№ 571
гр. Горна Оряховица, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20244120102591 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 143, ал.
1, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД основава исковите си претенции
на твърдения, че между трето за делото лице – кредитодател /“Кредисимо“
АД/ и ответника Н. П. Б. е сключен договор за потребителски кредит №
1049483 / 25.03.2018г., по силата на който на последния е предоставен кредит
в размер на 600 лв. Посочва, че заемополучателят не изпълнил задължението
си към заемателя /“Кредисимо“ АД/ и че датата на последната вноска по
кредита била на 24.04.2018 г., поради което вземането било изискуемо.
Твърди, че на 25.03.2018 г. ответникът е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с дружество „Ай тръст“, по силата на който дружеството се е
съгласило да сключи договор с кредитодателя. Сочи, че на 25.03.2018 г. „Ай
тръст“ и „Кредисимо“ са сключили договор, по силата на който „Ай тръст“ се
е задължило да отговаря пред „Кредисимо“ за всички задължения на
ответницата по сключения договор за кредит. След като ответницата не
изплатила задължението си на 23.02.2021 г. „Ай тръст“ е погасило дължимите
от Н. П. Б. суми, както следва: 600 лв. главница, 123,84 лв. договорна лихва за
периода 25.03.2018 г. до 18.02.2021 г., както и обезщетение за забава в размер
1
на 227,54 лв. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021
г. „Ай тръст“ е прехвърлило вземането си към ответницата на „АПС Бета
България“ ЕООД. Твърди, че до ответника било изпратено уведомление по чл.
99 ал. 4 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането. Посочва, че към
момента дължимата от ответника сума за главница била в размер на 600 лв.;
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 295
лв.; договорна лихва за периода 25.03.2018 г. до 18.02.2021 г. в размер на
123,84 лв.; сумата от 227,54 лв. лихва за забава върху главницата от 18.02.2021
г. до 05.08.2024 г., законна лихва за забава върху възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство в размер на 324,75 лв. за периода
от 18.02.2021 г. до 05.08.2024 г., както и законна лихва за забава върху
главницата и възнаграждението за предоставеното поръчителство от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането.
Сочи, че за процесните суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 2077/2024г. на РС – Г. Оряховица. Иска от съда да приеме за установено, че
ответникът му дължи горепосочените суми. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответника Н. П. Б., чрез упълномощения от него
процесуален представител адв. Д. М. е оспорил иска. Счита договора за
кредит за нищожен поради неспазване на действителния размер на ГПР, арг.
от чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК. Намира, че след като в ГПР отсъства
някой от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи, то
договорът следва да се счита за нищожен, което водело до връщане само на
главницата. Посочва е съдебна практика, която счита за относима към
настоящия случай. Твърди, че е по договора за потребителски кредит и
договора за предоставяне на поръчителство е заплатил съответните суми, за
което е представил платежни нареждания. С оглед изложеното иска от съда да
отхвърли претендираните от ищеца искови претенции, като неоснователни и
недоказани. Прави възражение за дължимостта на съдебни разноски в това
производство.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда
на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 25.03.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД в качеството на кредитор и
2
ответника Н. П. Б. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № 1049483 за сумата от 600 лв., която следвало да се
върне заедно с начислената възнаградителна лихва в срок до 24.04.2018 г., на 1
погасителна вноска в размер на 620,64 лв., падежите на които били посочени в
приложение №1 към договора (стр.15). Съгласно договора ответникът
следвало да предостави обезпечение чрез одобрен от „Кредисимо“ ЕАД -
поръчител, в изпълнение на което на 25.03.2018 г. той сключил с „Ай тръст“
ЕООД договор за предоставяне на поръчителство. Търговското дружество в
качеството на поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение
по сметка на кредитора от 177,50 лв. месечно, да отговаря солидарно за
задълженията на кредитополучателя към „Кредисимо“ ЕАД. На 25.03.2018 г. в
изпълнение на задълженията си към ответника „Ай тръст“ ЕООД сключило с
„Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство. На 18.02.2021 г. поръчителят
уведомил ответника, че кредиторът е предявил към него претенция за
изплащане на просрочени суми за главница и лихви и че в петдневен срок ще
ги погаси, след което ще встъпи в правата му. На 23.02.2021 г. последвало
уведомление от „Ай тръст“ ЕООД към кредитополучателя, че е погасил
задължението по договора за кредит и че следва да му заплати 600 лв.
