Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………
………………., град Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII тричленен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
с участието на прокурора
при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря АННА ДИМИТРОВА, разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 25/2023 г. по описа на
АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба от С.И.М., с ЕГН **********,
подадена чрез адв. М.Н., против Решение № 1567 от 23.11.2022 г., постановено по
АНД № 3270/2022 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0819-003140 от 18.07.2022 г., издадено от Началника на група
в Сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР Варна.
С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е незаконосъобразно. Сочи
се, че не са налице достатъчно доказателства, които по категоричен и несъмнен
начин да установяват извършването от наказаното лице на процесното
административно нарушение. Според касатора въззивното решение е постановено при
непълнота на доказателствата, представляващо съществено процесуално нарушение
по чл. 348, т. 2 НПК, т.к. ако са налице данни за наличие на видеозапис на
инцидента, същият е следвало да бъде изискан от съда служебно, с оглед
изясняване на фактическата обстановка. Изтъква се, че неправилно съдът е приел,
че наказаното лице се явява с по-висока степен на обществена опасност,
доколкото по всякакъв начин се опитва да се оневини въпреки факта, че е
причинил повреди на друг участник в движението, независимо че другият автомобил
е паркиран неправилно, което е предпоставка за ПТП. Искането е да се отмени
обжалваното решение и да се отмени НП.
Ответникът в касационното производство – Началникът на група в Сектор
«Пътна полиция» при ОД на МВР Варна, с писмени бележки от процесуалния си
представител - гл. юриск. К.Л.А., настоява, че касационната жалба е
неоснователна и сочи доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Поддържа се, че решението е постановено при пълно и всестранно
установяване на относимите факти по делото, като детайлно са изследвани и
обсъдени всички относими доказателства и доводите на наказаното лице и правилно
е установена фактическата обстановка. Изтъква се, че правилно РС – Варна
приема, че не са не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
– посочени са дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, като е налице пълно съответствие между правното и фактическо
описание на нарушението, което нарушение е индивидуализирано в пълна степен.
Ответникът счита, че е правилна и преценката на въззивния съд за неприложимост
на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на РС –
Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
алтернативно, а ако се уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение – да се присъдят такива в минималния размер.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за
оставяне в сила на обжалваното решение на РС - Варна като постановено при
спазване на процесуалните правила и материалния закон.
Съдът,
като прецени доводите на страните и фактите, установени от въззивния съд от
събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора
касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща
обхвата на служебната проверка, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението
като неизгодно за нея.
Производството пред районния съд е образувано по жалба от С.И.М. срещу НП № 22-0819-003140 от
18.07.2022 г., издадено от Началника на група в Сектор «Пътна полиция» при ОД
на МВР Варна, с което на М. за две нарушения са наложени следните
административни наказания, а именно: на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба
в размер на 20 лв. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец
за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Нарушенията според НП се изразяват в това, че на 04.06.2022 г., в 13:00
ч., в гр. Варна, С.И.М. управлява лек автомобил – Шевролет с рег. № ***,
собственост на „Такси сървиз – Варна“ ЕООД, като по ул. „***, при движение
назад същия не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и
блъска паркирания лек автомобил Мерцедес с рег. № ***, с което му нанася
материални щети – ПТП, като водачът не остава на място и напуска ПТП-то без да
установи последиците от произшествието. В НП е посочено, че за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е издаден МР № 22-0819-М000307/18.07.2022 г. на основание
чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗАНН.
Според НП, е налице нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП - участник в
движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за
живота и здравето на хората, а и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП – не
спира и не установява последиците от ПТП. НП е издадено въз основа на АУАН,
съставен на 04.06.2022 г.
За да потвърди НП като правилно и законосъобразно, районният съд приема,
че в административнаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Прието е, че правилно е приложен
материалния закон - въз основа на събраните
доказателства административнонаказващият орган е направил единствения възможен
извод за извършени нарушения по ЗДвП, като е дал правилна квалификация на
извършеното от М. нарушение. Направен е извод, че наложените наказания са
законосъобразно определени като вид и размер.
За неоснователни РС – Варна приема възраженията на М., като посочва, че
няма как да се черпят каквито и да е права от обстоятелството, че другият автомобил
е бил неправилно паркиран. Въззивният съд посочва, че възприетата от
актосъставителя фактическа обстановка, която е идентична с твърдяната с НП, се
подкрепя от всички събрани по делото доказателства. Прието е, че за съда
въззивникът се явява лице с по-висока обществена опасност в сравнение с другите
водачи, допуснали ПТП, доколкото по всякакъв начин се опитва да се оневини,
въпреки факта, че е причинил повреди на друг участник в движението, блъскайки
паркиран автомобил.
С обжалваното решение в полза на ОД на МВР Варна са присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението на РС - Варна
е правилно и законосъобразно.
Изводите
на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи
се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни
норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното
производство, за съставомерност на деянията, за правилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определените
наказания като вид и размер.
НП не страда от пороци от
процесуалноправно естество, които да влекат неговата отмяна, а извършването на
процесното нарушение безспорно се установява от доказателствата.
Правилно
районният съд приема, че касационният жалбоподател е осъществил от обективна, така и от субективна страна административните
нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
С нормата
на чл. 185 ЗДвП е предвидена
административнонаказателна отговорност за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, а с чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП е
регламентирано задължението на водача да не създава с поведението си опасности
и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и
да не причинява имуществени вреди.
Съгласно
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението
по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, като
за нарушение на задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие за водача е предвидено административно наказание с
нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.
Административният
съд напълно споделя изводите на районния съд за законосъобразно ангажиране в случая на
административнонаказателната отговорност на касатора, включително за
неоснователността на възраженията на наказаното лице по отношение твърденията
за виновно поведение на водача на другия автомобил, участвал в ПТП. Предвид задължението на касатора като водач с поведението
си да не причинява имуществени вреди, обстоятелството, че другият автомобил,
който касаторът е блъснал, е бил паркиран неправилно, но обосновава липсата на
вина у М. за извършеното административно нарушение.
При обективно възприетата за установена от РС - Варна фактическа обстановка
по делото (изведена от приобщените по делото АУАН, сведение от М., сведение от собственика
на блъснатия друг автомобил, протокол за ПТП, свидетелските показания на
актосъставителя) въззивният съд правилно е потвърдил наказателното
постановление.
Несъстоятелно е твърдението на касатора, че не са налице достатъчно
доказателства, от които да се установява извършването от М. на процесните
нарушения. Безспорно от сведенията, дадени както и М., така и от собственика на
блъснатия от М. автомобил се установява посочената в НП фактическа обстановка
във връзка с извършване на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и на
второто нарушение. Самият касатор изрично посочва, че при движение назад е
закачил левия си стоп с левия стоп на друг автомобил, а актосъставителят
заявява пред съда, че по белезите по двата автомобила е установил, че е имало
такова събитие. Касаторът е подписал протокола за ПТП, а и АУАН без всякакви
възражения. В този смисъл не е налице непълнота на доказателствата и не е било
необходимо събирането и на видеозапис за инцидента за изясняване на изяснената
в достатъчна степен фактическа обстановка във връзка с извършване на процесните
две нарушения.
При извършената служебна проверка
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението
не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност, извън посочените.
Следва
решението на РС - Варна да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да
бъде осъден да заплати на ОД на МВР Варна разноски за касационната инстанция в
размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.
На основание чл. 221,
ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1567 от 23.11.2022 г. по АНД № 20223110203270/2022
г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА С.И.М., с ЕГН **********, да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР - Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.