Р Е
Ш Е Н
И Е №
1244
гр. Пловдив,
03.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Десислава
Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД №2812/2020г. по описа
на ПРС, ХVIII-ти н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №20-1030-002170/11.03.2020г. на Началник група към ОД на МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С.Р.Е., ЕГН:**********,
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са
наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца
за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В
жалбата си и допълнително изложение С.Р.Е. атакува наказателното постановление
/НП/ като незаконосъобразно и иска отмяната му. Навежда подробни съображения в
тази насока. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява, но се
представлява от процесуален представител - адв. М.Д., която поддържа жалбата и
прави същото искане. Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована за съдебното заседание, не изпраща представител.
Съдът,
след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 01.03.2020г. около
00:03 часа в с. Първенец, на ул. „Съединение“, кръстовище с ул. „Васил Левски“ С.Р.Е.
управлявала лек автомобил „Порше Макан“ с рег. № ***, собственост на Е. С.,
когато била спряна за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив, сред които свидетелят П.И.П.. Последният усетил, че С.Е. лъхала на алкохол и я поканил да бъде
изпробвана с техническо средство Алкотест ДрЕ. 7410+ с фабричен №ARSM 0022 за
установяване на употреба на алкохол в кръвта, но водачът отказала да й бъде
извършена проверка. След това свид. П. съставил талон за медицинско изследване
с бл.№0062258, който връчил на С.Е., в който й било указано, че следва до 02:20
часа на 01.03.2020г. да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив за предоставяне
на кръвна проба. Тя подписала така предявения й талон, от който й бил връчен
екземпляр, но след извършена впоследствие проверка в медицинското заведение
било констатирано, че С.Е. не се е явила за изследване и не е дала кръвна
проба. Така на 01.03.2020г. свидетелят П.П. съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бл.№654569/01.03.2020г., в който отразил извършеното административно нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Екземпляр от него, в
присъствието на свидетел очевидец, бил връчен на нарушителя, която го подписала
без възражения. В тридневен срок не постъпило и писмено възражение по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа
така съставения АУАН било издаденото и атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства – талон за медицинско изследване №0062258/01.03.2020г.,
от който се установява фактът на издаване на същия, както и фактът, че
нарушителят го е подписал, копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, от която се установява материалната
компетентност на административнонаказващия орган, както и на актосъставителя,
справка за нарушител/водач.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
При
така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият
орган е приел, че от обективна и субективна страна С.Р.Е. е осъществила всички
съставомерни признаци на административното нарушение по смисъла на чл.174, ал.3
от ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лева. Цитираната разпоредба предоставя възможност на
всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо
средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, което следва да му се издаде както в
случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде
тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в
закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно
от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно
по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е с
две форми на изпълнителното деяние като проявлението, на която и да е от тях
възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В
процесния случай безспорно се установява, че на 01.03.2020г. около 00:03 часа в
с. Първенец, на ул. „Съединение“, кръстовище с ул. „Васил Левски“ С.Е. е
отказала да се подложи на първично установяване концентрацията на алкохол в
кръвта й посредством техническо средство. Впоследствие тя не се е явила и в
определеното й медицинско заведение за вземане на кръвна проба, въпреки че
видно от издадения талон за изследване с него й е бил предоставен срок от 120
минути да се яви в определеното медицинско заведение. В случая С.Е. изрично е
заявила, че не оспорва фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, като последните си кореспондират и със съдържанието на
представения по делото талон за медицинско изследване №0062258/01.03.2020г.,
поради което и тъй като не се събраха доказателства, които да ги оборват, съдът
намира описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани.
Следователно тази й деятелност правилно е квалифицирана като нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
Посочената
разпоредба предвижда едно единствено нарушение – отказ на водача да бъде
проверен за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, който отказ може да
има различни форми, като в настоящия случай в обстоятелствената част на акта за
установяване на административно нарушение и на наказателното постановление ясно
е посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя, поради
което тя своевременно е била запозната с фактите, срещу които е трябвало да се
защитава и е била обезпечена възможността й да упражнява адекватно и в пълен
обем правото си на защита (така Решение №2340 от 12.11.2018г. по к.а.н.д. №
2548/2018г. на Административен съд – Пловдив; Решение №724 от 29.03.2018г. по
к.а.н.д. № 478/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение №2228 от
23.11.2016г. по к.а.н.д. №1755/2016г. на Административен съд – Пловдив). В тази
връзка като неоснователно следва да се сподели възражението за липса на пълна
идентичност между АУАН и наказателното постановление, доколкото всички
обстоятелства във връзка с нарушението – време, място, описание на нарушението,
както и посочване на нарушената законова разпоредба, кореспондират между АУАН и
наказателното постановление. В последното действително е вписано и обстоятелството,
че водачът не е дал кръвна проба, което е резултат от реда на издаване на талон
за медицинско изследване, което се осъществява, на основание чл.3, ал.2, вр.
чл.2, ал.2, предл. I от Наредба №30 от 27 юни 2001г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства, въз основа съставен АУАН, съответно – горното не може да
бъде оценено като нарушение на процесуалните правила, доколкото в наказателното
постановление се посочва, неизвестното към момента на съставяне на АУАН,
съответно установено по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Точно поради тези причини
и в АУАН не е било отразено, че жалбоподателят не е била изпълнила даденото с
талона за изследване предписание, тъй като това обстоятелство е последващо
съставянето на АУАН, поради което то няма как да бъде включено в него. Самият
закон също не предвижда установяването му по определен начин и не урежда
писмено доказателство, чрез което да се установява този отрицателен факт –
неявяването на лицето за изследване с доказателствен анализатор или за даване
на проба за медицинско изследване. Такива нарочни писмени доказателства са
предвидени само за установяване на положителния факт на явяването на водача за
изследване.
На
следващо място не могат да бъдат споделени възраженията на С.Е. в смисъл, че тя
не е имала възможност да упражни избор по какъв начин да бъде изследвана, както
и че всъщност не е отказала способите за
измерване, аргументирани единствено с липса на подпис на свидетел в талона. Вярно
е, че в талона за медицнско изследване липсва подпис на свидетел, удостоверяващ
отказа на С.Е. да избере един от двата начина на изследване, но това
обстоятелство, ако и да е процесуално нарушение, не е от категорията на
съществените, тъй като не е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Това е така, тъй като от съдържанието на процесния талон с №0062258 ясно се вижда, че той е бил връчен на
С.Е. на 01.03.2020г., вследствие на което тя е
видяла възможностите за изследване, но не е избрала нито едно от тях, като
същевременно се е убедила и в констатацията, че отказва именно проба, а не
някое от останалите бланкетно изброени обстоятелства, от което ясно се вижда,
че тя се е съгласила с тази констатация, тъй като е подписала талона лично,
като това е сторил и самият служител, който й го е връчил. От тук може да се
направи еднозначен извод относно отказа на жалбоподателя да й бъде извършена
проверка за употребата на алкохол в кръвта както с доказателствен анализатор,
така и с медицинско и химическо лабораторно изследване, като настоящият състав
приема, че жалбоподателят е била запозната от контролните органи и с двата
възможни начина за извършване на конкретната проверка, но въпреки това е
отказала и двата. Именно този й отказ е от съставомерно значение, който обаче
може и следва да се установява не само от съдържанието на талона за изследване,
а чрез съвкупната преценка на всички събрани по надлежния ред доказателства,
каквито са и фактите, изнесени в АУАН с бл. №654569/01.03.2020г., чиято
презумптивна доказателствена сила, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, не бе
оборена, тъй като констатациите в него не се оспорват от самият жалбоподател. Следователно
тя е знаела още на процесната дата какво точно отказва и какви са и били
възможностите за изследване при протеклата проверка. Нещо повече, в самия талон
за изследване, не трето лице, а самата С.Е. се е подписала саморъчно и то точно
в полето удостоверяващо, че е получила езкемпляр от талона за медицинско изследване
с №0062258 в 00:20 часа на 01.03.2020г., което е достатъчно да се приеме, че тя
се е запознала със съдържанието му, тъй
като е положила подписа си след като неизбежно е видяла, че се отказва от всяко
едно възможно изследване понеже е отказала да посочи, който и да е от двата
начина – „доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване“. Независимо
обаче от отказа й да избере един от двата начина на изследване контролните
органи са действали максимално добросъвестно и все пак са й връчили талон за
изследване, като са й предоставили максималния възможен срок за явяване в болничното
заведение, но въпреки това С.Е. изобщо не се е явила в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД,
гр. Пловдив. Ето защо съдът счита, че в конкретния случай правата й са били
гарантирани изцяло и й е била дадена възможност да ги реализира в максималните
срокове за това.
При
разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на
нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата за същото нарушение са предвидени административни
наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
24 месеца и глоба 2000 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без
да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в
определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на обжалваното наказателното постановление. При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Предвид изхода от спора,
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява
неоснователно и не следва да бъде уважено.
По изложените
съображения, предвид липсата
на основания за
отменяване или изменяване
на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №20-1030-002170/11.03.2020г. на Началник група към ОД на МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С.Р.Е., ЕГН:**********,
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са
наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца
за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.