Мотиви

към присъда № 21 от 29.01.2018 год.  по НОХД № 1560  по описа за 2017 г. на Районен съд гр. Варна,четиридесет и пети наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 208/2015 год. по описа на 02 РУП Варна срещу подсъдимите М.П.Б. с ЕГН ********** затова, че на 07.02.2015 год. в гр.Варна чрез използване на МПС -  лек автомобил „ Форд Ка” с рег. № ***, в съучастие с Б.Б.Р., като съизвършител отнел чужди движими вещи – сък, съдържащ таблет марка „Ipad A 1475 MD793KI/ A“, зарядно за таблета, калъф за таблета, мъжки дънки, вълнен пуловер, комплект пижама, бельо / потник,2 броя слипове/, лекарства / блистер „Небилет“, блистер „Нексиум“,блистер „Габаневрал“,8 броя сашета „Аулин“ ,2 броя сашета „Фламексин“ /, джапанки, връзка с пет броя секретни ключове,слънчеви очила марка „Полароид“, ядки – четири броя микс, зарядно устройство за мобилен апарат марка „Самсунг“, на обща стойност 1599,65 лева от владението на К.Н.Д., без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195,ал.1,т.4,предл.1,вр. чл.20,ал.2   от НК

и  Б.Б.Р.  с ЕГН ********** затова, че на 07.02.2015 год. в гр.Варна, чрез използване на МПС -  лек автомобил „ Форд Ка” с рег. № ***, в съучастие с М.П.Б., като съизвършител отнел чужди движими вещи – сък, съдържащ таблет марка „Ipad A 1475 MD793KI/ A”, зарядно за таблета, калъф за таблета, мъжки дънки, вълнен пуловер, комплект пижама, бельо / потник,2 броя слипове/, лекарства / блистер „Небилет”, блистер „Нексиум”,блистер „Габаневрал”,8 броя сашета „Аулин”,2 броя сашета „Фламексин” /, джапанки, връзка с пет броя секретни ключове,слънчеви очила марка „Полароид”, ядки – четири броя микс, зарядно устройство за мобилен апарат марка „Самсунг”, на обща стойност 1599,65 лева от владението на К.Н.Д., без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195,ал.1,т.4,предл.1,вр. чл.20,ал.2   от НК.

            В пледоарията си по същество представителят на РП Варна поддържа обвиненията, прави обстоен анализ на доказателствата по делото , като предлага на съда да признае подсъдимите Б. и Р.  за виновни в извършване на престъпното деяние в съучастие, като на подс. Р. да наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален общ режим. На основание чл.68 от НК подсъдимия следва да изтърпи и отложеното наказание по нох дело № 6784/2013 год. по описа на ВРС. По отношение подс. Б. предлага да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на осн. чл.66,ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.Подсъдимите следва да заплатят и направените по делото разноски.

            Защитата на подсъдимите адв.А. и адв.Т. оспорват описаната в обвинителния акт фактическата обстановка.

Адв. А., защитник на подс. Б. моли съда да признае Б. за невиновен по обвинението срещу него. Твърди, че по делото липсват каквито и да било доказателства, установяващи същият да е съизвършител в осъществената кражба. Излага тезата, че едно привидно елементарно произшествие се оказва трудно за установяване и доказване както от фактическа, така и от правна гледна точка. Посочва, че в конкретния случай спорния  въпрос е по какъв начин е манифестирано владение върху тази вещ в момента на произшествието. Признакът „отнемане от владението на другиго“ според защитника не е установен и доказан. Посочва, че не са събрани доказателства , от които да личи, че решението за извършване на кражбата е настъпило с участието на подс.Б.. Посочва, че Б. е управлявал автомобил, по погрешка навлязъл в паркинг, не е бил планирал да отидат да откраднат сака, който се намирал в дъното на паркинга и никой не е знаел за неговото съществуване.

Посочва, че не е доказано от обективна и субективна страна участието на подс.Б. в извършването на престъплението . Той останал встрани от изпълнителното деяние и нямал никаква връзка с него.

Моли за постановяването на оправдателна присъда.

Алтернативно моли за налагането на минимално по размер наказание .

Адв. Т., защитник на подс.Р. прави цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Излага тезата, че  посочените факти и обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт, който определя предмета на разследване и доказване, не кореспондира с фактите и свидетелските показания в хода на съдебното следствие. Посочва, че обвинението не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Моли съда да приеме, че обвинението обективно и субективно не е доказано и да постановите  акт, с който да  признае Р. за невиновен.

Подс. Б. разпитан пред съда, дава обяснения , в личната си защита  моли да бъде оправдан, като твърди, че не е участвал в престъплението.

Подс.Р. разпитан пред съда дава обяснения, в личната си защита  моли да бъде оправдан, като твърди, че не е бил в гр.Варна по време на извършване на престъплението.

В последната си дума и двамата подсъдими молят да бъдат оправдани.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.02.2015 год. свидетелите К.Д. и Н.В.В. *** от командировка в с.Бели Осъм в  гр.Варна. Пътували със служебен автомобил управляван от св.В.. Около 17 часа пристигнали на паркинга на ул.” Прилеп”, пред жилищен блок № 6, където  живеел св.Д.. Паркингът бил  „ задънен”, само с един вход. Св.Д. слязъл от автомобила. Имал  сак с вещи в него – служебен таблет марка „Ipad A 1475 MD793KI/ A”, зарядно за таблета, калъф за таблета, както и лични вещи и дрехи - мъжки дънки, вълнен пуловер, комплект пижама, бельо / потник,2 броя слипове/, лекарства / блистер „Небилет”, блистер „Нексиум”,блистер „Габаневрал”,8 броя сашета „Аулин”,2 броя сашета „Фламексин” /, джапанки, връзка с пет броя секретни ключове,слънчеви очила марка „Полароид”, ядки – четири броя микс, зарядно устройство за мобилен апарат марка „Самсунг”, както и торбичка с рекламни материали.

Д. слязъл от служебния автомобил и тъй като страдал от дископатия решил да остави сака си на стъпалата пред входа на блока, в който живеел и да остави  в личния си лек автомобил паркиран на около 20 метра от там рекламните материали, които носел. По същото време в паркинга навлязъл непознат автомобил, който Д. възприел като „ малка кола”.  Той успял да види шофьора и силует на друг пътник в автомобила. Този автомобил спрял почти успоредно на автомобила на В., но малко по-назад вдясно от задната му дясна врата. Сакът се намирал в ляво от двата автомобила – на около метър от автомобила на В. и на около 5-6 метра от непознатия автомобил. Придвижвайки се към личния си автомобил Д. имал поглед към непознатия автомобил, като в същото време В. потеглила с автомобила, а непознатата кола направила къса маневра напред-назад, при което застанала така, че пострадалия загубил сака от поглед. Последвалите действия на  шофьора на непознатия  автомобил Д. преценил като „ нетипична маневра” , след която автомобила с  „ мръсна газ” напуснал паркинга , а той установил, че сакът му е изчезнал. Тъй като В. се намирала на около 30 метра и правела маневра, за да излезе от паркинга  Д. започнал да вика след нея ,  но тя не го чула.

Докато Д. се чудел какво да направи, негов съсед – св. Я.Я. се приближил до него  му казал, че е стоял в колата си на паркинга пред входа и му казал, че другия автомобил бил марка „Форд Ка”, след което двамата отишли до 02 РУП Варна, за да подаде Д. жалба. 

На 09.02.2015 г. св. Д. бил в кафе „Модера", находящо се в к-с „Ян Палах" гр. Варна. На една от съседните маси видял млад мъж, когото разпознал като лицето, управлявало л. а. „Форд Ка" при извършване кражбата на сака с намиращите се в него вещи. Тъй като искал да свърже лицето с автомобила, излязъл от заведението и пред същото видял паркиран същият лек автомобил „Форд Ка" с per. В 6776 РН. Убеждавайки се, че лицето е шофьора на автомобила, който му е извършил кражбата сигнализирал органите на полицията. Пристигналите на място полицейски служители, свидетелите Я.Х. и Д.И.Д. задържали водача на автомобила, когото установили, като подс. Б..

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на инкриминираните вещи - сак, съдържащ таблет марка „Ipad А1475 MD793KI/A, зарядно за таблета, калъф за таблета, мъжки дънки, вълнен пуловер, комплект пижама бельо /потник, 2 бр.слипове/, лекарства /блистер „Небилет”, блистер „Нексиум”, блистер „Габаневрал”, 8 бр. сашета „Аулин”, 2 бр. сашета „Фламексин”/, джапанки, връзка с 5 бр.секретни ключове, слънчеви очила марка „Полароид", ядки /4 бр. микс/, зарядно устройство за мобилен апарат марка „Самсунг", към момента на деянието е в общ размер на 1599,65 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на пострадалия Д., на свидетелите В. депозирани в съдебно заседание / включително и за една част от обстоятелствата , за които беше приложена процедурата на чл.281,ал.4, вр. ал.1,т.2 от НПК/ и Т. и частично от показанията на подсъдимия Б. и св. Д.М. / съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/.

С показанията си депозирани в съдебно заседание св.В. потвърждава факта, че Д. е носил със себе си таблет и сак с багаж и е слязъл от автомобила с него. Посочва, че след като Д. слязъл тя дала назад с автомобила и потеглила.Посочва, че е видяла на паркинга „ специфично зелен автомобил”, който потеглил по същото време, по което потеглила и тя. Твърди, че на изхода на паркинга този автомобил я е засякъл , като  минал много близо край нея.Твърди, че в автомобила са били две или три лица, като посочва, че са били мъжки фигури. Посочва, че е видяла в огледалото на автомобила, че Д. ръкомаха, но не разбрала причината за това и не спряла. По-късно разбрала какво се е случило.

Поради липсата на спомени относно начина на потеглянето и от паркинга и други обстоятелства, показанията на св. В. са прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 от НПК, от които се установява, че малкия автомобил според свидетелката е бил модел „Форд”. Когато свидетелката тръгнала напред, след като оставила св.Д. този автомобил също потеглил напред и спрял долу-горе на мястото на което оставила Д.. На изхода на паркинга този автомобил я е „ засякъл” и шофьорът я „ изгледал”. Този автомобил се движел бързо, шофьорът форсирал двигателя и когато този автомобил я е засякъл свидетелката посочва, че със сигурност видяла, че отпред седят две момчета, а на задната седалка също имало лице.

От показанията на св.Я.Т. се установява, че е съсед на пострадалия Д.. Свидетелят сочи, че се е намирал на паркинга на ул.”Прилеп” в гр.Варна, където живеел. Бил в автомобила си когато Д. пристигнал, видял че пострадалия свалил един сак и го занесъл до стълбите на паркинга, на около 15-20 метра от колата и се върнал до колата от която слязъл. В това време в паркинга навлязъл друг автомобил и стигнал до  мястото където бил оставен сакът на Д., направил маневра за обратен завой, намалил или поспрял до багажа и след това потеглил бързо и излязъл от паркинга. След това видял Д. да тича и да ръкомаха. Свидетелят посочва и марката и модела на автомобила – „Форд Ка”, тъмнозелен на цвят. След случилото се свидетелят казал на Д., че е видял автомобила и с него отишли до полицейското управление, за да подаде Д. жалба.

В показанията си депозирани в съдебно заседание св.Д.М.  посочва, че познава и двамата подсъдими. Твърди, че на процесната дата той и подс.Б. били заедно, като обикаляли улиците на град Варна с автомобила на Б., като потвърждава, че същия е бил марка „Форд”, модел „Ка”, зелен на цвят.Твърди, че двамата са търсили колата, която тогава е притежавал и била открадната. Потвърждава, че са минали по ул.”Прилеп” и са влезли в паркинга , където били обърнали, защото видели, че улицата е задънена. Отрича с тях по това време да е бил подс.Р., както и да са отнели сака на св.Д..

Поради наличие на противоречия на тези показания с обстоятелствата изложени в хода на досъдебното производство, бяха прочетени показанията му , дадени от същия в разпита му пред орган на досъдебното производство на основание чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.1 от НПК, в които свидетелят е категоричен, че тримата – той и подсъдимите Б. и Р. с автомобила на Б. на процесната дата са обикаляли из гр.Варна. Посочва, че Б. е управлявал автомобила, подс.Р. е стоял на предна дясна седалка, а той е бил на задната седалка. Посочва, че в късния следобед са влезли в задънен паркинг до Вятърната мелница на гр.Варна. В дъното на паркинга почти на средата на пътя видели изоставен спортен сак, тъмен на цвят с дължина около 40 см и ширина от 30 см. Подс.Б. спрял автомобила до сака, от страната на подс.Р., който слязъл от автомобила, направил една крачка, взел автомобила и го подал на св.М.. След като взели сака потеглили. След известно време Б. спрял автомобила, на мястото М. отворил сака и от него извадил пакетчета с ядки, имало и дрехи – панталон, дрехи, лекарства. Според М. изхвърлили сака до училище „Добри Чинтулов”  в кв.Трошево Варна.

