Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр.Плевен, 22,10,2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски районен съд, ІХ-ти граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от
съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №7297 по описа на съда за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от „Ф.и.“ ЕАД, ЕИК ***, със съдебен адрес ***, чрез юрк.Т.К.,
против Г.Г.М., ЕГН **********,***, за признаване по
отношение на ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сума в размер на 552,98 лева главница и
165,75 лева лихва за забава за периода 22,07,2016 г. – 05,07,2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Претендират се и разноските, направени в заповедното и исковото производство.
Сочи се, че на 15,04,2015 г. ответникът е сключил с ***договор за потребителски
кредит с №*********, по силата на който ответникът е получил сумата от 750,00
лева, като съгласно клаузите на договора сумата е следвало да бъде върната на
60 равни седмични вноски. Сочи се, че ответникът е преустановил плащанията,
като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 28,08,2015 г. Сочи се,
че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 08,06,2016 г., когато
и целият неплатен остатък е станал изискуем. Твърди се, че на 28,07,2016 г.
между ***и ищеца е сключен договор за прехвърляне на вземания, между които и
това срещу ответника, като е направен опит длъжника да бъде уведомен за
извършената цесия, но пратката е върната като непотърсена от адресата. Сочи се,
че няма пречка уведомлението за цесията да бъде направено в настоящото
производство с ИМ. Твърди се, че е образувано ч.гр.д.№4968/2019 г. на ПлРС и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В молба, депозирана преди последното с.з., проц.представител на ищеца сочи, че искът следва да бъде
уважен, като излага подробни съображения.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор чрез назначения му особен представител – адв.Х.
от ПАК, в който сочи, че искът е недопустим. Твърди се, че уведомлението за
цесия не е връчено на ответника преди завеждане на ч.гр.д. и исковата молба.
Твърди се, че представения договор за кредит е недействителен и нищожен,
противоречащ на закона и на добрите нрави, съдържащ неравноправни клаузи. Твърди
се, че ищецът не е доказал, че е активно легитимиран да предяви иска. Оспорва
се дата, съдържание и подписи на договора за кредит и е направено искане ищецът
да го представи в оригинал. Твърди се, че сключения договор не отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК. Оспорва се дата, съдържание и подпис на
Формуляр за кандидатстване за кредит от 15,04,2015 г. и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит и се иска ищецът
да ги представи в оригинал. Прави се искане ищецът да представи в оригинал
Договор за цесия от 28,07,2016 г., оригинал на удостоверение от 08,11,2019 г.,
уведомление за извършена цесия, както и пълномощно от 19,06,2019 г. на П. ***. В с.з. особения представител на ответника
поддържа подадения отговор на ИМ.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното:
По
делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет -
признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже
сключването на валиден договор за потребителски кредит между ответника и „***, предоставяне на дължимата
по договора за кредит сума на ответника, валиден договор за прехвърляне на
вземането на „Ф.и.“ ЕАД, надлежно уведомяване на кредитополучателя за
настъпилото прехвърляне. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в
производството с определението по чл.140 от ГПК от 27,07,2020 г.
От приложеното по
делото ч.гр.д.№4968/2019 г. по описа на ПлРС е видно,
че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №62764/24,07,2019
г., с която е разпоредено на длъжника /сега ответник/
да заплати на кредитора – ищец по настоящото дело, следните суми: 552,98 лева главница, 75,37 лева договорна възнаградителна лихва за периода 28,08,2015 г. – 08,06,2016 г., 212,87 лева лихва за забава
за периода 29,08,2015
г. – 05,07,2019 г., 335,25 лева такси за периода 28,08,2015 г. –
08,06,2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23,07,2019 г. до изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 25,00 лева за
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24,01,2017 г.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК за издадената заповед за изпълнение, поради
което ищецът, съобразно указанията на заповедния съд, е депозирал искова молба
за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Видно е от приложения по делото Договор за потребителски паричен кредит №*********, сключен
на 15,04,2015 г. между ответника, в качеството на кредитополучател, и „*** – кредитодател, че на ответника е предоставен кредит в размер
на 750,00 лева, с такса оценка на досие в размер на 37,50 лева и общ размер на
фиксираната лихва в размер на 147,93 лева, представляващи 31,82 % годишно.
Договорено е, че общия размер на фиксираната лихва и таксата оценка на досие
представлява 48 % ГПР. Видно е от договора, че е посочено, че ответникът е
избрал и допълнителна услуга – „кредит у дома“, за която услуга е предвидено
заплащане в размер на 587,23 лева. Установява се, че общия размер на дължимата
сума е в размер на 1522,66 лева, със срок на издължаване от 60 седмици, с
размер на седмичното плащане, с изключение на последното – 25,38 лева, и размер
на последно плащане 25,24 лева; договорено е, че първото плащане ще бъде на 22,04,2015
г., а деня от седмицата, в който следва да се извърши плащането - сряда.
Установява
се от представения по делото в заверено ксерокопие Формуляр за кандидатстване
за кредит, че ответникът го е попълнил, като е заявил желана сума в размер на
1000,00 лева и срок за връщане 45 седмици.
По
делото е представен в заверено ксерокопие и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, в който са посочени
различни параметри на договорната лихва и на ГПР по кредита.
От
представения в заверено копие Договор за прехвърляне на вземания от 28,07,2016
г. се установява, че ищецът по делото е придобил вземанията по процесния
договор за кредит от „***, които са включени
в Приложение №1.
По
делото се установява също, че цесионерът-ищец, е
упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за
станалата цесия.
От
представеното копие от Уведомление за извършено прехвърляне на вземания до
ответника /без дата, изпратено на адреса на длъжника, посочен в договора като
постоянен/ и копие от известие за доставяне чрез „български пощи“ ЕАД, се
установява, че пратката е върната като невръчена, с отбелязване, че „пратката
не е потърсена от получателя“.
По
делото са изслушани и заключенията по
допуснатите СГЕ и ССЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно
дадени и неоспорени от страните.
От
заключението на ВЛ по допуснатата СИЕ се установява, че с оглед сключения
договор за кредит ответникът е получил сума в размер на 750,00 лева, като получената сума се удостоверява с подписването на
договора - в чл.27 от ОУ кредитополучателят е декларирал получаването и
усвояването на сумата. Посочено е, платените суми от ответника са в размер на
470,00 лева. ВЛ твърди, че ответникът е изпаднал в системно неизпълнение от
02,09,2015 г. - падежът на 20-та погасителна вноска. ВЛ сочи, че по счетоводна
справка, дължими към момента от ответника са 552,98 лева главница, 75,37 лева договорна
лихва за забава и 335,25 лева такси.
От
заключението на допуснатата СГЕ се установява, че подписът за „клиент“ на всяка
една от страниците на Договора за потребителски кредит №*********/15,04,2015
г., е положен от ответника по делото.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже
учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на
валидно облигационно отношение между ответника и „***, предоставяне на дължимите по договора услуги, валиден
договор за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника
за настъпилото прехвърляне, валиден договор за прехвърляне на вземането на
ищеца, надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че
задължението по договора е станало изискуемо, както и размерът на задължението.
Не
се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми.
Установява се от приетите по делото доказателства, че длъжника е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа
вземане на праводателя си по сключения между ответника и него договор за
заем.
По делото не е спорно, а и се установява от
приобщените по делото доказателства: че
е сключен договор за
потребителски кредит №*********/15,04,2015 г. между ответника в качеството на кредитополучател и „***, като кредитодател; с такса оценка на досие в размер на 37,50
лева и общ размер на фиксираната лихва в размер на 147,93 лева, представляващи
31,82 % годишно. Договорено е, че общия размер на фиксираната лихва и таксата
оценка на досие представлява 48 % ГПР. Видно е от договора, че е посочено, че
ответникът е избрал и допълнителна услуга – „кредит у дома“, за която услуга е
предвидено заплащане в размер на 587,23 лева. Установява се, че общия размер на
дължимата сума е в размер на 1522,66 лева, със срок на издължаване от 60
седмици, с размер на седмичното плащане, с изключение на последното – 25,38
лева, и размер на последно плащане 25,24 лева; договорено е, че първото плащане
ще бъде на 22,04,2015 г., а деня от седмицата, в който следва да се извърши
плащането - сряда.
