РЕШЕНИЕ
гр. София, 04.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на четиринадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Мая Симеонова като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 6207 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.49 вр. чл.54 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„Ю.Б.“ АД /по-нататък Банката/ твърди, че е сключил с ответника „Б.п.“ ЕАД /по-нататък
Пощите/ договор от 2.06.1997г. и анекси към него, по силата на които ответникът
е приел чрез свои служители в пощенските станции да извършват от името и за
сметка на банката дейности по сключване на договори с физически лица за влог и депозит, изплащане на пари в брой
по депозитни и влогови сметки, както и други дейности, подробно описани в
исковата молба, срещу определено в договора възнаграждение. Сочи, че служители
на ответника в с.Яково, с.Хърсово, с.Ц.Гинчево, с.Горно Дряново,гр.Хасково, ж.к.Надежда,
София и с.Т. са причинили щета на ищеца със свое неправомерно поведение, като са
вземали пари от клиенти на банката, но не са ги отчели на ответника, а той - на
ищеца , или са теглили от депозитни и влогови сметки на клиентите на банката
или са ги закривали. Банката е възстановила на своите клиенти неправомерно
присвоените от служителите на Пощите суми в общ размер на 278 333,91лв.
главница и 84 094,85лв. лихви. Пощите са отказали да възстановят на
Банката тази сума. Ищецът моли съда да съди ответника да му плати 278 333,91лв.
главница , 84 094,85лв. законна лихва за периода 10.05.2015г. – 09.05.2018г. /
по т.15.8 от исковата молба – от 7.10.2016г. до 9.05.2018г. /, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира и разноските по делото.
Ответникът
„Б.п.“ ЕАД оспорва предявените срещу него искове. Твърди, че за част от
претенцията съдът вече се е произнесъл с решението си по гр.д.№ 3697/18г. на
СГС за действия на А.П., а по други вземания съдът се е произнесъл с решение по
т.д.№ 3415/14г. на СГС. По същество оспорва предявените искове като оспорва
наличието на деликт . Счита , че няма отговорност към ищеца нито на договорно
основание , нито за непозволено увреждане. Признава, че между страните е имало
сключен договор за поръчка, като сочи, че Банката е била упълномощила служители
на Пощите да извършват посочените в исковата молба дейности. Счита, че Пощите
не носят отговорност за действията на лицата, на които Банката е възложила
поръчката. Счита, че Банката единствено носи отговорност за вредите. Прави
възражение за изтекла давност по отношение претенцията на Банката, в случай че
се допусне договорна отговорност на Пощите за неизпълнен договор или деликтна
отговорност по чл.49 от ЗЗД, тъй като вредите от неправомерното поведение на
лицата „пощенски служители“ е узната от Банката много преди 10.05.2013г.
Ответникът прави и възражение за причиняване на вредите от Банката поради това,
че не е избрала изпълнители на поръчката, които да отговорят на изискванията за
служители , изпълняващи банкова дейност
и поради това, че не е упражнила надлежен контрол върху тези служители,
който е изрично предвиден в договора между страните. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира за разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, установи следното от фактическа страна:
Страните
са сключили договор № 430-0293/02.06.1997г., по силата на който Банката е възложила
на Пощите чрез определени служители в пощенските станции, да извършват от името
и за сметка на Банката, на основание Инструкция за работа с депозити и влогове
на БПБ АД в лева, следната банкова дейност:
1. Сключване на договори с физически лица за
спестовен влог и договори за депозит в лева.
2. Изплащане на пари в брой от депозитни и
влогови сметки, включително изплащане на лихви по тях.
3. Извършване на операции, свързани с:
изготвяне на договор за депозит, издаване на спестовна (депозитна) книжка,
закриване на депозит и на книжки; водене и приключване на дневен операционен
дневник; олихвяване на спестовни (депозитни) книжки; завеждане на дневника
отчетност (с ЕИТ там, където е осигурена такава от банката) в Районните
пощенски станции и пощенските станции; предоставяне определена от банката
информация на граждани и клиенти на „Б.П.Б.“ АД.
С
анекс от 22.06.1998г. страните са се споразумели на допълнителна банкова
дейност:
4. Приемане на суми в брой от юридически
лица и превеждането им по банкови сметки в клоновете и офисите на банката, като
условията, реда и организацията се извършва по реда на Инструкцията за банково
обслужване в лева на юридически лица на БПБ от 27.06.1995г.
Анексът
е приложен на стр.13 /гръб/ от т.д.№ 3415/14г. на СГС, което е приобщено към
настоящото дело.
Впоследствие
страните са сключили и анекс, в сила от 1.03.2002г., съгласно който са се
споразумели и за извършване и на следната банкова дейност:
5. Събиране на такси и комисиони по
операциите на банката.
6. Приемане на суми в брой от физически
лица и превеждането им по банкови сметки в клоновете и офисите на банката.
7. Извършване
на превода от и по сметки на физически и юридически лица, обслужвани в АРМ и
РРМ – с прилагане Тарифата на банката.
8.
Откриване и обслужване на
разплащателни сметки на физически и юридически лица.
9.
Продажба и приемане на документи
за потребителски кредити.
10. Въвеждане
и обслужване на нови банкови продукти.
Анексът
е приложен на стр.14 от т.д.№ 3415/14г. на СГС.
Уговорено
е банката да обучава и преквалифицира за своя сметка служителите на Пощите по
извършването на банковата дейност. Съгласно чл. 2 т. 7 от договора Банката се
задължава да упражнява най-малко два пъти годишно текущ контрол и извършва
внезапни проверки на банковата дейност, извършвана от Пощите съвместно с
представител на териториалните поделения на Пощите. Според чл. 2 т. 8 от
договора Банката се задължава да упражнява текущ контрол и извършва внезапни
проверки на касовата наличност (за нейното съответствие с наличността,
установена по операционен дневник) веднъж на два месеца на различни дати,
съвместно с представители на териториалните поделения на Пощите.
За
извършваната по договора банкова дейност, охрана , превоз и доставка на парични
средства и материални ценности до РПС по чл. 6 от договора е поето задължение Банката
да заплаща на Пощите ежегодно сума в размер на
800 000лв., а с анекса в сила от 1.03.2002г. Банката се е задължила
допълнително ежемесечно да изплаща на териториалните поделения на Пощите за
извършените банкови операции и услуги комисиона в размер на 1,6 % върху
приетите и изплатени суми в брой от пощенските станции на клиенти на банката
върху която сума се начислява ДДС, а за събиране на такси и комисиони – по 0,9
%.
Съгласно
чл. 4 от договора Пощите са се задължили да извършват възложената им работа в
съответствие с изискванията по инструкциите, указанията, договорите и другите
документи, предоставяни от Банката, да използват, съхраняват и опазват
паричните средства и оперативните документи на Банката, да превеждат на Банката
разликата между постъпилите и изплатени пари в брой по влогови, депозитни и други
сметки съгласно Наредба № 3 за плащанията на БНБ и създадена организация между
съответните поделения на страните. Поето е и задължение Пощите да задължат
служителите си, извършващи банкова дейност, да подпишат декларация,
предоставена от Банката, за опазване на банковата тайна, която да съхраняват в
досието на служителя. Съгласно чл. 4.10 от договора Пощите се задължават да
предоставят информация, свързана с извършената банкова работа, по писмено
искане от прокуристите на клона на Банката, отправено до ръководителя на
териториалното поделение на Пощите. Според чл. 4.12 Пощите се задължават да
осигуряват материално стимулиране на служителите, извършващи банкова дейност,
съобразно личния им принос, с източник приходите от комисионата и в размер,
определен с Вътрешните правила за образуване и разпределение на работната
заплата на „Б.п.“ ЕАД.
