лв., за 2016г. – 11431лв., за 2017г.
– 10584лв., за 2018г. – 9737 лв. и за 2019г. – 4656 лв.
Изготвено
е и допълнително заключение по допуснатата комплексна съдебно-техническа и
икономическа експертиза от вещите лица инж. Л.Б. и М.М., което съдът намира, че
следва да кредитира, доколкото кореспондира и със заключението по единичната
експертиза. Вещите лица са начислили амортизации, като са приели за година на
построяване на трафопоста – 1968г., въпреки че изрично са посочили, че липсват
писмени доказателства за годината на построяване. Общата стойност на ДМА (трафопост
сграда и трафомашина) е 8 721 лв. Цената за предоставения достъп за всички
години от процесния период е 9 390 лв.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен за
разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, който има
субсидиарен характер и неговото приложение е възможно само тогава, когато
липсват други средства за защита, както е в процесния
случай. Между ищеца и ответника липсва сключен договор за ползване на трафопоста и съоръженията в него за преобразуване
и пренос на електрическа енергия до други клиенти, с който страните да са уговорили заплащане на цена по чл.117,
ал.8 от Закона за енергетиката. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.8 ЗЕ за посочените субекти възниква правото да сключат двустранен договор, с който да уреждят
имуществените си отношения по повод предоставения от ищеца на ответника достъп до съоръженията в собствения му
имот срещу заплащане от ответника на цената, определена по одобрена от комисията /ДКЕВР/ методика. Ползването на трафопоста в процесния случай е не въз основа на сключено
между страните съглашение и като такова се явява без правно
основание, поради което възникналият между страните спор следва да се разглежда
на
плоскостта на неоснователното обогатяване.
В този смисъл в рамките на производството,
предвид изложеното от страните, в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да установи всички
факти от значение за кумулативното наличие на предпоставките, обуславящи
неоснователно обогатяване, а именно: 1/
обедняване на ищеца, което се изразява в
намаляване на неговото имущество; 2/
обогатяване на ответника, което се изразява в реално увеличаване на
имуществото; 3/ обогатяването, респективно обедняването да са без правно
основание; 4/ причинна връзка между обогатяването и обедняването, т.е. че както
обедняването, така и обогатяването са последица от настъпването на едни и същи
факти, като в този смисъл и ищецът следва да установи, че ответникът е ползвал собствения на ищеца трафопост и
съоръженията в него в рамките на заявения период, както и обедняването си,
респ. обогатяването на ответника в претендирания размер. В тежест
на ответника е да установи фактите
по възраженията си, от които черпи изгодни
за себе си последици, а именно: да докаже наличието на твърдяното основание
за осъществяване на съответните действия върху имотите, като в тази връзка и в
тежест на ответника е да установи фактите по направените правоизключващи възражения.
Допълнително, във връзка
с предприетото изменение на иска в о.с.з., проведено на 18.06.2020г., съдът е
допълнил доклада по делото в частта за доказателствената тежест, като изрично е
указал на ищеца, че следва да установи датата на построяване на ТП „Цех Буря“,
датата на въвеждане в експлоатация и конкретния размер на обезщетението,
изчислен чрез Методиката.
В рамките на
производството, ответникът е оспорил собствеността на ищеца върху процесния
обект. Изрично е оспорено, че с прехвърлянето не е представен баланс на
едноличния търговец, от който да се установи, че процесният недвижим имот и техническото
съоръжение са били част от търговското предприятие към датата на прехвърлянето.
Представеният екземпляр има отбелязване за вписване в службата по Вписванията,
но отбелязването е нечетливо, а дори и да беше, то не е достатъчно да установи,
че действително касае процесния имот, доколкото нито в представения договор има
индивидуализация на имота, нито в надлежно приложение /баланс е посочено за кой
имот се касае. Отделно, във връзка с
изрично указаното, че ищецът следва да установи датата на построяване и на
въвеждане в експлоатация на обекта, не бяха ангажирани надлежни доказателства
за посочените факти и обстоятелства.
Само на това основание
съдът намира, че исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли,
като останалите предпоставки от състава на неоснователното обогатяване не
следва да се обсъждат, а доколкото не е основателен главният иск за главницата,
то неоснователен е и акцесорният иск за лихвите.
Страните са направили
искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци със същите.
Предвид изхода на делото, ищецът дължи на ответника
разноските, които са посочени в списъка на л. 138 – 500 лв. – заплатени
възнаграждения на вещи лица и 1608 лв. – адвокатско възнаграждение, за което е
представено доказателство за извършено плащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „Биптан“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Ген. Скобелев“ № 32, срещу „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния съвет А. А. К., К. Т.И. и Р.Г.Л., искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 27 000 /двадесет и седем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на собствения на ищеца
ТП Цех „Буря“ и съоръженията в него, находящи се с. Ряховците, общ. Севлиево, за доставка на ел.енергия за периода от м. юли 2014 г. до м. юни 2019 г. на стойност от по 450 лв. месечно, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда: 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Биптан“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Ген. Скобелев“
№ 32, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете
на управителния съвет А. А. К., К. Т.И. и Р.Г.Л., сумата от 2 108
лв.
/две хиляди сто и осем лева/, преставляваща
сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: