№ 808
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000500559 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД,
подадена против онази част на Решение № 4779 от 06.08.2020 г., постановено
по гр. д. № 2783/2019 г. на СГС, I ГО, 7 – ми състав, с която съдът е осъдил
Застрахователя да заплати на Н.А. сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат
на ПТП от 24.03.2017 г. по вина на водача на л. а. марка „Фолксваген Бора“ с
рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017 г. до окончателното
изплащане на главницата.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалваното Решение,
същото било постановено в нарушение на материалния закон.
Застрахователят твърди, че определеният от решаващия състав на СГС размер
на дължимото се обезщетение е завишен, а процентът на приетото
съпричиняване - занижен.
Моли за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде
1
отменено за разликата над 25 000 лв. до присъдените 40 000 лв., а искът в тази
му част – отхвърлен, както и за присъждане на разноски за настоящото
производство.
Редовно уведомен, ищецът е упражнил правото си да подаде насрещна
въззивна жалба срещу отхвърлителната част на Решение № 4779 от 06.08.2020
г., в която съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 40 000 лв. до
пълния предявен такъв от 50 000 лв. като частичен от 120 000 лв.
Сторени са оплаквания за неправилност на Решението, същото било
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.
Страната намира извода на решаващия състав на СГС за наличие на
съпричиняване от 20% за неправилен. Сочи се, че изводът за съпричиняване
не кореспондирал със събраните по делото доказателства.
Ищецът моли за постановяване на Решение, с което отхвърлителната
част на първоинстанционното такова да бъде отменена в посочената част, а
предявеният иск – уважен за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен от
50 000 лв. като частичен от 120 000 лв.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани
от страните нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно и допустимо /не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите
2
досежно законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разгледана по същество въззивната жалба на Н. П. А. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна:
Между страните няма спор, а и от приетото от съда като компетентно и
обективно дадено заключение на изслушаната по делото пред СГС
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява,
че на 24.03.2017г., около 17:30 часа, на кръстовището на бул. „Цветан
Лазаров“ и бул. „Христофор Колумб“ се е реализирало ПТП между лек
автомобил „БМВ 318І“ с ДК № ***, управляван от Н.А., и време лек
автомобил „Фолксваген Бора“ с ДК № ***, управляван от Т. Н..
Не се спори и относно причината за настъпване на катастрофата –
навлизане на лекия автомобил „Фолксваген Бора“ в кръстовището на
забраняващ сигнал на светофарната уредба.
По делото няма спор, че за управлявания от Н. лек автомобил към датата
на ПТП е имало сключен с ответника Договор за гражданска отговорност на
автомобилистите, за което е издадена полица № BG/23/117000692267 от
01.03.2017 г.
От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства
се установява, че, вследствие на така реализиралото се ПТП, водачът Н.А.
Тежка е получил лицево-челюстна травма изразяваща се в две разкъсно-
контузии рани на брадичката. Едната е описана с ход успоредно на
долночелюстния ръб в ляво с дължина пет сантиметра и втората с дължина 7
сантиметра в дясно. Втората рана е прониквала в устната кухина в дъното на
раната и се е виждала, като такава и на лигавица от алвеоларния гребен;
счупване на долната челюст; открито, разместено косо счупва през цялата
дължина на тялото й в дясно, установено клинично с описани стърчащи
костни фрагменти в устната кухина; разместено счупване на възходящото
рамото на долна челюст в дясно доказано с обзорно изследване и счупване на
ставен израстък - кондила на долната челюст в ляво, доказано и с обзорни
изследвания вкл. КТ на глава; избиване на втори и трети долни десни зъби
3
(долен десен латерален резец и долен десен канин (кучешки зъб) в областта
на разместеното счупването на долната челюст в дясно, както и счупване на
предните части от коронките на четвърти, пети и шести долни десни зъби
(фрактурирани вестибуларни повърхности на горен десен първи премолар,
втори премолар и първи молар).
Не се спори, че откритата черепно-мозъчна травма се изразява в
клинични данни за сътресение на главен мозък и данни за счупване на
черепна основа- изтичане на кръв от левия външен слухов проход,
перфорация на тъпанчеви мембрани, както и обзорни данни от КТ изследване
за малък костен откъс в ляв външен ушен канал и течност в ляв външен ушен
канал. След приложеното лечение с метална остеосинтеза и кръвна репозиция
е отчетено постигнато естетично възстановяване на челюстта. С оглед
приложеното лечение, възрастта на пострадалия, при благоприятно протичане
на оздравителния процес, функционално възстановяване след подобно
счупване би настъпило за около 1 - 2 месеца от датата на инцидента като до
този период от счупването е било налице затруднение на дъвченето и говора.
Изготвилите приетото от съда като неоспорено от страните заключение
вещи лица д-р Г. и инж. Д. сочат, че лекият автомобил „БМВ 318І“ е
фабрично оборудван с триточкови предпазни колани от инерционен тип за
водача и пътниците на предна дясна и задни седалки. Поясняват, че
предназначението на предпазните колани е да намалят инерционното
движение на тялото в началните хилядни от секундата при сблъсъка, като,
фиксирайки го към седалката, го предпазва от удари във вътрешните части на
автомобила и от евентуално изхвърляне след удара като по този начин е
възможно да се предотвратят или намалят по тежест травми от удари в
интериора на автомобила.
При пострадалия, непосредствено след ПТП е регистрирана тежка
лицево- челюстна и открита черепно-мозъчна травма, които са причинени от
удар на дясната долна част на лицето и главата със значителна травмираща
сила в твърд тъп предмет от инетриора на автомобила. Допълват, че коланите
не могат да напълно да предпазят главата и лицето от удари в интериора, тъй
като главата е свободно подвижна в шията, което и позволява и при
фиксирано от предпазен колан тяло, да достигне и да се травмира с удар в
интериора на л.а.
4
Сочат, че в конкретния случай след сблъсъка, следвайки векторната
сила на удара, главата на пострадалия се е отклонила рязко напред и наляво
като долната челюст най-вероятно се е травмирала при удар с много голяма
сила във волана, а главата е достигнала и до челното стъкло. С оглед
установеното много тежко травмиране на лицето с рани, подлежащо много
тежко счупване на долна челюст, избиване и счупване на зъби, счупване на
кости на черепна основа и при цитирания механизъм на ПТП, експертите
заключават, че ударът на лицето и главата в интериора на автомобила е бил с
много голяма травмираща сила, а при тези данни от медицинска гледна точка
с по-голяма вероятност следва да се приеме, че пострадалият е бил без
поставен предпазен колан, който да го фиксира към седалката и с това да
намали по сила удара. Функцията на предпазния автомобилен колан е да
фиксира тялото на водача и пътниците към облегалката и седалката на
автомобила, да ограничи движението им напред при рязко спиране и да
предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето на автомобила -
арматурното табло, волана, страничните колони, предното и страничните
стъкла и други детайли.
Вещите лица сочат, че при поставен предпазен колан, след ПТП с
висока скорост се регистрират травми от директно травмиращо действие на
самия колан, известно, като т.н. „синдром на предпазния колан“ (напречни
широки лентовидни охлузвания и кръвонасядания, нерядко придружени и със
счупвания на ребра, гръдна кост), каквито в конкретния случай при
проведени прегледи и изследвания на пострадалия не са установени и
описани. При поставен предпазен колан е възможно главата на водача да
достигне до волана и дори до челното стъкло, но не и да се травмира с такава
сила, че да се причинят описаните увреждания.
В открито съдебно заседание от 17.09.2019 г. по делото пред СГС
вещото лице д-р Г. допълва, че при извършения личен преглед на ищеца,
установил ограничение на активните движения на долната челюст, белег от
рана 4,5 см. в областта на брадичката вдясно, изразена лицева асиметрия от
отток на дясна лицева половина. Пояснява, че за да се получи това счупване
на челюстта кинетичната енергия на удара е била много висока. Заявява, че
ограничението в подвижността на долната челюст е в следствие от
възпаление на ставата между долната челюст и слепоочната кост, което се
5
дължи на настъпилото вътрешноставно счупване, което с времето движение
може да се възстанови, но никога в същата степен и функционално. Сочи, че е
прилагано стоматологично лечение, изграден е бил мост на счупените зъби,
но сложената планка няма да бъде отстранена.
От разпита на свидетеля К. се установява, че същата е пътувала с
пострадалия Н.А. в лекия автомобил по време на инцидента, както че и
същият е бил с поставен предпазен колан.
Съгласно показанията на свидетеля А., съпруга на ищеца, в дните от
болничното си лечение, ищецът не можел да става, оказало се, че при удара и
двете части на челюстта са счупени и има пробити ушни канали. Едното ухо
било запушено цялото с кръв. Не можел да говори. Свидетелката сочи, че
след операцията на съпруга й бил поставен имплант в долната челюст и по 2
болта на горната и долната челюст, за които закрепили ластици, защото не
трябвало да му се движи челюстта като в този период ищецът пиел само
сокове. След престой от няколко дни в болничното заведение ищецът
започнал по-малко да става, да излиза, изпратили го за снимка на счупената
челюст, но той бил много подут, имал огромен отток на лицето и на шията, и
не можело да го снимат. Свидетелят заявява, че, след като А. бил изписан,
трябвало да ходи постоянно на контролни прегледи, защото се сменяли
ластиците, които държат челюстта, трябвало да стои доста време с тях.
Единият болт разклатил един зъб и той паднал, продължавал да ходи на УНГ
за преглед на ушите, като едното продължавало да бъде по-запушено, по-
заглъхнало. Вкъщи ищецът трябвало да почива, да не се движи много, да пие
само сокове и да приема течна храна като това продължило повече от месец.
Свалили ластиците и трябвало да започне да раздвижва челюстта, но той не
можел да я отваря, изпитвал много силни болки и за това продължил на
течната храна и постепенно започнал на по-меки храни. Към момента все още
имал болки, тъй като не може да отвори челюстта изцяло, била деформирана.
Едната страна му останала така деформирана, по-подута. През времето,
когато се провеждало лечението, той бил по- чувствителен към светлина,
шум, дразнения външни, телевизор, но най-трудно било раздвижването на
челюстта. Променил се говорът, с не съвсем ясна артикулацията. Променила
се е конструкцията на лицето, а оттам и изказът като сега трудно си отварял
устата. Имплантът оставал за постоянно. Лицето му останало деформирано,
което го притеснявало много заедно с променения говор.
6
При така установената фактическа обстановка, съдът намири от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ, съгласно която
разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от Застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Както правилно е посочил решаващият състав на
СГС, ищецът е заявил в писмен вид претенцията си пред Застрахователя по на
11.05.2017 г., последният не твърди и по делото няма данни да е удовлетворил
последната, поради което предявеният иск се явява допустим.
Между страните няма спор и относно наличието на елементите от
фактическия състав на института на непозволено увреждане – противоправно
поведение на Застрахования, вследствие на което са настъпили вреди за
пострадалия, както и причинно – следствена връзка между тях, поради което
релевирана следва да бъде гаранционно – обезпечителната отговорност на
Застрахователя.
С оглед горнеизложеното, предявеният иск се явява доказан в своето
основание.
Спорен между страните е размерът на дължимото се обезщетение, както
и наличието на съпричиняване, съответно размерът на последното.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът определя размера на
обезщетението по справедливост, като се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ,
съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания
са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания.
Освен цитираното Постановление, съгласно константната съдебна
практика, предвид Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о.,
ТК на ВКС, Решение № 15 от 16. 06. 2017 г. по т. д. № 2662/2015 г. на ВКС, II
т. о., Решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2011 г., II т. о., Решение
7
№ 114 от 3. 11. 2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, Решение № 320 от 4.
10. 2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ВКС, Решение № 51 от 13. 02. 2012 г. по
гр. д. № 465/2011 г. на ВКС, Решение № 163 от 12. 11. 2014 г. по т. д. №
3450/2013 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 104 от 25. 07. 2014 г. по т. д. №
2998/2013 г. на ВКС, I т. о., при определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази в
достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца болки и страдания, общественото възприемане на
справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и
икономическата конюнктура в страната.
При отчитане на горепосочените критерии в светлината на получените
от ищеца травми, в т. ч. преживените болки и страдания, продължителността
на приложеното лечение, оставянето на положения имплант за неуточнен
период от време, асиметрията в линиите на лицето, както и промяната в
говора, настоящият състав намери, че определеният от решаващия състав на
СГС размер на обезщетението за претърпените от Н.А. неимуществени вреди
отговаря на критериите за справедливост.
По отношение възражението за съпричиняване:
Съгласно Решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ
т.о., Решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о.,
Решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., Решение
№ 169 от 02. 10. 2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение №
16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 92 от 24.
07. 2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., за да бъде намалено на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само
обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил
8
без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано
наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако
са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или
биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан.
В конкретния случай, с оглед факта, че предпазният колан фиксира
тялото на водача към облегалката и седалката при наличие на отрицателно
ускорени по направлението на движениe – при челни сблъсъци, скоростта на
участвалите МПС по време на удара – около 55 км/ч за л. а. “БМВ 318І“ I
около 28 км/ч за л. а. „Фолксваген Бора“, липсата на следи от травмиращото
действие на самия колан, описан от изготвилите изслушаното заключение
вещи лица, настоящият състав намира за доказано възражението за наличие
на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20 %.
За неоснователни съдът намира оплакванията на ищеца за недоказаност
на правопогасяващото възражение на насрещната страна. Макар събраните
гласни доказателствени средства от разпита на свидетеля К. да са в обратна
насока, същите следва да бъдат ценени съгласно чл. 172 от ГПК.
Предвид изложеното и поради съвпадение в крайните изводи на дете
инстанции, постановено следва да бъде Решение, с което обжалваното такова
да бъде потвърдено, а разгледаните жалби – оставени без уважение.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 4779 от 06.08.2020 г.,
постановено по гр. д. № 2783/2019 г. на СГС, I ГО, 7 – ми състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10