Уговорено
е приемането и заплащането на извършената от Пощите банкова дейност да става на
базата на двустранно подписан месечен отчет, в който Пощите отразяват извършената
дейност според договора.
Съгласно
чл.10 от договора нанесените имуществени щети на банката или на нейни клиенти
вследствие неприлагане или неточно прилагане на инструкциите, указанията и
изискванията за правилно, компетентно и качествено извършване на банкова
работа, се установяват с двустранен писмен акт от финансово-контролните органи
на страните. Размерът на щетата се превежда от Пощите на Банката, като за
времето от нанасянето на щетата до изплащането й се начислява законната лихва
върху дължимата сума. Сумата се изплаща в тридневен срок въз основа на
подписания документ, а при възникване на спор – в тридневен срок от получаване
на утвърденото решение от специална комисия с равен брой представители на двете
страни като поименният й състав се определя със съвместна заповед на Банката и
Пощите.
Съгласно
чл. 26 от Инструкция за работа с депозити и влогове в лева /по-нататък Инструкцията/,
при различие между данните по влоговата сметка и спестовната книжка за верни се
смятат данните по спестовната книжка. Според чл. 37 ал. 2 от Инструкцията на
счетоводител-касиерите на гишета се зачисляват лични печати, с които те оформят
счетоводните документи – вносни бележки, разписки, платежни нареждания,
договори за депозит, дневни ведомости /операционни дневници/, рекапитулации и
спестовни/депозитни книжки. Според чл. 55 от Инструкцията всички извършени за
деня операции по депозити и влогове в неавтоматизирано представителство се
записват в операционен дневник по образец по хронологичен ред в момента на оформянето
им като на реда срещу записаната операция клиентът полага подпис. Инструкцията
предвижда при откриване на влог служителят да оформя договор или депозитна
книжка, като записва издадените в нарочен дневник – по образец. При приемане на
суми вписва операцията в спестовна/депозитна книжка, а при изплащане на суми
счетоводител-касиерът да вписва операцията в спестовната/депозитна книжка,
която да оформя с подпис и печат и да предава сумата на титуляря или
пълномощника / чл. 56 и чл. 40 ал. 7/. Съгласно чл. 67 от Инструкцията дневната
ведомост и съответствието на направените в нея записвания с първичните
документи се проверяват и авторизират от началника на пощенската станция. В
края на оперативния ден операционният дневник се приключва и заедно с
документите се изпраща в банковия клон или банковото представителство за
обработка. Счетоводителят при банков клон, който отговаря за неавтоматизираните
представителства в пощенските станции получава операционните дневници с
приложените към тях вносни бележки и разписки от представителствата и след
проверка на последователност и оформяне на документацията, както и
съответствието на документацията, завежда на компютъра съответните операции от
операционните бележки.
С
анекс от 13.05.2011г. договорът между страните е прекратен считано от
30.06.2011г.
С
констативен протокол от 7.06.2012г. служители на Банката, банков клон Петрич, по
сигнал на свой клиент, са установили че пощенския служител в с.Яково, Г. Й.Т., е закрил банков
депозит с титуляр Г.И.Р.без знанието и съгласието на титуляра. При проверката
на место и след представяне на вносна бележка и договор за депозит от Г.Р., е
установено, че на 20.05.2008г. Р. е внесъл по договор за едномесечен депозит
4 000лв. На 25.08.2008г. депозитът е закрит от пощенския служител.
Титулярът на влога е получил сумата 500лв., а Р. бил присвоил остатъка.
Титулярът предявил искане пред Банката да му бъдат върнати парите. С писмо от 14.08.2012г. Банката уведомила
Пощите за сигнала за злоупотреба с пари от нейния служител и предложила на
Пощите да се запознаят с документите и с констативния протокол. Банката твърди,
че Пощите не са извършили проверка по този случай, като това твърдение не се
оспорва от Пощите. Не се спори и
констатацията на Банката вписана в констативния протокол, че Г. Й.Т. е получил
печат с логото на Банката на 2.11.2007г. , а на 12.02.2010г.Т.е бил освободен
от длъжност, когато е върнал печата.
Срещу
Г.Т.е образувано досъдебно наказателно производство за присвояване, което не е
приключило към настоящия момент.
С
констативен протокол от 14.05.2013г. служители на Банката , банков клон
Сандански по три сигнала на свои клиенти са извършили проверка в пощенската
станция в с.Хърсово. Установено е,
че В.Г.К.е открила едномосечен депозит на 8.09.2010г. в размер на 2300лв.,
който не е отразен в ръчния операционен дневник от служителя на пощата Ц.В..
Парите не са получени от банковия клон. Идентичен е случая с клиента на банката
Й.В.У., който на 24.12.2010г. и на
9.09.2011г. е „внесъл“ по срочен депозит вноски в общ размер на 2396,55лв. Депозитът
не е отразен, нито отчетен в системата на Банката, като втората вноска е
направена след прекратяване на договора между страните. В протокола е отразено,
че Банката е приела че е отговорна пред клиента за 1150лв. По третия клиентски
сигнал е установено, че пощенският служител В. е закрила неправомерно депозита
на клиента К.К.А.в размер на 2417,99лв. Общия размер на щетите по трите сигнала
е 6 003,67лв. , които са присвоени от пощенския служител Ц.В..
С
писмо от 13.06.2013г. Банката е уведомила пощите за сигналите на клиентите и
констатациите от проверката в с.Хърсово.
С
присъда № 2845/ 4.12.2014г. по НОХД № 2845/13г. на РС Сандански, потвърдена с
решение №2603/12.06.2015г. по НОХД № 41/2015г. на ОС Благоевград Ц.А.В.е
призната за виновна в това, че на 8.09.2010г. в качеството й на длъжностно лице
– служител на гише в пощенска станция с.Хърсово, общ.Сандански, е присвоила
чужди пари - 2300лв., собственост на В.Г.К.от с.Хърсово, връчени в това й
качество да ги пази; както и в това, че на 27.12.2010г. в качеството й на
длъжностно лице – служител на гише в пощенска станция с.Хърсово, общ.Сандански,
е присвоила чужди пари – 2395,55лв., собственост на Й.В.У. от с.Хърсово,
връчени й в това качество да ги пази.
С
присъда № 344/9.02.2017г. по НОХД № 722/2016г. на РС Сандански, влязла в сила
на 25.02.2017г. Ц.А.В.е призната за виновна в това, че за времето от
21.05.2010г. в с.Хърсово, общ.Сандански в качеството й на длъжностно лице -
служител гише /началник пощенска станция ІV и V категория/ е присвоила чужди
пари в размер на 1700лв., собственост на кооперация „М.Л.***“ с.Хърсово,
внесени от името на К.К.А.от с.Хърсово в качеството му на председател на
кооперацията - на срочен депозит в „Б.П.Б.“ АД, които пари са били поверени в
това й качество на длъжностно лице да ги пази, отчита и управлява; както и за
това че на 26.04.2011г. в с.Хърсово, общ.Сандански в качеството й на длъжностно
лице- служител гише /началник пощенска станция ІV и V категория/ е присвоила
чужди пари в размер на 853,67лв., собственост на кооперация „М.Л.***“
с.Хърсово, внесени от името на К.К.А.от с.Хърсово в качеството му на
председател на кооперацията- на срочен депозит в „Б.П.Б.“ АД, които пари са
били поверени в това й качество на длъжностно лице да ги пази, отчита и
управлява, като общата стойност на присвоената сума е в размер на
2553,67лв.
С
писмо от 14.03.2012г. Банката е уведомила Пощите за получени жалби от клиенти
за злоупотреби с техни сметки в пощенска станция с.Ц.Г.и е поискала Пощите да
определят представители , които да се запознаят с документите и изготвят
констативен протокол съгласно изискванията на сключения между тях договор. Не
се спори, че Пощите не са определили представители за проверката и не са
участвали в такава.
Видно
от проект на констативен протокол от 19.07.2012г. /л.111/ служители на Банката
при банков клон в гр.Шумен извършили проверка в пощенска станция с.Ц.Г.по жалби на двама клиенти. Установено е, че Ж.Г.Г.е направил
две вноски по спестовна сметка в размер на 1700лв., които са отразени в
спестовната му книжка, но не са отразени и осчетоводени в Банката. Двете вноски
са направени в периода 21.02.2011г. – 16.06.2011г. Операциите са подписани от
пощенския служителГ.М.Г.. Втората жалба на клиент не е приета за основателна.
С
писмо от 14.08.2012г. Банката е уведомила Пощите за резултата от извършената от
нея проверката и е поискала от Пощите определянето на представители да
прегледат наличните по проверката документи. Не се спори, че Пощите не са
определили свои представители за тази проверка и не са участвали в такава.
СрещуГ.М.Г.
не е водено наказателно производство.
Видно
от проект на констативен протокол от
14.05.2013г. /л.119/ служители на Банката при банков клон гр.Гоце Делчев са извършили
проверка на депозитната и влоговата дейност на пощенска станция с.Горно Дряново във връзка с получени
жалби на 59 клиенти на Банката. Установено е, че пощенският служител в с.Горно
Дряново И.С.М.е получавал пари за откриване на спестовни влогове от клиенти,
издавал е спестовни книжки, в които е отразявал получената вноска, оформял я е
с подпис и личния му печат, предоставен му от Банката, но не е осчетоводявал
тези суми и не е отчитал паричните средства пред РПС Гоце Делчев. За тези
операции Пощите не са отчели парите в банков клон Гоце Делчев. Откривал е суми
и е внасял суми на лица, които не са знаели за това, разпореждал се е със
средства от влоговите сметки на клиентите на Банката , вкл. и е закривал
сметки, без знанието и съгласието на клиентите. Общия размер на неправомерно
присвоената сума от пощенския служител М. е 181 415,25лв. , като сумата ,
с която клиенти на Банката са ощетени е 171 868,71лв. главници. В проекта
за констативен протокол Банката е посочила, че жалбите на 5 клиента за общо
9400лв. са приети за неоснователни и не са включени в протокола.
Срещу
И.С.М.е образувано наказателно производство по три прокурорски преписки от
2012г. за длъжностно присвояване в особено големи размери. ОП Благоевград е
изпратила на съда копие от обвинителния акт срещу М., но липсват данни срещу
него да има влязла в сила присъда.
Видно
от проект на констативен протокол от 14.12.2013г. /л.177/ служители на Банката
при банков клон гр.Хасково са извършили проверка на пощенската станция в гр.Хасково по повод жалби на клиенти на
Банката. Проверката е установила, че касиерът на пощенската станция в Хасково А.И.П.
е присвоила внесени от клиенти на Банката суми по влоговете им като е теглила
суми, закривала е сметките им и не е отчитала вноски общо за 42 806,88лв.
като пострадали клиенти на Банката при проверката са установени: А.Я.Ю./неправомерни
операции през 2008г. за 10 817,56лв./, С.А.Ю./ неправомерни операции в
периода 16.06.2008г. – 10.06.2011г. за 20 043,99лв./, Ф.М.И./ неправомерни
операции в периода 24.11.2010 – 14.06.2011г. за 5000лв./, Г.Р.И./ неправомерна
операция на 14.06.2011г. за 1 407лв./, Х.Х.Ю./ неправомерни операции в
периода 4.07.2008 – 13.06.2011г. за 11 017,25лв./, Ш.Б.Х./ неправомерни
операции в периода 15.05.2009 – 5.12.2011г. за 1551,13лв./.
С
писмо от 10.01.2014г. Банката е уведомила Пощите за постъпилите жалби от
клиенти на Банката в пощенската станция в Хасково и за резултатите от
извършената проверка по проект на констативен протокол от 14.12.2013г., като е
поискала излъчването на представители на Пощите, които да се запознаят с
документацията от проверката.
С
присъда №1/13.01.2017г. по НОХД № 426/2016г. на Хасковски окръжен съд /л.3803/,
потвърдена с решение № 115/19.04.2018г. на Пловдивски апелативен съд А.И.В. /по
брак П./ е призната за виновна за присвояване на различни суми от различни лица
в качеството й на длъжностно лице касиер на банково гише в РУ „Б.п.“ ЕАД
Пловдив, Областна пощенска станция Хасково в периода 7.03.2005г. – 24.06.2011г.
Между пострадалите лица в присъдата са и
клиентите на банката, посочени в проекта
на констативен протокол от 14.12.2013г.
С
писмо от 13.06.2013г. Банката е уведомила Пощите за постъпил сигнал от клиент
на Банката за злоупотреба с негова сметка в пощенска станция София 1231 и са
поискали определяне на представители на Пощите, които да проверят
основателността на сигнала. Не се спори, че Пощата не е изпратила свои
представители на тази проверка.
Видно
от проект за констативен протокол от 26.08.2013г. служители на Банката, при
банков клон София са извършили проверка на пощенска станция 1231 София Надежда по повод жалбата на клиента П.М.П.за
изтеглени суми от банковата му сметка без негово знание. Проверката е
установила, че клиентът на Банката П.П.е притежавал подписана и подпечатала
спестовна книжка със салдо 15 329,26лв. Пощенските служители С.И.Х.и З.Б.Г.са
осчетоводили 13 тегления за 17 305лв. и 2 вноски за 1800лв., които не са
отразени в спестовната книжка на клиента. Операциите са извършвани преди
прекратяване на договора между Банката и Пощите, в периода 27.04.2010г. – 22.08.2012г.
Присвоена е сумата 15 093,36лв.
Срещу
пощенските служители С.И.Х.и З.Б.Г.няма образувано наказателно производство.
Видно
от проект за констативен протокол от 10.10.2014г. /л.201/ служители на Банката
в банков клон Русе са извършили проверка в пощенска станция с.Т. по получени два сигнала на клиенти
на Банката. Проверката е установила, че пощенският служител В.И.Ц.е присвоила
2000лв. , които е взела от клиентите за вноски по влоговите им сметки , но не е
отчела парите пред РПС/ ОПС Русе и не е предала документа за осчетоводяване. Установено
е, че вноските са заверени с печата, предоставен на Ц. от Банката. От влога на титуляра
Х.П.С.липсвали 1000лв., внесени от него на сметката му на 5.03.2010г. От влога
на титуляра Ц.К.С.липсвали 1000лв., внесени на сметката й на 5.03.2010г.
За
постъпилите жалби за липсващи суми от влогове в пощенска станция с.Т. Банката е
уведомила Пощите още на 24.04.2014г. /л.205/ и е поискала съвместна проверка на
место по жалбите. Пощите не са определили свои представители, поради което
проверката е била извършена само от представители на Банката на 10.10.2014г.,
като Пощите са били уведомени за резултатите от проверката с писмо от
28.10.2014г.
Срещу
пощенския служител В.И.Ц.не е образувано наказателно производство.
Разпитаните
по делото служители на Банката установяват следното:
Св.И.
А. установява, че представители на Пощите не са участвали в проверките по
нарушенията в пощенските станции в Яково, Хърсово, Ц.Г., Горно Дряново,
кв.Надежда и Т.. Те не са съгласували протоколите, не се явявали, не изказвали
становище, не ги разписвали. Конкретно този свидетел е участвал в разговорите с
клиентите на Банката във връзка с техните жалби. Те се оплаквали, че липсват
пари от сметките им. Клиентите се обръщали за помощ към полицията, към Банката,
дори към медиите. Свидетелят не е участвал с конкретните проверки по жалбите.
Св.
Н.Ч., установява, че за пощенските станции в Яково, Хърсово, Ц.Г., Горно
Дряново, кв.Надежда и Т. постъпвали сигнали или лично от клиенти на банката или
жалбите били препращани от икономическа полиция. След като сигнала бил получен,
Банката започвала проверка на документите, които жалбоподателите подавали в
Банката и извършвала анализ на сметките на клиентите в банката. При
установяване на касова разлика Банката изпращала писмо до Пощите за съвместна проверка по сигнала. За
посочените конкретни пощенски станции в Яково, Хърсово, Ц.Г., Горно Дряново,
кв.Надежда и Т. свидетелката е категорична, че Банката е уведомила
предварително Пощите за получените сигнали и ги е поканила за съвместна
проверка. При проверките установили един и същи начин на присвояване на парите.
Основният критерий да уважат жалбите на клиентите било представяне от клиента
на писмен документ, издаден от името на Банката – договор за депозит или
спестовна книжка. Установявали, че клиент е внесъл пари в Банката, когато той
им представи книжка, договор за депозит или вносна бележка, които документи
банката проверявала дали са издадени от нея и предоставени на Пощите. Договорите
за депозит били типови договори, които Банката предоставяла на пощенските
служители . Твърди, че Пощите са предлагали на банката служители, които да
извършват банкова дейност. Тези оторизирани служители били обучавани от Банката
за работа със системата й, били им предоставяни права и те започвали работа.
Св.С.Г.е
извършвал проверки по постъпили жалби на клиенти в Яково, Хърсово, Ц.Г., Горно
Дряново, кв.Надежда и Т.. На тези проверки не е виждал да присъстват служители
на Пощите. Посочва, че счетоводните документи са били на Банката. В някои
пощенски станции са били създадени автоматизирани работни места, на които са
работили служители на Пощите. Системите са били на Банката, но информацията е
въвеждана от служители на Пощите, които можели да правят счетоводни записвания.
Банката е имала огледален образ на това, което се прави на компютъра на пощите.
Банката е изтегляла информацията и я вкарвала в общото си счетоводство .
По
делото е назначена и изслушана съдебна счетоводна експертиза, чието заключение
не е оборено от страните. След проверка на материалите по делото и
констативните протоколи, експертизата установява, че работни места в пощенските станции в с.Яково, с. Хърсово, с.Ц.Г.и
с. Т. са ръчно работно място /PPM/ , а работните места в с.Горно Дряново и гр.Хасково
са автоматизирано работно място /АРМ/. Пощенска станция 1231, кв.Надежда, София
е АРМ, в което пощенските служители имат компютър и осчетоводяват операциите в
системата на Банката, в реален режим. Операциите по банковите сметки на
клиентите се осчетоводяват от 2 пощенски служителя в реално време, в системата
на банков клон София НДК.
В
РРМ пощенските служители нямат компютър.
Те са снабдени с документи под строга отчетност предварително номерирани бланки
на договори за депозити, спестовни книжки, ръчни операционни дневници (РОД).
Тези документи се попълват ръчно от пощенските служители. За всеки вид от тези
документи се водят дневници, в които се регистрира тяхното движение. В
представителството има и екземпляри на вносни бележки и разписки (безотчетни
документи), които се попълват от клиентите за всяка операция.
Пощенските
служители в PPM нямат задължения да осчетоводяват операции, но ежедневно
отразяват работата с клиентите на Банката в населеното място в РОД , към който
прилагат първичните документи за деня (вносни бележки, договори за депозити,
разписки) и в края на деня ги изпращат за осчетоводяване в АРМ.
В
АРМ пощенските служители имат компютър и са обучени за работа със счетоводната
система IsBank. Снабдени са с бланки на договори за депозити и спестовни
книжки, които се оформят ръчно от пощенския служител. За разлика от PPM, в АРМ
не се води РОД като вносните бележки и разписките се отпечатват от системата
след осчетоводяване на операцията на клиентите. Обслужват се клиентите, които
се водят в неговата счетоводна система, като пощенските служители осчетоводяват
вноските и тегленията в системата IsBank. Има и АРМ, към които се насочват
документите от PPM в региона и те осчетоводяват и контролират документите на
тези представителства. Всички АРМ в края на деня печатат от системата касови
операционни дневници (КОД) с всички осчетоводени операции за деня, като
пощенските служители прилагат към тях документите за операциите, дават ги за
контрол на началника на станцията. От тези компютри се отпечатват и справки за
разчетите между банковия клон и Районната пощенска станция. В случай, че сумата
на вноските в пощенската станция за деня е по-голяма от тегленето, Пощата
превежда разликата на Банката. Когато тегленето в пощенската станция е
по-голямо от вноските, Банката възстановява разхода на Пощата.
За
улеснение на съда и страните , вещото лице, въз основа на доказателствата по
делото е описало работата в РРМ и АРМ по влогове и депозити.
Описание
на процеса за работа с влогове в PPM:
- При вноска по влог: Клиентът попълва
един екземпляр вносна бележка и предава на пощенския служител сумата за
вноската, лична карта и спестовната
книжка. Пощенският служител трябва да се подпише на вносната бележка, да я
подпечата с получения от банковия клон печат, да запише вноската в РОД, да я
предаде на клиента за подпис, след което да запише вноската в книжката, да я
подпише, да я подпечата с личния си банков печат и да я върне на клиента заедно
с личната карта . При първата вноска по влог пощенският служител оформя
спестовната книжка на името на клиента, записва в дневника номерираната
спестовна книжка на името на кой клиент е издадена и предава спестовната книжка
на клиента, който заплаща стойността й.
- При теглене от влог: Клиентът
попълва един екземпляр разписка и заедно със спестовната книжка и лична
карта ги предоставя на пощенския
служител. Пощенският служител трябва да идентифицира клиента, като сравни
подписа на разписката с този на личната карта , да запише тегленето в РОД, да
предаде РОД на клиента за подпис, да запише тегленето и салдото в спестовната
книжка, да я подпечата с личния си банков печат и да я върне на клиента, заедно
с изплатената сума и личната карта .
Пощенският
служител не може да обслужва клиент, без клиентът да представи спестовната
книжка. Пощенският служител не може да задържа спестовната книжка. Той/тя
трябва да записва всяка операция, салдото след операцията, като поставя дата,
подпис, които заверява с личния си банков печат. При изгубена спестовна книжка
се издава нова след подадена молба от клиента и платена такса. При закриване на
влога трябва да изземе спестовната книжка от клиента и да я приложи в РОД към
операцията за деня. В Инструкцията за работа с депозити и влогове в лева е
записано, че при разлика между счетоводните данни и записите в книжката, за
верни се приемат записите в книжката, която е била в клиента.
Описание
на процеса за работа с депозити в PPM.
- При откриване на депозит: Клиентът
попълва и подписва два екземпляра на вносна бележка и я представя на пощенския
служител заедно със сумата за вноската и лична карта . Пощенският служител
трябва да оформи двата екземпляра на типовата номерирана бланка на договора за
депозит и да запише сумата на депозита, срока, лихвения процент и датата на
падежа на депозита. Той/тя също трябва да запише вноската в РОД и да предаде на
клиента двата документа (договора и РОД) за подпис. Пощенският служител трябва
да запише в дневника (за договорите за депозит) данните на клиента, на който
предоставя съответния договор. На клиента се предоставят индиговите копия на
вносната бележка и договора за депозит, а оригиналите на документите се
изпращат към АРМ за осчетоводяване.
- При закриване на депозит: Клиентът
предоставя индиговите копия на вносната бележка и договора за депозит,
предадени му при откриване на депозита и документа за самоличност. Служителят
от PPM идентифицира клиента, обажда се по телефона до АРМ където се изпращат и
се осчетоводяват документите на банковото представителство, за да се осведоми
каква лихва следва да се изплати на клиента за депозираната сума. След което
клиентът попълва и подписва разписка в два екземпляра със сумата, която ще
получи (внесената сума плюс лихвата). Пощенският служител трябва да запише
тегленето в РОД, да предаде РОД на клиента за подпис, след което изплаща
сумата. Не се разрешава довнасяне или теглене на част от сумата по депозита.
Описание
на процеса за работа с влогове при обслужване на клиент в АРМ.
- При вноска по влог: Клиентът
предоставя сумата за вноската, лична карта
и спестовната книжка на пощенския служител, който осчетоводява вноската
по сметката на клиента, разпечатва вносна бележка от системата за подпис от
клиента, записва вноската в книжката, подписва се и подпечатва записванията с
личния си печат, като връща спестовната книжка на клиента заедно с личната
карта . При първата вноска по влог служителят в пощенската станция открива
сметка на клиента, оформя спестовна книжка на името на клиента, записва
клиентските данни в дневника за издадените спестовни книжки, предава
спестовната книжка на клиента, след заплащане от същия на стойността на
книжката.
- При теглене от влог: Клиентът
предоставя на пощенския служител спестовната книжка, лична карта и обявява сумата за теглене. Пощенският
служител трябва да идентифицира клиента, да осчетоводи в компютърната система
сумата за теглене от сметката на клиента, да разпечати разписка от счетоводната
система, да я подпише и подпечата с личния си банков печат, да я предаде на
клиента за подпис, след което трябва да запише тегленето в книжката, да я
подпише и подпечати с личния си банков печат и да я върне на клиента заедно с
изплатената сума и личната карта .
Не
може да се обслужва клиент без да представи спестовна книжка.
Описание
на процеса за работа с депозити при обслужване на клиент на АРМ.
- Откриването на депозит е както при
PPM, но клиентът не попълва ръчна вносна бележка, а подписва разпечатаната след
осчетоводяването от пощенския служител компютърна вносна бележка и не се води
РОД, а в края на деня пощенският служител разпечатва и подписва компютърен
операционен дневник, към който прилага всички първични документи за операциите
през деня и ги предава за контрол.
- Закриването на депозит е както в
PPM, но клиентът не попълва ръчна разписка, а подписва разпечатаната, след
осчетоводяването от пощенския служител компютърни разписка (в която са
разнесени и дължимите лихви) и не се води РОД, а в края на деня пощенският
служител разпечатва и подписва компютърен операционен дневник, към който
прилага всички първични документи за операциите през деня и ги предава за
контрол.
Описание
на процеса за осчетоводяване в АРМ на влоговете и депозитите, реализирани в
РРМ.
В
АРМ чрез пощенски пратки пристигат документите от банковата дейност на всички
РРМ от региона на това АРМ. Задълженията на служителя на АРМ е да:
- Осчетоводи (въведе) в компютърната
система всички операции от всяко РРМ;
- Контролира последователността на
получените РОД от дадено РРМ, окомплектоването на документите съгласно
изискванията на ИРДВ (за депозитите - оригинал на договора и вносната бележка
от откриването на депозита, а при закриването - вторите екземпляри);
- Разпечата обобщени отчети, които се
прилагат към документацията на АРМ и са основа за разчитането между банката и
пощите;
В
задълженията на служителите на АРМ е организацията за ежегодно разнасяне на
лихвите по спестовните книжки на всички РРМ от региона (което става чрез
събирането на книжките от клиентите по определена организация, която се създава
съвместно от банковия клон и Поделението на Б.п. ЕАД). Служителите в АРМ трябва
да извършат контрол, че операциите в счетоводната система са вярно записани в
спестовната книжка и салдата съвпадат.
Предвидени
са задължителни контроли за АРМ:
-
Контрол
(удостоверен с подпис на всеки документ) за проверка редовността на всички
документи от АРМ и РРМ, който трябва да се извърши от началника на пощенската
станция където е разположено АРМ или РРМ (чл.67 от ИРДВ).
-
Организация
за разнасяне на лихвите по спестовните книжки от лице, различно от служителя
обслужващ АРМ.
Досежно
процесните пощенски станции в с.Яково, с.Хърсово, с.Ц.Г., с.Горно Дряново,
кв.Надежда и с.Т. вещото лице описва следния начин на действие на пощенските
служители при работата с подалите жалби/сигнали клиенти на банката:
-
Пощенските служители не отчитат внесените суми от клиентите и приходът не е
осчетоводяван.
-
При направена вноска от клиент по влог пощенския служител записва вноската в
спестовна книжка; но за РРМ не оформя записа в РОД и не предава документи за
осчетоводяване, а за АРМ не
осчетоводява вноската.
-
При направена вноска от клиент по депозит пощенският служител в РРМ издава на
клиентите договори за депозити и вносни бележки, но не оформя записа в РОД и не
предава документи за осчетоводяване, а в АРМ не осчетоводява вноската, а дава
на клиента ръчна вносна бележка (с подпис и печат) и не винаги издава договор
за депозит или ползва стари бланки.
При
липсата на счетоводен запис Банката и Пощите нямат информация за постъпилата
сума. Постъплението остава в пощенския служител, не е получено в Пощите и те не
са го превели на Банката.
- Пощенските
служители са извършвали теглене от клиентските сметки, без знанието на клиента,
като на разписките има подпис от името на титулярите на сметките.
-
При теглене от влогова сметка операцията не се записва в спестовната книжка в
клиента, но : в РРМ пощенският служител оформя и подписва документи за теглене
от името на клиента и ги изпраща за осчетоводяване в АРМ, а в АРМ пощенският
служител осчетоводява, оформя и подписва документи за теглене от името на
клиента.
-
В повечето случай в АРМ парите от депозита не са теглени еднократно, а
депозитът е закриван и е откриван нов на по-малка сума без знанието на клиента.
При първото закриване на депозита пощенският служител оформя и подписва
документи за закриване от името на клиента (ползва дубликати, три екземпляра на
вносни бележки, и други ) При откриване на новия депозит на по- малка сума
целия комплект документи остава в пощенския служител и той се разпорежда с този
депозит.
Банката
превежда парите за тегленето/закриването на съответното РПС на „Български пощи“.
Вещото
лице е изчислило извършените злоупотреби в процесните пощенски станции са в
размер на 247 456,81 лв. В експертизата си вещото лице подробно е посочило за
всяка пощенска станция името на клиента, сумата с която е ощетен и действията
на пощенския служител . Тъй като тези констатации съвпадат с вече описаното
по-горе установено от Банката в констативните протоколи при проверка във всяка
от седемте пощенски станции, съдът намира че не следва да повтаря тази
информация.
Експертизата
е установила, че между страните има осчетоводени случаи на прихващане между
констатирани щети, нанесени от пощенски служители и дължимите суми на Банката
към Пощите за възнаграждения по Договора от 02.06.1997г. и анексите към него. Банката
е издавала фактури за констатираните щети и сумите по тях са прихванати с
дължимите суми на Банката към Пощите по Договора. Така Пощите са покрили
щетите, причинени от пощенски служители на клиенти на Банката в с.Кочан, гр.Айтос,
с.Новачене.
Вещото
лице е установило, че въз основа на предявените претенции на своите клиенти за
възстановяване на липсващите им пари, Банката е превела по банков път общо
сумата 279 693,73лв. В таблицата са посочени лицата, които са обезщетени,
датата на банковия превод в тяхна полза и преведената сума.
|
№ |
Име
на клиента |
Претендирана
сума по исковата молба в лева |
Дата
на извършения превод |
Преведена
сума на клиента в лева |
|
||
|
|
|
|
|
|
|
||
|
1 |
Г.И.Р. |
3
537,87 |
10.05.2013 |
4
119,94 |
|
||
|
2 |
В.Г.К. |
2
300.00 |
01.11.2013 |
2
533,78 |
|
||
|
л J |
Й.В.У. |
1
150.00 |
01.11.2013 |
1
254.65 |
|
||
|
4 |
К.
К. А. |
2
417,99 |
01.11.2013 |
2
799.91 |
|
||
|
5 |
Ж.
Г. Г. |
1
700,00 |
10.05.2013 |
1
737,94 |
|
||
|
6 |
А.
А. Ф. |
1
477.09 |
29.11.2013 |
1
547,36 |
|
||
|
7 |
А.
М. П. |
145,71 |
29.11.2013 |
176,78 |
|
||
|
8 |
А.
И. Ч. |
2
047,00 |
29.11.2013 |
2
199,67 |
|
||
|
9 |
А.
И. М. |
1
243,65 |
29.11.2013 |
1
354.42 |
|
||
|
10 |
А.
А. Н. |
486,05 |
29.11.2013 |
542.66 |
|
||
|
11 |
А.
А. Х. |
2
929,11 |
29.11.2013 |
3
951.93 |
|
||
|
12 |
А.
И. Р. |
1
500,00 |
29.11.2013 |
2
059,53 |
|
||
|
13 |
А.
Р. Х. |
4
538,78 |
29.11.2013 |
4
674,15 |
|
||
|
14 |
А.
Я.Х. |
10
291.22 |
29.11.2013 |
11
279,45 |
|
||
|
15 |
А.
С. М. |
1
000,00 |
29.11.2013 |
1
531.95 |
|
||
|
16 |
А.
А.М. |
1
385,26 |
29.11.2013 |
1
546,45 |
|
||
|
17 |
А.
Г. Д. |
10
000,00 |
29.11.2013 |
12
705.99 |
|
||
|
18 |
А.
И. Б. |
2
358,18 |
29.11.2013 |
3
456.58 |
|
||
|
19 |
Д.
Ш.а М. |
1
358,29 |
29.11.2013 |
1
428,67 |
|
||
|
20 |
Д.
А. Г. |
6
088,36 |
29.11.2013 |
6
671,88 |
|
||
|
21 |
Д.
А.Г. |
1
032,38 |
29.11.2013 |
1
081.68 |
|
||
|
22 |
Д.
И. Х. |
1
500,00 |
29.11.2013 |
2
287,80 |
|
||
|
23 |
Д.
Р. Д. |
2
771,25 |
29.11.2013 |
4
078,93 |
|
||
|
24 |
Д.
С. С. |
2
722,82 |
29.11.2013 |
2
833,93 |
|
||
|
25 |
Е.
И. Б. |
184,20 |
29.11.2013 |
255,07 |
|
||
|
26 |
Е.
И. М. |
1
089,21 |
29.11.2013 |
1
136,55 |
|
||
|
27 |
З.
И. Л. |
6
692,45 |
29.11.2013 |
7
425,41 |
|
||
|
28 |
И.
И. М. |
1
083,19 |
29.11.2013 |
1
216,51 |
|
||
|
29 |
И.
М. Ч. |
700,00 |
29.11.2013 |
1
057,09 |
|
||
|
30 |
И.
Р. М. |
2
071,42 |
29.11.2013 |
2
177.84 |
|
||
|
31 |
И.Ф.
К. |
2
147,36 |
29.11.2013 |
2
241,23 |
|
||
|
32 |
И.
И. С. |
1
158.00 |
29.11.2013 |
1
256,57 |
|
||
|
33 |
И.
Ф. М. |
1
579,04 |
29.11.2013 |
1
662,35 |
|
||
|
34 |
К.
А. П. |
979,12 |29.11.2013 |
1
022,43 |
|
|||
|
35 |
К.
А. Ф. |
4
000,00 |
29.11.2013 |
4
915,83 |
|||
|
36 |
М.
А. Х. |
1
400,00 |
29.11.2013 |
1
517,11 |
|||
|
37 |
М.
Р. Б. |
9
767,65 |
29.11.2013 |
10
155,32 |
|||
|
38 |
Н.
Г. М. |
1
771,14 |
29.11.2013 |
1
850,37 |
|||
|
39 |
Н.
М. Б. |
4
150,28 |
29.11.2013 |
4
328,23 |
|||
|
40 |
Н.
А. Х. |
4
991,46 |
29.11.2013 |
5
271,90 |
|||
|
41 |
Н.
Я. Х. |
1
873,73 |
29.11.2013 |
1
961,33 |
|||
|
42 |
П.Н.Г. |
1
200,00 |
29.11.2013 |
1
274,39 |
|||
|
43 |
П.
Р. Л. |
3
300,00 |
29.11.2013 |
4415,81 |
|||
|
44 |
Р.Ш.
Х. |
2
264,39 |
29.11.2013 |
2
458,08 |
|||
|
45 |
Р.
А. О. |
1
771,86 |
29.11.2013 |
1
955,23 |
|||
|
46 |
Р.Б.
М. |
3
496,75 |
29.11.2013 |
3
608.75 |
|||
|
47 |
Р.
Т. М. |
1
649,44 |
29.11.2013 |
1
787,03 |
|||
|
48 |
Р.
А. Л. |
9
148,36 |
29.11.2013 |
9 509,07 |
|||
|
49 |
С.
И. М. |
341,95 |
29.11.2013 |
386,39 |
|||
|
50 |
С.Б.
Х. |
2
938.02 |
29.11.2013 |
3
110,42 |
|||
|
51 |
С.
Б. М. |
2
434,01 |
29.11.2013 |
2
545,40 |
|||
|
52 |
С.
Ю. Х. |
1
487,88 |
29.11.2013 |
1
583.83 |
|||
|
53 |
С.А.
Д. |
630,00 |
29.11.2013 |
678,41 |
|||
|
54 |
С.
Г. Д. |
2
128,43 |
29.11.2013 |
2241,19 |
|||
|
55 |
Ф.А.
М. |
2
102,98 |
29.11.2013 |
2
344,61 |
|||
|
56 |
Ф.
М. К. |
3
000,00 |
29.11.2013 |
3
664,00 |
|||
|
57 |
Ф.
И. Б. |
184,20 |
29.11.2013 |
255,07 |
|||
|
58 |
Ф.
М. М. |
596,40 |
29.11.2013 |
623,90 |
|||
|
59 |
Ф.Ф.
С. |
2
339,90 |
29.11.2013 |
2
568.08 |
|||
|
60 |
Ф.
И. Х. |
171,24 |
29.11.2013 |
230,79 |
|||
|
61 |
Ш.
И. Х. |
6
200,00 |
29.11.2013 |
9
299.98 J |
|||
|
62 |
Ш.
М.Х. |
20
980,17 |
29.11.2013 |
25
167.84 |
|||
|
63 |
Ш.
Не. Р. |
1
500,00 |
29.11.2013 |
2
059,53 |
|||
|
64 |
Ю.
А. М. |
1
489,33 |
29.11.2013 |
1
580,14 |
|||
|
65 |
А.
Я. Ю. |
10
400,00 |
20.12.2013 |
10
975,94 |
|||
|
66 |
С.
А.Ю. |
18
115,00 |
20.12.2013 |
20
069,54 |
|||
|
67 |
Ф.
М. И. |
5
000.00 |
20.12.2013 |
5
159.47 |
|||
|
68 |
Г.
Р.И. |
1
407,00 |
20.12.2013 |
1
443.88 |
|||
|
69 |
Х.Х.
Ю. |
6
333,75 |
20.12.2013 |
6
745.84 |
|||
|
70 |
Ш.
Б. Х. |
1
551,13 |
20.12.2013 |
1
625,88 |
|||
|
71 |
П.
М. П. |
15
093,36 |
29.11.2013 |
15
914,99 |
|||
|
72 |
Х.П.
С. |
1
000,00 |
22.04.2015 |
1
127,77 |
|||
|
73 |
Ц.
К. С. |
1
000,00 |
22.04.2015 |
1
127.77 |
|||
|
7 1 |
А. К. С. |
4 582.00 |
07.10.2016 |
4 847,
54 |
|||
Изплатената
от Банката на клиентите сума е общо 279 693,73лв.
Размерът на законната лихва върху претендираните
суми до 9.05.2018г. /датата на подаване на исковата молба е 10.05.2018г./ за
периода 3 години назад, а за сумата платена на А.С.в размер на 4582лв. лихвата
за забава е изчислена от плащането на 7.10.2016г. до подаване на исковата
молба/ е общо 83 721,36лв. /така допълнителното заключение на ССЕ,
л.3951/.
Между страните са водени и се водят други
дела:
Т.д.№ 3415/2014г. на СГС, ТО, VІ-13 с-в
е образувано по исковата молба на Пощите срещу Банката за заплащане на
договореното с договора от 2.06.1997г.
възнаграждение за м.май и юни 2011г. С решението си от 11.02.2016г.,
влязло в сила на 22.03.2016г. /необжалвано от страните/ съдът е приел
дължимостта на претендираното възнаграждение, но е допуснал прихващане на това
възнаграждение с изплатени от Банката суми за обезщетяване на клиенти на
Банката, от чиито влогове или депозити служители на Пощите неправомерно са
присвоявали суми. Касае се за пощенски станции в с.Яково, с.Синдел, с.Гложене,
с.Брадвари, с.Малък Поровец и с.Долно Ряхово. Единствено съвпадение с
настоящото дело е пощенската станция в с.Яково. Претендираните за
възстановяване от Пощите суми обаче касаят платени обезщетения на други клиенти
на Банката, пострадали от неправомерните действията на пощенския служител Г.Т./вж.
отговор на исковата молба на л.421 от т.д.№ 3415/14г. на СГС/.
Т.д.№ 2042/17г. на СГС, ТО, 7 с-в е
образувано по исковата молба на Банката срещу Пощите за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерните действия на
служители на пощите в гр.Павликени, с.Развигор и с.Годешево. Делото не е
приключило, в момента се намира във въззивна инстанция.
Гр.д.№ 3697/18г. на СГС, ГО, 7 с-в е
образувано по исковата молба на Банката срещу Пощите за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, настъпили от неправомерните действия на
пощенския служител А.П., служител на Пощите в гр.Хасково, присвоила пари от
влоговите или депозитите на клиенти на Банката. Това дело е все още висящо в
СГС. Исковата молба по същото е
приложена към настоящото дело, л. 3074-3084. Видно от същата не е налице
съвпадение на вредите, твърдени да са търпени от Банката по това дело и по
настоящото дело. Пострадалите лица, обезщетени от Банката по двете дела, са
различни.
Не се спори, че „Б.П.Б.“ АД сега е с
юридическо наименование „Ю.Б.“ АД.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
По правната квалификация на иска.
Между страните е сключен договор №
430-0293/02.06.1997г. и анекси към него, по силата на които възложителят
Банката възлага на изпълнителя Пощите,
чрез определени негови служители в пощенските станции, да извършва от името и
за сметка на възложителя на основание Инструкция за работата с депозити и
влогове, конкретно възложените им дейности като сключване на договори с
физически лица за спестовен влог и договори за депозит в лева; изплащане на
пари в брой от депозитни и влогови сметки, включително изплащане на лихви по
тях; извършване на операции, свързани с изготвяне на договори за депозит,
издаване на спестовна /депозитна книжка, закриване на депозит и на книжка и др.
В чл. 10 ал. 1 от договора е уговорено, че евентуални нанесени имуществени щети
на банката или на нейни клиенти, в следствие на неприлагане или неточно прилагане
на инструкциите, указанията и изискванията за правилно, компетентно и
качествено извършване на банковата работа се извършва/установява с двустранен
писмен акт между страните. Тъй като Банката претендира вреди настъпили в
резултат на неправомерни действия на служители на Пощите, то ответникът Пощите
възразява, че евентуално би могъл да отговаря на основание договорна
отговорност, но не и по реда на чл.49 от ЗЗД , каквото основание сочи ищеца
Банката.
Неправомерните действия на пощенските
служители са се изразявали в това, че като са получавали суми по договори за
депозит или за влог, са вземали парите от клиентите, като за внесените суми са
им издавали документи, но не са ги отчели на Пощите, а те на Банката, или
неправомерно са теглили суми от депозитни или влогови сметки на клиенти на Банката
или са ги закривали. Клиентите са предявили претенции пред Банката за
възстановяване на липсващите им парични суми. Банката ги е заплатила ведно с
лихвите. Понастоящем Банката иска връщане на тези платени суми от Пощите, чийто
служители са извършили неправомерните действия, някои и установени от съда като
престъпни деяния. Т.е. вземането на Банката произтича от извършените от
служители на Пощите протИ.правни и виновни деяния, в резултат на които за
Банката е настъпила щета- заплатеното на клиентите обезщетение в размер на
липсващите присвоени от пощенските служители пари по главници и лихви. Касае се
за обезщетение от протИ.правно и виновно причинени щети на Банката, поради
което претенцията следва да се търси по реда на чл.49 от ЗЗД за непозволено
увреждане, а не по реда на договорната отговорност. Иначе, съдът не споделя твърдението
на Банката, че сключения с Пощите договор № 430-0293/02.06.1997г. е нищожен.
Действителността на този договор е призната със сила на пресъдено нещо между
страните по т.д.№ 3415/14г. на СГС. Фактът, че между страните е уговорена
договорна отговорност за вреди /чл.10 от договора/ не лишава Банката от
възможността да претендира тези вреди на извъндоговорно основание, ако те са в
резултат на престъпление или деликт. Константна е съдебната практика , че
когато при изпълнение на договор е извършено престъпление и от него настъпят
вреди, то пострадалият може да търси тези вреди с иск, основан на чл.45 от ЗЗД,
а не само на основание сключения договор.
В този см. е и цитираното в решение №62/6.04.2020г. по гр.д.№ 3415/19г.
на ВКС, ІV г.о. разрешение на ППВС №17/63г., т.6, където е прието, че когато
работник или служител при изпълнение на работата причини вреди на трето лице,
което е договаряло с предприятието за изпълнението на тази работа, това лице
има право да търси по силата на договора обезщетение от предприятието за
причинените му вреди, но договорната отговорност се изключва, ако вредите са
резултат на извършено престъпление от работника или служителя, какъвто е
конкретния случай.
Съдът приема, че е предявен е иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.54 от ЗЗД и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Искът е допустим. Не е налице предявен
иск, който се разглежда от друг или същия съд по друго дело между същите страни.
Както вече бе посочено по-горе предмета на гр.д.№ 3697/18г. на СГС и т.д.№
3415/14г. на СГС е различен.
По съществото на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД
този , който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
на възложителя не отпада, ако извършителят не е спазил дадените му указания. По
принцип следва да се напомни, че отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди
виновни протИ.правни деяния и тя има обезпечително-гаранционна функция - тази отговорност не произтича от вината на
лицето, което е възложило работата /така ППВС №7/58г./, а от вината на
натоварените с извършването на работата лица /така ППВС №7/59г./.
Основателността на иска по чл.49 от ЗЗД
изиска да се установи наличието на протИ.правно поведение, извършено от лице,
спрямо което ответникът има качеството на възложител на работата, настъпили за
ищеца вреди и причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и изпълнението
на работата.
В случая е установено, че по силата на
договор № 430-0293/02.06.1997г. служители на Пощите са извършвали дейност по сключване
на договори с физически лица за спестовен влог и договори за депозит в лева;
изплащане на пари в брой от депозитни и влогови сметки, включително изплащане
на лихви по тях; извършване на операции, свързани с изготвяне на договори за
депозит, издаване на спестовна /депозитна книжка, закриване на депозит и на
книжка и др. Извършването на тези дейности е било възложено от Банката , възложител,
за което тя е заплащала на Пощите възнаграждение, като изпълнител. Банковата
документация и компютърни системи, както и указанията за работа и съответните
обучения са предоставени от Банката, но Пощите са определили служителите си,
които да извършват дейностите по договора и са осъществявали непосредственото ръководство
и контрола върху тях, като са им заплащали и допълнително възнаграждение за
извършената работа. Изборът на конкретните служители е риск на Пощите. Не се
установи нито от Договора между страните, нито от Инструкцията пощенските
служители да са били под непосредственото ръководство и контрол на Банката.
Няма основание или ангажирани доказателства за такова твърдение. Напротив, дори
чл.67 от Инструкцията определя, че
контролът върху дневната работа на пощенския служител във връзка с извършената
банкова дейност се осъществява от друг служител на Пощите. Отговорността на
Пощите за работата на нейните служители е пълна и няма основания да се приеме,
че Банката също отговаря изцяло или частично за дейността на пощенските
служители.
В подкрепа на разбирането за пълната
отговорност на Пощите в конкретния случай е и възприетото в ППВС №17/63, т.3 – „Когато
по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена
работа, при извършването на която настъпват вреди, за отговорността от
непозволено увреждане следва да се изясни същността на сключения договор. Ако
съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на
определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на
работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това
предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа на първото
предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът
принадлежат на предприятието, чиято работа се извършва от работници на друго
предприятие, отговорността за непозволено увреждане е на предприятието, чиято
работа се извършва“.
Извършените от служителите на Пощите Ц.В.,
И. М., А.П. /В./, Г. Т., С. Х., З. Г.,Г.Г. и В. Ц. деликти се установяват от
събраните писмени доказателства, вкл. и изслушаната съдебно счетоводна
експертиза. Установи се, че тези служители на Пощите са присвоили чужди пари,
собственост на клиенти на Банката, които пари са им били поверени в служебното
им качество. Присвояването е извършвано по два начина – служителите са
получавали пари от физически лица по
договори за влог или депозит, но не са ги отчитали, а са ги прибирали за себе
си, или пък са теглили неправомерно суми от сметки на клиенти на Банката, като
за целта са съставяли документи с невярно съдържание. Деянията са извършени
умишлено, като вината при деликт се презумира, до оборване на презумпцията.
Такова оборване не е направено от ответника, който всъщност по същество не
оспорва престъпното поведение на посочените пощенски служители. Престъпното
поведение на пощенските служители А.П. / В. / и на Ц.В. е установено и с влязла
в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд /чл.300 от ГПК/. В
резултат на това установено протИ.правно поведение на пощенските служители за
Банката е настъпила имуществена вреда. Банката е възстановила на клиентите си,
чиито парични средства са били присвоени неправомерно от служителите на Пощите,
липсващите им пари по влогове/депозити ведно с лихвата върху главниците.
Изплатената сума представлява имуществена вреда за Банката, за която на
основание чл.49 от ЗЗД Пощите носят
имуществена отговорност. Банката е платила сумата 279 693,73лв. съгласно
ССЕ. Претенцията й е за 278 333,91лв. и, с оглед на диспозитивното начало
в гражданския процес, толкова следва да й се възстанови от Пощите. По същество
претенцията на Банката към Пощите е регресна. Както се посочи по-горе,
съобразно и указанията на ППВС №17/63г. имуществената отговорност за вреди от
деликта на пощенските служители спрямо клиентите на Банката е в тежест на
Пощите, тъй като именно те упражняват непосредствения контрол и организация на
работата на своите служители във връзка с изпълнение на договора с Банката. Тъй
като отговорността е на Пощите , по силата на чл.49 от ЗЗД те следва да
обезщетят и клиентите на Банката, като им репарират имуществените вреди. В случая
Банката е възстановила на клиентите си липсващите им суми по влоговете и депозитите.
Банката има право в този случай да иска връщане на платеното от нея за
покриване вредите от виновните действия на пощенските служители от Пощите на основание чл.54 от ЗЗД.
По възражението на ответника за изтекла
давност по отношение вземането на ищеца.
Правото на иск за имуществени и
неимуществени вреди поради непозволено увреждане се поражда от датата на непозволеното
увреждане и от тази дата започва да тече давностния срок по чл.110 от ЗЗД.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД също се определя по правилата на чл.110 от ЗЗД и
се погасява с 5 годишен давностен срок. Погасителната давност при регресния иск
по чл.54 от ЗЗД започва да тече от деня на плащането на вредите, за разлика от
погасителната давност за задължения по чл.45 и чл.49 от ЗЗД. Вредите за Банката
са настъпили с плащането на вредите на клиентите - на сумите от липсващите им влогови/депозитни
сметки. В случая Банката е възстановила вредите от виновното поведение на
пощенските служители на пострадалите на различни дати като най-ранното плащане
е на 10.05.2013г. Искът е предявен на 10.05.2018г., в последния ден преди
изтичане на 5 годишния давностен срок. Срокът е спазен, искът не е погасен по
давност. Правилото на чл.114 ал.3 от ЗЗД е приложимо към вземането, което имат
Пощите към своите служители за причинените от тяхното деликтно поведение вреди.
Основателна е претенцията за присъждане
на лихва за закъсняло плащане върху размера на присъдената главница. Върху определената
сума като обезщетение се дължи лихва от деня на увреждането, като съгласно
разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане ,
длъжникът се смята в забава и без покана. Ищецът претендира лихва за забава
върху претендираната главница считано от 10.05.2015г., т.е. 3 години преди
завеждане на исковата молба. За този период вземането за лихва не е погасено по
давност /чл.111 б.в от ЗЗД/ и се дължи. Съобразно заключението на ССЕ лихвата
за забава върху сумата, платена от Банката за обезщетение на вреди от виновното
поведение на пощенските служители е 83 721,36лв. Претендира се по-висока
сума. За разликата между претендирания размер 84 094,85лв. и присъдения 83 721,36лв. искът за лихва следва да се
отхвърли като недоказан. Не се установи дължима лихва за забава в размер
по-висок от присъдения с това решение.
По разноските
И двете страни претендират разноски по
представен списък. Банката оспорва претендираното от Пощите адвокатско
възнаграждение като прекомерно. Пощите не оспорват разноските на Банката.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца
се следват направените от него разноски съобразно уважената част от исковете -
27034,28лв.
На ответника също се следват разноски
съобразно отхвърлената част от акцесорния иск. Претендираното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно съобразно правната и фактическа сложност на
делото и цената на предявените искове. Същото не следва да се намалява. Дължат
му се разноски в размер на 14,60лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Б.п.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Ю.Б.“
АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** на основание чл.49 и
чл.54 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следните суми: сумата 278 333,91лв., ведно със
законната лихва от 10.05.2018г. до окончателното изплащане, представляваща
имуществени вреди от виновни и протИ.правни действия на служители на „Б.п.“ ЕАД
в пощенските станции в с.Яково, с.Хърсово, с.Ц.Гинчево, с.Горно Дряново,
кв.Надежда /гр.София/, гр.Хасково и с.Т. причинени на клиенти на „Български
пощенска банка“ АД и изразяващи се в присвояване на суми от техни
влогови/депозитни сметки, сумата 83 721,36лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на присъдената главница за периода 10.05.2015г. – 9.05.2018г.,
както и сумата 27034,28лв., представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за заплащане
на обезщетение за забавено плащане на главницата за разликата до предявения
размер от 84 094,85лв.
ОСЪЖДА
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *******да заплати на „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 14,60лв. разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред САС.
Съдия: