№ 153
гр. В., 31.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря П. П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно
гражданско дело № 20243100501977 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:12 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК
/НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ/
----------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивникът Б. Н. С., редовно уведомен, явява се лично, представлява
се от адв. С. Х. и адв. П. У., редовно упълномощени и приети от съда от
преди.
Въззиваемата Т. А. М., редовно уведомена, явява се лично,
представлява се от адв. Е. Е., редовно преупълномощена от С. Н. и приета от
съда от днес.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ – ПРОВАДИЯ, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Вещото лице Р. В. Б., редовно призована, явява се лично. Депозирала
заключение в срок.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се лично. Депозирала
заключение в срок.
АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.
1
АДВ. У.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Е.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 7543/22.11.2023г. и въззивна
жалба вх.№ 7568/22.11.2023г., представляваща допълнение към тази с вх.№
7543/22.11.2023г., подадени от Б. Н. С., ЕГН ********** срещу решение №
163/19.10.2023г., поправено с решение № 170/24.10.2023г., постановено по
гр.д. № 1042/2022г. по описа на РС-Девня, в частите му, с които:
- са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 127, ал.2 СК
вр. чл. 143 СК, предявени от Б. Н. С., ЕГН ********** против Т. А. М., ЕГН
********** , за местоживеенето на детето С. Б. С., ЕГН **********, при
бащата Б. Н. С., ЕГН **********, на адрес в гр.Девня ул.“Петрича“ №18, за
предоставяне на родителските права на бащата Б. Н. С., ЕГН ********** , и
определяне на режим за личен контакт на детето С. Б. С. , ЕГН **********, с
неговата майка Т. А. М., ЕГН ********** и определяне на месечна издръжка в
минималния размер, определен за страната.
- е предоставено упражняването на родителските права върху детето С.
Б. С., ЕГН ********** на майката Т. А. М., ЕГН **********;
- е определен режим на лични отношения между бащата Б. Н. С., ЕГН
********** и детето - С. Б. С., ЕГН ********** , както следва: бащата може
да се вижда с детето всяка първа, втора и трета седмица от 10.00 ч. на
съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване на детето в дома на
бащата; до навършване на петгодишна възраст на детето - две седмици през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, а след навършване
на петгодишна възраст от детето – един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск; както и всяка четна година детето да прекарва
Коледните празници с бащата за времето от 10.00 часа на 24.12. до 18.00 часа
2
на 27.12., а всяка нечетна година да прекарва Новогодишните празници с
бащата за времето от 10.00 часа на 30.12. до 18.00 часа на 02.01., както и всяка
нечетна година да прекарва Великденските празници с бащата от 10.00 часа на
първия ден до 18.00 часа на последния ден, като при упражняване на личните
контакти бащата взема от и връща детето в дома на майка му;
- е определено местоживеенето на детето С. Б. С., ЕГН **********, при
майката Т. А. М., ЕГН **********, на адрес в с. Б., общ.В., обл.В.;
- е осъден Б. Н. С., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на
детето С. Б. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
Т. А. М., ЕГН **********, в размер на 300 лева /триста лева/, считано от
24.11.2022г. –датата на депозиране на насрещния иск, до настъпването на
законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска.
В частта му относно отхвърляне на иска за издръжка за разликата над
300 лева месечна издръжка до пълния предявен размер от 350 лева месечна
издръжка като неоснователен решението не е обжалвано.
В жалбите са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, като постановено при съществени процесуални нарушения,
нарушение на материално-правните норми и в противоречие със
задължителната съдебна практика. Сочи се, че съдът не съдът не е обсъдил в
съвкупност всички събрани по делото доказателства и не е съобразил
трайната съдебна практика по чл.127, ал.2 от СК вр. с чл.59 СК. Подчертава
се, че не е в интерес на детето да се отглежда от майката предвид липсата на
предходни полагани грижи и психиатричното й заболяване, включително
съпроводено със суициден опит и прояви на агресия. Излага се, че майката
има нужда от помощ при отглеждането, каквато бабата по майчина линия не
може постоянно да осигурява, предвид че работи. За баща се сочи, че той
полага самостоятелни грижи за детето си, а когато е на работа е подпомаган от
своята майка. По отношение на издръжката въззивникът счита, че е завишена
и не е съобразена с нуждите на детето, включително и че не е следвало да се
присъжда от датата на предявяване на насрещния иск – 24.11.2022г., а едва
след като майката фактически е поела грижите за детето според
постановените привременни мерки, считано от 08.11.2023г/. Сочи се, че в
периода от 11.10.2022г. до 08.11.2023г. детето е отглежда от бащата и майката
3
е следвало да бъде осъдена да заплати издръжка. Въззивникът моли
решението да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде
постановено ново, с което родителските права по отношение на детето С. да
бъдат предоставени на бащата и да бъде определено местоживеенето й ори
него, да бъде определен режим на лични контакти с майката и майката да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в минималния за страната
размер от датата на изпълнение на решението, включител11.10.но и за периода
от 11.10.2022г. до 08.11.2023г. Прави доказателствени искания за изготвяне на
нов социален доклад за условията на живот на детето, включващ и становище
дали следва да бъдат ползвани задължителни социални услуги по чл.138а от
СК, за допускане на разпит на един свидетел при условията на водене за
установяване твърдението, ответницата и майка й са взели детето от дома на
бащата на 08.11.2023г., както и да бъде разпоредено ново изслушване на
родителите с оглед формиране на вътрешно убеждение на съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Т. А. М., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Сочи, че съдът е съобразил всички факти, обстоятелства
и доказателства по делото. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Подадена е и въззивна жалба вх.№ 7543/22.11.2023г. от Б. Н. С., ЕГН
********** срещу решение № 170/24.10.2023г., постановено по гр.д. №
1042/2022г. по описа на РС-Девня, с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в мотивите на Решение № 163 от 19.10.2023 г. по гр. дело
№ 1042/2022 г. по описа на РС-Девня, като е постановено заличаване на стр.2,
абзац 6 от ред 1 до ред 12 от съдебният акт. В жалбата се сочи, че
разпоредбата на чл.247 от ГПК намира приложение само в случаите, когато
очевидна фактическа грешка е допусната в някои от елементите на решението,
посочени в чл.236, ал.1 от ГПК, а не в мотивите на решението. Въззиваемата
страна не е подала отговор на посочената въззивна жалба.
Подадени са и въззивна жалба вх.№ 3913/12.06.2024г. и въззивна жалба
вх.№ 4014/22.11.2023г., представляваща допълнение към тази с вх.№
3913/12.06.2024г., подадени от Б. Н. С., ЕГН ********** срещу решение №
119/21.05.2024г., по гр. дело № 1042/2022 г. по описа на РС-Девня, с което е
допълнено Решение № 163 от 19.10.2023 г. като е отхвърлен като
неоснователен иска на Б. Н. С., ЕГН ********** да бъде осъдена Т. А. М.,
4
ЕГН ********** да заплаща издръжка в полза на общото им дете С. Б. С.,
считано от 26.09.2023г. датата на подаване/ изпращане/ на исковата молба в
съда до 08.11.2023г. и е осъден бащата Б. Н. С., ЕГН ********** да заплаща
месечна издръжка в полза на детето С. Б. С., ЕГН ********** , чрез неговата
майка и законен представител Т. А. М., ЕГН ********** , в размер на 300.00
лв. /триста лева/ месечно, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи,
считано от датата от датата на постановяване на привременните мерки -
19.10.2023г. до влизане в законна на окончателното решение.
С жалбите са наведени оплаквания за неправилност на решението
поради неспазване изискването за мотивираност на съдебния акт и
противоречие със закона и съдебната практика. Излага се, че
първоинстанционният съд не е обсъдил нито един от изброените в молбата за
допълване на решението доводи. Сочи се още, че ищецът не е претендирал
издръжка от 26.09.2022г. /датата на фактическата раздяла на страните/, а от
10.101.2022г. – датата на подаване на исковата молба по пощата. По
отношение на началния момент на издръжката, която бащата е осъден да
заплаща, се подчертава, че същият следва да е съобразен с привеждане в
изпълнение на решението за родителските права, в случая от 08.11.2023г.
Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с
което да бъде уважен искът на Б. Н. С. за осъждане на ответницата да заплати
издръжка на детето С. в минималния за страната размер от датата на подаване
на исковата молба /10.10.2022г/. до датата на привеждане в изпълнение на
привремнните мерки /08.11.2023г/.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на гореописаните
въззивни жалби.
АДВ. Х.: Поддържам въззивните жалба. Оспорвам свръх бланкетния
отговор, който по никакъв начин не отговаря на императивните норми на
процесуалния закон. Заявяваме ново обстоятелство, че майката не предоставя
условия за осъществяване на режима на лични отношения на бащата с детето.
Срещите стават пред къщата, на улицата, в лек автомобил, поради което
поддържаме молбата за изменение на привременните мерки.
АДВ. Е.: Поддържам отговора, оспорвам жалбите. Запознати сме с
доклада, нямаме допълнения към него. Оспорваме искането за изменение на
5
привременните мерки. Считам, че не са налице обстоятелства, които да
предизвикат вниманието на съда за промяна на привременните мерки.
Конкретно и подробно ще моля да ми бъде дадена възможност по тази молба
да изразя становище.
АДВ. Х.: Би следвало да се постигне спогодба между страните, но вече
започнахме четвърта година спор. Първоинстанционният съд по никакъв
начин не съдействаше за това.
АДВ. Е.: С оглед на това, че сега встъпвам в това производство,
постарах се да се запозная с материалите по делото. Явно е и страните
признават, че бащата има само веднъж възможност да вижда детето, поради
ангажиментите му. Никой досега не е говорил за спогодба. Доколкото знам
доверителката ми няма нищо против да се споразумеят, но това което е правил
жалбоподателят е да идва веднъж месечно и то късно следобед за два часа.
Това което е постановено от районния съд е съвсем съобразено с възрастта на
детето и възможностите на майката и бащата.
АДВ. Х.: Колегата, която има и опит в брачните дела сочи на това, че е
малко вероятно да се постигне спогодба, доколкото същата очевидно игнорира
обстоятелството, че до година и половина детето е отглеждано в дома на
бащата, не от майката, дори без участие на майката. Не виждам защо сега
бащата трябва да бъде игнориран.
АДВ. Е.: Можем да обявим за безспорно обстоятелството, че на
08.11.2023 г. майката е взела детето от дома на бащата.
АДВ.Х.: След като го потвърждава насрещната страда, да се приеме за
безспорно това обстоятелство.
АДВ.Е.: Преди тази дата майката е била лишена от възможността да се
среща с детето. Тя е била допускана в много редки случаи и то на вратата да
го види.
Предвид изявлението на страните, СЪДЪТ намира, че за безспорно и
ненуждаещо се от доказване следва да се приеме обстоятелството, че детето
на 08.11.2023 г. е взето от дома на бащата от майката и бабата по майчина
линия и от тогава се отглежда в дома на майката.
6
Поради изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятелството, че считано от 08.11.2023 г. детето се отглежда в
дома на майката.
АДВ. У.: Генерална спогодба не би могла да се постигне, доколкото
нашият доверител и насрещната страна претендират родителски права и
детето да живее при тях.
АДВ. Е.: Искам да изразя становище по привременните мерки.
Оспорваме обстоятелството, което се изтъква, че съседска жена едва ли не се е
грижила и за родителския капацитет на моята доверителка, няма такова нещо.
Тя самостоятелно полага грижи за детето и понеже бащата е идвал в събота,
може и да е заварвал някоя съседка на гости, както и майката на доверителката
ми, която съответно да не е на работа в почивния ден. Бащата никога не се е
обаждал по телефона да предупреди кога ще дойде или да пита дали детето
има нужда от нещо. Пристига веднъж в месеца, в третата събота следобед.
Единият път дори се е наложило да събуждат детето от сън, защото там е
имало роднини, които са искали да го видят, а това не е етично поведение,
нито спрямо детето, нито спрямо майката. Условията за срещи има в селото.
Когато бащата иска да общува с детето той би трябвало да може да прецени по
какъв начин може да го направи. Не е необходимо да влиза в дома на майката,
защото все пак това е лично пространство, има детска площадка в Б.. Има
достатъчно места, където да осъществява този контакт. Това, че иска да взема
детето с преспиване два пъти месечно означава, че не бащата ще полага грижи
за детето във втория ден в който ще го взема, а грижите ще се полагат от
бабата и дядото, които по закон си имат собствени права да искат отделен
режим. Майката трябва да знае кой поема грижата и отговорността за това
дете. Когато те са взели детето на година и половина от дома на бащата, то не
е било научено да ходи, не е казвало членоразделни думи и не е реагирало на
емоции, на смях. Ето защо считам, че с преспиване е прекалено на този етап
да бъде оставено детето. Бащата не шофира, той няма самостоятелна
възможност да идва да вижда детето, трябва да го решава този въпрос с
7
ангажиране на други хора.
АДВ. Х.: Всичко изложено от колегата не отговаря на истината. Ако е
проблем, че бащата не шофира, тогава майката да води детето при бащата.
СЪДЪТ докладва социален доклад вх.№ 30931/03.12.2024г. от ДСП –
Провадия и писмено становище вх.№ 1416/17.01.2025г. от ДСП – Провадия.
АДВ.Х.: Да се приемат.
АДВ.Е.: Да се приемат.
Съдът по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото социален доклад вх.№
30931/03.12.2024г. от ДСП – Провадия и писмено становище вх.№
1416/17.01.2025г. от ДСП – Провадия.
АДВ.Х.: По отношение на социалния доклад ще помоля да бъде
отразено в протокола, че ДСП – Провадия въпреки опита им по отношение на
настоящия спор, когато детето беше в Девня и ДСП – Девня ги ангажира да
изследват условията при майката, по неизвестни причини те обратно не
ангажираха ДСП – Девня да изследват условията при бащата. Те са единна
държавна организация и комуникират помежду си. Само в Провадия не могат
да се обадят или да напишат едно писмо до колегите си.
СЪДЪТ докладва, че заключение с вх. № 30737/02.12.2024 г., на
комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза с вещи лица
Р. В. Б. и Р. С. Г., е представено в срока по чл. 199 от ГПК.
Страните заявиха, че са запознати със заключението и желаят да бъде
изслушано.
8
Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещите
лица:
Р. В. Б. – 72г., български гражданин, неосъждана, без родство със страни
по делото. Предупредена по чл.291 от НК. Заявява, че ще даде заключение по
съвест и знание.
Р. С. Г. – 72г., български гражданин, неосъждана, без родство със страни
по делото. Предупредена по чл.291 от НК. Заявява, че ще даде заключение по
съвест и знание.
ВЕЩО ЛИЦЕ Б.: Поддържам заключението.
ВЕЩО ЛИЦЕ Г.: Поддържам заключението. Майката на въззиваемата
беше на работа и не присъства при освидетелстването на въззиваемата. Т. М.
сама се яви при нас. Тя ни съобщи за завършено средно образование, но
диплома не ние представила, нямаме практика да изискваме диплома. Тя каза
„завършила съм 12-ти клас в село Стефан Караджа, Гимназия по земеделие и
горско стопанство“. В момента ние не забелязахме тя да страда от някакво
заболяване или умствена изостаналост. В момента тя е напълно съответна,
адекватна, отговаря правилно на въпросите и дава достатъчно информация.
ВЕЩО ЛИЦЕ Б.: Т. М. няма психично заболяване и няма лека
умствена изостаналост. Паметта и интелекта й са на границата между нисък
вариант на нормата и лека степен на умствена изостаналост. Ние три пъти сме
я освидетествали по други дела, виждаме една голяма промяна в нея в
сравнение с преди. Тя беше и по-малка тогава и психотравмите, които беше
преживяла бяха много тежки. Сега пред нас е една зряла, отговорна жена, без
дефицити.
ВЕЩО ЛИЦЕ Г.: Т. М. е способна да реагира на нестандартни
ситуации. В момента тя точно това прави - задоволява потребностите на
детето и умее да го предпазва от евентуални злополуки и нещо, което може да
се случи. Тя е непрекъснато до детето и го предпазва от евентуални заплахи.
Тя много подробно описа какво прави и с примери, а това е основното за
детето в тази му възраст, майката да е до детето и да го предпазва. При
освидетелстването майката беше без детето. Сподели, че го пази от печката,
9
да не яде твърди храни, да не падне, доста неща ни обясни, записала съм ги
обобщено.
ВЕЩО ЛИЦЕ Б.: Т. М. може правилно да възприема фактите и да дава
достоверни обяснения. Цялостното психиатрично и психологично изследване
довеждат до този извод.
ВЕЩО ЛИЦЕ Г.: Детето е много малко. Има критерии дадени от БАН
във връзка с емоционалната връзка с родителите, но мисля, че на тази възраст
то няма още такава зрялост, за да да се направи точно и достоверно
психологично изследване на детето
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ по комплексната съдебно – психиатрична и психологична
експертиза,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото
заключение с вх. №10750/05.04.2019 г., на вещите лица Р. В. Б. и Р. С. Г., на
които да се изплати възнаграждение от по 200 лева, от общо внесения депозит
в размер на 400 лева /изд.2 бр.РКО/.
АДВ. Х.: Оспорвам заключението като непълно и необективно. Дори
начина на формулиране на писмената експертиза в трето лице единствено
число сочи, че не въззиваемата е отговаряла на въпросите, а нейната майка,
която пък няма нужната професионална компетентност да прави
психиатрични и психологични заключения. Вещите лица не са обсъдили
противоречията в показанията на въззиваемата, която хем заявява, че води
детето на ясла, хем го слага да спи през деня. Не им е направило впечатление,
че отговорите са заучени и внушени. Изобщо не е обсъдено психическото й
състояние и диагнозата, има медицински документи, които не са оспорени от
насрещната страна в преклузивния срок, а днес се заявява, че тя не страда от
психично заболяване. Експертизата е назначена като комплексна. Видно от
10
формулировката й обаче, същата е изготвена само от едно вещо лице. Укрито
е от въззиваемата пред вещите лица или вещото лице, при което се е явявала,
че същата никога не е оставала в дома сама с детето, тъй като очевидно и
нейната майка се страхува, че въззиваемата не е в състояние да реагира
своевременно и правилно на нуждите на детето. На вещите лица не е
направило впечатление, че въззиваемата съобщава, че детето не може да
говори, а същевременно им казва, че го учи на цифрите. Възпитанието на
майката, извод за което е направен в заключението, се изразява в това да казва
на детето да не доближава печката. Не е проследено поведението на детето в
присъствието на майката. Не е изследван и въпросът за становището на
майката за участието на бащата в отглеждането и възпитанието на детето. В
тази връзка, молим да бъде допусната повторна експертиза, като с оглед
заявеното от вещото лице Б., че по други дела е освидетелствала въззиваемата,
в които тя е била пострадала и може би има емоционален момент на
съжаление, да бъдат назначени вещи лица, които до сега не са
освидетелствали въззиваемата.
АДВ. У.: Като обстоятелство, което сочи за противоречивост в
заключението на вещите лица е това, че състоянието на умствена изостаналост
не може да бъде преодоляно, това е медицински критерий. Аз нямам нужната
компетентност да изразявам такова становище, но самите вещи лица в
предходна експертиза са написали това.
АДВ. Е.: Никакво противоречие няма в експертизата, когото е събота и
неделя или когато детето е болно то си е в къщи и тогава майката следва да го
преспива, което не пречи и да ходи на детска градина. Не е вярно и това, че
непрекъснато с М. има трето лице. За това не съобщават и вещите лица, чието
становище смятам за компетентно, правдиво, непротиворечиво. Казаното от
колегите просто граничи със заяждане.
СЪДЪТ като взе предвид, че приетата в днешно съдебно заседание
комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза, е пълна,
ясна и обоснована, т.е. не са налице обстоятелствата по чл. 201 от ГПК, които
да налагат допускането на повторна такава, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
11
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Б. Н. С. за
допускане на повторна комплексната съдебно – психиатрична и психологична
експертиза.
Съдът пристъпи към изслушване на въззивника на Б. Н. С. по реда
на чл. 176 от ГПК, вр. с чл. 59, ал. 6 от СК.
На 34 години съм, български гражданин от турски произход. Аз работя
два дни и два дни почивам. Живея в гр. Девня с майка ми и баща ми. Два дни
работя, два ни с дъщеря ми, обръщам й внимание, разкарвам я, заедно с майка
ми, къпем я, майка ми ми помага. Година и пет месеца това дете аз го гледах,
искам да му дам бъдеще на това дете. Много радостна беше дъщеря ми, когато
беше при мен. По турски ми викаше „деде“. Детето, когато беше при мен
много радостно и хубаво беше. Година и пет месеца я карах на лекари, нямаше
разболяване. Много хубаво си я гледам. Искам да е до мен, да й дам бъдеще.
За детето си ще се боря. Имам подкрепа, брат ми е в чужбина, дъщеря ми не е
лишена от нищо, имам условия да я гледам. Има си стая, къща имам и
апартамент имам. Апартамент имам в квартала, в Девня. Искам да е до мен и
при дядо си и баба си. Сега отивам в тях, един път не я видях Т. да е сама, на
майка й приятелят излиза и го дава детето. Викам „тя ми е жена, защо тя не го
изкарва да го дава“. Майка й през деня отива на работа, а бабата има приятел
и може ли един чужд човек да ми изкарва дъщерята и да ми я дава. Логично е
майката да го изкарва и да го дава. Брат има тя. Т. живее с брат си, майка си и
приятеля на майка й. Детето ме познава, радва се като ме види, пълня чантите,
купувам сокчета. Когато я давам на майката, тя не иска да отива при нея,
пускам я на земята, тя бяга след колата. Година и пет месеца неотлъчно бях
при нея. Тя взе вече цяла година детето и нищо не му купи. Година и нещо е
при нея и една вафличка не му даде, толкова ли са за пари тези хора. Майката
един ден няма стаж и цял живот няма да може да го гледа, защото майка ми
хем детето гледаше, хем нея къпеше в банята. Когото беше в родилното Т.
беше на памперси, като малко дете и взимах закуска, давах й да яде,
лекарствата си забравяше да пие, казвам й „Т., пий си лекарствата“. От както я
взеха постоянно ходя при детето. Не крият детето, ама аз като отида все чужди
хора има. Аз не искам моята дъщеря да живее с чужди хора. Някой чужд човек
12
да излезе да ти изкара дъщерята, това е момиче, не е мъж. Майка й като има
приятел, тя в такава къща не трябва да живее, аз знам ли какво мислене има
той към моето дете. Все чужди хора да гледам в нейната къща, не ми е хубаво,
това е момиченце, не е момче. Когато искаш майка да ставаш, ще станеш
човек.
Срещите са до тяхната врата, няма къде да го видя детето, няма къде да
го заведа, то е малко село, забутано. Детето се задушава, реве, тормози се
детето. Реве за мене. Т. не може да каже нищо. Отиваме с нея на кафе при
един приятел, питам „жена какво ще пиеш“ - тя мълчи, гледа надолу. Отиваме
на гости при мой приятел и жена му пита „какво ще пиеш – кафе ли, лимонада
ли“ и тя пак мълчи, гледа. Това беше като бяхме женени. Тя бъдеще на детето
не може да дава, тя майка не може да стане. Контакти с Т. нямаме сега, тя не
излиза. Детето при мен викаше дядо, татко, сега не говори, замлъкна, никой не
му обръща внимание.
Съдът пристъпи към изслушване на въззиваемата на Т. А. М. по
реда на чл. 176 от ГПК, вр. с чл. 59, ал. 6 от СК.
На 23 години съм, българска гражданка от турски произход. Не правя
проблеми на бащата да вижда детето. Срещат се с бащата. Аз искам да я
гледам, сега я гледам, водя я на детска, детето казва мама, баба, како. Искам да
е при мен дъщеря ми. Нямам нищо против да преспива детето при бащата. Не
боледува често. Сама я гледам, майка е на работа през деня и аз я гледам.
Играем си с кукли, гледаме детски, пеем песнички. В един часа на обяд ляга и
до пет часа става. Редовно ходи детето на градина.
Като я вземам от детската градина питам как е, тя зглежда доволна. С
желание отива на градина. Този месец бащата не е виждал детето. За Коледа
не е дал подарък на детето. Издръжка не плащал.
Когато детето беше при бащата купувах на детето неща, но те не искаха
да ги вземат. Майка купи и занесохме, но те не ги искаха.
АДВ. Е.: Във връзка с посещението на детето на детска градина,
колегата е подготвил служебна бележка с дата октомври месец, че детето е
записано и посещава детска градина. И относно здравословно му състояние,
че е клинично здрава.
13
АДВ. Х.: Оспорваме медицинският документ, тъй като това се
установява с амбулаторен лист. Това е документ, който не се завежда никъде и
може да бъде издаден по всяко време и да бъде антидатиран. Колегата беше
написал, че Т. М. е болна.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната допустимост и
относимост към предмета на правния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото служебна
бележка изх.№ 2/23.10.2024г. от Детска градина „Щастливо детство“ с.Б.;
медицинско направление за Снежанка С. от 16.10.2024г.;
СЪДЪТ по направеното от въззивника Б. Н. С. искане за изменение на
постановените по делото привременни мерки по чл.127, ал.3 от СК намира
следното:
С решение № 163/19.10.2023г., постановено по гр.д. № 1042/2022г. по
описа на РС-Девня са постановени привременни мерки по чл.127, ал.3 от СК,
с които родителските права върху детето С. Б. С. са предоставени на майката
Т. А. М., а на бащата Б. Н. С. е определен режим на лични контакти, както
следва: всяка първа и трета събота от месеца от 9:00 часа до 17:00 часа на
същия ден, без преспиване в присъствието на другия родител.
Безспорно между страните е, че в изпълнение на постановените
привременни мерки майката е взела детето от дома на бащата на 08.11.2023г. и
от този момент упражнява непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието му. Бащата е осъществявал срещи с детето в рамките на
предвидените съботни дни веднъж месечно предвид служебната си
ангажираност.
Преди 08.11.2023г. детето С. е отглеждано в дома на баща си
първоначално съвместно от двамата родители, а след раздялата им през м.
септември 2022г. от бащата и бабата по бащина линия.
Понастоящем детето е адаптирано към дома на майка си, но домът на
14
бащата не му е чужд, макар и да е било едва на една година, когато го е
напуснало. Съгласно данните по делото и в дома на бащата детето е било
обгрижвано добре и при подходящи битови условия. Самият
първоинстанционен съд със същото решение, с което е определил
привременните мерки, е постановил широк режим на лични контакти. От този
момент е изтекла вече повече от една година, в рамките на която контактите
между детето и бащата са изключително стеснени. В интерес на С. е да
поддържа емоционална връзка с двамата си родители, както се сочи и в
изготвения пред въззивната инстанция социален доклад. При липса на данни
по делото за поведение на бащата, което да налага продължаване на срещите
му с детето в присъствие на майката, съдът намира, че същият следва да има
възможност на самостоятелни контакти с дъщеря си. Още повече, че на
практика майката не е присъствала при срещите между бащата и детето през
изминалия период след постановяване на привременните мерки, а и с оглед
взаимоотношенията между родителите, този режим не е подходящ.
С оглед горното съдът намира, че на Б. Н. С. следва по реда на
изменението на привременните мерки да бъде определен по-широк режим на
лични контакти с детето С., който не включва присъствие на майката, за да се
съхрани и надгражда емоционалната им връзка. Предвид обстоятелството, че
детето е много малко и не е свикнало на продължителни контакти с баща си,
съдът счита, че е необходимо да се определи първоначален период до
навършване на 3-годишна възраст, в рамките на който режимът да е без
преспиване, а именно всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 10:00
часа до 18:00 часа и в неделя от 10:00 часа до 18:00 часа, без преспиване, а
след навършване на 3-годишна възраст – в събота от 10:00 часа до 18:00 часа в
неделя, с преспиване. С оглед искането на въззивника и липсата на други
определени празнични дни, които детето да прекара с баща си, в режима
следва да се включи и първия ден от празниците Рамазан байрам и Курбан
байрам от 10:00 часа до 18:00 часа.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ постановените с решение № 163/19.10.2023г., поправено с
15
решение № 170/24.10.2023г., постановено по гр.д. № 1042/2022г. по описа на
РС-Девня привременни мерки по отношение режима на личен контакт между
бащата Б. Н. С., ЕГН **********, и детето С. Б. С., ЕГН **********, като:
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт между бащата Б. Н. С., ЕГН
**********, и детето С. Б. С., ЕГН **********, както следва:
- до навършване на 3-годишна възраст: всяка първа и трета седмица от
месеца в събота от 10:00 часа до 18:00 часа и в неделя от 10:00 часа до 18:00
часа, без преспиване, като детето се взема от дома на майката и се връща там;
- след навършване на 3-годишна възраст: всяка първа и трета седмица от
месеца в събота от 10:00 часа до 18:00 часа в неделя, с преспиване, като детето
се взема от дома на майката и се връща там;
- първия ден от празника Рамазан байрам от 10:00 часа до 18:00 часа;
- първия ден от празника Курбан байрам от 10:00 часа до 18:00 часа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ.У.: Имам искане за допускане на допълнителна задача към
комплексната експертиза. Така, както беше изследван родителския капацитет
на Т. М. считам, че е удачно да бъде изследван и родителски капацитет на
бащата, с цел да бъдат сравнени възможностите на родителите да отглеждат
правилно и ефективно детето и да се анализират уменията им да взимат
дисциплинарни мерки, уменията им за грижи и възпитание. Бих искала да
бъде поставена и задача да бъде оценен от психологическа гледна точка
контакта на детето с родителите по отделно. Да се установи неговата
привързаност към всеки един от родителите.
АДВ. Е.: Предоставям на съда, но считам, че не е уместно и не е
необходимо.
