№ 27055
гр. София, 02.07.2024 г.
*********, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110107418 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 43592/09.02.2024г. на О. С. С.
срещу съдия Д. И.-Т. от *********, с която е поискал от съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 1250 лв. (частично предявен от 5000 лева), лихва върху тази сума, като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от поведение на ответника, проведено в
качеството му на съдия по гр.д. № *****/2023г. по описа на СРС, а именно – произнасяне
по непредявен иск, по твърдения, изложени от ищеца.
Съдът, като обсъди исковата молба намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България,
при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят
наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от
тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С посочената
разпоредба законодателят е въвел принципа за т.нар. „функционален имунитет на
магистратите“. Съдържанието на този принцип се проявява в гражданска и наказателна
неотговорност за служебните действия на магистратите и постановени актове от тях по
делата и преписките, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
Магистратите имат функционален имунитет по чл. 132 от Конституцията, но същия не
обхваща умишлени престъпления от общ характер. Функционалният имунитет е
предназначен да осигури на магистратите независимост при осъществяване на своята
дейност, за да могат те свободно и по съвест да решават възложените дела.
Гражданската и наказателната неотговорност е материално-правен елемент от
правното положение на титуляра, която е приложима както по време на изпълнение на
служебните задължения в това качество, така и след освобождаване от заеманата длъжност.
Така уредения в чл. 132 от Конституцията на Република България функционален имунитет
на магистратите е абсолютна процесуална пречка за образуване и разглеждане на предявени
искове срещу посочената категория лица за посочените действия и актове. Посочената
разпоредба на чл. 132 от Конституцията не е свързана с материално-правната легитимация
на ответника, т.е не следва да се преценява от решаващият орган по същество на спора.
1
Преценката се извършва при проверка на допустимостта на производството. Това е така, тъй
като нормата, уреждаща функционалният имунитет на магистратите поставя изначална
невъзможност за възникване и реализиране на гражданската и наказателната им отговорност
за поведение, което е престъпление, което не е умишлено или което е от частен характер, а
не е свързана със субектите, носители на правото и задължението по материалното
правоотношение, нито с установяване на правопораждащите отговорността юридически
факти.
В конкретния случай основанието на иска е поведение на ответника, което е
проведено в качеството му на съдия -докладчик по съдебно дело, ищец по което е ищецът и
по настоящото. Доколкото наведените твърдения за поведението на ответника не попадат в
изключението на хипотезата на чл. 132, ал.1, предл.1 от Конституцията на Република
България, то съдът приема, че ответникът се ползва от функционален имунитет, поради
което е налице абсолютна процесуална пречка за образуване и разглеждане на предявените
искове и производството по тях е недопустимо.
С оглед на гореизложеното съдът приема че следва да върне исковата молба и на
основание на чл. 130 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 43592/09.02.2024г., по която е образувано
настоящото исково производство по гр.д. № 7418/2024 г.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от съобщението до ищеца.
Съдия при *********: _______________________
2