ПРОТОКОЛ
№ 62
гр. Варна, 07.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. К.
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора П. М. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253000600003 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К..
Жалбоподател-подсъдим Д. Г., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. Н. В. П. от АК – Търговище, редовно упълномощен
отпреди, и адв. Р. А. от АК – Варна, редовно упълномощен от днес.
Жалбоподатели-частни обвинители:
Е. Г. Г., редовно призована, явява се лично.
К. М. Г., редовно призован, не се явява.
М. К. К., редовно призована, явява се лично.
Представляват се от повереник адв. Н. П. Ц. от АК – Враца , редовно
упълномощен отпреди.
АДВ. Ц. – Кръсто Г. е наясно с датата на съдебно заседание, няма да се
яви.
Частни обвинители:
Й. С. С. със съгласието на законен представител Н. А. Н., редовно
призована, не се явява.
Н. А. Н., редовно призована, не се явява.
Р. И. С., редовно призована, не се явява.
1
И. С. С., редовно призован, не се явява.
И. И. С., редовно призован, не се явява
Представляват се от повереник адв. Т. Р. Н. от АК – Хасково, редовно
упълномощен отпреди.
АДВ. Н. – Моите доверители са наясно с датата на съдебно заседание, но
не желаят да се явят.
Частните обвинители:
В. А. Г. представляван от законен представител Т. Ж. Й., редовно
призован не се явява.
К. А. Г. представляван от законен представител Т. Ж. Й., редовно
призован не се явява.
Т. Ж. Й., редовно призована, не се явява.
С. А. Т., редовно призована, не се явява.
Представляват се от повереник адв. С. Й. Н. от АК – Варна, редовно
упълномощена отпреди.
АДВ. Н. – Моите доверители са наясно с датата на съдебно заседание,
няма да се явяват.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С. Х. А., редовно призован, явява се лично.
Представлява се от повереник адв. П. П. Д. от АК – Варна , редовно
упълномощен отпреди.
ПРЕВОДАЧЪТ К. Г., редовно призована, явява се лично.
СЪДЪТ с оглед обстоятелството, че подсъдимият Д. Г. е чужд гражданин
и не владее български език, намира, че следва да бъде назначен преводач,
поради което и на основание чл.142, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за преводач на подсъдимия Д. Г. – К. Г., която да извършва
превод от румънски на български език и от български на румънски език.
ПРЕВОДАЧ К. Г. - Със снета по делото самоличност.
СЪДЪТ предупреди преводача за отговорността по чл.290, ал.2 от НК.
ЖАЛБ.ПОДС. Д. Г. - Роден съм на ********** г.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Ц. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
2
искания за отводи.
АДВ. Н. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Н. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Д. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. А. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЯНКОВ
Частния обвинител Т. Ж. Й. се явява в съдебно заседание в 10:15 часа.
ПОДС. Г. – Запознат съм с жалбите на частните обвинители. Не желая
писмен превод на постъпилите протест и жалби, адвокатът ми обясни.
АДВ. А. – Аз съм запознат с допълнението на протеста, но с
допълнението на жалбата на частните обвинители не съм запознат.
Съдът дава възможност на адв. А. да се запознае с постъпилото
допълнение към въззивната жалба на частните обвинители.
АДВ. А. – Запознах се с постъпилата жалба.
Съдът дава възможност на адв.П. да конкретизира възраженията си в
жалбата.
АДВ. П. – Когато е изготвена експертизата, обърнете внимание тя е
изготвена на 23.11.2023 г. Разпитът на свидетел–очевидец мисля, че беше от
04.02. следващата година. В хода на досъдебното производство направих едно
искане експертизата да бъде съобразена с показанията на свидетеля–очевидец,
което ми беше отказано от прокуратурата. Това искам да се съобрази в
присъдата, нищо друго. В експертизата има едно предположение, което е
направено там, като излиза, че водачът първо е изпреварвал, след това е
излязъл Д. и го е засякъл, което се опровергава от свидетеля-очевидец. Това е,
какво да оспорвам друго. В експертизата има само едно предположение.
Нямаме искания по доказателствата, те са в делото.
3
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, не поддържам
изложените аргументи в изготвения протест на ТОП. С протеста се иска да не
се прилага чл. 55 от НК и наказанието лишаване от свобода да бъде около и
над минималния размер, което да бъде намалено на основание чл.58а, ал.1,
както да бъде изтърпяно ефективно. Това е искането в протеста.
Моето становище е, че ОС е приел нА.чие на отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно наличието на две нарушение на ЗДвП и едно
нарушение на ПЗДвП. От друга страна наличието на смъртта на три лица в
сравнително млада възраст, както и получени телесни увреждания на С. А..
Съдът е съобразил разбира се наличието на смекчаващите отговорността
обстоятелства, но в крайна сметка основната причина за възникналото
произшествие е грубото нарушаване на ЗДвП от страна на починалия водач на
лекия автомобил, като съпричиняването на произшествието от страна на
подсъдимия е с относително по-малка тежест при съобразяване на причините
при настъпване на произшествието.
Считам, че поисканото завишаване на наказанието така, както е
направено в протеста, около и малко над минималния размер, не следва да
бъде налагано. В случая се касае за искано завишение с около 10 месеца при
наказание по общия ред лишаване от свобода за 6 години.
Правилно първоинстанционният съд е приел наличие на съпричиняване
от страна на пострадалия, при това в значителна степен предвид предприетата
маневра изпреварване на забранен за това участък и скорост към момента на
удара над 108 км/ч, при разрешена скорост 90 км/ч и съответно възможност за
спиране при движение с разрешената скорост.
По изложените причини не поддържам протеста за искане за завишаване
на наказанието.
По отношение жалбите на частните обвинители, те също касаят
наказанието и се иска неговото завишаване, като аргументите ми са същите за
да не бъдат уважени жалбите и на частните обвинители.
Жалбата на подсъдимия също считам за неоснователна. Деянието му е
доказано безспорно. Изложените в жалбата на подсъдимия аргументи
представляват субективен анализ на мотивите на съда и липсват конкретни
искания по доказателствата за опровергаване на тези мотиви.
В този смисъл искането ми е да потвърдите първоинстанционния съдебен
акт.
4
АДВ. Ц. – Уважаеми Апелативни съдии, оспорвам подадената жалба на
подсъдимия като считам същата за неоснователна и неаргументирана и моля
да бъде оставена без уважение и отхвърлена.
В същото време поддържам изцяло подадената от името на доверителите
ми частни обвинители въззивна жалба срещу постановената присъда на ТОС.
Считам, че в случая ОС е приложил неправилно разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК вр. чл. 58а, ал.4 от НК, като на първо място е пропуснал да посочи
други отегчаващи отговорността обстоятелства освен изброените в мотивите
към присъдата, като по този начин е приел, че смекчаващите отговорността
обстоятелства са многобройни и на второ място е придал твърде голяма
значимост на смекчаващите отговорността обстоятелства така, че да приеме,
че и най-лекото предвидено от закона наказание, включително и след
редуцирането му с 1/3 на основание чл.58, ал.1 от НК, би било несъразмерно
тежко.
Във въззивната жалба съм изложил подробни съображения и съм посочил
тези отегчаващи отговорността обстоятелства, които считам, че съдът е
пропуснал да вземе под внимание за това няма да ги повтарям.
Считам, че в този смисъл присъдата на ТОС е явно несправедлива и моля
да я измените, като увеличите наложените наказания лишаване от свобода на
подсъдимия, както й лишаване от правоуправление на МПС.
АДВ. Н. – Уважаеми Апелативни съдии, оспорвам подадената въззивна
жалба от страна на защитата и Ви моля да я отхвърлите, като неоснователна и
недоказана.
Подкрепям подадения протест от страна на ТОП и считам, че изложените
в същия аргументи са основателни досежно обстоятелството, че
постановената първоинстанционна присъда е неправилна и несправедлива, и
считам че е основателно искането за увеличаване на така наложените
наказания.
Подкрепям и изложените аргументи в протеста по отношение
приложението на чл.55 от НК, като считам, че са допуснати нарушения
именно при приложението на тази норма.
Моля в този смисъл да бъде Вашето решение.
Представям единствено доказателства за направени разноски и да бъдат
присъдени такива с Вашия краен съдебен акт.
АДВ. Д. – Уважаеми Апелативни съдии, моят доверител С. А. не е
обжалвал първоинстанционната присъда. Позицията ни е такава, че тя ни
удовлетворява и считаме, че е законосъобразна и правилна, и моля да я
потвърдите.
5
АДВ. Н. – Уважаеми Апелативни съдии, считам подадената от
подсъдимия въззивна жалба за неоснователна, съответно мотивирана в
противоречие със събраните по делото и приети доказателства, поради което
моля да я отхвърлите изцяло.
Държа да отбележа, че не сме съгласни със становището на представителя
на Апелативна прокуратура Варна, с което се навеждат доводи, че
пострадалият С. С. е допринесъл в по-голяма степен за настъпване на
процесния инцидент и вредите от него. Считам, че неспазването на
императивната разпоредба на знак „Стоп“ от страна на подсъдимия е
допринесла най-малко в равна степен за настъпване на смъртта на пострадА.те
и уврежданията на другия пострадал.
Доверителите ми не са обжалвА. първоинстанционната присъда, предвид
което моля да я потвърдите изцяло, тъй като считаме, че тя е правилна,
законосъобразна съобразно приетите и събрани доказателства по делото.
Не претендираме разноски.
Частния обвинител С. А. – Няма какво да добавя.
Жалбоподател-частен обвинител Е. Г. – Няма какво да добавя.
Жалбоподател-частен обвинител М. К. – Няма какво да добавя към
казаното от нашия адвокат.
Частен обвинител Т. Й. – Няма какво да добавя към казаното от нашия
адвокат.
АДВ. П. – Уважаеми Апелативни съдии, доказателствата по делото са
вътре. Става въпрос за изводите от експертизата, които считам, че трябва да се
вземат предвид. Имаме разпит на свидетел А.Е.А., намират се на стр. 99 от
папка №3, който казва: „Часът беше два и петнадесет, при наближаване
разклона за гр. Омуртаг движещ се по стария първокласен път Варна – София
зад мен видях в огледалото за обратно виждане, че се приближава с висока
скорост МПС.“ В същото време подзащитния ми Д. Г. излиза от знак „Стоп“.
В момента, в който излиза водачът С. И. С. започва изпреварването. Виждайки
насреща движещият се автомобил към него, който се движи с висока скорост
той предприема спиране на място, докато насрещно движещият се водач няма
спирачен път, факт който го има и в експертизата и в протокола за оглед, и във
всички изчисления. Тоест скоростта на С. И. С. с микробуса е сметната от
деформациите на Тира Скания, който е управляван от Д. Г.. Защо няма
спирачки? ДА. водачът С. И. С. не е виждал Тира? Напротив, виждал го е.
Защото той е правил една маневра, която се доказва от ударите и от снимките,
които се намират в делото. Ударите са в двете леви части и като домино като се
блъскат двата автомобила, той отхвръква. Тоест той е смятал да направи
слалом между двата товарни тира и така да излезе. Според мен тази рискована
маневра е причината за смъртта на тримата човека, включително и на водача.
6
Няма спирачен път. Подзащитният ми може да носи някаква отговорност за
ПТП-то, че не е спрял на знак „Стоп“, но не и за смъртта. Това исках да кажа и
това е в основата на жалбата.
АДВ. А. – Уважаеми Апелативни съдии, аз имам малко друго мнение.
Считам, че подсъдимият не е виновен и за ПТП-то. Това, че не е спрял на знак
„Стоп“ и е на три метра и половина от главния път. Така или иначе и да беше
спрял той пак щеше да продължи. Трябва да се има предвид, че това е вечер,
тъмно. По неговото платно няма никакво движение. Вижда в далечината
фарове и тъй като той пътува, той ги оприличава на камион. Не спирайки на
знак „Стоп“ може евентуално да носи административно наказание.
Убеждавайки се, че няма нищо, виждаме че той намалява преди да влезе в
пътя до скорост 27 км/ч. Веднага като се убеждава, че няма никой започва
ускорение и стига до 29 км/ч. Един човек ако е видял насреща си, че идва
нещо няма да започне да ускорява, но точно в този момент явно автомобилът
на загинА.я е бил зад Тира и той няма как да го види. Между другото свид.
Асенов казва, че по това време няма никакво движение по пътя, така че той с
влизането в неговата лента за движение, той няма никаква конфликтна точка с
движещият се срещу му камион. Иначе би трябвало да чака да минава
превозното средство в другата лента, което не е логично. Поради това считам,
че той не е нарушил чл.50, тъй като в момента е нямало никакво превозно
средство, което е трябвало да пропусне и той не е отнел на никого
предимството.
В конкретния случай по делото не са събрани доказателства, че
подсъдимият е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП за
да е причинил ПТП-то. Както казах фактът, че намалява скоростта, след това
започва да увеличава, това не е причина за да спре. Колегата посочи
показанията на свидетеля Асенов – „зад мен видях да се приближава
автомобил с висока скорост“, даже той я определя с над 120 км/ч и в същия
момент вижда камион, който излиза и влиза в платното. Значи към момента на
влизането на платното на подсъдимия е нямало автомобил и е нямало защо да
спре. Ако забележите виждайки го, той спира и чака даже. В експертизата се
казва, че едва ли не той е спрял в момента на удара, но това не може да се
докаже. Аз мисля, че той е спрял много преди това и е изчакал водачът, който
е навлязъл в неговото платно или да намали, както е нормално, или да се
откаже от изпреварването, но явно както каза и колегата той е искал да мине
между двете МПС-та и не е преценил. Това наистина е престъпна
самонадеяност. Жалко, че са загинА. толкова хора, но това, че са загинА.
основна вина има водачът на микробуса и не може да стоварваме цялата вина
върху човек, който не е извършил нарушение.
Подсъдимият когато се е признал за виновен той си призна, че не е спрял
на знак „Стоп“. Аз бих искал допълнителна експертиза да се съобрази всичко
и освен това да се изиска една схема за организация на движението по пътя, от
7
която ще се види, че преди ПТП-то колата е изкачвала баир и подсъдимият
няма как да види. Тирът е достатъчно голям когато застава зад него и той
може ли да предположи, че в един момент ще тръгне да изпреварва.
Наложеното наказание ефективно лишаване от свобода е прекалено тежко
и явно несправедливо за нарушението, което е извършил. На практика
подсъдимият се наказва и за тежките нарушения, които е направил на
правилата за движение водачът на микробуса.
С оглед изложеното, при така установеното считам, че подсъдимият Г. не
е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.25 и чл.52 и поведението на
същия не е причина за възникването на ПТП-то, поради което не е извършил
от обективна и субективна страна деянието по чл.343 от НК. Поради което Ви
моля да постановите решение, с което да го признаете за невиновен. Ако
въпреки всичко решите, че има някаква вина за ПТП-то, то да му се наложи
условна присъда, но не ефективна. Времето, за което е лишен от
правоуправление, той между другото си вади хляба като шофьор и по този
начин се поставя в невъзможност да си изкарва хляба.
ЖАЛБ.ПОДС. Г. – По принцип вината ми е, че не съм спрял на знак
„Стоп“ и да се свърши с това дело и другите да си вземат парите от
застраховките и да не се явявам по делата.
Виновен съм, че не съм спрял на знак „Стоп“, но не съм виновен за
тяхната смърт. Разбрах, че и пострадалите имат деца и исках всичко да
свърши, и да не се ходи по инстанциите. Мислех, че за това не спиране на знак
„Стоп“ могат да ми вземат книжката за две години или наказание глоба. Аз не
съм казал, че и жена ми е пострадала, тя беше с мен.
Поемам си вината, че не съм спрял на знак „Стоп“ и аз имам деца. Когато
влезнах на пътя аз не видях никого. Това го казах и на разследването. Имаше
преводач на разследването, който не знаеше румънски и говореше на
английски.
Желая справедливост. Искам да се отмени присъдата и наказанието ми да
е условно. Не се чувствам виновен.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС. Г. – Виновен съм, че не съм спрял на знак „Стоп“, но не
искам да лежа за това, наказанието ми се вижда нереално.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
В хода на съвещанието съдът констатира, че превод на присъдата на
румънски език е изпратен директно на ВАпС след образуване на въззивното
производство. За установяване обстоятелството дали преводът на присъдата е
8
бил връчен и подсъдимият е запознат с него, съдът намира за необходимо да
запита подсъдимия, който пред първата инстанция е заявил, че желае
присъдата да му бъде преведена на румънски.
Съдът запитва подсъдимия дА. присъдата му е била преведена на
румънски и дА. е получил писмен превод на мотивите към присъдата.
ПОДС. Г. – Преводачът устно ми преведе присъдата. Аз разбрах
съдържанието на присъдата.
Не съм запознат с мотивите към присъдата. Никой не ми е връчвал превод
на мотивите на ОС Търговище.
Желая да ми се връчи писмен превод на мотивите към присъдата на ОС
Търговище.
Въззивният съд намира, че очевидно ОС-Търговище е допуснал пропуск
като не е извършил писмен превод и на мотивите към присъдата. На
подсъдимия е направен устен превод на диспозитива на присъдата, както се
установява днес. Впоследствие е извършен и писмен превод на диспозитива
на присъдата, който е изпратен направо на ВАпС след образуване на
въззивното производство. Липсват данни писменият превод да е връчен на
подсъдимото лице. Липсват каквито и да е данни, което се потвърди и от
изявлението на подсъдимия днес в съдебната зала, на подсъдимия да е връчен
превод от мотивите към присъдата и въобще същият да е запитан дА. желае
мотивите към присъдата да бъдат преведени. Доколко това е негово право
съдът намира, че не може да бъде лишен от него и следва да бъде извършен
превод на мотивите към присъдата и той да му бъде връчен. Това естествено
би могло да стане в рамките на въззивното производство. Съответно това
предполага отмяна на хода на делото по същество, извършване на превод,
връчване на превода на подсъдимото лице, след което делото да започне от
начало пред въззивния съд.
Поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението, с което е даден ход по същество на въззивното
производство днес в съдебното заседание.
ПОСТАНОВЯВА да се извърши превод на мотивите към присъдата на
ОС-Търговище от български на румънски език, като след изготвяне на превода
същият да бъде връчен лично на подсъдимото лице.
ОТЛАГА производството по делото за 11.04.2025 г. от 10:30 часа, за
която дата явилите се страните се считат за уведомени. Неявилите се частни
обвинители се считат за редовно уведомени чрез техните повереници.
9
Адв.Ц. – Ще уведомя неявилият се частен обвинител.
Адв.Н. – Поемам ангажимента да уведомя моите доверители за датата на
следващото съдебно заседание.
Адв.Н. - Аз също ще уведомя моите доверители.
ПОДС. Г. – За превода на мотивите на присъдата моля да бъда уведомен
чрез адв. А..
АДВ. А. – Адресът ми е гр. Варна, ул. Велико Христов 16, ет.1, ап.2, тел.
**********.
СЪДЪТ връчва писмен превод на диспозитива на присъдата на ОС –
Търговище на подс. Г..
ПОДС. Г. – Получих превод на диспозитива на присъдата на румънски
език. Моят телефон е **********.
СЪДЪТ определи възнаграждение на преводача К. Г. в размер на 120
/сто и двадесет / лева. Изд. РКО.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10