Решение по дело №337/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Решение № 35/21.02.2024 г., постановено по АНД № 53/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Изложени са съображения за отмяна на решението. Не били обсъдени и взети предвид възраженията, че за банката били налице специални изисквания, дерогиращи общите разпоредби и задължения, формулирани в чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. Приложение намирали чл. 39 ЗПК и чл. 174 ЗПУПС, както и чл. 22 от Делегиран Регламент 2017/565. Моли решението и потвърденото с него НП да бъда отменени. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, редовно призован, не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която поддържа изложеното в жалбата, иска се отмяна на решението и потвърденото с него НП. Претендира разноски.

Ответникът Директор на РД КЗП Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище относно неоснователността на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 15.09.2023 г. служители на КЗП, РД - Пловдив, извършили проверка на място в обект в [населено място], [улица]офис на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по повод подадена от потребител жалба, отнасяща се до неотразяване на суми за предсрочно погасяване на заем по договор за потребителски кредит, сключен на 08.11.2021 г. в [населено място] с Т. И. С., и сключен на същото място и със същото лице по-късно договор за потребителски кредит от 03.08.2022 г. Провереният обект бил в работен режим, но в него нямало в наличност регистър на предявените рекламации /такъв не бил представен/. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол, като в изпълнение на дадените указания било представено становище от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД относно осъществената фактическа обстановка, относно реда и условията за предсрочно погасяване на задължението и във връзка с изисканите от контролните органи документи. За нарушение на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ бил съставен на дружеството акт за установяване на административно нарушение № 004381/28.09.2023 г., срещу който са постъпили писмени възражения. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 004381 от 15.12.2023 г. на в.и.д. директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС - Хасково доказателствен материал.

Районен съд - Хасково е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на оспореното НП, като безспорно се установявали нарушението и неговият извършител.

Настоящият съдебен състав приема, че са налице основания за отмяна на издаденото НП.

Съгласно чл. 222 ЗЗП „за неизпълнение разпоредбата на чл. 127 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.“.

Съгласно чл. 127, ал. 4 ЗЗП „приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е поръчана услугата, или на интернет сайта на търговеца, на който е направена поръчката, или на адреса на управление на търговеца. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е поръчана услугата. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя“.

Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗП „търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от местата, посочени в ал. 4“.

В конкретния случай се твърди, че търговецът не поддържа регистър на предявените рекламации, като наказващият орган се позовава и на двете разпоредби на чл. 127, ал. 2 ЗЗП и чл. 127, ал. 4 ЗЗП. В този смисъл се препятства лицето да разбере за кое свое поведение в действителност е ангажирана неговата отговорност – поради липсата на регистър или поради неприемане на предявена рекламация.

Дори и да се приеме, че фактическата обстановка е подведена под релевантната по време, място и лица правна норма, е от съществено значение да се отбележи, че разпоредбата на чл. 127, ал. 4, изр. Първо ЗЗП въвежда алтернативно местата, на които може да се предяви рекламацията - в търговския обект, където е поръчана услугата, на интернет сайта на търговеца, на който е направена поръчката, или на адреса на управление на търговеца. В случая е очевидно, че тези три места са различни – в [населено място] – обектът, където е сключен договорът за потребителски кредит, интернет сайта на търговеца и адресът на управление – [населено място] /направена справка в Търговския регистър/. Разпоредбата на чл. 127, ал. 4, изр. Второ ЗЗП въвежда алтернативно и още едно място, на което може да се предяви рекламация - във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е поръчана услугата. Целта, поставена от законодателя, е да се постигне защита на потребителя, като той може да избира по какъв начин и къде да предяви рекламацията си. В този смисъл от съществено значение е и търговецът да поддържа регистър на предявените пред него рекламация, въведено като изискване с императивната разпоредба на чл. 127, ал. 2 ЗЗП. От систематичното тълкуване на чл. 127, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП обаче се следва извод, че е достатъчно регистърът да съществува и при възникване на рекламации те да бъдат отразявани в него, без значение къде се съхранява той, като за да е нарушена разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е необходимо да се установи, че търговецът въобще не води регистър на рекламациите.

Спорно е и дали касаторът може да бъде субект на задължението по чл. 127, ал. 2 във връзка с ал. 4 ЗЗП.

Дружеството има качеството „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, като едновременно с това притежава и специалното качество „доставчик на платежни услуги“ по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС. ЗПУПС се явява специален закон по отношение на ЗЗП и съдържа изрична уредба относно алтернативното разрешаване на спорове, респ. процедура за подаване на жалби, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с предоставянето на платежни услуги /чл. 174/, каквато е и целта на рекламационното производство, уредено в ЗЗП.

Същността на спора в случая се свежда до приложимия закон, релевантен за регулацията на търговеца по повод осъществяваната от него дейност.

Настоящият съдебен състав приема, че не намира приложение на ЗЗП предвид § 1 от ДР на ЗЗП. Не е налице противоречие между два закона, а е налице хипотезата на чл. 11, ал. 2 от ЗНА, доколкото предвид естеството на обществените отношения, които се регулират чрез ЗПУПС, последният се явява специален по отношение на ЗЗП.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че законодателят предвижда специална защита на потребителите, на които е предоставен потребителски кредит, и чрез разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба „лицата, предоставящи потребителски кредит по смисъла на този закон, са длъжни в рамките на вътрешните правила за осъществяване на тяхната дейност да предвидят процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с жалби на потребители, свързани с предоставянето на потребителски кредити, и да предоставят информация на потребителите за това“.

От тълкуването на чл. 174, ал. 1 ЗПУПС и чл. 39, ал. 1 ЗПК се обуславя извод, че в действителност лицата, на които е предоставен потребителски кредит, имат качеството потребители, но тяхната защита се следва от специалните закони, а не от ЗЗП, предвид особения вид потребители, които са съгласно дефинициите на § 1, т. 40 ДР ЗПУПС и чл. 9, ал. 3 ЗПК. Следователно, с оглед конкретната хипотеза и предвид жалбата, по повод на която контролните органи са извършили проверка, е безспорно, че най-общо споровете, свързани с предоставяне на потребителски кредити и прекратяване на сключени договори за потребителски кредити, не представляват рекламация по смисъла на ЗЗП, съответно – за тях не се следва поддържането на регистър по смисъла на чл. 127, ал. 2 ЗЗП.

При това и доколкото направените от Районен съд – Хасково изводи не съответстват на фактическата обстановка и са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, то съдът намира, че постановеното съдебно решение и потвърденото с него НП следва да бъда отменени /чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК/.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 АПК в полза на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено на основание чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП. Разноските се дължат от юридическото лице, в структурата на което е органът, издател на НП, а именно – КЗП /чл. 165, ал. 1 ЗЗП/.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 35/21.02.2024 г., постановено по АНД № 53/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 004381 от 15.12.2023 г. на в.и.д. Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите.

 

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, със седалище – [населено място], да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - [населено място], р-н „Лозенец“, [улица], юристконсулско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.