№ 167
гр. Варна, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110205183 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.
В. В. - ЕГН **********,против Наказателно Постановление № 122/11.06.2021г. на зам.
Кмета на Община-Варна , с което й е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 33 ал.3 от Наредбата за Обществения
ред на Община-Варна.
По повод на тази жалба е било образувано НАХД № 2701/ 2020г. по описа на
ВРС, като постановеното решение , след обжалване е било отменено, а делото върнато
за ново разглеждане.
В жалбата декларативно се сочи, че постановлението е постановено при
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание , въз. В. редовно призована, не се явява, представлява се
от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.К. излага мотивирано становище за това,
че при издаване на постановлението са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и че неправилно е бил приложен материалния закон.На
следващо място тя сочи, че към настоящият момент посочените текстове от наредбата
1
са отменени, поради което и не би могло тяхното нарушаване да представлява
административно нарушение.С оглед на това адв.К. пледира за цялостна отмяна на
постановлението и присъждане на направените по делото разноски. .
Въззиваемата страна,редовно призована , не се явява представител, постъпили са
писмени бележки, в които се сочи, че жалбата се оспорва, изложени са съображения за
това, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска да
бъде потвърдено. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и искане, при условията на евентуалност на другата страна да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в минималния предвиден от наредбата размер.
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.05.2020г. въз.В. управлявал специален автомобил –бетоновоз “Мерцедес
3234” с ДК№ В 7701 РР , като се движел в гр.Варна, по бул.“Васил Левски“ в посока
бул.“Осми приморски полк“ . Около 16,50 часа той бил спрян за проверка от
служители на Група „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна, един от които бил
св.А. Е.. Полицейските служители поискали от въз.В. да им представи копие от заверен
маршрут, издаден от Община Варна за осъществявания от него превоз. Въззивникът
обаче не разполагал с такъв за преминаване по посочения булевард.
Поради това св.Е. съставил против въз.В. акт за установяване на нарушение за
това, че на 18.05.2020г., около 16,50ч., управлявал специален автомобил –бетоновоз,
без да притежава копие от заверен маршрут , издаден от Община-Варна. Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.33 ал.3 от Наредбата за обществения ред на
Община Варна. При личното предявяване на акта въз.В. посочил, че е представил
маршрутен лист.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН други писмени възражения не били
депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено
и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление , с което
административно-наказващият орган възприел описаните в него фактическите
констатации, както и правната квалификация на нарушението по чл.33 ал.3 от НОР За
него, на същото основание на въз. В. била наложена „ глоба“ в размер на 50 лева.
В хода на съдебното производство като свидетел бе разпитан А. Е. –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира.Действително, свидетелят не си
спомни за случая с конкретика, което е обяснимо с оглед изминалия период от време,
но потвърди описаното в акта .Св.Е. посочи, че ако му е било представено копие от
заверен маршрут не би съставил акт, както и че най-често спрените за проверка водачи
представят маршрутни листи за други части на града, а не за там, където са били
установени да управляват.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
2
доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, които са последователни,взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект ,поради
което е процесуално допустима,а разгледана по същество се преценява като
основателна.
Наказателното постановление № 122/11.06.2020г. е издадено от компетентен
орган- от зам. Кмета на Община –Варна, съгласно заповед № 0505 / 07.02.2020г. на
Кмета на Община Варна и в шестмесечния преклузивен срок.В хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения.Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. По
никакъв начин не е било накърнено правото на защита на въз. В., което той е упражнил
с подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради това съдът намира, че
възраженията в тази насока са неоснователни.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.33 ал.3 от Наредбата за обществения ред на Община Варна ,
действала към момента на извършване на нарушението, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Съгласно чл.33 ал.1 от НОР, превозването на
строителни материали, отпадъци или насипни товари следва да се извършва с превозни
средства, снабдени с контейнери или добре уплътнени каросерии и здрави покривала,
по определени от Община Варна маршрути за превозването им. Нормата на чл.33 ал.3
от наредбата пък е задължавала водачите на МПС, превозващи такива материали, да
притежават заверен пътен лист и копие от заверения маршрут. Безспорно е установено
по делото, а и не се оспорва , че на 18.05.2020г. той е управлявал специален автомобил
–бетоновоз, като се е движел по бул.“Васил Левски“ в гр.Варна. От приложените при
предходното разглеждане по делото копия от Маршрут за движение на товарни
автомобили и списък на механизация е видно, че с автомобила са транспортирани
бетонови смеси и разтвори от Завод за бетон „КУЛ“ ООД в Западна промишлена зона в
посока к.к.“Златни пясъци“. В този смисъл, след като въз.В. е превозвал бетонови
смеси и разтвори, т.е.строителни материали, то той е бил задължен да се движи само
3
по определен от Община Варна маршрут, както и да притежава копие от заверен
маршрут при извършването на превоза. От показанията на св.Е. се установява, че
въззивникът не е изпълнил това си задължение. Това се потвърждава и от приложеното
по преписката писмо от Дирекция Инженерна инфраструктура и благоустрояване при
Община-Варна , в което е посочено , че не е бил издаден нито един маршрут за
преминаване на товарни автомобили по бул.“В.Левски“.Поради това съдът намира, че
описаното в акта и постановлението деяние е било осъществено от въз.В..
Към настоящият момент обаче разпоредбата на чл.33 ал.3 от НОР е отменена с
Решение № 1384/30.09.2020г. по адм. дело № 1631/2020г. на Административен съд-
Варна,оставено в сила с Решение № 7304/16.06.2021г. по адм. дело № 13 241 /2020г. на
ВАС.Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.Към
настоящия момент извършеното от въз.В. не е наказуемо, поради което и не
представлява административно нарушение.Поради това и като съобрази нормата на
чл.3 ал.2 от ЗАНН, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз. В. да се
присъдят направените по делото разноски. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие , в който е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в
размер на 150лв. за осъществена процесуална защита по делото . Поради това и съдът
намира , че на въз. В. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 150лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 122/11.06.2021г. на зам. Кмета на
Община-Варна , с което на М. В. В. е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 33 ал.3 от Наредбата за Обществения
ред на Община-Варна.
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на М. В. В. - ЕГН ********** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 150 / сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5