Решение по дело №9991/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 февруари 2025 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20241110109991
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1700
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110109991 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „З.А.Д.А.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, представлявано от М.П.И. и К.С.В., с който е поискало да бъде
установено по отношение на ответника „З.Д.Ж.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, че му дължи сумата от 1554,73 лева, представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
0306Х0*****/26.03.2019 г, със срок на валидност от 27.03.2019г. до 26.03.2020 г., щета
№55119030100200, във връзка с ПТП, настъпило на 11.07.2019г., в /адрес/, на кръговото
кръстовище на /адрес/, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.12.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 507,75 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.12.2020 г. до 20.12.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.07.2019г. в /адрес/, на кръговото движение на
/адрес/, е настъпило ПТП между л.а. „А., с рег. №********, застрахован при ищеца и л.а.
„Б.“, с рег. №********“, застрахован в ответното дружество. За събитието е съставен
двустранен КП за ПТП от 11.07.2019г., от който било видно, че произшествието се дължи на
действията на водача на л.а. „Б.“.
Сочи се, че в изпълнение на задълженията си по договор за застраховка „Каско“,
полица №0306Х0*****/26.03.2019г., е образуванана преписка по щета № №55119030100200,
като повредите, причинени от ПТП са отстранени в доверен сервиз на застрахователя, като
стойността на вредата е 1539,73 лв., които са заплатени от застрахователя. Допълнително са
направени и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, но плащане не е последвало. С оглед на това претендира и
лихва в размер на 507,75 лева.
1
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв. Оспорва иска по
основание и размер. Оспорва вина за настъпилото ПТП да има водача на застрахования при
ответника автомобил, както и механизма на ПТП. Излагат се съображения, че размерът на
вредите на застрахования при ищцовото дружество автомобил, са в завишен размер и не
отговарят на действителната им стойност.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски по представен
списък.
Ответника се представлява от юрк. Цветков, който поддържа писмения отговор.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 71580/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 1554,73 лева, представляваща регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
0306Х0*****/26.03.2019 г, със срок на валидност от 27.03.2019г. до 26.03.2020 г., щета
№551 19 0301 00200, във връзка с ПТП, настъпило на 11.07.2019г., в /адрес/, на кръговото
кръстовище на /адрес/, ведно със законна лихва от 28.12.2023 г. до изплащане на вземането и
сумата от 507,75 лева, представляваща лихва за период от 20.12.2020 г. до 20.12.2023 г. С
възражение от 26.01.2024 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
Ищецът е представил заверено копие от Общи условия за застраховка на МПС
„Каско“, от които е видно видът на покритите застрахователни рискове и изключенията от
тях.
От представената като писмено доказателства комбинирана застрахователна полица
№0306Х0*****/26.03.2019г., ведно с Добавък №2, е видно, че между ищцовото дружество и
собственика на автомобил „А., с рег. № ********, е сключен договор за застраховка „Каско“
на МПС, с валидност на полицата от 00.00 ч. на 27.03.2019 г. до 24.00 ч. на 26.03.2020 г.
Видно от двустранен КП за ПТП от 11.07.2019г. на същата дата е настъпило ПТП със
застрахования автомобил, причинено по вина на водача на л.а. „Б.“, с рег. №********, като
са нанесени материални щети на двата автомобила.
Във връзка с настъпилите щети по автомобила, застрахован при ищеца на 12.07.2019
г., собственика му е подал до ищеца уведомление-декларация за щета по застраховка “Каско
на МПС”, за което е образувана преписка по щета №55119030100200. От страна на
застрахователното дружество са съставени 2 бр. доклад по щета № 55119030100200, 4 бр.
калкулация-ремонт, опис на щетите по претенция № 55119030100200, като ремонта на
автомобила е възложен на трето лице, на което е изплатена сумата от 1539,73 лв., съгласно
фактура №**********/22.07.2019г. и платежно нареждане от 02.09.2019г.,
С преводно нареждане от 11.03.2021г., на собственика на автомобила е изплатена
сумата от 221,50 лв.
Съгласно задължителна застраховка ГО №BG/30/118003561439, за периода
24.12.2018г.- 24.12.2019г., л.а. с ДКН ********, има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към ответното дружество.
С писмо, получено на 15.11.2019г. от ответника, ищцовото дружество е предявило
регресна претенция за сумата от 1554,73 лв. по щета №55119030100200.
По делото са допуснати и разпитани в качеството на свидетели В. М. В., Н. Г. В. и Е.
Ж. К..
Св. В. посочва, че управлявал л.а. „А., с рег. № ******** и ПТП настъпило при
движение в кръгово кръстовище в /адрес/, зад /адрес/. Автомобила пред него рязко спрял,
светнала сигнализацията за движение на заден ход, след което се засилил и ударил свидетеля
отпред. Написали двустранен протокол с другия водач.
2
Св. В. посочва, че пътувала заедно със св. В.. На кръговото кръстовище, автомобила
пред тях рязко спрял и потеглил назад, след което ги ударил. Шофьорът на другия автомобил
бил много стресиран, нямали спор относно вината за ПТП.
Св. К. посочва, че станал свидетел на процесното ПТП. бях свидетел. Ситуацията
била много куриозна, защото л.а. Б. спрял в кръговото кръстовище, след което потеглил на
заден ход и ударил спрелия зад него л.а. А.. Нямало видима причина защо л.а. Б. е тръгнал
на заден ход, може би е пропуснал изхода от кръговото кръстовище. След удара имало щети
в предната част на л.а. А..
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че причинените
вреди по л.а. „А., с рег.№ ********, от техническа гл. точка са вследствие на реализираното
ПТП на 11.07.2019г. Вещото лице е изчислило стойността на уврежданията по процесния
автомобил на 1643,82 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ . Това е иск на суброгирал се в
правата на увредения, застраховател срещу прекия причинител на вредата. За възникване на
регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за
деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна,
възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено
увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор
за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на
вредите и на трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в
обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се
установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
(застрахователна полица №0306Х0*****/26.03.2019г., ведно с Добавък №2), със срок,
покриващ датата на настъпване на вредите.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на
увредения автомобил, който факт не е спорен между страните.
Възраженията на ответника относно механизма на настъпване на ПТП и причинно-
следствената връзка между него и причинените щети, също се явяват неоснователни, тъй
като се опровергават, както от събраните писмени и гласни доказателства, така и от
заключението по съдебната автотехническа експертиза.
С отговора на исковата молба се оспорва иска и по размер. Във връзка с това е
допусната САтЕ, вещото лице по която дава заключение, че стойността на щетата е в размер
на 1643,82 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по САтЕ, като
изготвено от лице с познания в съответната област от техниката, пълно и логически
обосновано. С оглед на това, съдът приема, че застрахованият при ответника водач на МПС,
при настъпилото на 25.04.2019 г. ПТП, е причинил щети на застрахования в ищцовото
дружество л.а. в размер на 1643,82 лв. Но доколкото иска е предявен за сумата от 1554,73
лв., то иска следва да бъде уважен до този размер.
По иска за заплане на обезщетение за забава върху претендираната сума, съдът
намира следното: от приетото като писмено доказателство по делото писмо – покана за
заплащане на регресни щети, получено от ответното дружество на 15.11.2019 г. е видно, че
ищцовото дружество е претендирало от ответника възстановяване на заплатените
застрахователни обезщетения по 5 бр. щети, като под № 1 в писмото е посочена и
процесната. С тази покана е даден 30-дневен срок на ответника да заплати претендираните
суми. С оглед на това, от 15.12.2019 г. той дължи обзещетение за забава до датата
предхождаща подаването на заявлението (28.12.2023г.), но доколкото същата е претендирана
от 20.12.2020 г. до 20.12.2023 г., същата следва да бъде присъдена за този период, която
съобразно служебните изчисления на съда, възлиза на сумата от 507,75 лв. Или иска следва
да бъде уважен в пълен размер.
3
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 71580/2023 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 562,19 лв., от които 112,19 лв. за
внесена ДТ, 250 за депозит за САТЕ, 100 лв. за депозит за свидетел и 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „З.Д.Ж.З.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: /адрес/, че дължи на „З.А.Д.А.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от М.П.И. и К.С.В., сумата от
1554,73 лева (хиляда петстотин петдесет и четири лева и 73 стотинки), представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
0306Х0*****/26.03.2019 г, със срок на валидност от 27.03.2019г. до 26.03.2020 г., щета
№551 19 0301 00200, във връзка с ПТП, настъпило на 11.07.2019г., в /адрес/, на кръговото
кръстовище на /адрес/, ведно със законна лихва върху сумата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.12.2023 г. до окончателното
плащане на дължимото и сумата от 507,75 лева (петстотин и седем лева и 75 стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.12.2020 г. до 20.12.2023 г., за които
суми е издадена Заповед №1064/10.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 71580/2023 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на „З.А.Д.А.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, сумата от 562,19 лева (петстотин шестдесет и два лева и 19 стотинки),
представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 71580/2023
г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 71580/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4