главница, 123, 84 лв. договорна лихва, 227, 54 лв. обезщетение за забава. На
02.03.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД(цедент 1) и „Ай тръст“ ЕООД (цедент
2) в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер е сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания. Цедент 1 и цедент 2
прехвърлили на цесионера ликвидните си и изискуеми вземания произтичащи
от встъпването в правата по договори за кредит сключени от „Кредисимо“
ЕАД и от договори за предоставяне на поръчителство, подробно описани в
Приложение № 1.
На 25.09.2024 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника относно горепосочените вземания, във връзка с
което е образувано частно гражданско дело № 2077/2024 г., по описа на
Районен съд – Г. Оряховица. Съдът уважил искането на заявителя като на
26.09.2024 г. издал заповед за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съдът приема, че ищецът не доказа между ответника Н. П. Б. и
3
"Кредисимо" ЕАД да е възникнало валидно облигационно правоотношение
въз основа на сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
кредиторът да е поел задължение да предостави на ответника –
кредитополучател, потребителски кредит в размер на 600 лева, под условие,
че заявлението на ответника ще бъде одобрено по начина посочен в чл. 5 от
договора, а именно чрез избран от кредитора поръчител. Действително в чл. 6
на ЗПФУР е посочено, че договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. В ДР на ЗПФУР са дадени определение на
«финансова услуга» - всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване
с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на
платежни услуги и «средство за комуникация от разстояние» - всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Според настоящия състав не са изпълнени изцяло изискванията
на чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР и по – конкретно ищецът не доказа, че е било налице
съгласието на потребителя за сключване на договора с "Кредисимо" ЕАД,
съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗПФУР. Представените писмени доказателства не
доказват, че е била налице облигационна връзка между дружеството и
ответника. В член 18, ал. 2 на ЗПФУР е посочено, че за доказване
предоставянето на преддоговорна информация и изявленията, отправени по
закона се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В чл. 293, ал. 1
от Търговския закон е предвидено, че писмената форма е форма за
действителност, ако това е установено в специален закон. Съдът счита, че
съобразно чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за този вид
финансови услуги, касаещи потребителски кредити, е необходима писмена
форма. Съобразно разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и по аргумент от чл. 18, ал. 3
от ЗПФУР съдът приема, че ищецът не е представил надлежни доказателства
относно изразеното съгласие за сключване на договора от страна на ответника.
Законът за потребителските кредити – чл. 11, ал. 1, т. 27 във вр. чл. 13, ал. 1 от
ЗЕДЕУ, изисква договорът да е подписан от страните. Съгласно чл. 13, ал. 1 от
4
ЗЕДЕУ електронен подпис е такъв по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 ("електронен подпис" означава данни в електронна форма, които
се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва), а
ал. 4 указва, че правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис, когато това е уговорено между страните. Ищецът е представил
неподписан екземпляр от договора и ОУ. Не се твърди, че ответникът е
подписал договора посредством електронен подпис, за да удостовери
съгласието си за сключване на договора, а се претендира, че това е станало
чрез комуникация от разстояние. Представените писмени доказателства –
договора, ОУ и договора за заем не мотивират настоящия състав да приеме, че
е било налице облигационно правоотношение между "Кредисимо" ЕАД и Н.
Б., по което последната да е получила исковата сума и да се е задължил да я
върне на ответника. Безспорно чл. 184, ал. 1 от ГПК указва, че електронният
документ може да бъде възпроизведен на хартиен носител, като се прилага
препис за другата страна. Възпроизведените по делото писмени доказателства,
които се твърди, че са електронно създадени не са достатъчни да се установи,
че ответницата е станала страна по договора. От страна на ищеца не е
поискано изготвяне на СТЕ, с която да се анализират записите в системата на
"Кредисимо" ЕАД или „Ай тръст“ ЕООД и да се удостовери спазването на
реда за сключване на договор по ЗПФУР и ОУ на дружеството. Представените
извлечения не могат да бъдат самостоятелно преценени от съда, доколкото той
няма специални знания, чрез които да провери достоверността на
извлечението от електронния запис. Ето защо, съдът намира, че от ищеца не се
доказа наличието на валидно облигационно отношение възникнало между
кредитора "Кредисимо" ЕАД и Н. П. Б..
Твърдението на ищеца, че договорът за паричен заем е реален такъв и
поражда действие от предаване, съответно от получаване на сумата от
заемателя, също не се подкрепя от доказателствата по делото. Ищецът не
представи разписка, от която да е видно, кой е получателя на сумата от 600 лв.
От представените с исковата молба писмени доказателства, както и тези
представени със становището на ищеца от 20.01.2025 г. не се установява по
несъмнен начин паричната сума, предмет на договора за потребителски
кредит да е предоставена реално на ответника. От отговора на въпрос № 1 в
5
заключението по ССчЕ е посочено, че ответницата е получила на каса сумата
от 600 лв., но писмени доказателства за това не са представени. Водим от тези
съображения, настоящият състав счита, че претенцията на ищеца следва да
бъде отхвърлена и на това основание.
По отношение на останалите твърдения въведени от ищеца, съдът
намира, че поръчителят „Ай тръст“ не доказа, че праводателят му е изправна
страна по договор за потребителски кредит и за него да е възникнало правото
на вземане спрямо ответника, което да е било прехвърлено по надлежния ред
чрез твърдения договор за прехвърляне на вземане /цесия/, от който пък черпи
права ищеца. Не се доказва "Ай Тръст" ЕООД като поръчител да е платил
задължението на ответника по горепосочения договор за потребителски
кредит. Това дава основание на съда да приеме, че с договора за цесия в полза
на ищеца не са прехвърлени никакви вземания на цедентите спрямо
ответника.
Основателно е възражението на процесуалния представител на
ответника свързано с договора за поръчителство. Последният заобикаля
изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.к. не цели реално обезпечение на
кредита, а заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото е
видно, че с него се въвеждат допълнителни разходи за възнаграждение на
поръчител, които не са включени в ГПР, а с тях се надвишават
законоустановените размери по ЗПК. Аргумент в тази насока е и
обстоятелството, че кредиторът "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на
капитала на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД.
Установява се също, че между ищеца от една страна, и кредитодателя и
поръчителя от друга е сключен Договор за цесия от 02.03.2021 г. на вземания,
по които "Кредисимо" ЕАД е кредитодател по договори за кредит.
Конкретните вземания, в това число и задълженията на ответника, е посочено,
че са отразени в Приложение № 1 към Договора за цесия (съгласно § 1, т. 1. 1.
от Договора за цесия), които обаче не са представени към настоящата искова
молба, при това въпреки конкретно дадените указания на съда в Определение
№ 36 от 09.01.2025 г. в частта за доказателствената тежест. Следователно
исковата претенция подлежи на отхвърляне и поради това, че ищецът не успя
да докаже качеството си на цесионер по валиден договор за цесия.
Следва също така да се приеме, че дори да има сключен договор за
6
кредит и заетата сума да е реално предадена, то същият е недействителен на
основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като възнаграждението по
договора за поръчителство не е включено в ГПР. При това положение се
поставя въпроса дали подлежи на присъждане чистата стойност на кредита
по чл. 23 ЗПК и законната лихва върху нея, считано от заявлението до
окончателното плащане. Съгласно решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело С-
520/21, при недействителност на потребителския договор кредиторът няма
право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита и правото на
законната лихва за забава от поканата за плащане. Настоящият състав счита,
че не са налице основание за присъждане и на чистата стойност на кредита,
тъй като това е вземане на първоначалния кредитор, което възниква на
извъндоговорно основание. В случая ищецът се явява цесионерът, на когото
съгласно представения договор за цесия са прехвърлени вземания,
индивидулизирани със своето договорно основание. Касае се за различни по
основание вземания, като вземането за чистата стойност на кредита не е
прехвърляно на ищеца и същият не е титуляр на такова вземане, нито това се
твърди. Съгласно чл. 100 ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът
отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.
Следователно, ищецът може да търси правата си от своя цедент, но нито
твърди да му е прехвърлено вземането за чистата стойност на кредита, нито
такова действително му е прехвърлено. Ето защо искът следва да се отхвърли
в неговата цялост и на това основание.
На последно място по изложените по-горе съображения съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК и с оглед извършените от длъжника плащания в
размер на 770 лв. към „АПС Бета България“ ЕООД искът за главница по
договор за потребителски кредит № 1049483 предявен от ищеца срещу
ответницата за сумата от 600 лв. следва да се отхвърли като погасен чрез
плащане, а акцесорните искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Всички тези пороци, установяващи се в серията договори между
свързани лица, дават основание на съда да приеме, че исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, чл. 79, ал.
1. чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД за установяване съществуването на вземанията,
за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №
2077/2024 г., по описа на Районен съд – Г. Оряховица, са неоснователни и
7
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените
доказателства в полза на ответника се полага присъждане на направените от
него разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Представени
са доказателства, че ответникът е представляван по делото от адвокат при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., чието възнаграждение съдът определя
в размер от 400 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., която сума, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адвоката.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "АПС Бета България" ЕООД, с ЕИК
********* срещу Н. П. Б. с ЕГН **********, с наст. адрес в гр.Г.О., иск за
приемане за установено на основание чл. 422 ГПК, че в полза на "АПС Бета
България" ЕООД, съществува вземане срещу ответника за сумата от 600,00 лв.
(шестстотин лева), представляващи главница по договор за кредит № 1049483,
сключен на 25.03.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, и Н. П. Б.,
ЕГН **********, вземанията на дружеството по който са прехвърлени с
договор за цесия на заявителя „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********;
сумата 295,00 лв. (двеста деветдесет и пет лева), представляващи
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство 25.03.2018 г.,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, и Н. П. Б., ЕГН
**********, вземанията на дружеството по който прехвърлени с договор за
цесия на заявителя „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********; сумата от
123,84 лв. (сто двадесет и три лева и осемдесет и четири стотинки),
представляващи възнаградителна лихва върху главницата по договора за
кредит за периода от 25.03.2018 до 18.02.2021 г.; сумата от 227,54 лв. (двеста
двадесет и седем лева и петдесет и четири стотинки), представляващи законна
лихва за забава по договора за кредит за периода от 25.03.2018 до 05.08.2024 г.;
сумата от 324,75 лв. (триста двадесет и четири лева и седемдесет и пет
стотинки), представляващи законна лихва за забава по договора за
8
предоставяне на поръчителство за периода от 25.03.2018 до 05.08.2024 г.;
ведно сус законната лихва върху главницата от 600,00 лв. по договора за
кредит за времето от 25.09.2024 г. до изплащане на вземането, както й
законната лихва върху главницата от 295,00 лв. по договора за предоставяне
на поръчителство за времето от 25.09.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата от 31,42 лв. (тридесет и един лева и четиридесет и две стотинки),
представляващи заплатена от молителя държавна такса за разглеждане на
заявлението и издаване на изпълнителен лист и сумата от 80,00 лв. (осемдесет
лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство и
защита в заповедното производство пред районния съд, за които суми е
издадена Заповед № 896 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 26.09.2024 година по ч. гр. д. № 2077/2024 година на Районен съд – гр.
Г. Оряховица, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "АПС Бета България" ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“
№81 В, да заплати на адв. Д. В. М. АК – Г.О.П., личен № **********, с адрес
гр. Г.О.П., ул. ***, сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото, на основание чл. 38 ЗАдв.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч. гр.
д. № 2077/2024 година на Районен съд – гр. Г. Оряховица.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9