Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
15.10.2015г., гр. Бургас
Днес, 15.10.2015 г., Петрослав
Кънев – съдия-докладчик по НОХД № 4236/2015 г. по
описа на БРС, след
като се запознах с внесения обвинителен акт на прокурор от Бургаска районна
прокуратура и ДП № ЗМ-126/2010г. по описа на ОД МВР гр. Бургас, ДП №
646/2012г. по описа на БРП, установих следното:
Бургаска
районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А.И.П., ЕГН **********, с
който са му повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.213а, ал.1 от НК и чл.339, ал.1 от НК. Делото постъпва за трети път в съда с обвинителен
акт, тъй като на 02.06.2015г. съдията докладчик е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения във връзка с изготвянето на обвинителния акт. В
определението на съда са били дадени конкретни указания на прокурора, в какво
се изразяват допуснатите нарушения и във връзка с тяхното отстраняване. При
второто внасяне на обвинителен акт в съда, едно от допуснатите предходния път
нарушения не е било отстранено, въпреки изричните указания на съда в тази
насока. Това е наложило ново прекратяване на съдебното производство и второ
връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения. Срещу разпореждането на Районния съд е бил депозиран протест,
вследствие на което делото е било изпратено на Окръжен съд – Бургас. Окръжният
съд е потвърдил разпореждането на БРС за връщане на делото и в допълнение е
указал на прокурора да отстрани противоречията в обвинителния акт, като посочи
конкретно дали пострадалият е бил заплашен от обвиняемия, че ще си вземе
игралните автомати или заплахата е била, че ще ги унищожи. Освен това е
следвало да бъде изрично посочено дали обвиняемият е искал да му бъдат прехвърлени
50 % от всички дялове на дружеството „ФОКС 1” ООД или 50 % от притежаваните само от пострадалия Пламен Петков
дялове в дружеството.
Към
настоящия момент е внесен за трети път обвинителен акт в съда, който също не
отговаря на законовите изисквания, тъй като е налице едно от противоречията,
забелязано и в предходния обвинителен акт, което не е било отстранено от
прокурора и във връзка с което Окръжният съд е дал указания на БРП в
определението си от 06.08.2015г.
Нарушението е свързано с повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.213а, ал.1 от НК. В началото на
страница трета от обвинителния акт прокурорът е посочил, че „обвиняемият П.
показал на свидетеля Пламен Петков документите, с които закупил процесните
игрални автомати и поискал като управител на „ФОКС 1” ООД да му прехвърли половината от притежаваните дялове като му обещал, че така няма да
има проблеми, машините ще останат на мястото си в залата и ще работят”. В края
на същата страница прокурорът е написал: „Свидетелят Петков обаче потвърждава,
че обвиняемият го е изнудвал да му прехвърли половината от управляваната фирма „ФОКС 1” ООД /т.е.
50 % от фирмата/ със
заканата, че в противен случай обвиняемият може да ги унищожи...”. В
диспозитива на обвинителния акт е посочено, че обвиняемият П. е имал за цел да
принуди Пламен Петков да прехвърли 50 %
от дяловете на „ФОКС 1” ООД, тоест 50 % от всички дялове на дружеството, а не 50 % от
притежаваните само от пострадалия Пламен Петков дялове. Както е отбелязал
Окръжният съд, противоречието не е маловажно, предвид посоченото в началото на
обвинителния акт обстоятелство, че дружественият капитал на „ФОКС 1” ООД
възлизал на 27 000 лева и бил разпределен в девет дяла, от които
пострадалият притежавал седем. Казано по друг начин, от обвинителния акт не
може да се разбере по категоричен начин дали обвиняемият П. е искал
пострадалият Петков да му прехвърли 50 % от своите собствени дялове, които са
седем на брой, а 50 % се явяват три дяла и половина или е искал пострадалият
Петков да му прехвърли 50 % от всички дялове на дружеството, които са девет на
брой, а 50 % в този случай са четири дяла и половина. Констатираното
противоречие се отнася до специалната цел, която преследва деецът и същата
характеризира деянието от субективна страна. Недопустимо е след като прокурорът
сам е констатирал, че пострадалият не е едноличен собственик на капитала в
дружеството и не притежава всички дружествени дялове, на едно място да посочва,
че подсъдимият е искал половината от дяловете на пострадалия, а след това да
твърди, че всъщност е искал половината от дяловете на цялото дружество. Няма
как да се поставя тъждество и знак за равенство между двете, след като
представителят на държавното обвинение още в началото на обвинителния акт е
поставил акцент на това, че в дружеството има трима съдружници и дяловете са
разпределени между тях.
Посоченото
противоречие ограничава правото на защита на обвиняемия, тъй като се отнася до
обстоятелство, включено в предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК.
Следователно се касае за допуснато от прокурора съществено нарушение на
процесуалните правила, което може да бъде отстранено само чрез изготвянето на
нов обвинителен акт.
В
допълнение трябва да се отбележи, че при така формулирания диспозитив на
престъплението по чл.213а, ал.1 от НК, не става ясно в чия полза е следвало да
се разпореди пострадалият Петков и на кого е трябвало да прехвърли 50 % от
дяловете на „ФОКС 1” ЕООД. От обстоятелствената част на обвинителния акт се
разбира, че обвиняемият е искал дяловете да бъдат прехвърлени лично на него, но
това не става ясно от формулировката на диспозитива. Там просто се казва, че
заплахата е била отправена, с цел да бъде принуден пострадалият Пламен Петков
да се разпореди със свое право като прехвърли 50 % от дяловете на дружеството
„ФОКС 1” ЕООД.
Констатираните
неясноти и обстоятелството, че Окръжният съд е посочил противоречие, което не е
било отстранено при внасянето на новия обвинителен акт, налагат извода, че
същият не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Окръжният съд вече е дал указания
на прокурора именно в тази насока, но въпреки това той не се е съобразил с тях
и веднъж установено противоречие е налице и в новия обвинителен акт.
Следователно има неизпълнение от страна на представителя на държавното
обвинение на предходни указания, дадени му от съда с влязло в сила определение,
а това от своя страна е довело до нарушаване на чл.249, ал.2 от НПК, който
задължава прокурорът да отстрани посочените от съда нарушения.
Главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието
на обвиняемия в него, като по този начин се поставят основните рамки в процеса
на доказване и осъществяване правото на защита на обвиняемия. В
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да
посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му. Тези факти следва напълно да кореспондират с
изложеното в диспозитива на обвинителния акт. Различията в обстоятелствената
част или между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт,
съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко
положение това води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното
производство, а понякога би могло да създаде предпоставки за допускане и на
абсолютно процесуално нарушение.
Касае се за отстранимо съществено
процесуално нарушение, поради което и на основание чл.249, ал.1 и ал.2, вр. чл.248,
ал.2, т.3 от НПК, съдебното производство следва да се прекрати, а делото да се
върне на БРП за отстраняване на посоченото нарушение.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл.249, ал.1 и ал.2, вр. чл.248, ал.2, т.3 от НПК
Р А З П О Р Е Ж Д А
М :
ПРЕКРАТЯВАМ
съдебното производство по НОХД № 4236/2015г. по описа на Бургаския районен съд.
ВРЪЩАМ делото на Бургаска
районна прокуратура за отстраняване на горепосочените съществени
нарушения на процесуалните правила.
Разпореждането подлежи на обжалване или
протестиране в 7 дневен срок от
съобщаването му на страните пред БОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И. Г.