Решение по дело №354/2016 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 70

 

гр. Тутракан, 04.09.2017 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 354/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XXIX (чл. 341 и сл.) от ГПК от ЗС.

1. Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 69, ал. 1 от ЗН, във вр. с чл. 34 от ЗС (уточнени допълнително - л. 19 и сл.) Н.Н.А. и И.Е.О., упълномощили съгласно представените към исковата молба Пълномощни към Договор за правна защита и съдействие адв. И.Р. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 13), преупълномощила впоследствие адв. И.А. от същата колегия (л. 73), за допускането до делбата на правото на собственост върху следните недвижими имоти, придобито в резултат на наследяване по чл. 5 - 10 от ЗН от Н.А. Коч (Н. А. К.)[1], починал на 28.12.2002 г. б. ж. на с. Зарица, общ. Главиница,

1.1. по отношение на следните имоти:

1.1.1. Урегулиран поземлен имот, съставляващ II-17 (парцел втори, отреден за имот с планоснимачен номер  седемнадесет) в квартал 10 (десет) по плана на с. Зарица, общ. Главиница, обл. Силистра, с площ от 980 кв. м., при съседи на имота по скица: улица, УПИ III-20, УПИ IV-18, УПИ I-16, заедно с построените в имота:

1.1.2. Двуфамилна жилищна сграда, със застроена площ 112 кв. м.,

1.1.3. Лятна кухня към жилищната сграда, със застроена площ от 41 кв. м. и

1.1.4. Стопански сгради със застроена площ от 125 кв. м.

1.2. между следните лица и при следните квоти:

1.2.1. за Н.Н.А. – 4/8 ид. ч.;

1.2.2. за И.Е.О. – 1/8 ид. ч.;

1.2.3. за З.И.А. – 3/8 ид. ч.;

1.3. и при условията на евентуалност:

1.3.1. за Н.Н.А. – 4/8 ид. ч.;

1.3.2. за И.Е.О. – 1/8 ид. ч.;

1.3.3. за З.И.А. – 1/8 ид. ч.;

1.3.4. за Г.Е.М. – 1/8 ид. ч.;

1.3.5. за А.Е.М.– 1/8 ид. ч.;

1.4. Направено е искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт № 188/03.08.2016 г. на Нотариус № *** на РНК – М. К..

1.5. Направено е искане по чл. 344 от ал. 2 от ГПК за привременно разпределение на ползването на делбените имоти, като :

1.5.1. бъде определено ищците да ползват част от имота, съответстваща на тяхната обща част от имота, намираща се в западната му част, състояща се от жилищна част от една стая и коридор, стопански постройки и лятна кухня от две помещения и в   условията на евентуалност

1.5.2. ползването да бъде предоставено на отв. З.И.А., която да бъде осъдена да заплаща на ищците месечно обезщетение за ползването, както следва:

1.5.2.1. на Н.Н.А. - 80 лв.

1.5.2.2. на И.Е.О. - 20 лв.

1.6. Твърди се, че общ наследодател на петте бил Н.А. Коч, починал на 28.12.2002 г. Последният придобил имота въз основа на осъществено в периода: 1950 г. - 2002 г. давностно владение (уточнено в открито съдебно заседание - л. 74).

1.7. Родителите на Н.Н.А. зажиВ. в готовата къща, след като са станали семейство. ЖиВ. са заедно със своя по - възрастен сродник до неговата кончина. Всички те били наясно, че се касаело за имота на дядо Н.. Първата ищца, която била негова рождена дъщеря, никога не била преставала да посещава бащината си къща. Макар и да живеела в Турция, както и втората, голяма част от времето била прекарват именно в България. И двете винаги били имали достъп до този имот. Втората ищца била правила изключително сериозни подобрения, влагайки средства, не само като съсобственик на малка част, но и ангажирана емоционално със спомени за детството и хубавите младежки години. При ежегодните пребивавания в България този имот се бил посещава и от двете, като всяка от тях ползва съответни помещения.

1.8. Твърди се, че всичко това рязко се било променило с настъпването на  смъртта на Е.А.. Отношението на ответницата З.И.А. станало твърде недружелюбно, гpyбo, арогантно, докато един ден се стигнало до там, че размахвайки някакъв документ, тя била заявила на ищците, че нямали място там, тъй като тя била едноличен собственик на имота.

1.9. Твърди се, че ищците били предприели снабдяване с нотариален акт, който да съответствал на закона и фактите. Снабдили се с молба - декларация, заверена от съответните институции с изх. № 74/05.08.2016 г. на Кметство с. Зарица. Там били посочили всички наследници на имота, включително и себе и ответницата, но сега били  разбрали, че били закъснели, тъй като на 03.08.2016 г. бил издаден Нотариален акт (НА) № 188 на Нотариус М. К.

2. Ответниците З.И.А. и А.Е.М. са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез проц. представител адв. Р.Н. от Адвокатска колегия - гр. Варна (л. 34), с който молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователна и недоказан.

2.1. Отв. З.И.А. се позовава на издаденият нотариален акт, като твърди, че е придобила имота въз основа на осъществено от нея в периода: 1964 г. - 2016 г. давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС (уточнено в открито съдебно заседание - л. 74).

2.2. Ответникът А.Е.М. признава правата, придобити от З.И.А..

3. Ответникът Г.Е.М. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 20.09.2016 г. на ТнРС исковата молба й е връчена на 30.09.2016 г. чрез М. Р.М.  - брат на съпруга й.

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

4. Изслушани са показанията на свидетелите на ищците: Я. И. С.(брат на отв. З. С.), М. О. В.и на ответниците: Н. С. И.[2] , С. Т. Ш.(л. 74, 77).

5. Към 1960 - 1961 г. според свид. Я. С.имотът в имотът живеел Н. К. към 1960 - 1961 г., който имал бръснарница. В същият смисъл и показанията на свид. И., .

6. На 13.10.1964 г. Е. Н.А. и отв. З. С.сключили граждански брак, видно от Удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на Акт за граждански брак № 12 от 13.10.1964 г. от Кметство с. Звенимир (л. 36).

7. След сключването на брака според свид. Я. С.двамата съпрузи се установили да живеят също в този имот. През същата година било извършено преустройство на къщата, като бил построен и сайвант.

8. В периода 1989 г. - 1996 г. според свид. Я. С., И., В., Ш. ищците и отв. М. се установили да живеят в Република Турция.

9. Според свид. Я. С., И.,  ищеца И.О. е направила ремонт на къщата.

10. Според свид. В. и И.,  отв. М. и ищеца А. също са правили ремонт на къщата.

11. На 03.08.2016 г. е издаден Нотариален акт  № 188/03.08.2016 г. , том II, peг. № 1889 , нот. д. № 337 / 2016 г. на Нотариус № *** на РНК - М. К., с който отв. З.А. е призната за собственик по давностно владение и наследство на процесните имоти (л. 12).

12. Останалите представени по делото доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

13. Конституирани са всички задължителни другари в делбата и са налице всички останали предпоставки за разглеждането на исковете по същество.

 

II. Относно придобиването на имота от Н.А. К.

14. Ищците са се позовали на осъщественото от Н. Коч владение в съответствие с разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК.

14.1. От показанията на всички свидетели безпротиворечиво се установява, че в имота е живял Н. К., в периода: от 1960 - 1961 г. до смъртта му - 2002 г.

14.2. През 1964 г. отв. З. С.също заживяла в имота.

14.3. Свидетелите не излагат факти, от които да може да бъде направен извода, че  Н. К. не е владял за себе си, манифестирайки намерение за предоставяне на имота или определени сгради на младото семейство.

14.4. В тази връзка следва да се приеме, че на осн чл. 79, ал. 1 от ЗС собствеността върху имота е придобита най - късно през 1971 г. от Н. К., заедно с построените в имота сгради.

14.5. От свидетелските показания не може с категоричност да се заключи с категоричност в кой период са построени лятната кухня и стопански сгради (тъй като повечето свидетели говорят за ремонт и преустройство на вече съществуващи сгради.).

14.6. Независимо от това, дори да се приеме, че част от сградите (като напр. „сайванта”) са построени през 1964 г., то собствеността върху тях ще е придобита на осн чл. 79, ал. 1 от ЗС отново от Н. К., само че през 1974 г.     

 

III. Относно наследяването на собственическите права на Н.А. Коч

15. Собственическите права на Н.А. К., 28.12.2002 г., върху имотите са наследени съгласно роднинските връзки, установени с Удостоверение за наследници № 23/12.07.2016 г. и  № 47/08.00.2016 г., изд. от Кметство с. Зарица, общ. Главиница (л. 4) от:

15.1. Е.Н.А. (син), починал през 2016 г., като наследствените му права (1/2 ид. ч.), получени на осн чл. 5, ал. 1 от ЗН, са преминали върху:

15.1.1. З.И.А. (снаха ) - 1/8, на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН;

15.1.2. И.Е.О. (внучка) - 1/8, на осн чл. 5, ал. 1 от ЗН;

15.1.3. Г.Е.М. (внучка) - 1/8, на осн чл. 5, ал. 1 от ЗН;

15.1.4. А.Е.М. (внучка) - 1/8, на осн чл. 5, ал. 1 от ЗН;

15.2. Н.Н.А. (дъщеря) - 1/2, на осн чл. 5, ал. 1 от ЗН.

 

IV. Относно придобиването на имота от отв. З.А.

16. Отв. З.А. е представила по делото Нотариален акт № 188/03.08.2016 г., който има оборимата доказателствена сила (която не е материална такава и подлежи на оборване със всички допустими доказателствени средства), обвързваща съда да приеме до установяване на друго от доказателствения материал или разпоредбите на закона направените в акта изводи относно принадлежността на правото на собственост (В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 41 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1401/2009 г., II г. о., както и Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, докладчик съдия Веселка Марева).

17. Удостоверените с нотариалния акт обстоятелства се оспорват от ищците, което налага извършването на проверка на констатациите на нотариуса относно придобиването на собственическите права.

18. В постановлението на нотариуса (л. 63), издадено в рамките на нотариалното производство, е посочено, че от 1964 г. Е.А. и отв. З. С.ползвали еднолично имота. Същевременно обаче е отчетено, че имота е „наследствен” от Н. К.. Т. е. от самият нотариален акт не може да бъде изведен придобивният способ, тъй като не става ясно в какво съотношение се намират придобивните основания (дали имота е придобит от общия наследодател по давност и впоследствие е наследен, дали имота е наследен от общия наследодател и впоследствие ид. ч. на останалите на наследниците са завладяни или др.). Анализът и на двете визирани хипотези създава трудности по отношение на крайният извод на нотариуса, че З. С.е придобила имота и сградите в индивидуална собственост на двете основания, тъй като:

18.1. ако имотът е придобит от съпрузите по давност и впоследствие дялът на съпруга Е.А. е наследен от отв. З. С., то наследници по отношение на дяла на съпруга ще се явят и децата му - ищеца И.О. и отв. Г. М. и А.М.;

18.2. ако част от собствеността върху имота е наследена от отв. З. С.след смъртта на съпруга, то останалите ид. ч. не биха могли да бъдат завладени от нея, тъй като до подаването на исковата молба няма да е изтекъл срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС (вж. т. 25).     

19. Светлина в тази насока не хвърлят и уточненията на отв. З. С., която се отклонява от констатациите в нотариалният акт, твърдейки, че е придобила имота само въз основа на осъществено от нея еднолично давностно владение в периода: 1964 г. - 2016 г.

20. И констатациите в нотариалният акт, и твърденията на отв. З. С.се опровергават категорично от свидетелските показания.

21. Както вече бе посочено по - горе, имотът е владян от наследодателя Н. Коч до смъртта му през 2002 г., като няма данни синът му Е.А., а още по - малко снаха му З. С.самостоятелно да са отблъснали владението на Н. К. или пък последния да се е отказал от владението.

22. След 2002 г. собственическите права върху имота са преминали върху Е.А. и сестра му (ищец по делото) Н.А..

23. От показанията на свидетелите се установява, че имотът и сградите са ползвани от двамата съпрузи Е.А. и отв. З. С., т. е. показанията на нито един от свидетелите не навежда на извода, че последната е владяла еднолично. Следователно от този момент нататък притежаваните Н.А. ид. ч. от собствеността са могли принципно да бъде завладяни от двамата съпрузи.

23.1. Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта.  Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.

23.2. Когато основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 се счита за оборена. Такъв е случая при наследяването, при което владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. При тази хипотеза, за да бъдат придобити от съсобственик идеалните части на останалите съсобственици, този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).

23.3. В конкретният случай по никакъв начин не се установява съпрузите да са манифестирали по какъвто и да е начин намерението си да завладеят притежаваните от последната идеални части от правото на собственост. Според свид. В. и И.,  ищеца Н.А. дори е правила и ремонт на къщата.  

23.4. В тази връзка не може да се приеме, че притежаваните от ищеца Н.А. ид. ч. от правото на собственост са завладени.

24. Едва след смъртта на Е.А. (през 2016 г.) отв. З. С.е наследила 1/8 ид. ч. от правото на собственост и принципно би могла да установи самостоятелно владение върху имота с оглед завладяването на останалите ид. ч.

25. В тази хипотеза обаче до завеждането на исковата молба (през същата) година) десетгодишният срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС не би могъл да изтече.

26. Поради тази причина не пораждат правни последици и признанията на отв. А.М., че майка й е завладяла притежаваните от нея ид. ч. от собствеността. Признанията на факти и права се разглеждат в контекста на останалите ангажирани по делото доказателства. Както вече бе отбелязано, завладяването би могло да започне най - рано през 2016 г. (към момента, в който отв. А.М. придобива собственически права чрез наследяване от Е.А.), поради което фактическият състава на чл. 79, ал. 1 от ЗС би могъл да се осъществи едва през 2026 г.

 

27. При това положение съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и делбата следва да бъде допусната при квотите на съделителите, посочени в предходната т. 15. 

 

V. Относно искането по чл. 344 от ал. 2 от ГПК

28. Съдът намира, че същото ме следва да бъде уважено, доколкото (въпреки указанията, дадени с доклада по делото) не са събрани доказателства относно възможността на ищците в съответствие с притежаваният от тях общ дял (5/8 ид. ч.) да бъде предоставена за ползване реална част от имота, нито пък относно пазарният наем на имота (с оглед уважаването на евентуалното искане).

29.  Мотивиран от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Нотариален акт № 188/03.08.2016 г., том II, peг. № 1889 , нот. д. № 337/2016 г. на Нотариус № *** на РНК - М. К., вписан в СВ - гр. Тутракан  под вх. № 2284, Акт № 112, т. VIII, д. № 1471/2016 г., само в частта с която са установени собственическите права на З.И.А., за размера над 1/8 (една осма) ид. ч. от правото на собственост.

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на правото на собственост върху следният имот:

I. Урегулиран поземлен имот, съставляващ II-17 (парцел втори, отреден за имот с планоснимачен номер  седемнадесет), в квартал 10 (десет) по плана на с. Зарица, общ. Главиница, обл. Силистра, с площ от 980 кв. м., при съседи на имота: улица, УПИ III-20, УПИ IV-18, УПИ I-16 (съгласно Скица изх. № 106/13.07.2016 г., изд. от Община Главиница), заедно с построените в имота:

II. Полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 112 кв. м.,

III. Лятна кухня към жилищната сграда, със застроена площ от 41 кв. м. и

IV. Стопански сгради със застроена площ от 125 кв. м.

 

между изброените лица, придобили правото на собственост чрез наследяване от Н.А. К. (Н. А. К.), с ЕГН **********, починал на 28.12.2002 г. б. ж. на с. Зарица, общ. Главиница,  при следните квоти (в ид. ч.):

1.    З.И.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** - 1/8 (една осма);

2.    И.Е.О., с ЕГН **********           - 1/8 (една осма);

3.    Г.Е.М., с ЕГН ********** - 1/8 (една осма);

4.    А.Е.М., с ЕГН ********** - 1/8 (една осма);

5.    Н.Н.А., с ЕГН ********** - 4/8 (четири осми).

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ищците по чл. 344 от ал. 2 от ГПК за привременно разпределение на ползването на делбените имоти, като бъде определено ищците да ползват реална част от процесните имот и сгради, както и, в условията на евентуалност, ползването да бъде предоставено на отв. З.И.А., като последната бъде осъдена да заплаща на ищците месечно обезщетение за ползването, както следва: на Н.Н.А. - 80 лв. и на И.Е.О. - 20 лв.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра.

 

            ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

            ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на съдията след влизането в сила на решението за продължаването на съдопроизводствените действия по втората фаза на делбеното производство.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: