РЕШЕНИЕ
№ 14119
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20231110164712 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 338943/27.11.2023 г. на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „ чрез адвокат В. Д., против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „, с която е
предявен осъдителен иск по чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1727 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, която главница представлява
неизплатена стойност на възникнало регресно право на застрахователя по застраховка
„Каско на МПС” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
увреждащия автомобил, за платено от ищеца застрахователно обезщетение за щета № г. по
т.а. марка ”Фолксвакен Крафтер”, рег. № причинени при ПТП, настъпило на 08.06.2022 г. в
гр. Варна.
В исковата молба се твърди, че на 08.06.2022 г. в гр.“ настъпило ПТП, причинено от
водача на автомобил марка „Мерцедес 313“ с рег. № управляван от Т и собственост на „.
Твърди се, че при извършване на маневра „движение на заден ход“ за излизане от странична
улица, водачът на посочения автомобил ударил движещия се направо по ул. „Орхидея“
товарен автомобил марка ”Фолксвакен Крафтер”, рег. №, управляван от Д. П. и собственост
на ООД. В следствие на произшествието били нанесени вреди върху товарен автомобил
марка ”Фолксвакен Крафтер”, рег. № . Твърди, че за настъпилото ПТП е съставен двустранен
констативен протокол на 08.06.2022 г. Сочи, че между ищеца и собственика на увредения
автомобил има сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ от
10.06.2021 г., валиден към датата на настъпилото ПТП. Пред ищеца била образувана
преписка по предявената претенция, въз основа на която била заведена щета № г. за
изплащане на застрахователно обезщетение. Определено било застрахователно обезщетение
1
в размер на 1727 лева, което било изплатено на застрахованото лице на 21.06.2022 г. Твърди,
че към момента на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на виновния
водач е била застрахована при ответника. Сочи, че е отправена регресна покана към
ответника, но с писмо от 30.08.2022 г., ответникът е отказал плащане. Моли съда да уважи
исковата претенция и да му присъди разноски.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва изцяло иска. Признава факта, че е получил регресна покана от ищеца за
възстановяване на платеното от същия застрахователно обезщетение за имуществени вреди
по товарен автомобил марка ”Фолксвакен Крафтер”, рег. № , застрахован по застраховка
„Каско“ при ищцовото дружество, възникнали вследствие настъпило ПТП на 08.06.2022 г.
Сочи, че е образувана щета № по описа на ответното дружество, като претенцията е била
отказана, като неоснователна и недоказана пред „Лев Инс“ АД, за което ищецът бил
уведомен писмено. Излага съображения за отказа по щетата, като счита, че от представения
по делото Двустранен констативен протокол за ПТП се установявало, че водачът на
увредения автомобил не е спазил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 от ЗДвП, като
не упражнявал достатъчен контрол върху моторното средство, отнел предимството на МПС
марка „Мерцедес 313“ с рег. № , реализирайки ПТП с него и не е пропуснал дясностоящото
МПС. Оспорва твърдението за виновно поведение на водача, застрахован при него със
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Счита, че от описания
механизъм в Двустранния констативен протокол за ПТП не може да се установи виновно
поведение на застрахования при него водач. Твърди, че застрахованият при ищеца автомобил
не е съобразил скоростта, съответно с пътната обстановка. Оспорва изцяло твърдения
механизъм на ПТП. Оспорва иска и по размер, като счита същия да е със завишен размер.
Позовава се на съдебна практика. Твърди, че по образуваната при ищеца щета са били
заплатени детайли и операции, които не са резултат от процесното произшествие, като са
калкулирани завишени ставки за труд за съответните операции по възстановяване, както и че
посочените цени за части не отговарят на средните пазарни цени за периода. Оспорва и иска
за лихви. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
С определението от 02.02.2024 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
ответникът е застраховател на МПС марка „Мерцедес 313“ с рег. № В8366ВР по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ответникът е получил регресна покана от
ищеца за възстановяване на платеното от същия застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по товарен автомобил марка ”Фолксвакен Крафтер”, рег. № ,
застрахован по застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, възникнали вследствие
настъпило ПТП на 08.06.2022 г., че е образувана щета № описа на ответното дружество,
като претенцията е била отказана, като неоснователна и недоказана пред „Лев Инс“ АД.
От констативния протокол за ПТП и гласните доказателства се установява, че
2
събитието е настъпило при следните обстоятелства: на 08.06.2022 г. около 15:20 часа,
водачът на лек автомобил „Мерцедес 313”, с рег. № предприема маневра за движение на
заден ход при излизане от странична улица (черен път), пряка на ул. „Орхидея“, вследствие
на което реализира ПТП с преминаващия зад него, товарен автомобил „Фолксваген
Крафтер“, с рег. № в следствие на което е настъпил удар в дясна странична част на фургона.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля П., в които заявява, че лек автомобил
„Мерцедес 313”, с рег. № излизал от черен път, доколкото представения протокол е
подписан от участниците в събитието непосредствено след настъпването му, поради което и
към този момент са били най-точни спомените за точния механизъм на ПТП.
Съдът намира за доказано обстоятелството, че водачът на лекия автомобил Мерцедес
е предприел маневра за движение на заден ход при излизане от странична улица (черен път),
без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници в движението. Следва да се посочи и че по делото
безспорно се установи, че водачът на лек автомобил марка „Мерцедес 313“ с рег. № В8366ВР
е предприел маневра излизане от земен път на път с настилка, при която маневра,
последният е бил длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни
средства. С оглед на изложеното се установява, че застрахованият при ответника водач на
МПС е нарушил разпоредбите на чл. 49 от ЗДвП, съгласно който водач на пътно превозно
средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се
по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци, чл. 47 от ЗДвП, съгласно който
водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с
такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство, както и разпоредбата на чл. 40 от ЗДвП, съгласно
която, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, както и по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал.
2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия (т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г.). Принос по смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че застрахования при ищеца водач с действие или
бездействие е допринесъл за настъпване на вредите (чл. 154 ГПК). От събраните по делото
доказателства не се установяват възраженията на ответника, че ищецът е управлявал лекия
автомобил с превишена и несъобразена скорост – такива данни изобщо липсват по делото.
Не се установява и водачът на застрахования при ищеца автомобил да е нарушил правилата
за движение по пътищата като не е пропуснал намиращият се от дясната му страна лек
автомобил, доколкото по делото безспорно се установява, че пътищата по които се движат
двете превозни средства не са равнозначни. За пълнота на изложеното, следва да се посочи,
че вещото лице по допусната САТЕ дава заключение, че застрахования при ищеца товарен
автомобил не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, точното
обратното, такава възможност е имал застрахования при ответника автомобил.
3
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, неоспорено от страните, според което щетите по процесния
автомобил са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства и
заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са
причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І
ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата без
овехтяване към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без
овехтяване възлиза на 1079,89 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от
двете суми – на действителните вреди (1079,89 лева) и на извършеното плащане (1727 лева),
т. е. в случая - в размера на действителните вреди – 1079,89 лева. Ответникът не доказа
погасяване, поради което искът следва да бъде уважен до размера на действителните вреди –
1079,89 лева, а в останалата част до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК и двете страни имат
право на своевременно поисканите и действително сторени разноски. Ищецът претендира
разноски в размер на 926,68 лева, а именно: държавна такса в размер на 69,08 лева, депозит
вещо лице 250 лева, депозит за свидетел 40 лева, както и 567,60 лева – адвокатски хонорар,
от които в полза на ищеца, с оглед уважената част от иска следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 579,45 лева. Съдът намира възражението на ответника за прекомерност
на адвокатския хонорар за неоснователно. Ответникът претендира разноски в общ размер на
1000 лева, а именно: 400 лева – юрисконсултско възнаграждение и 600 лева – депозит вещо
лице, от които при определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, и с оглед отхвърлената част от иска, в полза на
4
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 262,29 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. , чрез адвокат В. Д., на основание чл. 411, изр. 2 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата
1079,89 лева (хиляда седемдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за щета №г. по т.а. марка ”Фолксвакен Крафтер”, рег. №
причинени при ПТП, настъпило на 08.06.2022 г. в гр. Варна, заедно със законната лихва от
27.11.2023 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 579,45
лв. (петстотин седемдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск за сумата над 1079,89 лева до
пълния предявен размер от 1727 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, , да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 262,29 лв. (двеста шестдесет и два
лева и двадесет и девет стотинки) да разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5