След прочитането на тези му показания, св.М. се отрича от тях, заявява, че поддържа показанията, дадени  в съдебно заседание, като категорично отрича подс. Р. да е бил с него и подс.Б., както и да са извършвали кражбата на сака. Обяснява, че първоначалните му показания се дължали на факта, че от подсъдимите е разбрал какво са казали при разпитите им в полицията и решил да потвърди казаното от тях.Показанията на М. в съдебно заседание са противоречиви и не кореспондират с показанията на свидетелите Д., В. и Т.. Не съответстват и на обясненията на подс.Б.. От друга страна, показанията прочетени по реда на чл.281,ал.4, вр. ал.1,т.2 от НПК напълно съответстват на показанията на посочените по-горе свидетели и на обясненията на Б., поради което съдът кредитира тези показания.

В обясненията си Б. твърди, че тримата – той , подс.Р. и св.М. са били на процесната дата заедно и с автомобил Форд Ка, зелен на цвят с рег. № В6776, негова собственост са обикаляли из град Варна търсейки кафене. Влезли в паркинга на ул.” Прилеп” , като видели, че е задънена улица, намерил място, на което да обърне автомобила. Докато извършвал маневрата чул че вратата на автомобила се отваря и затваря и видял, че в автомобила му има сак. Твърди, че напуснал паркинга и оставил св.М. ***. Уклончиво отговаря, че няма от къде да се е появил сака в автомобила му освен от улицата, но отрича да е видял някой от двамата – Р. или М. да е излизал от автомобила. Твърди, че не е видял какво има в сака, видял само, че има фъстъци, посочва, че е бил тъмен на цвят, около 60 см дълъг. Посочва, че бил в стрес от случилото се и по тази причина потеглил, не знаел как да реагира.

От своя страна подс.Р. също дава показания, в които отрича да е бил на процесната дата заедно с подс.Б. и св.М. и заедно с тях да е обикалял из град Варна, както и да участвал в отнемането на вещите на св.Д..

Твърди, че на същата дата е бил в гр.Силистра, където е имал среща със свои приятели.

Обясненията на подс.Р. кореспондират с  показанията на  свидетелите П.К.Д., Р.В.Д.,Кристиян П. Кръстев и Т.ССтоянов, които съдът не приема за достоверни.

 Основанията на съда да не даде вяра на показанията на тези свидетели се основава от една страна на факта, че посочените свидетели са в приятелски отношения с подсъдимия и имат интерес да му създадат алиби, но и защото същите са противоречиви помежду си и в с другите събрани доказателства.

Според съда с показанията си свидетелите фактически създават алиби на подс.Р. за процесната дата. Показанията и на четиримата свидетели са идентични относно присъствието на подс.Р. на събиране в гр.Силистра.

  Свидетелите П. Д. и Р. Д. твърдят, че поводът за събирането в гр.Силистра е бил курбан за здраве по повод пожар станал в квартирата на техни приятели. И двамата са сигурни за датата на курбана – 07.02.2015 год..

Свидетелите К. и С. посочват различен повод за събиране, но не са категорични по отношение на датата. Двамата твърдят, че са се събирали с Р. в началото на месец февруари 2015 год. по повод  изпращането на К. за Англия.

Показанията на свидетелите относно пожар в квартирата им се опровергават от справка от РД Пожарна безопасност и защита на населението Варна е, че на 28.01.2015 год. не е регистрирано и отчетено произшествие на адрес гр.Варна, ул.” Околчица” № 10.

Св. Стоянов също потвърждава факта, че той, другите свидетели и подс.Р. са се събирали в гр.Силистра в началото на февруари 2015 год., но не посочва точна дата. В показанията си той посочва, че пожарът в квартирата им е бил на 28.02.2015 год., което е след извършеното от подсъдимите престъпление.

В този смисъл очевидно свидетелите не са „координирали” в достатъчна степен твърденията си за създаване на „алиби” на подс.Р. и определено дава отговор на въпроса защо не е регистрирано и отчетено произшествие на 28.01.2015 год. в РД Пожарна безопасност и защита на населението Варна на адрес гр.Варна, ул.” Околчица” № 10.

От друга страна са преките показания на свидетелите Д., В. и Т. – очевидци на престъплението,  както и обясненията на подс.Б..

В обясненията на подс.Б. и в проведената между него и подс.Р. очна ставка , подс.Б. отново потвърждава присъствието на подс.Р. на местопроизшествието, като посочва, че същия е стоял на предна дясна седалка. Посочва, че задните странични стъкла на автомобила са били затъмнени, както и че на задната седалка на автомобила се е намирал св.М.. Потвърждава, че когато е чул вратата на автомобила да се отваря автомобилът му се е намирал на около 30 до 50 метра от сака, като потвърждава, че е спрял близо до него. Посочва, че при това разположение на автомобила спрямо сака е било възможно стоящия до него в автомобила без да слиза от него да вземе сака. Посочва, че предвид факта, че автомобила е бил с две врати, не е било възможно св.М. да се пресегне от задната седалка и да вземе сака, при положение, че на предна дясна седалка е стоял подс.Р..

От анализа на обясненията на Б. дадени в разпита му и очната ставка косвено може да се направи извода, че единствения от тримата, който е можел да отвори вратата в близост до сака и да вземе последния е бил подс.Р..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните доказателства, а именно: показанията на свидетелите К.Д., Н.В., Я.П., Д.Д., Д.М., П.Д., Р.Д., Я.Т., К.К. и Т.Сдадени  в съдебно заседание. Прочетените по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1 т.1 и 2 от НПК показания на В., П., Д. и М., обяснения на подсъдимия Б.,заключението по съдебно оценъчната експертиза, от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, както и заключението по назначената експертиза. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред.

Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :

При така установената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно доказано по делото, че на 07.02.2015 год. в гр.Варна чрез използване на МПС -  лек автомобил „ Форд Ка” с рег. № *** подсъдимите М.Б. и  Б.Б.Р., като съизвършители  отнели  чужди движими вещи – сък, съдържащ таблет марка „Ipad A 1475 MD793KI/ A“, зарядно за таблета, калъф за таблета, мъжки дънки, вълнен пуловер, комплект пижама, бельо / потник,2 броя слипове/, лекарства / блистер „Небилет“, блистер „Нексиум“,блистер „Габаневрал“,8 броя сашета „Аулин“,2 броя сашета „Фламексин“ /, джапанки, връзка с пет броя секретни ключове,слънчеви очила марка „Полароид“, ядки – четири броя микс, зарядно устройство за мобилен апарат марка „Самсунг“, на обща стойност 1599,65 лева от владението на К.Н.Д., без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195,ал.1,т.4,предл.1,вр. чл.20,ал.2   от НК.

Обект на първото престъпление са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху движими вещи. 

Субект на престъплението са пълнолетни, вменяеми физически лица, които не са притежавали фактическа власт върху предмета на престъплението.

Подс. М.П.Б. е роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН: **********.

Подс. Б.Б.Р. е роден на *** г. в гр. Силистра, българин, български гражданин, средно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН: **********.

От обективна страна, подсъдимите са осъществили всички обективни и субективни признаци на престъплението кражба по смисъла на чл. 195,ал. 1,т.4,предл.1, вр. чл.20,ал.2 от НК.

    Авторството на деянието настоящата съдебна инстанция намира за доказано по несъмнен и категоричен начин от посочените по - горе  гласни доказателствени средства

Отнемайки чужди движими вещи и отнасяйки ги със себе си, те извършили  действия /волеви акт/ по прекратяване владението на собственика върху същите и установяване на свое такова. Безспорно е налице противозаконна промяна на фактическата власт върху предмета на посегателство, която е настъпила в следствие действията на подсъдимите , при липсата на съгласие от страна на собственика.

Именно действията на подсъдимия /а не неговите твърдения/ дават повод на съда да стигне до извод за наличен умисъл за кражба.

            Факта, установен от свидетелите Д., В. и Т., а именно, че след отнемането на сака на Д. водачът с „ мръсна газ” е напуснал паркинга дава основание на съда да приеме, че Б. е бил наясно, че е извършена кражба и е искал бързо да се изтегли от мястото на произшествието. Ако действително Б. не е искал да има нищо общо с кражбата, той е имал възможност, тъй като е управлявал автомобила да спре, още повече, че пострадалия Д. е бил на мястото на деянието и следвал автомобила му и да върне незабавно вещите, но не е сторил това. Нещо повече той продължил движението си, достигайки до кв.Трошево, където оставил подс.Р. и св.М..

В този смисъл според състава на съда цялостното поведение на подс.Б. преди, по време и след деянието безспорно налага извода, че той и подс.Р. като съизвършители, чрез използване на МПС са отнели чужди движими вещи на обща стойност 1599,65 лв. от владението на Д., без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвоят.

Вземайки сака на пострадалия Д. подс.Р. е прекъснал фактическата власт на собственика й върху нея. С отдалечаването си от мястото пък, подсъдимите Б. и Р. са осъществили своя фактическа власт върху чуждите вещи, а с разпоредителните си действия и присвоителните си намерения.

Обективно, при извършеното престъплението, се касае за кражба, при която подсъдимите са използвали и МПС  – лек автомобил „ Форд Ка” с рег. № В 6776РН  което моторното превозно средство е послужило за отнемане на вещите. По този начин подсъдимите са осъществили и квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НК.

При осъществяването на инкриминираното деяние подсъдимите Б. и Р. са действали под формата на съизвършителство, действали са с умисъл за задружно осъществяване на  конкретното престъпление, като всеки от тях е участвал в двете фази на изпълнителното деяние на престъплението – в отнемането на вещите, а така също и в установяване на фактическата власт. Безспорно доказано е и, че конкретните деяния са извършени от подсъдимите в съучастие, при общност на умисъла им към престъплението. Всеки от подсъдимите е имал съзнанието, че не действа сам, както и волята да осъществи намерението си, заедно с другия участник в изпълнителното деяние, като за отговорността на подсъдимите е достатъчно, че те са съзнавали връзката между действията си. По делото тя е доказана от  синхрона на поведението на подсъдимите при деянието, а и след това.

 

Високата степен на обществена опасност на деянията се обуславя от обстоятелствата, които ги характеризират като осъществяващи признаците на посочените по-горе квалифициращи състави.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимите са  съзнавали са общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици. Същевременно всеки един от тях е съзнавал, че деянието му осъществява и признаци на квалифицираната кражба - че за извършването ползват МПС, има ли са ясни представи за конкретните действия на всеки един от тях, поради което е налице и общност на умисъла.

По изложените съображения съдът намери, че е доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите Б. и Р. са осъществили всички признаци на престъплението по чл. 195, ал.1, т.4,вр.чл.194, ал.1 НК.

            Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на собственост.

           

            По определяне на наказанието:       

Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл.195,ал.1,т.4,предложение първо и второ от НК е лишаване от свобода за срок от една до десет години.

По отношение подс. Б., ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК , отчитайки  следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият: смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, степента на обществена опасност на деянието – висока-деянието е от най-често извършваните, което предполага завишена степен на обществена опасност , съдът счете за справедливо и съответно на извършеното да определи на  подс. Б. “лишаване от свобода” в размер на една година.

 Съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл.55 НК, тъй като не отчете наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.

Съдът намира, че по отношение наложеното на подс. Б. наказание са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, които са : наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода, подсъдимият да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и отлагането на изпълнението на наложеното наказание ще постигне целите в чл.36 от НК и преди всичко за поправянето му, поради което според настоящия състав на съда  може да бъде приложен института на условното осъждане, като отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.

По отношение подс.Р. ,ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК , отчитайки  следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият: смекчаващите вината обстоятелства – съдът не намери,  степента на обществена опасност на деянието и дееца – висока-  деянието е от най-често извършваните, което предполага завишена степен на обществена опасност, деецът също се характеризира със завишена степен на обществена опасност, тъй като е осъждан.

 Гореизложеното обстоятелство мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия  Р., като наказанието бъде определено при отчитане на отегчаващите отговорността обстоятелства . Съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл.55 НК, тъй като не отчете наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.

Съдът счете за справедливо и съответно на извършеното да определи на  подс. Р. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

На осн. чл.57,ал.1,т.2 от ЗИНЗС съдът определи на подс.Р. общ режим на изтърпяване на наказанието.

На осн.чл. 68 НК съдът приведе  в изпълнение споразумение № 450/30.01.2014 год. на РС Варна, по нох дело № 6784/2013 год.,влязла в сила на 30.01.2014 год., с която подс. Р.  е осъден на шест месеца лишаване от свобода,като на осн. чл.57,ал.1,т.2 от ЗИНЗС съдът определи на подс.Р. общ режим на изтърпяване на наказанието,тъй като в определеният от съда по тази присъда изпитателен срок , в който е било отложено изпълнението на наказанието, подсъдимият е извършил престъплението по настоящото дело.

 По разноските:

На основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 28 лева / възнаграждение за вещите лица / следва да се заплатят в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР– Варна по равно  от подсъдимите, а направените разноски в с.з. в размер на 30 лева / възнаграждение за вещото лице / следва да се заплатят по равно  от подсъдимите в полза на Държавата по сметка на РС Варна.

 

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                   СЪДИЯ В РС Варна: