№ 1425
гр. ****, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря М. Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110114076 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „****” ЕАД,
ЕИК ****, с адрес: гр. ****, ул. „****“ № 19, чрез процесуалния му
представител – юрк. ****, срещу Х. С. М. ЕГН:**********, с адрес: град
****, ул."****" №12, ет.14, ап.79, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът, в качеството му на
кредитополучател по Споразумение за обединяване на кредити от ****г. и
Допълнителни споразумения от 21.08.2018г. и 29.03.2019г., съгласно
издадената по ч.гр.д. № ****/2021 г. по описа на Районен съд - гр. ****
Заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от
4302,60 лева- дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - **** г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 834,60 лева - договорна
лихва за периода от 20.01.2020 г. до 31.10.2021 г.; сумата от 94,26, лева -
обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода
20.02.2020г. до 31.10.2021 вкл.; сумата от 54.98 лева - обезщетение за забава
след датата на настъпване на изискуемост за периода: 01.11.2021 г. до **** г.;
сумата от 120,00 лева - дължими разходи при изискуем кредит, които суми са
предмет на заповед № ****/20.12.2021г., за изпълнение на парично
1
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист-
№**** от 20.12.2021г., издадени от Районен съд - **** по ч.гр.д. №****2021г.
В условия на евентуалност предявява иск, да бъде осъден ответника Х.
С. М., ЕГН:********** да заплати на „****“ АД следните суми,
представляващи предсрочно изискуеми вземания по Споразумение за
обединяване на кредити от ****г. и Допълнителни споразумения от
21.08.2018г. и 29.03.2019г г. а именно: сумата от 4302,60 лева- дължима
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - **** г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 834,60 лева - договорна лихва за периода от
20.01.2020 г. до 31.10.2021 г.; сумата от 94,26, лева - обезщетение за забава до
датата на настъпване на изискуемост за периода 20.02.2020г. до 31.10.2021
вкл.; сумата от 54.98 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване
на изискуемост за периода: 01.11.2021 г. до **** г.; сумата от 120,00 лева -
дължими разходи при изискуем кредит.
В исковата си молба ищецът „****” ЕАД излага, че по силата на
Споразумение за обединяване на кредити на **** година, сключено между
„****" ЕАД и Х. С. М., ЕГН ********** кредиторът е предоставил на
кредитополучателя/ответник/ сума в заем в размер на 4851.00 /четири хиляди
осемстотин и петдесет и един/ лева, с краен срок за издължаване 68 месеца,
считано от датата на подписване на Допълнителното споразумение, съгласно
т.3 от него. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 15-то
число на месеца. Твърди се, че на 21.08.2018г е сключено Допълнително
споразумение към Споразумение за обединяване на кредити от ****г, като
остатъкът от дълга възлиза на 5049,00 ( пет хиляди четиридесет и девет) лева
, с краен срок за издължаване 62 месеца, считано от датата на подписване на
Допълнителното споразумение(съгласно т.1 от него) между същите страни,
като падежната дата за издължаване на месечните вноски се променя на 10-то
число на месеца. Съгласно чл.8 от последното Допълнително споразумение,
за предоставения кредит, кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща
на кредитора възнаградителна лихва в размер на 10,942 % годишно или 0,03%
на ден, формирана от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години 0,180 %,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
2
стандартна надбавка в размер на 10,762%.
Съгласно т. 18.1 от Общите условия, представляващи неразделна част
към споразумението , при забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в Споразумението, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процента пункта. В т.18.2
е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва
над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорената надбавка за забава в размер на
10(десет) процента пункта. След предявяване на молбата за събиране на
вземането по съдебен ред остатъкът от главницата се олихвява със законната
лихва по чл.86 от ЗЗД.
Твърди се, че сумите са били усвоени изцяло от кредитополучателя на
дата ****г., с което „****" ЕАД е изпълнила задълженията си по сключените
съглашения и се явява изправна страна по тях. Кредитът е отчитан по открита
при банката отчетна сметка с № ****.
Твърди се, че наред с договорените между страните условия по
договора, кредитополучателят се е съгласил с Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, получил и приел с
подписването им. Ищецът твърди, че ответникът М. е платил вноските по
погасителен план с падеж до 20.02.2020г. Неплатени са останали всички
последващи вноски от 20.02.2020г до 20.10.2021г., общо 21 на брой.
Твърди се, че в съответствие с изискванията т.18.2. от Общите условия
и поради допусната забава в плащанията Кредиторът „****“ АД е предприел
действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем и е уведомил
ответникът-кредитополучател за предсрочна изискуемост чрез нотариална
покана с изх. № ****.,връчена на кредитополучателя чрез нотариус Светлана
Цанкова Йорданова. С връчване на поканата са постигнати целените от
Банката правни последици, а именно: промяна в правната сфера на длъжника,
изразяваща се в настъпване на предсрочна изискуемост на дължимите от него
суми по договора за кредит.
След настъпване на изискуемостта на кредита, ответникът на е заплатил,
дължимите към Банката суми, поради което Банката е предприела действия
за снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на вземанията
3
си, като е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК. Към датата на подаване на заявлението е била налице забава в
плащането общо на 21 вноски, считано от първата забавена – 20.02.2020г.
Ищецът твърди, че по образувано въз основа на заявлението ч.гр.д.№
****/2021г. по описа на Районен съд – гр. **** са издадени Заповед
№****/20.12.2021г за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 20.12.2021г. срещу
длъжника Х. С. М., въз основа на които е образувано ****2022 по описа на
ЧСИ **** П. – **** рег. **** в КЧСИ.
Ето защо счита, че има правен интерес от депозирането на настоящата
искова молба за установяване на претендираните вземания.
В предоставения му на осн.чл.131 ГПК едномесечен срок, ответникът,
чрез назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба,
с който оспорва надлежното обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
В проведеното о.с.з., ищецът се представлява. Процесуалният му
представител поддържа исковите претенции. Ответникът не се явява и не се
представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №****/2021г. по описа на ВРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК от „****” ЕАД срещу ответника за процесните
суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за незабавно
изпълнение № ****/20.12.2021г., като в срока по чл.414, ал.2 ГПК от
длъжника е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземанията си.
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: допълнително споразумение към Договор за кредит от
29.03.2019 г., погасителен план и ГПР, ОУ за предоставяне на кредити за
текущо потребление, допълнително споразумение към Договор за кредит от
21.08.2018 г., погасителен план и ГПР, ОУ за предоставяне на кредити за
текущо потребление, такси по кредити текущо потребление, споразумение за
4
обединяване на кредити от **** г., погасителен план и ГПР, ОУ за
предоставяне на кредити за текущо потребление, изпълнителен лист №
****/20.12.2021 г., заповед за изпълнение № **** от 20.12.2021 г., извлечение
от счетоводните книги на банката към **** г., заявление за издаване на
заповед за изпълнение от 10.12.2021 г., нотариална покана от ****, с
нотариална заверка за връчване от 05.04.2021 г., разписка № 1 от 15.02.2021
г., разписка № 2 от 02.03.2021 г., разписка № 3 от 20.03.2021 г.; изискано и
приложено ч.гр.д. № ****/2021 г. по описа на ВРС, 49 състав.
От приетото като доказателство по делото Споразумение за
обединяване на кредити на **** година, сключено между „****" ЕАД и Х. С.
М. се установява, че ищецът е предоставил на ответника сума в заем в размер
на 4851.00 /четири хиляди осемстотин и петдесет и един/ лева, с краен срок за
издължаване 68 месеца, считано от датата на подписване на Допълнителното
споразумение, съгласно т.3 от него. Установява се, че падежната дата за
издължаване на месечните вноски била 15-то число на месеца. Представено е
сключено на 21.08.2018г. Допълнително споразумение към Споразумение за
обединяване на кредити от ****г, от което се установява, че към този момент
остатъка от дълга възлиза на 5049,00 ( пет хиляди четиридесет и девет) лева.
Договорен е краен срок за издължаване 62 месеца, считано от датата на
подписване на Допълнителното споразумение(съгласно т.1 от него) между
същите страни, като падежната дата за издължаване на месечните вноски се
променя на 10-то число на месеца. Съгласно чл.8 от последното
Допълнително споразумение, за предоставения кредит, ответникът е поел
ангажимент да заплаща на кредитора възнаградителна лихва в размер на
10,942 % годишно или 0,03% на ден, формирана от стойността на референтен
лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда
по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години
0,180 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и
фиксирана стандартна надбавка в размер на 10,762%. Уговорено е в т. 18.1 от
Общите условия, представляващи неразделна част към споразумението, че
при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната
дата, определена в Споразумението, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 (десет) процента пункта. В т.18.2 е предвидено, че при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
5
непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с
договорената надбавка за забава в размер на 10(десет) процента пункта. След
предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от
главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Кредитът е
отчитан по открита при банката отчетна сметка с № ****. По делото е
приложена нотариална покана с изх. № ****., с която ответника се уведомява
за настъпила предсрочна изискуем на кредита.
Назначена и приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението по която, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че общият размер на новосформираното задължение,
след обединяване на кредитните продукти е 4851 лв, при срок на издължаване
68 месеца от датата на подписване на споразумението, с падежна дата 15—то
число на месеца, формиран след сключване на Споразумение за обединяване
на кредити сключено на **** г. между **** и Х. С. М. - кредитополучател, с
което в един банков продукт са обединени непогасени задължения на М. по
три кредита - кредит за текущо потребление (КТП), кредитна карта и
овърдрафт, като в системата на банката това споразумение е отчитано като
Договор за кредит № ****/**** г. Уговорена е възнаградителна лихва с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора
възлиза на 11,15% годишно или 0,03% на ден, формиран от стойността на
индекса **** - 0,331(който при отрицателна стойност се приема със стойност
0) и фиксирана стандартна надбавка 10,819% и ГПР 12,41%. Договорено е
погасяване чрез разплащателна сметка IBAN **** с титуляр Х. С. М.. Към
договора е представен погасителен план, според който падежната дата на
месечните вноски е 15-то число на месеца.
При извършената проверка на вещото лице е представено извлечение от
разплащателна сметка № 02/22378779, IBAN **** с титуляр Х. С. М. за
периода ****-22.12.2023 г., в което не е отразено увеличение на наличностите
по сметката вследствие постъпление на парични средства от заем. Това е така,
тъй като парични средства реално не са превеждани от банката по
разплащателната сметка на заемополучателя. С Протокол №117/19.09.2016 г
на кредитен съвет на БДСК е взето решение за погасяване задължения по три
кредитни продукта на Х. М. в същата банка с № 1****, чиито непогасени
остатъци са обединени в нов продукт - този по процесното споразумение с
6
главница в размер 4 851 лв.
При извършената проверка на експерта са представени извлечения по
закритите заемни сметки, по които се установява пълно издължаване
вследствие обединяването на трите продукта и прехвърляне на общото
задължение по тях към новия банков продукт № ****/**** г. Видно от
представените извлечения на **** г. са погасени следните суми: сметка (11)
00000000**** (овърдрафт) - 2 758,59 лв.; сметка (13) 00000000**** (кредитна
карта) - 1 007,95 лв.; сметка (13) 00000000**** (заем) - 1 084,46 лв. - ОБЩО 4
851,00 лв
На ССЕ е представен банков регистър - извлечение от заемна сметка №
(11)**** за периода 01.01.2016-22.12.2023 г., в което е отразена банкова
операция с основание консолидиране на кредитна линия и КТП
р.117/19.09.2016, като е отбелязано увеличение на вземанията на банката по
предоставени кредити срещу намаление на задълженията по други три
кредитни продукти, заемните сметки по които са закрити към датата на
проверката, а именно 1****, за сума в общ размер 4 851 лв.
Вещото лице установява, че по разплащателната сметка са постъпвали
суми, от които на падежните дати банката служебно удържа падежиралите си
вземания, включително и тези по други кредитни продукти на титуляря.
Вещото лице установява, че на 15.04.2017 г. е възникнал недостиг за
погасяване на падежирали задължения. От този момент нататък възниква
забава в плащанията по процесния кредит. С подписване на допълнително
споразумение от 21.08.2018г. и капитализиране на просрочените суми,
кредитът е върнат в редовност, след което плащания и погасявания са
извършвани, макар и със забава. На 10.01.2019 г. длъжникът отново е
изпаднал в забава и на 29.03.2019 г. е подписано следващо допълнително
споразумение, с което кредитът отново е върнат в редовност. След тази дата
са извършени пет плащания. Вещото лице установява, че на 05.02.2020 г. е
отбелязана последно извършена вноска по кредита, в размер 273,09 лв. С тази
сума са издължени падежирали по ПП до 20.01.2020г. вкл. задължения, а
именно 122,67 лв. възнаградителната лихва и 150,42 лв. главница. Вещото
лице установява, че след тази дата постъпления и погашения не са отразени в
регистрите на банка ДСК.
Вещото лице приема, че последната изцяло погасена месечна вноска е
7
тази с падеж 20.01.2020г., като до тази дата кредитът е обслужван редовно,
макар и със забава. След извършените погашения, към датата на последното
плащане – 05.02.2020г. е налице непогасен остатък от главницата 4 302,60 лв.
Вещото лице приема, че в периода от датата на последното плащане до
датата на заявлението по чл. 417, (20.02.2020-20.10.2021 г.) са падежирали и
непогасени задълженията по 21 броя месечни вноски по погасителен план.
Общият размер на падежиралите и непогасени вземания на банката към
****г., съобразно регистрите на банката, са както следва: 4302,60 лв главница,
в това число 1 103,47 лв по падежирали вноски в периода 20.02.2020-
20.10.2021 г. и 3 199,13 лв непадежирала главница (по месечните вноски с
падежи след 20.10.2021 г.); 834,60 лв просрочена възнаградителна лихва
(изчислена при ГЛП 10,852%), в това число 820,34 лв по месечни вноски с
падежи в периода 20.02.2020г. - 20.10.2021 г. и 14,27 лв за периода 21.10-
01.11.2021 г.; 94,26 лв непогасена санкционираща лихва по падежирала
главница, в т.ч. 91,13 лв по вноските в периода 20.02.2020-20.10.2021 г., и
3,12 лв за периода 21.10-01.11.2021 г.; 54,98 лв обезщетение за забава
(изчислено при ЛП 10,00%) за периода 01.11-**** г.; 120 лв такса предсрочна
изискуемост по т. 5 от Приложение № 3 за таксите по КТП на **** (л.27).
Вещото лице приема, че общото задължение на падежиралите и
непогасени вземания на банката към ****г. е в размер от 5 406,44 лв., като
установява, че за падежите след 20.01.2020 г. наличности по
разплащателната/заемната сметки не са осигурени.
Експертизата приема, че размера на непогасените задължения по
Споразумение за обединяване на кредити от **** г. и допълнителни
споразумения от 21.08.2018 г. и 29.03.2019 г. към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (**** г.) е по 21 броя
падежирали, непогасени вноски в общ размер 1 923,81 лв, с падежи в периода
20.02.2020г. - 21.10.2021г.
Вещото лице приема, че сумите по приложеното на л.6 по ч.гр.д.
****/2021 извлечение за сметка ****, съответстват на установените от ССЕ
вземания на банката, съобразно представените при проверката данни. Те са в
общ размер от 5 406,44 лв., включващи 4 302,60 лв главница, в това число 1
103,47 лв по падежирали вноски в периода 20.02.2020-20.10.2021 г. и 3 199,13
лв непадежирала главница (по месечните вноски с падежи след 20.10.2021 г.);
8
834,60 лв просрочена възнаградителна лихва (изчислена при ГЛП 10,852%), в
това число 820,34 лв по месечни вноски с падежи в периода 20.02.2020г. -
20.10.2021 г. и 14,27 лв за периода 21.10-01.11.2021 г.; 94,26 лв непогасена
санкционираща лихва по падежирала главница, в т.ч. 91,13 лв по вноските в
периода 20.02.2020-20.10.2021 г., и 3,12 лв за периода 21.10-01.11.2021 г.;
54,98 лв обезщетение за забава (изчислено при ЛП 10,00%) за периода 01.11-
**** г.; 120 лв такса предсрочна изискуемост по т. 5 от Приложение № 3 за
таксите по КТП на ****.
Вещото лице установява, че в представените банковите регистри по
процесния кредит не са отразени получени от ответника плащания след
05.02.2020 г., както и не са представени данни за получени при БДСК суми от
принудително изпълнение. Отбелязва, че въз основа на издадения ИЛ по
ч.гр.д. ****/2021 по описа на ВРС, в полза на БДСК е образувано ИД № ****
по описа на ЧСИ рег.**** **** П. - **** с длъжник Х. С. М., като на
отправено запитване до ЧСИ относно постъпили и разпределени суми по ИД
към 13.03.2024 г. е получени от ЧСИ отговор, че към тази дата по делото не
са събрани и съответно не са разпределяни суми.
При така установените факти и обстоятелства по делото на фактите,
съдът възприе следните правни изводи:
Предявени са обективно-кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а в евентуалност осъдителни по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.415, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на
претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи
при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във
валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор
за потребителски кредит, споразумения за обединяване на кредити и
допълнителни споразумения към тях, обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално
уговорената сума на ответника, както и размера на вземането си. При
установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да
докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на
9
задължението си за погасяване на кредита.
Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са
в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са били обвързани по
силата на валидно сключено Споразумение за обединяване на кредити на
**** година, сключено между „****" ЕАД и Х. С. М., съгласно което
ищцовата банка е предоставила на ответника сума в заем в размер на 4851.00
/четири хиляди осемстотин и петдесет и един/ лева, с краен срок за
издължаване 68 месеца, считано от датата на подписване на Допълнителното
споразумение. Безспорно е, че на 21.08.2018г е сключено Допълнително
споразумение към Споразумение за обединяване на кредити от ****г.,
съгласно което дължимия от ответника остатък от дълга възлиза на 5049,00 (
пет хиляди четиридесет и девет) лева, с краен срок за издължаване 62 месеца,
считано от датата на подписване на Допълнителното споразумение между
същите страни, като падежната дата за издължаване на месечните вноски се
променя на 10-то число на месеца. Установява се, че съгласно чл.8 от
последното Допълнително споразумение, за предоставения кредит,
ответникът е поел ангажимент да заплаща на ищеца възнаградителна лихва в
размер на 10,942 % годишно или 0,03% на ден, формирана от стойността на
референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1
ден до 2 години 0,180 %, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 10,762%.
В заключението си вещото лице по приетата ССчЕ установява, че
кредитът е усвоен изцяло, като с него е извършено пълно издължаване
вследствие обединяването на три кредитни продукта и прехвърляне на
общото задължение по тях към новия банков продукт № ****/**** г., като по
този начин са погасени задължения на ответника по сметка (11) 00000000****
(овърдрафт) в размер на 2758,59 лв; по сметка (13) 00000000**** (кредитна
карта) в размер на 1007,95 лв.; по сметка (13) 00000000**** (заем) в размер на
1084,46 лв. Общият размер на погасените задължения на ответника е 4851,00
лв. Следователно доказано се явява и обстоятелството, че ищецът е изпълнил
задължението си реално да предаде сумата по кредита на кредитополучателя.
В приетото Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., постановено по
тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, е застъпено становището, че
10
предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично –
поради неплащане в срок на погасителните вноски, а настъпва с
упражняването на правомощието на банката да направи кредита предсрочно
изискуем. Съгласно дадените разяснения в т. 18 от цитираното тълкувателно
решение е необходимо кредиторът да доведе до знанието на длъжника
волеизявлението си за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Едва след като длъжникът е бил уведомен, тоест до него е стигнало
волеизявлението на кредитора, последният може да упражни процесуалните
си права по чл. 417 и чл. 418 ГПК.
Съдът приема, че в настоящия случай такова редовно уведомяване на
длъжника не е налице, доколкото от приложените доказателства се
установява проведена процедура по връчване единствено на адрес на
ответника в гр.Омуртаг. От изготвени по делото адресни справки се
установява, че към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем
от страна на ищцовата банка и отправяне на уведомление до отетника, същия
е имал регистриран настоящ адрес в гр.****, но не е проведена процедура по
връчване на настоящия му адрес. Това се е случило едва с връчване на
исковата молба.
За да се приеме, че кредиторът е положил дължимата грижа на добрия
търговец за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост,
не е достатъчно изпращане на едно съобщение на адреса посочен в договора,
тъй като същият не е използвал всички механизми за уведомяване, с които
разполага. Допълнителен такъв е връчването на съобщението по реда на чл.
50 от ЗННД, при което нотариусът има задължение за проверка на
постоянния и настоящ адрес на лицето, както и за залепяне на уведомление,
което в пълна степен гарантира неговите права и обезпечава възможността
изявлението на кредитора да "достигне" до него.
В същия смисъл е и решението на Съда на ЕС по дело С-327/17.11.2011
г., а именно: "Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета допуска прилагането на
разпоредба от вътрешното процесуално право на държава членка, която
поради заинтересованост да се избегне ситуация на отказ на правосъдие
позволява провеждането на производство срещу и в отсъствието на лице,
чието местоживеене не е известно, ако юрисдикцията, сезирана със спора, се
увери преди произнасянето по него, че за откриването на ответника са
11
предприети всички проучвания, изисквани от принципите на дължимата
грижа и на добросъвестността".
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е установено
надлежното връчване на уведомлението за настъпила предсрочна
изискуемост на задължението по договора за потребителски кредит, сключен
между страните, поради което предявеният иск с правно основание чл. 422 от
ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главните, съдът следва да се произнесе
по предявените в условие на евентуалност искове с правно основание чл. 430
от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Съобразно разрешението дадено в т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС "в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал.1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на
ищеца - чл. 210, ал.1 ГПК, насрещен иск - чл. 211 ГПК, инцидентен
установителен иск - чл. 212 ГПК, ако са налице условията за приемането им
за съвместно разглеждане с иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК".
Предвид изложеното съдът счита, че предявените в условие на
евентуалност осъдителни искове да допустими и надлежно предявени, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
За да бъдат уважени същите, е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки: 1/ валидно
сключен договор за кредит; 2/ предоставяне на заемната сума; 3/ наличието на
уговорените в договора предпоставки за обявяване на вземането по договора
за заем за предсрочно изискуемо; 4/ редовното уведомяване на длъжника за
трансформиране на задължението и момента, от който настъпват последиците
на предсрочната изискуемост; 5/ размера на претендираното вземане по
отделни пера.
В тежест на ответника е да установи въведените в процеса
правоизключващи твърдения, респ. погасяването на задълженията.
С оглед приетото за установено по спора от фактическа страна, между
страните са безспорни обстоятелствата по сключване на договора за кредит,
предоставяне и усвояване на средствата по същия, забавата в плащанията на
уговорените погасителни вноски, което е довело до право на банката да обяви
12
кредита за предсрочно изискуем, както и размера на дълга - 4302,60 лева-
дължима главница, сумата от 834,60 лева - договорна лихва за периода от
20.01.2020 г. до 31.10.2021 г.; сумата от 94,26, лева - обезщетение за забава до
датата на настъпване на изискуемост за периода 20.02.2020г. до 31.10.2021
вкл.; сумата от 54.98 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване
на изискуемост за периода: 01.11.2021 г. до **** г.; сумата от 120,00 лева -
дължими разходи при изискуем кредит.
Спорно е единствено обстоятелството свързано с наличието на валидно
оправена до ответника покана за заплащане на задълженията по процесния
договор за кредит, респ. настъпване на предсрочната изискуемост на
задължението по договора.
Съдът намира, че за да е налице валидно уведомяване изявлението на
банката следва да е достигнало до адресата. В настоящия случай това е
осъществено с връчване на препис от исковата молба, тъй като в същата се
съдържа уведомление за задължението по договора за кредит, както и
изявление за обявяване на същия за предсрочно изискуем, поради
неизпълнение на задължението за заплащане. В процесния случай ответникът
в исковото, както и в заповедното производство, не е намерен на
регистрирания си адрес, с оглед на което процесуалното й представителство
се осъществява от назначен от съда особен представител. С решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о., е отговорено на
въпроса допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако
предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от
исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6
ГПК. Изводът на върховния съд е, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване
на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника-
ответник.
Съобразно трайно установената съдебна практика исковата молба по
естеството си представлява покана за плащане, като със същата могат да се
13
упражняват и преобразуващи права, като например изявление за разваляне на
сключени между страните договор. В този смисъл е постановеното по реда на
чл. 290 от ГПК решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на II т.о. на
ВКС.
Предвид изложеното съдът счита, че в процесния случай исковата
молба е надлежна покана и доколкото е редовно връчена на ответника,
същият е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за кредит, като сумите предмет на предявените
искове - главница и договорна лихва са изискуеми в размерите, в които
същите са предявени.
Независимо, че не е изрично оспорена от ответника, във връзка с
задължението си да следи служебно за прилагането на императивни правни
норми, съдът намира за нищожна клаузите на чл. 8 от ОУ, на които ищецът
основава претенцията си за такса изискуемост от 120, 00 лв., поради
противоречието й с добрите нрави. Доколкото кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита (чл. 27 от ЗКНИП), то липсва основание за дължимост
на претендираните 120 лв.
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). Една
кредитна сделка като процесната противоречи на добрите нрави, ако с нея се
договарят необосновано високи цени, неравноправно се третира
икономически по-слабия потребител или кредитната институция използва
недостига му на материални средства за облагодетелстване.
Видно от текста на същите потребителят декларира предварително
съгласие да заплаща "такси", съответно "такси и комисионни", неизвестни за
него към момента на сключване на договора, а регламентирани в отделна
Тарифа, към която препращат Договора и ОУ. Поддържането, изменението и
допълнението в съдържанието на Тарифата, включително с нови такси или с
оскъпяване на вече дължимите, се извършва по напълно неясни за
потребителя критерии, доколкото механизмите за това не съдържат нито в
договора, нито в ОУ, нито в самата Тарифа, видно от техния прочит. Т. е.
съдържанието на тарифата е изцяло в дискрецията на ищеца, а с приемането
14
на чл. 10 от Споразумението и чл. 8 от ОУ потребителят е принуден да го
валидира предварителното и така на практика се съгласява да заплаща такси с
напълно неизвестно за него основание и размер. Тези съображения водят до
извод, че клаузите създават "значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя", по смисъла на чл. 143, т. 18 от
ЗЗП, тъй като неопределеността на насрещната престация срещу поетото от
потребителя задължение да заплаща такса, по никакъв начин не позволява на
последния като по-слабата страна в преговорите по условията на кредита,
предварително да прецени икономическите последици от сключването на
договора в частта за дължимите такси и комисионни.
С оглед на горното съдът намира, че предявените в условие на
евентуалност искове за главница и договорна лихва са основателни и следва
да бъдат уважени и като размер, доколкото се претендират вземания за
вноски с настъпил падеж. Доколкото предсрочната изискуемост е обявена
едва в хода на исковото производство, то ответникът не дължи обезщетение
за забава по кредита.
Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Безспорно е в случая, че нито преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, нито в последващ момент до предявяването на иска в
хипотезата на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (24.10.2022 г.)
кредиторът е отправил покана до длъжника - кредитополучател за плащане на
дължимите погасителни вноски по договора за кредит. С оглед на това не би
могло да се приеме, че ответникът е бил в забава, съответно същият не дължи
начислените наказателни лихви за претендирания със заявлението период от
20.02.2020 до **** година.
Липсата на виновна забава на длъжника изключва и отговорността му за
претендираното обезщетение за период от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение (****г.) както за главницата по
падежиралите към този момент вноски по погасителния план, така и за цялата
остатъчна главница, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена към
този момент.
15
На основание чл. 78 от ГПК и направеното искане ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените съдебно-деловодни
разноски по уважените искове в размер на 2011,75 лв., както и разноски по
ч.гр.д.****/2021г. в общ размер от 150,20лв., съобразно уважената част от
исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****” ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. ****,
ул. „****“ № 19, против Х. С. М. ЕГН:**********, с адрес: град ****,
ул."****" №12, ет.14, ап.79, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът, в качеството му на
кредитополучател по Споразумение за обединяване на кредити от ****г. и
Допълнителни споразумения от 21.08.2018г. и 29.03.2019г., съгласно
издадената по ч.гр.д. № ****/2021 г. по описа на Районен съд - гр. ****
Заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от
4302,60 лева- дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - **** г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 834,60 лева - договорна
лихва за периода от 20.01.2020 г. до 31.10.2021 г.; сумата от 94,26, лева -
обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода
20.02.2020г. до 31.10.2021 вкл.; сумата от 54.98 лева - обезщетение за забава
след датата на настъпване на изискуемост за периода: 01.11.2021 г. до **** г.;
сумата от 120,00 лева - дължими разходи при изискуем кредит, които суми са
предмет на заповед № ****/20.12.2021г., за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист-
№**** от 20.12.2021г., издадени от Районен съд - **** по ч.гр.д.
№****2021г., по реда на чл. 417 ГПК, на основание чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. С. М. ЕГН:**********, с адрес: град ****, ул."****" №12,
ет.14, ап.79, ДА ЗАПЛАТИ НА „****” ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. ****, ул.
„****“ № 19 сумите, както следва: сумата от 4302,60 лева- дължима главница
по Споразумение за обединяване на кредити от ****г. и Допълнителни
споразумения от 21.08.2018г. и 29.03.2019г.; сумата от 834,60 лева -
16
договорна лихва за периода от 20.01.2020 г. до 31.10.2021 г., представляващи
21 изискуеми вноски по договора за кредит, на основание чл. 430 от ТЗ, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 24.10.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. С. М. ЕГН:**********, с адрес: град ****, ул."****" №12,
ет.14, ап.79, ДА ЗАПЛАТИ НА „****” ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. ****, ул.
„****“ № 19 сумата от 2011,75 лв., представляваща направените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски по уважените искове, както и
разноски по ч.гр.д.****/2021г. в общ размер от 150,20лв., съобразно
уважената част от исковете, на основание чл. 78 от ГПК.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
17