Присъда по дело №2667/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 2667 ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД
–ВАРНА, ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

Производството е образувано въз основа не внесен обвинителен акт
срещу ЦВ. СТ. П. за престъпление по чл.206 ал.1 от НК. В хода на съдебното
следствие е направено изменение на обвинението и същото продължава по
чл.206 ал.6 т.1 вр. ал.1 от НК.
По съществото на делото представителят на прокуратурата не поддържа
обвинението и пледира подс.П. да бъде оправдан. От правна гледна точка
вещите били собственост на дружеството, но от субективна стрА. не било
доказано, че подс.П. е съзнавал, че камионите са собственост на друго лице.
Подсъдимият следвало да бъде оправдан поради недоказаност. Но дори и
доказано, деянието било маловажно по смисъла на чл.9 ал.2 от НК предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Подсъдимият Цв.П. не се признава за виновен. Дава обяснения, според
които вещите, предмет на престъплението са закупени с негови средства. При
дадената му последна дума моли да бъде оправдан.
Защитникът му адв.М. пледира „невинен“. Между страните имало
гражданско-правни отношения и ненапразно преди да внесе обвинителен акт
прокуратурата прекратила производството.
В резултат на съдебното следствие съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Цветомир Ст. П. работил като координтор дистрибуция за
Североизточна България в „Нестле България“ когато дружеството обявило
продажбата на четири хладилни камиона, за които следвало да се проведе
търг. В търгът искал да участва подс.П. и св. Ч.Е., но не можели да го
направят лично поради конфликт на интереси. По тези съображения подс.П.
се обърнал към своя позната – св.А. Д., която познавал покрай работата си. А.
Д. чрез дружеството си „АиД Аида“ се занимавала с митническо агентиране,
а съпругът й – св.А.Д. бил митнически агент. А. Д. приела да закупи
камионите от името на дружеството, срещу което очаквала да получи облага
във връзка с бъдещи сделки за дистрибуция на сладолед.
„АиД Аида“ участвало в търга и спечелило правото да закупи четирите
хладилни камиона на обща стойност 12000 лева. Четири хиляди от тази сума
били осигурени от св. Ч.Е., който ги предал на подс.П.. ОстА.лата сума
осигурил подс.П., който взел парите в заем от св.В. М., негов чичо. Парите
били донесени от гр.В.Търново в гр.Варна от св.П. ПЕ. – брат на съпругата на
П..
Сумата била предадена на А. Д. сутринта преди превода й към „Нестле
България“. На кеш-терминал парите били внесени по сметка на „АиД Аида“,
от която били преведени по сметката на продавача. Камионите били в
различни градове на стрА.та. Два от тях били в Пловдив, един – в Плевен и
1

един – в Ловеч. Ч.Е. транспортирал камиона от Ловеч, А.Д. осигурила
вземането на камионите от Пловдив, а Цв.* – този от гр.Плевен. След
регистрация на камионите в КАТ, два от тях остА.ли в село Ген Киселово,
където живеели родителите на съпругата на П.,а другите два камиона остА.ли
в гр.Варна. Единият от тях бил ремонтиран и използван от св.Ч.Е..
За два от камионите между П. „АиД Аида“ имало договор за наем.
Договорът бил фиктивен с цел да служи при евентуални проверки по
пътищата от Автомибилна администрация. Наемната цена била плащА.
ежемесечно по банков път от Цв.П., след което, най-често още същия ден,
А.Д. изегляла парите, отдържала си стойността на ДДС и остА.лите ги
връщала обратно на П..
Междувременно А.Д. като митнически посредник намерила украинска
фирма за търговия със сладолед с която започнали да работят заедно. След
изтичане срока на договора за наем на двата камиона, св. Д. поискала да
прехвърли собствеността на камионите на подс.Цв.П.. Започнал дълъг процес
на преговаряне по въпроса какви суми още дължи подс.П. на А.Д.. В този
процес А.Д. имала преимуществото да е формален собственик на камионите
и съответно – да поставя условия. Ч.Е. бил уведомен от П. за намеренията на
Д., поради което Е. се свързал с нея и се договорили тя да му прехвърли
камиона след като той й плати сумата от 500 лева за трансортиране на
камиона. Ч.Е. платил и всички данъци до момента на прехвърлянето.
Подс.П. и А.Д., обаче, не могли да стигнат до споразумение какви пари
дължи да даде П.. Последно през м. март 2018 година той се срещнал св.А.Д.,
с който обсъждали условията по прехвърляне на камионите. Д. обещал да
предаде разговора на съпругата си и допълнително да уведоми П. за
условията. Той обаче така и не се обадил повече. Вместо това А.Д. подала
жалба в прокуратурата, в която посочила, че е поставила срок на Цв.П. да й
върне камионите до началото на м.март, но той не го направил.
Така било образувано настоящото наказателно производство, в хода на
което св.А.Д. е успяла да удовлетвори финансовите си интереси. В хода на
делото подс.П. не могъл веднага да върне камионите, тъй като започнал
търговския сезон и това щяло да го изправи пред фалит. За два от камионите
между „АиД Аида“ и дружеството на съпругата на П. се водило гражданско
дело, което А.Д. спечелила. В хода на делото подс.П. заплатил на Д. сумата
от 9500 лева, каквато е стойността на двата камиона, за които е обвинен,
платил и направените от нея адвокатски разноски в размер на 1300
лева,срещу което получил собствеността върху един от камионите.
ОписА.та фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства.
Съдът не кредитира показанията на св.А.Д., както дадените в хода на
съдебното производство, така и дадените на досдебното производство и
прочетени по реда на чл.281 ал.3 от НПК. Показанията на този свидетел са
противоречиви и вътрешно, и на остА.лите доказателства по делото.
Твърденията й относно датата, на която искала да й бъдат върнати камионите,
са едни от досъдебното и други – от съдебното производство. Освен това
2

показанията й противоречат на показанията на остА.лите свидетели и на
обясненията на подс.П.. Всички други свидетели и подс.П. имат напълно
кореспондиращи си, последователни и логични твърдения, които се
подкрепят взаимно. Обясненията на подс.П. за това, че е дал парите за
камионите на А.Д. се подкрепят от показанията на св.Ч.Е., П. ПЕ., Ина П.а и
В. М.. Техните показания, както и обясненията на подс.П. са конкретни,
подробни логични и последователни. Тяхната задълбоченост и емоционална
наситеност са категоричен признак за тяхната достоверност, поради което
съдът ги кредитира изцяло. Обясненията на подс.П. се подкрепят дори и от
показанията на св.Ал.Д., според когото действително между двамата е имало
разговор, в който са договаряли какви пари трябва да даде П., за да му бъде
прехвърлена собствеността върху камионите. Разговорът приключил с
уговорката, че А.Д. трябва да уточни сумата. Ц.П. твърди, че след тази среща
не е имало друг разговор между него и А.Д. по този повод и направо
последвала жалбата в полицията. По гореизложените съображения, не са
налице основания, поради които съдът да не кредитира обясненията на П. в
това отношение. Напротив, налице са причини да не се кредитират
показанията на Д.. Те са вътрешно противоречиви и противоречат на всички
други гласни доказателства по делото. Освен това често са уклончиви и
неконкретни. Противоречи на другите гласни доказателства твърдението й, че
Ч.Е. не дал пари за купуване на камиона и че тя не знаела това, противоречи
на другите гласни доказателства твърдението й, че Ч. Е. продължава да й
дължи пари, противоречи на показанията на св.Е., П.а, ПЕ. и М., че подс.П. не
й е дал парите за камионите. Видно е и при проведената очна ставка между П.
и Д., че последната отговаря уклончиво на въпросите на съда. Освен това
отговаря противоречиво – един път твърди,че искала да й се плати цената,
както и разходите по закупуването, по транспортирането и регистрацията в
КАТ, а друг път – твърди, че искала да й бъдат върнати камионите, тъй като я
било страх кой ги кара. Показанята на А.Д. проиворечат дори и на писмата й,
изпратени на ел.поща на Цв.П.. В писмо от 12.07.17г. тя го моли да му
прехвърли камионите :“Като се върнеш, моля те намери време да отидем да ти
прехвърля камионите. Имам нещо наум да развивам, а тези пасиви много ми
пречат. До тук мисля, че съм спазила всяка една уговорка, но повече не ме
устройва това положение. :)“ . С писмо от 24.07.17г. А.Д. го уведомява, че не
платил наема за няколко месеца, като изрично го уведомява, че за тези месеци
имала внесено ДДС. И отново пише :“Имам желание да ти прехвърля
камионите на твоята фирма, и нямам много време да изчаквам, налага ми се!
Съжалявам за което!“.
Като обективно и компетентно дадено, съдът кредитира заключението
на съдебнооценителната експертиза.
Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените
доказателства по делото - справка за съдимост, догвори за покупко-продажба
на МПС, фактура,разпечатки от писма,изпратени на ел. поща и други, вкл.
приолените в хода на съдебното заседание разписки за платени суми.
Предвид горното, съдът намира от правна стрА., че през м.март 2018г.
не е осъществен съставът на престъплението обсебване. Изложени са по-горе
3

съображенията, поради което съдът приема,че следва изцяло да кредитира
обясненията на подс.П., според които преди подаване на жалбата в
прокуратурата между него и св.Д. е имало среща, на която се е обсъждало
какви са условията на А.Д. за да се прехвърлят камионите. На тази среща не
се стигнало до споразумение, като св.Д. следвало да обсъди това със
съпругата си и да уведомят П. за решението. От тогава до подаване на
жалбата в прокуратурата, не е установено да е имало контакт между П. и Д..
По тези съображения съдът намира, че не може да се направи извод,че св.Д. е
отправила категорична покА. до подс.П. да й предаде владението на
собствените й движими вещи и че с тази покА. е определяла срок до началото
на м.март 2018г. Този извод се налага както от цялостния А.лиз на
доказателствата, така и в частност от обясненията на Цв.П. и от показанията
на св.Ал.Д. и на св.Ина П.а. Видно е от историята на техните
взаимоотношения, че парите за закупуване на камионите са били дадени от
Цв. П. и че дружеството на А.Д. е било само формален собственик. Видно е
от изпратените имейли през м.юли 2017г.,че А.Д. е искала да се освободи от
собствеността на камионите, което е нейно право. Видно е също, че е имала
претенции и за заплатеното от нея ДДС върху наемната цена за няколко
месеца. Видно е, че след плащане на данъците и на сумата от 600 лева, А.Д. е
прехвърлила собствеността на единия от процесните камиони на св.Ч.Е.. От
тези факти се налага извода, че действително св.Д. е искала да уреди
взаимоотношенията си с П. и Е. по отношение на тези камиони и не е имала
изначално намерение да ги лишава от тяхното владение. И П., и Е., и Д. са
съзнавали, че П. и Е. държат камионите като свои и че те само формално са
собственост на „АИД АИДА“. Това е видно и от думите, с които П. се
обърнал към Е. :“Чуйте се, вижте се с А. и си вземи камиона документално“.
По тези съображения, след цялостния А.лиз на доказателствата, съдът
приема, че в нито един момент преди подаването на жалбата в полицията,
пред Цв.П. не е било отправяно категорично искане за предаване на
владението върху вещите. През цялото време преговорите са се водили около
това какви суми дължи П. за да се прехвърли собствеността. Това се подкрепя
и от обстоятелството, че след като е патил една такава сума, св.Е. е получил
единия от камионите. Подкрепя се и от обстоятелството, че след плащане на
определена стойност, към настоящия момент подс. П. е стА.л собственик на
другия камион.
Предвид горното, след като прие, че св.Д. не е отправяла категорично
искане за връщане на движимите вещи – два камиона „Мрецедес 815 Атего“
с рег.№ В 9260 ВК и с рег. № *, съдът прие, че подс.П. не е осъществилл
изпълнителното деяние на престъплението по чл.206 ал.1 от НК, изразяващо
се в отказ да предаде държането на тези вещи на техния формален
собственик.
По тези съображения, съдът оправда подс.П. и го призна за невинен по
предявеното му обвинение за това, че на неустановена дата през м. март 2018
г. в гр.Варна противозаконно е присвоил чужди движими вещи - два товарни
автомобила „Мрецедес 815 Атего“ с рег.№ В 9260 ВК и с рег. № * на обща
стойност 9500 лева, собственост на „АиД Аида“ ЕООД, които владеел, като
4

присвоеното имущество е заместено до приключване на съдебното следствие.
Съдът оправда подс. П., тъй като приема за недоказано твърдението, че
през м. февруари св.Д. е поставила пред него категоричното искане да й бъде
предадено владението на двата камиона и че подс.П. е осъзнавал, че това
искане е категорично. Но дори да приемем, че Д. си е искала камионите до
началото на м.март и дори да приемем, че подс. П. е съзнавал това, то съдът
споделя становището на прокуратурата, че случаят следва да се квалифицира
като маловажен по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Осъществяването на
признаците на състава на престъплениено следва да се приеме само за
формално, доколкото само формално „АИД АИДА“ ЕООД е било собственик
на камионите. Безспорно се установи, че св.Е. и подс.П. са държали тези
автомобили като свои. Безспорно е имало и такава предварителна уговорка
между тях и св. А. Д., безспорно те са платили цената за купуването им.
Налице е и твърдяното от защита гражданско правоотношение между
страните.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
5

Номер на акта:	23
Дата:	2 февруари 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия:	Силвия Обрешкова

Дело:	20213110202667
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 юли 2021 г.

Присъда по дело №2667/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите