РЕШЕНИЕ
№ 586
гр. Бургас, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
в присъствието на прокурора Г. Д. Д.
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20242100500546 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е постъпила въззивна жалба от ищцата М. В. В., ЕГН: **********, с
адрес *****, подадена чрез пълномощника й адв. Борислав Яянков против решение № 244
от 06.02.2024г. по гр.д. № 5080/2023г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска й
с правно основание чл. 132, ал. 1 от СК за лишаване на ответника Х. П. Д., ЕГН:
**********, с адрес ****** от родителски права по отношение малолетния син на страните
– П.Х.Д., ЕГН: ********** и на основание чл. 59, ал. 8 и 9 във вр. с чл. 131, ал. 1 от СК е
изменен режима на лични отношения, определен с решение № 544/10.02.2020 год. по гр. д.
№ 7907/2019 год. на РС-Бургас, като на бащата Х. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: ******, е
определено правото на лични контакти с малолетния си син П.Х.Д., ЕГН: ********** в
следните периоди: всяка първа и трета сряда и всеки втори петък от месеца от 10.00 до 12.00
ч., и на рождения ден на детето – 06.07 от 10.00 ч. до 11.00 ч.; след като детето започне
училищно обучение – всяка първа и трета сряда и всеки втори петък от месеца, от 10.00 ч.
до 12.00 ч., ако детето е втора смяна на училище, или от 15.00 ч. до 17.00 ч., ако детето е
първа смяна на училище. Срещите между бащата и детето следва да се осъществяват в
сградата на Д“СП“ – Бургас, в присъствие на социален работник от административния
орган, както и в присъствие на майката на детето – М. В. В., ЕГН: **********, и/или на
определено от нея едно пълнолетно лице.
Със същото решение ответникът Х. П. Д. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на ищцата М. В. В. направените в първата инстанция разноски в размер от 1085
лева
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение,
1
като се твърди, че същото е неправилно и необосновано. Въззивницата счита, че
първоинстанционния съд неправилно и еднопосочно е анализирал събраните по делото
доказателства и е достигнал до погрешния извод, че не са налице лимитативните
предпоставки на чл. 132 от СК за уважаване на иска, като възразява, че дори и да се приеме,
че няма преки доказателства, че поведението на бащата представлява опасност за детето,
такива могат да се изведат по косвен път, като същите са в последователна и логична връзка.
Независимо от това се излага, че е безспорно доказано, че на 25.01.2023г ответникът е
причинил лека телесна повреда на детето си, изразяваща се в болка в главата и лицето, без
разстройство на здравето, която проявява на бащата неправилно е приета от съда за
инцидентна. Възразява се, че се касае за системна агресия, както към детето, така и към
майката и родителите й,като освен това се твърди, че детето е ставало свидетел не веднъж
на извършено насилие от бащата над майката, което е довело до нарастване на нивата на
неговата тревожност,поради което същото е насочено към социална услуга в ЦОП-Бургас.
Излагат се и оплаквания, че съдът не е обсъдил и доказателствата за подадените от майката
множество сигнали за противоправното поведение на бащата, като наред с това се счита, че
не са обсъдени и всички законови предпоставка за уважаване на исковата в съответствие с
цитираната в жалбата съдебна практика. На следващо място се твърди, че съдът е достигнал
до погрешния извод, че не е налице системно неплащане на издръжка, като се излага
несъгласие с довода на съда, че неплащането на 5 вноски издръжка за една календарна
година не е системно неизпълнение. В тази връзка се сочи, че освен за 2023г.,ответникът не
е плащал периодично издръжка и за предходните години -2022г. –платил е само 5 вноски и
2021г. – платил е 2 вноски. Предвид тези обстоятелства въззивницата счита, че ответника
без основание не е полагал грижа и не е плащал издръжка за детето си, което според
въззивницата съставлява дезинтересираност и пренебрегване на родителските задължения от
страна на ответника. Наред с това се твърди, че не е обсъдено основанието за лишаване на
ответника от родителски права поради обстоятелството, че същият не е в състояние да
упражнява пълноценно родителските права върху детето, доколкото той страда от тежка
форма на биполярно разстройство /параноидна шизофрения/ и предвид проявите му на
спонтанна агресия е в състояние да постави в опасност живота и здравето на детето. На
последно място се изразява недоволство относно предявения като алтернативен иск по чл.
59,ал. 8 вр. с чл. 131 от СК, който се твърди, че е уважен не в заявените от ищцата
параметри, като се твърди, че така определен същият не е съобразен с поведението на
ответника и опасността от живота и здравето на детето. По така изложените съображения,
подробно доразвити в жалбата се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с
което да бъде уважен иска за лишаване на ответника от родителски права и да се определят
мерки на лични отношение на детето с бащата веднъж на два месеца в присъствието на
социален работник. Алтернативно се иска изменение на решението само в частта на иска за
изменение на родителските права, като се определи режим веднъж на два месеца по два часа
в присъствието на социален работник.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Х. П. Д., чрез процесуалния си
представител адв. Лиляна Ангелова е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в
който излага становище за нейната неоснователност. Счита за правилно приетото от съда, че
ангажираните от ищцата доказателства не могат да обосноват извода,че ответника е
проявявал вербално и физическо насилие и, че поведението му представлява особено тежък
случай на опасност за детето, още повече, че в случая съдът е изследвал само въведените от
ищцата твърдения за инциденти от 2022г. и 2023г. На следващо място се излага, че от
събраните по делото доказателства е установено, че бащата упражнявал контакти с детето,
но майката е бил тази, която ги е ограничавала, като освен това се сочи,че влошаването на
отношенията между страни е било въз основа на заболяването на ответника,като ищцата
вместо да се съобразява с него често го е провокирала и обиждала както него,така и
неговите близки. В тази връзка се споделя се извода на съда, че не е налице трайно
2
неполагане на грижи от бащата, поради което и предявения иск по чл. 132 от СК се явява
неоснователен. Сочи, че доколкото при получаване на съдебните книжа е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ не е имал възможност да представи в
първоинстанционното производство доказателства, че е заплащал издръжката. Предвид това
представя разписки от 14.12.2022г., 24.01.2023г., 19.06.2023г. 13.10.2023г., 07.11.2023г.,
26.08.2023г., 20.09.2023г. и 07.12.2023г. за плащане на месечните издръжки на детето. По
подробно изтъкнатите в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на
обжалваното решение.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не изпраща
представител в съдебно заседание и не взима становище по въззивната жалба.
Окръжна прокуратура-Бургас счита въззивната жалба за неоснователна и пледира за
потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните,
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на М. В. В., с
която е предявен иск срещу Х. П. Д. за лишаването му от родителски права по отношение
роденото от прекратения им брак малолетното дете П.Х.Д., ЕГН: **********, поради
твърдения, че с поведението на бащата представлява особено тежък случай за личността,
здравето и възпитанието на детето, и поради това, че като баща ответникът трайно не полага
грижи за детето си и не му дава издръжка. При условията на евентуалност ищцата
претендира ограничаване на родителските права на ответника по отношение малолетното
дете, с искане за изменение на действащия режим на лични отношения с детето, определен
съгласно влязло в законна сила съдебно решение от 10.02.2020г., постановено по гр. д. №
7907/2019 г. на РС-Бургас,като се иска определяне на нов режим на лични отношения между
бащата и детето, така,че същият да се осъщестява веднъж на два месеца за 2 часа, в
присъствието на социален работник.
В исковата си молба ищцата е посочила, че детето П. е родено по време на брака на
страните, който е прекратен с развод с решение от 10.02.2020 г. по гр. д. № 7907/2019 г. на
РС-Бургас, като по силата на бракоразводното решение съдът е предоставил на майката
упражняването на родителските права по отношение на детето, определил е местоживеенето
му а детето в дома на майката, като на бащата определен е режим на лични контакти с
детето, които до навършване на 6- годишна възраст да се осъществяват в присъствие на
майката или на определено от нея друго лице, предвид установеното заболяване на бащата –
„биполярно афективно разстройство“, както и поради множество криМ.лни прояви и
насилие спрямо майката и детето, а след навършване на 6- годишна. възраст от детето в
присъствие на майката. Ищцата твърди, че бащата проявявал агресията при всичките му
срещи с детето, системно не давал средства за издръжката му, считано от м. януари 2023
год. Посочила е също, че бащата е упражнил физическо насилие над детето на 03.06.2022 г.,
когато на плажа гр. Бургас е проявил агресията към нея, споделяйки й също, че е натиснал
главата на детето под водата в морето, а на 25.01.2023 г. в дома на ищцата ответникът
нанесъл удари по главата на детето. Иска за лишаване на бащата от родителски права, а при
условията на евентуалност определяне на по-стеснен режим на лични отношения на бащата
с детето.
В писмения си отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил
исковата претенция като неоснователна, с възражения, че не е не е упражнявал твърдяното
от майката насилие над сина си, и, че винаги се е стараел да бъде добър и уважителен
родител. Заявява, че ищцата го провокирала, като твърдяла е, че той не е биологичният баща
на детето и искала той да се откаже от детето си. Излага, че по незначителни поводи
майката сигнализирала полицията, не му предавала детето в определения от съда режим на
3
лични отношения и ограничавала срещите му с детето, както и тези с бабата по бащина
линия. Като неверни са оспорени твърденията на майката, че ответникът не е плащал
издръжка за детето си. По подробно изложените в писмения отговор съображения
ответникът счита, че не са налице предпоставките за лишаване или ограничаване
родителските му права по отношението на детето му, нито за изменение на мерките за лични
отношения с него, определени с бракоразводното решение.
Дирекция „Социално подпомагане“ –Бургас представя социален доклад по чл. 15,ал.
6 от ЗЗДет. В съдебно заседание не изпраща представител. Не изразява конкретно
становище по предявените искове.
Районна прокуратура-Бургас изразява становище за неоснователност на исковете.
С първоинстанционното решение, районният съд е отхвърлил иска на бащата за
предоставяне на родителките права по отношение на детето Х.. За да постанови
обжалваното решение районният съд е развил доводи, че от влизане в законна сила на
брачното решение – 30.12.2022г. до предаване на детето на майката на 25.04.2023г. е М.л
много кратък период, през който не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат
промяна досежно родителя, който вече е определен от съда да упражнява родителски права.
Липсва произнасяне по останалите искове, касаещи промяна на местоживеенето на детето,
режима на лични отношения с другия родител и издръжката.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. По същество от фактическа страна, съдът намира следното:
По делото е установено, че детето П.Х.Д., ЕГН: ********** e родено по време на
брака между страните- негови родители М. В. В. и Х. П. Д., прекратен с развод с влязло в
законна сила с решение от 10.02.2020 г. по гр. д. № 7907/2019 г. на РС-Бургас. С
бракоразводното решение е постановено родителските права по детето П. да бъдат
предоставени на майката, определил е местоживеенето му на детето в дома на майката, като
на бащата определен е режим на лични контакти с детето, както следва: до навършване на 6-
годишна възраст на детето – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.30 до 17
часа в присъствие на майката или на определено от нея друго лице, както ина 07.07 – деня
след рожденияф ден на детето, на 26.12 и на 01.01 – за времето от 11.00часа до 16 часа в
присъствието на майката или друго упълномощено лице, а след навършване на 6- годишна
възраст на детето – режим на лични контакти с бащата да се осъществява без присъствие на
майката, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00часа до 17 часа с преспиване
в дома на бащата, един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск,
в четна година по време на Коледните празници от 22.12 до 26.12 за времето от 10.00 до
16.00 часа, а в нечетна година по време на Новогодишните празници от 29.12 до 02.01 за
времето от 10.00 до 16.00 часа, в четна година през Великденските празници и пролетната
ваканция от 01.04 до 05.04, в нечетна година по време на рождения ден на детето-
06.07,както и в други дни след съгласуване с майката; определена е месечна издръжка на
детето в размер на 200 лв., считано от 06.03.2020г. /влизане в сила на решението за развод/
до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава.
От депозирания в първата инстанция социален доклад на Д“СП“ – Бургас се
установява, социалните работници са запознати със случая по повод ползвана от родителите
и детето услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ по повод проблемно поведение на деца
спрямо детето в детската градина, която посещава, вследствие на което детето се връщало с
наранявания по лицето, главата и тялото. В доклада се сочи, че не веднъж детето е ставало
свидетел на прояви на насилие от бащата по отношение на майката, поради което детето е
4
било насочено към социална услуга в ЦОП-Бургас, която към момента на изготвяне на
доклада продължава да се осъществява. В доклада е записано, че детето е силно привързано
към майка си. В доклада са възпроизведени твърдения на майката относно отношенията й с
бащата и свързаните с тях притеснения за детето й, които са дали повод за завеждане на
настоящото съдебно производство.
В съдебно заседание е разпитан като свидетел социалния работник Ж.,която е дала
получената от нея информация от проведената след изготвяне на социалния доклад среща с
бащата. Посочила е, че ответникът е споделил, че не е виждал детето си от рождения му ден
през м.юли 2023г., тъй като оттогава не е бил допускан от майката да осъществява контакти
с него. Социалния работник е заявил, че ответника е посочил, че майката изхвърлила
носения от него подарък за рождения ден на детето, както и, че е ограничаван от майката да
получава каквато и да е информация за детето, вкл. и такава от детската градина, която то
посещава, като счита, че майката го обвинява за неща, които не са се случили. Пред
социалния работник ответника е заявил, че е плащал издръжка на детето до м.октомври
2023г., когато е бил приведен в затвора, а след това издръжката е заплащана чрез неговата
майка – бабата на детето по бащина линия.
Подобни обстоятелства ответникът е заявил и при изслушването му на основание чл.
133,ал.2 от СК пред първата инстанция, като е посочил, че конфликтите му с ищцата са
вследствие провокативните й думи към него и поради отказите й да му даде възможност да
се вижда със сина си. По отношение на датата 03.06.2022г. разказва подробно за срещата си
с детето и майката, не оспорва, че е ударил ищцата, но заявява, че е проявил агресия спрямо
нея, тъй като двамата се скарали, защото тя го попитала дали не се е опитал да натисне
главата на детето под водата в морето, а той отрича да го е направил.
По делото не се спори, а и от данните се установява, че в хода на
първоинстанционното производство бащата е бил задържан в ареста, а след това е осъден
ефективно на наказание лишаване от свобода. Не се спори и по отношение на установеното
заболяване на бащата „биполярно афективно разстройство“ – в ремисия,което се установява
и от писмото от ЦПЗ-Бургас от 03.01.2024г. Същият е многократно осъждан за периода от
2003г. до 2023г., като е изтърпявал и многократно ефективно наложените му наказания
„лишаване от свобода“ . Видно от справката ответникът е признат за виновен и осъден на
наказание от 7 месеца лишаване от свобода за това, че на 25.01.2023г. умишлено и по
хулигански подбуди чрез нанасяне на удари е причинил телесни повреди без разстройство за
здравето, както следва: на свидетелката /майка на ищцата/ Д.В.елкова- болки в областта на
десен бъбрек и лумбалната област, на ищцата М. В. – болки в областта на главата и лицето и
на детето си П. Д. – болки в областта на главата.
В първата инстанция са представени платежни нареждания за платени от ответника в
полза на детето месечни издръжки за м. януари, март и април 2023г. от по 200 лв., като пред
въззивния съд да представени разписки за платени издръжка на детето от по 200 лв. месечно
от следните дати: 14.12.2022г.- за м. декември 2022г., 24.01.2023г. – за м. февруари 2023г.,
19.06.2023г.- за м. юни 2023г., 20.09.2023г. – за м. септември 2023г., 13.10.2023г.- за м.
октомври 2023г., 07.11.2023г. – за м. ноември 2023., 07.12.2023г. – за м. декември 2023г.,
както и от 26.08.2023г. -600 лв. общо за м. май, юни и юли 2023г.
По делото страните са ангажирали свидетелски показания чрез разпит на свидетелите
Д.В..- майка на ищцата и М.Д.- майка на ответника. В показанията си св.В. сочи, че на
03.06.2022г. детето й споделило, че баща му /Кристо- както го наричало детето/ му бил
натиснал главата във водата и, че го ударил и натиснал главата и на майка му към масата.
Свидетелката заявява, че оттогава детето се страхива да влиза във водата, за да не му
натисне някой главата във водата. По отношение на инцидента на 25.01.2023г. свидетелката
сочи, че детето е било много стресирано физически, психически и емоционало, защото
ответникът му бил нанесъл няколко удара в главата, не искало да чуе за него и казвало, че е
5
лош, поради което била потърсена помощ в Отдел „Закрила на детето“, където продължава
работата с него. От показанията се установява, че когато бащата ставал агресивен,тогава
майката е ограничавала контактите му с детето. Свидетелката сочи,че не знае бащата да е
правил опити да се грижи за детето, тъй според нея той сам не може да се грижи за себе си,
като счита, че той не познава нуждите и режима на детето. От показанията й се установява,
че след горепосочените два инцидента ищцата е отказвала лични контакти на ответника с
детето. Сочи, че двете с ищцата узнали за психичното заболяване на ответника през 2019г.
В показанията си свидетелката М.Д. -майка на ответника заявява, че ищцата е знаела
за психичното заболяване на ответника преди раждането на детето им. Сочи, че на рождения
ден на детето през 2023г. ищцата отказала да приеме подаръка, който свидетелката Д.а
носела за детето, като същата била изгонена от ищцата със заплаха, че ще звънне на тел. 112,
като след това свидетелката, която била на улицата чула, че действително ищцата се обадила
на спешния телефон и съобщила, че „една луда психично болна жена“ се опитва да влезе
насила в дома й. От показанията й се установява, че ищцата препятствала контактите на
бащата с детето, което изваждало ответника от равновесие, като заявява, че извън
издръжката е давал пари в брой за детето.
Горната фактическа обстановка е установена правилно от районният съд на базата на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, като същата напълно се възприема от
настоящата инстанция. Въззивният съд споделя и извършения в обжалваното решение
анализ на доказателствата, като счита въз основа на тях районният съд е изследвал
релевантните по спора и съобразно разпределената доказателствена тежест. Направените от
първоинстанционния съд фактически и правни изводи се споделят напълно от настоящата
инстанция, поради което на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към тях. В
допълнение и с оглед наведените в жалбата оплаквания въззивният съд намира следното:
По отношение на главния иск с правно основание чл. 132, ал. 1 от СК ищцата
претендира лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето П.,
позовавайки се и на двете посочени в нормата основания – по т. 1 се твърди, наличие на
особено тежък случай по чл. 131 от СК с твърдение,че поведението на бащата представлява
опасност за личността, здравето и възпитанието на детето, поради вербално и физическо
насилие спрямо детето и най-вече заради осъществените от него на 03.06.2022г. и на
25.01.2023г. насилствени прояви; по т. 2 се твърди, че ответника не полага родителски
грижи и не заплаща издръжка за детето.
По първия фактически състав на иска- този по чл. 132,ал. 1,т. 1 от СК:
Лишаването от родителски права на основание чл. 132, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 131, ал.
1 от СК е изключително крайна законова мярка за защита интересите на детето, поради
опасност от накърняване на неговата личност, възпитание и здраве от собствения му
родител. Затова тази мярка следва да се налага от съда само при доказани по несъмнен
начин особено тежки случаи по смисъла на чл. 131 от СК,засягащи интересите на детето в
много висока степен при посегателство от родителя,представляващо насилие, изоставяне в
беда, трайно вредно влияние, поставяне в риск и др. Тази засилена защита налага изясняване
на въведените в процеса твърдения за извършено посегателство над детето и провеждане на
пълно доказване на твърдените от ищцовата страна обстоятелства. Съдебната практика
приема, че при наличие на противоречиви доказателства или съмнение, респ. при непълно
6
доказване за наличие на твърдените обстоятелства по смисъла на чл. 131 от СК, респ. на
наличие на особено тежък по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК не е допустимо да се
постановява ограничаване или лишаване от родителски права,именно с оглед запазване на
интересите на детето. В този смисъл са решение № 10/5.03.2012 г. по гр. дело № 153/2011 г.
на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 37/19.03.2015 г. по гр. дело № 4218/2014 г. на III-то гр.
отд. на ВКС, решение № 182/24.02.2010 г. по гр. дело № 999/2009 г. на III-то гр. отд. на
ВКС.
За да извърши преценката за действителната степен на опасността за личността,
здравето и възпитанието му, районният съд на първо място е зачел на основание чл. 300 от
ГПК факта на нанесената на детето от бащата лека телесна повреда,за което на последния е
признат за виновен по горепосоченото НОХД № 4471/2023г. на БРС и му е наложено
наказание лишаване от свобода. Що се касае до проявата на 03.06.2022г. настоящата
инстанция споделя доводите на районния съд за липса на категорична доказаност на
твърдението в исковата молба за осъществен от бащата спрямо детето насилствен натиск и
потапяне на главата му във водата в морето. Действително, както правилно е съобразил
районния съд, анализирайки събраните по делото доказателства, данни за извършване на
това твърдяно деяние се съдържат единствено и само в показанията на св. В.-майка на
ищцата. Същата не е била очевидец на инцидента, за който свидетелства, като наред с
поради обстоятелството, че отношенията между страните и техните родители са силно
влошени и факта, че тази свидетелка също е била потърпевша от инцидента на 25.01.2023г.
води до разколебаване достовереността на показанията й в тази връзка, тъй като при
преценката по чл. 172 от ГПК тя се явява заинтересувана от изхода на делото като майка на
ищцата. А както бе посочено по-горе съдът не може да постанови решението си по иск по
чл. 132 от СК при непълнота и липса на категоричност на главното доказване. Предвид това
доколкото по делото е доказано само наличието на инцидента от 25.01.2023г., който
безспорно е акт, който представлява опасност за личността и здравето на детето, настоящата
инстанция споделя извода на районния съд, че се касае за инцидентна проява, която макар
да е укорима, по своя интензитет не представлява особено тежък случай по смисъла на чл.
132, ал.1, т. 1 вр. с чл. 131 от СК. В случая е отчетено обстоятелството, че бащата има
психично заболяване, което има отрицателни проявления в поведението му, но видно от
данните по делото това агресивно поведение е насочено основно към майката, именно по
повод въведените от нея ограничения на контактите му с детето. По делото обаче липсват не
само преки, но и косвени доказателства в покрепа на твърденията в исковата молба, че
цялостното поведение на бащата, извън конфликтите му с майката, представлява особено
тежък случай на създадена опасност, застрашаваща личността, здравето и възпитанието на
детето. Подадените от ищцата сигнали срещу ответника до полицията сами по себе си при
липсва на доказателства, че изложените в тях обстоятелства са се осъществили не
представляват годно доказателство за твърдените в тях факти. Ето защо настоящата
инстанция намира за правилен извода на районния съд за недоказаност на иска по чл. 132,
ал. 1, т. 1 вр. с чл. 131 от СК.
По отношение на втория фактически състав на иска за лишаване от родителски
7
права- този по чл. 132,ал. 1,т. 2 от СК, посочената законова норма намира приложение при
наличие на кумулативното изискване родителят без основателна причина трайно да не
полага грижи за детето и да не му дава издръжка.
Съдебната практика приема,че грижата по смисъла на посочената разпоредба е
съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психично и
физическо развитие на детето, като трайното неполагане на грижи за детето и недоставяне
на финансов или друг материален принос за отглеждането на детето сочи противоправно
поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения
– основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.
Затова за да е налице фактическия състава на посоченото основание следва от една страна
родителят, който не упражнява родителските права да не се възползва от предоставения му
режим за лични контакти без основателна причина, да не проявява интерес към здравето и
нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие, и същевременно от друга
страна да не дава средства за издръжката му, т.е. да не изпълнява своя родителски дълг.
Следва да се има предвид, че недаването на издръжка без основателна причина от
пълнолетен и трудоспособен родител е обективно неизпълнение на задължението за
материалното осигуряване на детето. Затова в производството за лишаване от родителски
права съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч. налице
ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг, като отсъствието на
такава наред с трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи дезинтересиране и
пренебрегване на родителските задължения към детето и основание за прилагане на най-
тежката санкция за този родител - лишаване от родителски права на основание чл. 132, ал. 1,
т. 2 от СК. / в т.см. са разясненията, дадени в решение № 406 по гр. д. № 1125/2010 на ВКС,
ІV г. о., и решение № 290 по гр. д. № 1119/2019 г., IV г. о./
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че бащата е
осъществявал редовно контактите си с детето, с изключение на времето, през което е бил
лишен от свобода, като дори и след като майката е отказвала да осигури контакти, бащата е
търсил детето, интересувал се е от него и искал провеждане на срещи с него. Това му
цялостно поведение сочи на заинтересованост към детето, а не пълна неглижираност /както
се твърди в исковата молба/ на родителската отговорност към детето. Действително
влошените отношения между родителите и непостоянния в емоционално отношение
характер на бащата, дължащ се от заболяването му и на отказите на майката да му осигури
срещи с детето водят до извод за намален родителски капацитет, но той сам по себе си при
липса на данни за друго не може да се приеме за трайното неполагане на грижи за детето. Не
е налице и второто условие – недаване от бащата на издръжка за детето без основателна
причина. Видно от ангажираните както пред първата, така и пред настоящата инстанция
доказателства издръжката за детето е плащана редовно /с малки изключения/, което наред с
нея от показанията на св. В. се установява, че бащата дава и други суми на ищцата за
нуждите на детето. От гореизложеното се налага извода, че не е налице нито една от
законовите предпоставки, изискуеми при кумулативност по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 от
СК за лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето П.. Това
означава, че като е отхвърлил исковете по чл. 132, ал. 1,т. 1 и т. 2 от СК районният съд е
постановил правилно решение, основано на събраните по делото доказателства и в
съотвествие с изискванията на закона.
По отношение на евентуалния иск за изменение на бракоразводното решение, в
частта относно режима на лични отношения на бащата с детето, с който майката иска
определяне на по-стестен режим, а именно веднъж на два месеца за 2 часа, в присъствието
на социален работник:
С обжалваното решение районният съд е изменил определения с брачното решение
режим като е определил по-стеснен като честота и с по-кратка продължителност на срещите
8
между бащата и детето, преценяйки, че искания от майката режим е необосновано
ограничителен,тъй като бил довел до настъпване на пълно отчуждение на детето от бащата.
Настоящата инстанция напълно споделя така изложените доводите на районния съд, като
досежно оплакванията в жалбата в тази връзка намира за нужно да посочи, че по правило
съдът не е обвързан от желанията и исканията на родителите, като при определяне на
режима на лични отношения същият не може да съставлява рестриктивно ограничаван
поради влошените отношения помежду им, а следва да бъде съобразен най-вече с интереса
на детето, с оглед необходимостта от правилното му емоционално и психическо развитие,
така, че да не се допусне родителско отчуждение, както правилно е преценил районния съд.
Въззивният съд намира, че постановяването контактите между бащата и детето да се
извършват в присъствието на социален работник с оглед крайно обтегнатите отношения
между родителите би спомогнало за осигуряване на подходяща и безопасна среда за
контактите на детето с бащата /предвид опасенията на майката в тази насока/, би намалило
възможността от кофликтни ситуации по време на срещите и биха подпомогнало за
изграждане и последващо затвърждаване на емоционалната връзка между бащата и детето.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въпреки неоснователността на въззивната жалба, доколкото въззиваемият, чрез
адвокатския си представител изрично е заявил, че не претендира разноски за настоящото
производство, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 244 от 06.02.2024г. по гр.д. № 5080/2023г. по описа
на РС-Бургас.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9