Доколкото по делото няма спор относно родителския капацитет на
бащата и доколкото същият по отношение на майката е установен с
изслушаната днес комплексната съдебно – психиатрична и психологична
експертиза, сравнението между двамата е въпрос по съществото на спора и ще
бъде решено от съда с крайния съдебен акт, както и доколкото не се спори за
16
наличие на установена емоционална връзка на детето с всеки един от
родителите, намира искането за допускане на допълнителна задача към
КСППЕ за лишено от необходимост, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Б. Н. С. за
допускане на допълнителна задача към КСППЕ.
АДВ. Е.: Представям и моля да приемете служебна бележка за банкова
сметка на моята доверителка. Представям списък на разноските. Нямам
искания по доказателствата.
АДВ. Х.: Да се приеме служебната бележка. Правя възражение за свръх
прекомерност на адвокатския хонорар заплатен от насрещната страна.
Представям списък на разноски. нямам други доказателствени искания.
АДВ. Е.: Нямам възражение по представения списък.
АДВ. У.: Нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно
заседание списъци на разноските, договор за правна защита.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото копие заверено
за вярност на служебна бележка от Пощенска банка АД от 07.10.2022г. за Т. А.
М..
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
17
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Х.: Моля да постановите решение, с което да уважите въззивните
жалби на Б. Н. срещу двете решения на РС-Девня. Моля да бъде отчетено, че
практически подаден отговор на въззивните жалби няма. Относно
родителските права: Действително е налице постановление на Пленума на
Върховния съд от преди шейсет години, съгласно което за отглеждането на
малко дете майката се счита по-оптимален родител, но в настоящия случай
следва да бъде преценено дали това е така. Вещите лица по допусната от
настоящия съд комплексна експертиза по никакъв начин не обосноваха
противоречието си с вече приета експертиза. По никакъв начин не обсъдиха
събраните медицински документи, сочещи на психическо увреждане на
майката, в това число и суициден опит след раждането на детето. И в тази
връзка едва ли такава майка е годна да отглежда сама малко дете. Никой не се
заинтересува от тези вещи лица за интереса на детето, който в случая в водещ
съгласно закона и съгласно съдебната практика. Цялото производство до
настоящия момент протича под знака за интереса на майката. Всички вещи
лица, всички свидетели говориха за интереса на майката и никой не спомена
за интереса на детето. Не стана ясно как при условие, че почти година и
половина майката не се е погрижила за детето, без дори да има твърдение за
някаква следродилна депресия, как тя успя да стане квалитетна майка.
Нейната майка като свидетел под страх от наказателна отговорност пред
първоинстанционния съд категорично заяви, че нито веднъж, когато са
посещавали детето в дома на нашия доверител, не са носили нито подарък,
нито сокче, нито дрешка, нищо. Изведнъж въззиваемата твърди обратното, че
били носили, а пък другите не го били искали. Моля да не бъде давана вяра на
това. Същата е била дистанцирана и е дистанцирана от детето. Тя не обясни,
защо въпреки, че детето ходи на детска градина, тя не работи. Разчита, че
трябва да получава издръжка, тя се издържа с парите, които държавата
предоставя от момента на раждане на детето до сега. Моля, като бъдат
преценени в съвкупност всички събрани доказателства по делото, да отмените
първоинстанционното решение и да уважите въззивната жалба, като
18
предоставите родителските права на Б. С., както и да уважите останалите
искове. Моля, да уважите и жалбата срещу решението на първоинстанционния
съд, което ако беше написано от съдия който не беше гледал делото, можеше
да има някакво оправдание. Нелогично е и в разрез с житейската и формална
логика да бъде осъждан нашия доверител да плаща издръжка за детето чрез
неговата майка за периода от година и половина, когато доверителят ми сам,
без участието на майката е отглеждал и издържал детето. Ако не уважите
въззивната жалба във връзка с местоживеенето на детето при Б. С. и
съответно възлагане на него на родителските права, моля да постановите
максимално разширен решим на детето с бащата. Ирелевантен е в случая
въпроса за малката възраст на детето, доколкото то от бебешка възраст е
отглеждано от бащата. В тази връзка, моля да бъде отчетено, че разширеният
семеен кръг при бащата е твърде голям и същият полага грижи за детето и за
издръжката му, като го обличат, обуват и т.н., т.е. лелите и чичовците, които
работя в чужбина помагат, докато при майката такова участие няма. Моля, да
постановите издръжка в минималния за страната размер, доколкото нито се
твърди от насрещната страна, нито от нашия доверител, че детето има нужди
различни от обичайните за дете на такава възраст. Борбата за родителски права
от страна на майката, е по-скоро борба за издръжката и борба за другите
плащания свързани с детето. Моля, да вземете предвид подробните аргументи
изложени във въззивните жалби. Моля да ни бъдат присъдени разноски.
АДВ. У.: Придържам се изцяло към казаното от колегата.
АДВ. Е.: Тъй като беше повдигната тема за събития и обстоятелства
преди постановяване на съдебното решение и това, че бащата изцяло гледа
детето смея да подчертая изнесеното пред първоинстанционния съд
обстоятелство, че майката след като е дошла с детето от родилния дом, тя
първо е отишла при нейната майка да десет дни, за да й помага след
раждането и след като е отишла в дома на своя съпруг с десетдневно бебе, е
била доста тормозена от своя съпруг. За това има дело за домашно насилие и е
постановена мярка за защита от домашно насилие. Също така е било известно
на първоинстанционния съд поведението на бащата, който е възпрепятствал
срещите и не са пускали майката изобщо да види детето до момента, в който
те не се обръщат към Закрила на детето и по този повод вече има контакт
между майката и детето. Естествено е Т. да изпадне в депресия и такава е
имало и вещите лица споменаха за това, че благодарение на травмите, които са
19
и нанасяни в онзи период и малко преди него, тя е изпадала в някакви
състояния, но не е болна. Вярно е за интелектуалното ниво на майката, но тя е
завършила средно образование. Бащата не е завършил своето образование,
доколко има значение изобщо за делото. Родителският капацитет не се
определя само от това. В момента детето се чувства добре, това е изведено от
показанията на социалните служби и от това, че майката споделя за неговите
преживявания за това как ходи на детска градина, че със желание общува.
Така, че според мен правилно първоинстанционният съд е преценил, макар и в
ония тежък момент за майката, когато тя още не се е отърсила от своите
травми, че тя има капацитета и би могла добре да се грижи за детето, което се
потвърждава от представения пред Вас социален доклад и от вещите лица.
Разбира се, никога по никакъв повод не би трябвало да бъде ограничаван
бащата да вижда детето си и когато той прояви самоинициатива и идва на
време, когато е необходимо и когато му е режима, че и извън режима.
Участието на двамата родители е много важно. Говорим за роднините в
чужбина, които обличали детето. Те пак ще продължат да го обличат и обичат
независимо, че майката го отглежда. Ако са роднини, ако го обичат, ако
уважават семейството на своя братовчед, те пак ще обичат и обличат това
дете. В никакъв случай някакви социални придобивки, те вече са изтекли тези
социални придобивки, след третата година на детето не се получават такива,
някакви помощи, които знаете в какъв размер са, не обуслявят интереса на
майката да отглежда детето и да оправдае този интерес. Майката гледа детето
защото е майка, защото е била лишена от това дете по стечение на
обстоятелствата. С участието безучастие на бащата и колко активно
насрещната страна е участвала в това да бъде откъсната майката от детето, но
това е друга тема и това е преминало пред първата инстанция, приключил е
този въпрос. Майката наистина е лежала в психиатрията за една седмица, но
това го има и по делото, именно заради нейната невъзможност да бъде заедно
с детето си. И разбира се, когато детето е при нея тя психически няма такива
травми, тя е добре, тя общува с детето, отнася се нормално и с доверие към
хората. Идеята е не да очерняме насрещната страда, а да създадем един
момент на единение, в който да преценят наистина за този личен контакт и
биха ли се съгласили за по - разширен контакт. Според мен, това което
постановихте по привременните мерки е абсолютно добро за детето, тъй като
бащата ще има възможност два дни подред да си го води в Девня. Това са 30
20
км. само. Моля да постановите решение в интерес на детето. Според мен
решението в по-голямата си част на РС-Девня е постановен в интерес на
детето, а не в интерес на майката. Моля да го потвърдите относно издръжката,
да го потвърдите относно местоживеенето и упражняването на родителските
права. Относно режима на личен контакт считам, че определения с
привременните мерки е подходящ на този етап, той винаги може да бъде
променен, ако са променени обстоятелствата. Както е видно още в селото има
условия за децата, поне до навършване на седемгодишна възраст. Има детска
градина, която се посещава от детето. За училището, децата се возят с
автобуси. Моля за възможност да представя кратки писмени бележки, защото
това, което е било в първата инстанция не успях да се запозная достатъчно
подробно с него.
АДВ. Х.: Многократно се подчертава пред съда, че въззиваемата била имала
средно образование. Образованието се доказва със съответен документ. До
настоящия момент такъв не беше представен, поради което и заявявам –
майката може и да е учила, но няма завършено средно образование.
Преразказват се някакви неща, че била тормозена от бащата, докато живеела с
него, което не е вярно. По време на бременността са били спрени
психотропните й вещества, поради което след раждането тя е станала
избухлива, докато отново се натрупат медикаментите, за да бъде в нормално
състояние. Нейно избухване е причината за раздялата им, а не тормоз. Имаше
дело за домашно насилие, това не е спорно. Струва ми се, че тези родители на
детето С., може би щяха и да се съберат да живеят заедно отново и да
отглеждат детето си, ако не беше войната Монтеки – Капулети. Считам, че би
следвало, не както са привременните мерки, а с решението да се постанови
още по-широк режим на лични контакти за бащата. Колегата заяви, че бащата
не е шофьор, наистина той трябва да ангажира трето лице в събота да отиде да
го вземе и да го върне, в неделя отново и те станаха 120 км. Мисля, че детето
спокойно би могло да преспива в дома на бащата, където е отглеждано и да
бъде там по-дълго време, в т.ч. и през летния режим. Моля за решение в
посочения смисъл.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
21
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процуалния представител на въззиваемата
да представи писмени бележки в едноседмичен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:12
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
22