Поради
изложеното и като взе предвид представените по делото доказателства съдът
приема, че ответника е била страна по договора за потребителски кредит, поради
което за него е възникнало задължението да върне сумата в срока, договорен
между страните, ведно с дължимата лихва.
Спорно
по делото е дали ответникът е уведомен за настъпилата
цесия и дали упълномощаването от страна на цедента
е извършено в предвидената от закона форма.
Законът не предвижда изискване
пълномощното, с което цедента упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за
извършената цесия да е заверено нотариално. В случая такова изискване не е
предвидено и в самия договор. Поради изложеното съдът прима, че пълномощното е
действително и не страда от сочените от особения представител на ответника
пороци.
Безспорно по
делото е, че заемателят е прехвърлил вземането си към
ответника на ищеца. Безспорно по делото е, че уведомлението за цесията е връчено
на особения представител на ответника заедно с преписа от исковата
молба и доказателствата.
С договора за цесия кредиторът прехвърля
вземанията си на трето лице,
като за това
не е необходимо съгласие на длъжника, нужно
е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да
произведе действието си спрямо длъжника,
цесионният договор следва да му
бъде съобщен от предишния кредитор
съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено
с цел същия да узнае за
договора за цесия с оглед изпълнение
на задълженията му на новия
кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице,
което вече не е носител на
правата по съответния договор. В случая е налице
валиден договор за цесия потвърден
от цедента, с който вземането на цедента спрямо
длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера,
ищец по настоящото
производство. Законът изисква
уведомяването на длъжника да се
извърши от стария кредитор, но няма пречка
уведомяването да се извърши от
новия кредитор, ако е налице представителна
власт за това. Видно от съдържанието на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване
от негово име на всички
длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. За да произведе
действие цесията е необходимо уведомлението
за цесията да е достигнало до длъжника. По делото
няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.
По ч.гр.д.№4968/2019 г. заповедта за изпълнение
не е достигнала до длъжника, връчена
е на основание чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване
на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК и след като
не е намерен работодател, чрез който да стане
връчването на заповедта за изпълнение,
съдът е указал на заявителя, че
следва да предяви иск по чл.422
от ГПК. В исковото производство ответникът, въпреки положените усилия, също не
е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, от справката от
НАП е видно, че няма регистран трудов договор, т.е. съобщенията не могат да
бъдат връчени чрез работодателя, което е наложило да и бъде назначен
и да се представлява
в процеса от особен представител, комуто е връчен препис от исковата
молба и доказателствата към нея, включая всички книжа, свидетелстващи
за сключения договор за цесия,
имащ действие и спрямо задължението на ответника. Законът не
е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което
същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено
за пръв път
с исковата молба. В практиката си по
реда на чл.290 от ГПК, ВКС приема, че прехвърлянето
на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния е уведомен за цесията
с изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от
24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на
ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13 г. на І т.о./. По делото
безспорно се установява факта на изпращане на
уведомително писмо до длъжника -
на посочения от него в договора адрес, върнато като невръчено. От съдържанието
на договора не се установява
страните по него, да са
уговорили т.нар. „фингирано връчване”.
С ИМ обаче, ищецът моли съобщението за станалата цесия,
да бъде връчено
на ответника, с преписа от същата
и приложенията й. В случая,
съдебните книжа са връчени на
назначеният от съда особен представител
на ответника -
адв.Х., и съдът
приема, че ответникът е редовно уведомен за станалата
цесия най -
късно от момента на връчването.
Съдът намира, че няма пречка
уведомяването за станалата цесия да бъде извършено с връчването на съдебните
книжа на особения представител на длъжника, в рамките на предявеният
установителен иск, предявен след указания
на съда по реда
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК -
след уведомяване на длъжника чрез
залепяне на уведомление. Съобразно нормата на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за
цесията, е той да бъде защитен
при изпълнение на неговото
задължение - да изпълни задължението
си точно, като плати на
надлежно легитимирано лице, което е носител
на вземането. Съдът приема, че връчването
на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, назначен
от съда при
спазване на установената в ГПК процедура и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици, в т.ч. и за цесията. С оглед изложеното и приетото от съда,
че уведомлението за извършената цесия е редовно връчена на ответника
съдът приема, че следва да
се произнесе и по дължимостта на претендираните суми.
Трайно установената съдебна практика на ВКС
приема, че съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора, когато е нарушена
норма, предвидена в закона
в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства; е относимо е до формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с добрите нрави / решение
№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№
1050/2011 год. на
II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/; е налице неравноправна клауза, както и някои други особени
от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани
с охраняването на блага от специфичен
обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си значимост основния
принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
Съдът не намери такива основания за нищожност на договора в процесния случай - процесният
договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право
документ/, съгласно специалния ЗПК. Съгласно императивните
изисквания, въведени с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията
за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите
на погасяването,
като погасителният план следва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания,
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран
или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит,
в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит.
В настоящото производство не се претендират допълнителни суми извън главницата
и лихва.
Ищецът твърди,
че до настоящият
момент ответника не е му е
изплатил изцяло сумите по цитирания по-горе договор за кредит, респективно по
договора за цесия. По правната си същност това е твърдение за отрицателен факт
и освобождава ищеца от тежестта на доказването му. Ответникът не ангажира
доказателства за плащане на претендираните суми, а от
СИЕ се установява и размерът на неплатените главница и лихва.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 552,98 лева главница и 75,37 лева лихва за
забава, като за разликата до претендираната лихва за забава от 165,75 лева
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на производството и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от иска. Ищецът
е претендирал 75,00 лева държавна такса, 150,00 лева възнаграждение за особен
представител, 200,00 лева депозит за ВЛ /120,00 +80,00 лева за СИЕ/ и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед всичко изложено, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 500,25 лева, съразмерно
с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца и разноските от заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/ в общ размер на 48,75 лева съразмерно с частта от вземането, за което се
установи, че съществува.
Следва ответникът да бъде
осъден да заплати по сметка на ПлРС сумата от 80,00
лева – депозит за ВЛ по СГЕ.
Следва
на адв.Р.Х. да се изплати възнаграждение за особено
представителство в размер на 150,00 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че Г.Г.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Ф.и.“ ЕАД, ЕИК
***, със съдебен адрес ***, сумата от 552,98 лева главница и
75,37 лева лихва
за забава за периода 22,07,2016 г. – 05,07,2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23,07,2019 г. до изплащане на вземането, които суми представляват част от вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4968/2019 г. на ПлРС, като ЗА
РАЗЛИКАТА ДО ПРЕТЕНДИРАНИТЕ С ИМ 165,75 лева лихва за забава за периода 20,11,2013
г. – 20,02,2015 г. ОТХВЪРЛЯ предявеният иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Г.М., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.и.“ ЕАД, ЕИК ***, със съдебен адрес ***,
направените разноски в исковото
производство в общ размер на 500,25 лева съразмерно с частта от вземането, за
което се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Г.М., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.и.“ ЕАД, ЕИК ***, със съдебен адрес ***,
направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в общ размер на 39,75 лева съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 от ГПК Г.Г.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПлРС сумата от 80,00 лева – депозит за ВЛ
по СГЕ.
Да се изплати на особения представител адв.Р.Х. възнаграждение за особено представителство в
размер на 150,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: