Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 06.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№66 по описа
за 2021г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че
със заявление за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 18.06.2003г. „Юробанк
България“ АД и В.Л.И.- Ле сключили споразумение за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ в полза и на името на
ответника. В заявлението-договор В.Л.И.-Ле изрично декларирала, че е запозната,
приема и разбира Общите условия за издаване и използване на кредитни карти „EUROLINE“, като те станали неразделна
част от сключения договор. С него на ответника била предоставена възможност да
ползва издадена от ищеца кредитна карта от 18.06.2003г., да тегли пари в брой с
нея и да бъде кредитирана от дружеството при извършване на сделки с нея. От
своя страна картодържателя се задължила да заплаща месечни вноски, както и да
заплаща лихва за отпуснатите й суми. Ищецът твърди, че от 16.07.2018г. В.Л.И.-Ле
преустановила редовното заплащане на дължимите от нея суми по изпращаните й
месечни извлечения. По този начин не били изплатени сумите, посочени в две
последователни месечни извлечения- от 16.07.2018г. и от 16.08.2018г. С оглед на
това, „Юробанк България“АД обявила задължението на ответника за изцяло и
предсрочно изискуемо. Това волеизявление на Банката достигнало до длъжника с
писмено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по
кредита, връчено чрез ЧСИ ***при условията на чл.47 ал.5 от ГПК по постоянен и
настоящ адрес на лицето, след извършена справка ГРАО. Извършена била и справка
в НОИ за регистриран трудов договор, като се установило, че лицето не работи и
уведомлението е невъзможно да й бъде връчено по месторабота. Предвид това,
предсрочната изискуемост на вземането на Банката за пълния размер на кредита
настъпила на 12.02.2020г. Като резултат от обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита, картодържателят дължала на Банката непогасена главница
в размер на 532,77 лева, договорна лихва в размер на 184,01 лева за периода от
16.07.2018г. до 12.02.2020г., мораторна лихва в размер на 93,10 лева за периода
от 16.07.2018г. до 26.07.2020г. Във връзка с обявяването на предсрочната
изискуемост „Юробанк България“АД заплатила нотариални такси в размер на 60
лева, които трябвало да бъдат възстановени от кредитополучателя. Предвид
неизпълнението от ответника на станалото предсрочно изискуемо задължение,
ищецът депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№1252/2020г., по което
съдът издал на 21.10.2020г. Заповед №260140 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника да заплати горепосочените
суми, ведно с деловодни разноски в размер на 145 лева. Тази заповед била
връчена на В.Л.И.-Ле при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът
указал на ищеца, че може да предяви установителен иск за вземането си. В
указания му срок, ищецът е депозирал искова молба с правно основание чл.422 от ГПК против В.Л.И.-Ле, като с нея иска съдът да постанови решение, с което да
признае по отношение на ответника, че дължи на „Юробанк България“АД сумите
визирани в Заповед №260140/21.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1252/2020г. по описа на РС-Димитровград.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски в настоящото и
заповедното производство.
В законоустановения срок,
ответникът В.Л.И.-Ле, чрез назначения й от съда особен представител адв.Г.Х.,
депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че искът е допустим, но
неоснователен. Не се представяли доказателства за това какви суми била изтеглила
ответника и каква част от тях е възстановила на ищеца. Нямало доказателства, че
картодържателя е получавала извлечения относно движението на средства по
картата и съответно да е била запозната със задълженията си към Банката. Счита,
че ответникът е заплатила всичките си задължения по кредитната карта и не дължи
суми на ищеца. Поддържа, че приложените като доказателство по делото Общи
условия за издаване и използване на карта са изписани с много ситен и нечетлив
шрифт, което не е дало възможност на ответника да се запознае с тях. Счита иска
за неоснователен и недоказан и иска съдът да го отхвърли изцяло. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетото
като доказателство по делото Заявление за издаване на кредитна карта подадено
на 18.06.2003г. от В.Л.И.- Ле до „Бългериън
Ритейл Сървисиз“АД, същата е поискала да й бъде издадена кредитна карта. Посочила
е, че в случай на приемане на заявлението иска да бъде обработена транзакция на
стойност 978,84 лева, платима на 18бр.вноски. Декларирала е срещу подпис, че е
запозната с общите условия на договора и разбира, че „Бългериън Ритейл
Сървисиз“АД има право да отхвърли заявлението без да посочи причини за това.
Съгласно приложените към заявлението Общи условия, т.10 предвижда,че
картодържателят може да изплати задължението си в срока, определен в месечното
извлечение изцяло и без начисляване на лихви или на части. В този случай той
трябва да изплати най-малко минималната месечна вноска, така както е определена
в приложението, както и всички задължения за които е в забава и всяка сума, с
която е превишил кредитния лимит. Т.11.1 от ОУ предвижда,че за предоставянето и
управлението на кредитната линия и за другите услуги, свързани с плащания чрез
картата, картодържателят ще заплаща на Дружеството възнаграждение, включително,
но не само лихва. В т.15.1 б.а от ОУ било предвидено, че Дружеството има право
да прекрати Договора с картодържателя и да обяви картата за невалидна, ако
картодържателя не е изплатил минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения.
Съгласно приложения
към исковата молба Договор за продажба на предприятие между „Бългериън Ритейл
Сървисиз“АД и „Българска Пощенска банка“АД /сега „Юробанк България“АД/ от
24.05.2005г., първото Дружество продава и прехвърля на второто Картовото си
предприятие, което включва цялата дейност на продавача.Датата на която се
счита, че Картовото предприятие е прехвърлено е 26.03.2005г. в 00.00ч.
Във връзка с
горепосочения Договор, с Решение №6/03.06.2005г. по ф.д.№5992/2002г. на СГС,
съдът е вписал в Регистъра на търговските дружества по партидата на „Бългериън
Ритейл Сървисиз“АД прехвърлянето на картовото му предприятие, като съвкупност
от права, задължения и фактически отношения, свързани с издаването на кредитни
карти с логото, дизайна и марката Euroline на „Българска Пощенска банка“АД /с настоящо наименование „Юробанк
България“АД/.
Видно от
представеното от ищеца Извлечение за движението по сметката на ответника, във
връзка с издадената й кредитна карта Euroline през периода от 18.06.2003г. до 09.04.2021г. е имало многократно усвояване
и погасяване на суми по отпуснатия кредитен лимит. Първото плащане с картата е
извършено на 26.03.2003г. От въпросното извлечение се установява, че
първоначално с кредитната карта са извършени общо 18бр.месечни плащания в полза
на „Германос, В.Търново, покупка на вноски“, като последното такова е на
26.11.2004г. Така извършените плащания чрез кредитната карта на 18бр.месечни
вноски, всяка в размер на 54,38 лева или общо 978,84 лева, съответства на
заявеното от ответника в Заявление за издаване на кредитна карта от
18.06.2003г. за извършване на първа транзакция. След погасяване на задълженията
във връзка с извършените с кредитната карта плащания на горепосочените
18бр.месечни вноски, ответникът многократно е теглила чрез картата от банкомат
различни суми, както и е закупувала стоки, а задълженията си е погасявала на
вноски. Последното плащане за погасяване на задължения по кредитната карта е
извършено на 28.05.2018г., като в „Юробанк България“АД е била платена сумата от
120 лева. След тази дата, до 09.04.2021г. в Извлечението няма данни за
извършени други плащания на задълженията на ответника.
Съгласно
представената от ищеца като доказателство по делото Месечна справка от
25.06.2018г. за задълженията за плащане по кредитната карта, издадена на
ответника, същата в срок до 13.07.2018г. е трябвало да заплати 652,77 лева, от
която платени са 120 лева, като дължимата сума е в размер на 532,77 лева.
Посочен е размера на минималната дължима вноска, която е можело да бъде
заплатена- 16,25 лева. Ищецът представя и Месечна справка от 25.07.2018г. за
задълженията за плащане по кредитната карта, издадена на ответника, като в срок
до 13.08.2018г. тя е трябвало да заплати общо сумата от 550,06 лева, при
минимална дължима вноска от 32,26 лева.
Поради неплащане на
горепосочените две последователни месечни вноски от страна на ответника, ищеца
я е уведомил с писмо, че обявява цялото й задължение по договора за издаване на
кредитна карта от 18.06.2003г. предсрочно изискуемо и дължимо. Посочва, че към
02.12.2019г. дължимата от ответника главница е в размер на 532,77 лева, лихвите
са 260,15 лева. Уведомлението е изпратено за връчване чрез ЧСИ ***№875 с район
на действие ОС-Хасково. От приложените по делото писмени доказателства във
връзка с връчването на въпросното уведомление се установява, че В.Л.И.-Ле е
била търсена от служител на горепосочения ЧСИ на адреса й в Димитровград, ул.“***,
но не била открита. По данни на съседи имотът бил необитаем, а ответника
живеела в ***. На 28.01.2020г. било залепено уведомление по чл.47 от ГПК на
горепосочения адрес, като в двуседмичния срок ответника или неин пълномощник не
се явили в канцеларията на ЧСИ, за да получи уведомлението. Към преписката са
приложени справки за адресна регистрация на В.И.-Ле и за местоработата й.
На 07.08.2020г.
ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника В.Л.И., като искал да бъде издадена заповед за
изпълнение, с която на ответника да се разпореди да плати на заявителя сумата
от 532,77
лева главница за времето от 16.07.2018г. до 26.07.2020г., договорна лихва за
периода от 16.07.2018г. до 12.02.2020г. в размер на 184,01 лева, мораторна
лихва за времето от 16.07.2018г. до 26.07.2020г. в размер на 93,10 лева, такси
за нотариални покани 60 лева за периода от 16.07.2018г. до 26.07.2020г.,
законна лихва върху главницата, считано от 07.08.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 145 лева разноски по делото. В тази връзка в РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№1252/2021г., по
което на 21.10.2020г. съдът издал Заповед №260140 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми. Тази заповед била връчена
на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал
правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането му.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение
на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице К.Н.,
което съдът кредитира като обосновано и безпристрастно дадено, във връзка с
процесното заявление за издаване на кредитна карта, на ответника е била
издадена такава с кредитен лимит от 978,84 лева. Тази сума можела да бъде
ползвана изцяло или на части при плащания при покупка на стоки или теглене на
суми от банкомат, като в ОУ бил предвиден гратисен безлихвен период на плащане,
както и минимален размер на погасителните вноски, съответни такси и размер на
лихвата за редовна и просрочена главница. За периода на действие на договора
имало многократно усвояване и погасяване на суми по така отпуснатия кредитен
лимит по кредитната карта, като първото плащане чрез нея е извършено на
26.06.2003г. Последното погасяване по кредитната карта е извършено на 28.05.2018г.
в размер на 120 лева, като след натрупване на две неплатени вноски от
16.07.2018г. и 16.08.2018г., Банката е обявила цялото задължение по кредитната
карта за предсрочно изискуемо и дължимо. Към 02.12.2019г. усвоената, но
непогасена сума по кредитната карта възлизала на общо 532,77 лева. Размерът на
дължимата от ответника главница по кредитната карта е 532,77 лева. Договорната
лихва, която той дължи за периода от 16.07.2018г. до 12.02.2020г. е в размер на
184,01 лева. Размерът на дължимата мораторна лихва, начислена за периода от
16.07.2018г. до 26.07.2020г. е 93,10 лева. Дължимите от ответника такси за
връчване на нотариална покана е в размер на 60 лева. Счетоводните записвания на
ищеца във връзка с процесното заявление-договор за издаване на кредитна карта
от 18.06.2003г. са водени редовно.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предмет
на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за
което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като тежестта на
доказване съществуването на вземане срещу длъжника е на ищеца. В конкретния
случай, ищецът следва да установи възникването на валидно облигационно
правоотношение между страните, основано на твърдения Договор за издаване на кредитна
карта от 18.06.2003г., по което ответникът е кредитополучател, и
наличието на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК в
съда.
Спорно по делото е
възникнало ли е твърдяното облигационно отношение между страните, дължи ли и в
какъв размер суми ответника на ищеца, била ли е запозната В.И.-Ле с ОУ на
издателя на кредитната карта, била ли е надлежно уведомена тя за обявената
предсрочна изискуемост на вземането от страна на ищеца.
На първо място,
съдът намира, че неоснователно е възражението на особения представител на
ответника, че между страните липсва валиден договор за издаване на кредитна
карта, тъй като такъв не бил приложен като доказателство по делото. Заявлението за издаване на
кредитна карта, и ОУ за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ и от
тяхното съдържание е, че праводателят на ищеца и ответника В.И.-Ле са сключили
валиден договор за издаване на кредитна карта на 18.06.2003 г. Източник на
процесното правоотношение са установените от праводателя на ищеца Общи условия
за издаване и използване на карта EUROLINE. Общите условия са приети от картоиздателя отнапред за
сключваните от него сделки по издаване на кредитни карти, на основание чл. 298
от ТЗ и с оглед търговското му качество. Липсват твърдения по делото, страните
да са постигнали уговорки в допълнение или в отклонение от договорните клаузи в
Общите условия.Ответникът, в качеството й на клиент на услугата, е направила
писмено волеизявление, че е запозната с Общите условия и ги приема, като няма
данни за извършено от нейна страна оспорване на същите. Тези фактически
констатации дават основание да се приеме, че е налице изискването, предвидено в
хипотезата на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ като условие за задължителната сила на
сделките при общи условия. Налице е писмено съглашение, изразяващо се в
заявление, с което е поискано издаване на кредитна карта при конкретни
параметри, както и подробно договорени условия за издаването и използването на
тази карта в ОУ към заявлението- посочени са изрично дължимите по този договор
такси и лихвени проценти, както при покупка, така и при теглене на пари в брой. Установено е по
делото, че кредиторът е предоставил на картодържателя кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 978,84 лв., по кредитна карта „EUROLINE“ и този
кредитен лимит е бил усвояван от ответника по начина договорен в ОУ. Последното
безспорно се установява от заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, а също така и от представеното от ищеца Извлечение за движението по сметката на ответника, във връзка с издадената
й кредитна карта Euroline през периода от 18.06.2003г. до 09.04.2021г. видно от същото е, че първото плащане с
картата е извършено на 26.03.2003г. Това плащане е представлявало първата от
посочените в заявлението за издаване на кредитна карта 18бр.месечни вноски в
полза на „Германос, В.Търново, покупка на вноски“, като последната такава
вноска е от 26.11.2004г. Така извършените плащания чрез кредитната карта на
18бр.месечни вноски, всяка в размер на 54,38 лева или общо 978,84 лева,
съответства на заявеното от ответника в Заявление за издаване на кредитна карта
от 18.06.2003г. за извършване на първа транзакция. След погасяване на
задълженията във връзка с извършените с кредитната карта плащания на
горепосочените 18бр.месечни вноски, ответникът многократно е теглила чрез
картата от банкомат различни суми, както и е закупувала стоки, а задълженията
си е погасявала на вноски. Последното плащане за погасяване на задължения по
кредитната карта е извършено на 28.05.2018г., като в „Юробанк България“АД е
била платена сумата от 120 лева. С оглед на гореизложеното съдът счита, че
макар и по делото да не е представен нарочен договор за издаване на кредитна
карта, между страните очевидно е възникнало облигационното отношение заявено от
ответника в заявлението й за издаване на кредитна карта от 18.06.2003г., като
на същата е била предоставена и тя е използвала многократно исканата такава
през периода от 26.03.2003г. до
18.05.2018г.
На следващо място,съдът намира, че ответника е имала възможност и се е
запознала с ОУ за издаване и използване на кредитна карта Euroline, като в тази връзка следва да се отчете, че същата
е подписала декларация, част от депозираното до картоиздателя заявление от
18.06.2003г., в която изрично е заявила, че е запозната с общите условия на
договора. В този смисъл, макар и изготвени с твърде дребен шрифт, разпоредбите
на ОУ са били достъпни за ответника, тя се е запознала с тях и ги е приела.
На последно място, съдът счита ,че настъпването на предсрочната
изискуемост на вземането е обусловено от два елемента:
обективен - изразяващ се в забава в плащанията, и субективен - предполагащ
възможност и избор на кредитора да обяви вземането си за предсрочно изискуемо. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, но не автоматично, а едва след
като кредитора е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявил пред длъжника настъпилата предсрочна
изискуемост, като това право на кредитора следва да е упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Заповед за изпълнение се
издава само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал.2 от ГПК - т.е. изискуеми вземания с настъпил падеж.
В настоящия случай, видно от представеното по делото Извлечение за движението по сметката на
ответника, във връзка с издадената й кредитна карта Euroline през периода от 18.06.2003г. до
09.04.2021г. е, че последното извършено от картодържателя плащане е извършено
на 28.05.2018г. В последствие, на 25.06.2018г. и на 25.07.2018г. ищецът е издал
две месечни справки за задълженията на ответника, като в тях е указан срок за
плащането им, както и възможността му да заплати минимална вноска и размера на
същата във всеки от двата случая. Така посочените в двете месечни справки
задължения не са били платени нито изцяло, нито частично от В.И. –Ле, както в
указания й срок, така и до момента на депозиране на исковата молба в съда, като
това се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и извлечението за движението по сметката й.
Позовавайки се на разпоредбата на
т.15.1 б.“а“ от ОУ за издаване и използване на кредитна карта Euroline, ищецът е обявил вземането си за
изцяло и предсрочно изискуемо, като е изпратил надлежно уведомление до
ответника чрез ЧСИ **, с рег.№875 и район на действие района на ОС-Хасково.
Въпросното уведомление е било надлежно връчено на В.И.-Ле при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК. Съдът намира, че в случая е била изпълнена процедурата по
чл.47 ал.1 и ал.3 от ГПК, като уведомлението за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането е била изпратено на адреса на ответника, посочен лично
от нея в заявлението за издаване на кредитна карта. Налице е справка за адресна
регистрация на В.И.-Ле, от която се установява, че този адрес съответства на
нейния постоянен и настоящ такъв. Изготвена е била и справка за актуална
месторабота на ответника, от която е установено, че към този момент същата няма
сключен действащ трудов договор. След като В.И.-Ле е била търсена от служител
на ЧСИ на адреса си на 19.12.2019г., 11.01.2020г. и на 28.01.2020г. и не е била
намерена, на последната дата на входната врата на входа на блока, в който тя
има регистриран постоянен и настоящ адрес, е било залепено уведомление по чл.47
ал.1 от ГПК. Въпреки това, в дадения й двуседмичен срок тя или неин пълномощник
не са се явили в канцеларията на ЧСИ, за да получат уведомлението от ищеца. С
оглед на това, съдът намира, че връчването на процесното уведомление за
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането е извършено при спазване на
условията, установени в чл.47 от ГПК, което от своя страна обуславя извода, че
ответника е била надлежно уведомена за настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането преди започване на заповедното производство- 10.08.2020г.
Видно от приетите като
доказателства по делото 2бр.Месечни справки за задълженията на ответника към
ищеца издадени съответно на 25.06.2018г. и на 25.07.2018г., същата дължи
главница в размер на 532,77 лева. Определени са й размерите на минималното
плащане, което може да направи, за да погаси частично своите задължения, както
и е даден срок за извършване на плащанията. Въпреки това, по делото не се
установи В.И.-Ле да е изпълнила задължението си за плащане на главницата в
размер на 532,77 лева по тези две месечни справки. След изтичане на
предоставения й срок за изпълнение на това задължение, както и след обявяването
му за изцяло и предсрочно изискуемо, по отношение на същата съдът е издал
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за въпросната сума. Размерът на същата
освен от посочените по-горе месечни справки, съдът намира за безспорно доказан
и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Не
бяха представени доказателства, че въпросната сума не се дължи от ответника или
е била платена от нея до приключване на устните състезания по делото. Поради
това съдът намира иска за признаване за установено, че В.И.-Ле дължи на
„Юробанк България“АД по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1252/2020г.
по описа на РС-Димитровград главница в размер на 532,77 лева, за основателен и
доказан.
На следващо място, съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ответника дължи на ищеца по процесното
заявление-договор за издаване на кредитна карта Euroline от 18.06.2003г. договорна лихва
за времето от 16.07.2018г. до 12.02.2020г. в размер на 184,01 лева, както и мораторна
лихва за времето от 16.07.2018г. до 26.07.2020г. в размер на 93,10 лева.
На последно място, във връзка с връчването на уведомлението за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземанията по издадената от ищеца на ответника
кредитна карта е бил ангажиран ЧСИ **, на който с Преводно нареждане от
09.01.2020г. е било изплатено възнаграждение за услугата в размер на 60 лева.
Тази сума, представляваща разноски във връзка с обявяването на предсрочната
изискуемост на вземането, също се явява доказана по основание и размер и се
дължи от ответника на ищеца.
С оглед изложеното съдът намира предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК за основателен и доказан, като следва да се постанови решение, с което да
се признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 532,77 лева главница за времето от 16.07.2018г. до 26.07.2020г., договорна лихва за
периода от 16.07.2018г. до 12.02.2020г. в размер на 184,01 лева, мораторна
лихва за времето от 16.07.2018г. до 26.07.2020г. в размер на 93,10 лева, такси
за нотариални покани 60 лева за периода от 16.07.2018г. до 26.07.2020г.,
законна лихва върху главницата, считано от 07.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането по Заповед №260140/21.10.2020г.,
издадена по ч.гр.д.№1252/2020г. по описа на РС-Димитровград.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото за платена държавна
такса 175 лева, възнаграждение за вещо лице 250 лева, възнаграждение за особен
представител на ответника- 300 лева и адвокатско възнаграждение 300 лева.
Размерът на адвокатското възнаграждение на ищеца съдът определи в този размер,
като взе предвид, че налице е възражение от особения представител на ответника
за прекомерност на претендираното такова от 360 лева. В случая спора по делото не
е със значителна правна сложност, като по същото беше проведено само едно
съдебно заседание, в което пълномощника на ищеца не взе пряко участие. Поради
това и адвокатското възнаграждение за същия следва да бъде определено до
размера на 300 лева, което е минималното такова по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Л.И.-ЛЕ,
с ЕГН **********,***, че дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Витоша”, ул.”Околовръстен път” №260, представлявана от ***- изпълнителни
директори, и ***- прокурист, сумата от 532,77 лева /петстотин тридесет и два лева
и седемдесет и седем стотинки/ главница, представляваща
неплатено задължение по Заявление-договор за
издаване на кредитна карта EUROLINE от
18.06.2003г., договорна лихва за периода от 16.07.2018г. до
12.02.2020г. в размер на 184,01 лева
/сто осемдесет и четири лева и една стотинки/, мораторна лихва за времето
от 16.07.2018г. до 26.07.2020г. в размер на 93,10 лева /деветдесет и три лева и десет стотинки/, такса за
връчване на уведомление за предсрочна изискуемост 60 /шестдесет/ лева за
периода от 16.07.2018г. до 26.07.2020г., законна лихва върху главницата,
считано от 07.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №260140/21.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№1252/2020г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА В.Л.И.-ЛЕ, с
ЕГН **********,***,
да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша”, ул.”Околовръстен
път” №260, представлявана от ***- изпълнителни директори, и ***- прокурист, сумата в размер на 1025 лева /хиляда
двадесет и пет лева/ разноски за настоящото производство, както и разноски по
ч.гр.д.№1252/2020г. по описа на РС-Димитровград в размер на 145 /сто
четиридесет и пет/лева.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: